Ролята на бащата?

  Съгласна! Аз съм на мнение, че родителите трябва да се допълват. Когато говоря за ролята на бащата, в интерес на истината нямам предвид да е като ''втора майка'' за детето, а просто да проявява необходимите интерес и грижи за детето, да е информиран толкова, колкото и майката по най-важните въпроси, и съответно да даде на детето това, от което има нужда!


   Съгласна съм с това. Точно защото са различни и могат да им бъдат полезни и по-различен начин. Но, както казах, има неща, които всеки родител, независимо от пола, трябва да знае и прави за детето си.
    Детето не трябва да прави разлика между обичта на мама и тате.

sisi1974,
Описанието ми и разказът ми бяха достатъчно ясни! Не става въпрос за невъзможност, а за НЕЖЕЛАНИЕ и БЕЗОТГОВОРНОСТ! Познавам лично това семейство - нали за това си позволявам да твърдя разказаното! А иначе - който реши да се оправдава, никой не може да го спре!

Не забравяйте, че майчинските инстинкти са точно инстинкти - вродени са, докато бащинските чувства се придобиват. А мъжете ви ще ги придобият, ако им позволите.
Някак си няма как да се получи 1-2-3 години майката да бди като орлица над детето и да не дава на никого другиго от семейството да се грижи за него/да го възпитава и изведнъж, когато то стане на 4-5-6 години и нагоре, да се сети, че баща му е емигрирал от задълженията си.
Бащата е баща от раждането на детето, не от определена възраст. 

А пък моя мъж и още един татко бяха гледани като полезни изкопаеми, защото возеха новородени бебета в колички. Смятаха  това за нещо неестесвено и са ми го заявявали в прав текст -  едва ли не като упрек как мога да оставям бебето ни на мъжа си. Все едно за една разходка с количка и евентуално смяна на памперс изисква висше образование.
От първия ден на изписване на детето , мъжът ми си е пълноправен родител. Колкото аз знаех как се слага памперс, толкова и той. Колкото аз знаех как се стерилизират шишета, толкова и тойи така нататък.   И моят мъж работи, претърпя и сериозно заболяване, но винаги намира време за детето си - ежедневна грижа, внимание, игра и възпитание. Мъжът ми не е ангел, има си кусури, но по отношение на отглеждане на детето е супер татко.     

Имам познати и от двата вида, татковци които се занимават с децата много повече от майките и татковци, които не предпочитат да оставят задълженията по възпитанието на детето изцяло на майката. Ако седна да ги броя и да правя статистики, честно казано грижовните татковци са доста по-голяма група  На мен никога не ми е било странно /не че го одобрявам/ когато един мъж е оставил жена си да се занимава изцяло с детето, но ми е ужасно странно когато една майка е оставила мъжа си да поеме изцяло грижата за детето.
Лично в моето семейство си поделяме задълженията и съвсем не мога да кажа, че съпруга ми се занимава с детето по-малко от мен.

Джоджо добре го е казала и при нас работи с пълна сила. У нас аз работя, докато мъжа ми приготвя закуски сменя памперси, учи голямата как да си играе с малкия и т.н. излизаме заедно на разходки и се разпределяме, кой над кого да има поглед. Вечер всеки приспива по едно. Домакинската работа също е разпределена. Той прахосмук, аз парцал, той простира, аз прибирам, той сготви, аз мия чинии и на обратно. Отдава му се, с желание го прави. Иначе не би станало.

Едва ли в днешно време има образовани бащи, които да не пипват бебето или да не прекарват и пет минути с него. Все пак, природата така е наредила нещата, че когато детето е бебе и малко, да прекарва основна част от времето и грижите с майка си, а не с баща си. Както Сийка писа, жените си имат майчин инстинкт, а бащите се учат с разума си да обичат и да се грижат за децата си. Не виждам как грижата и вниманието към едно малко дете може да се раздели поравно, най-малкото майката прекарва стотици часове в кърмене (дори само четири месеца по пет пъти на ден дават достаа време), което вече й дава значително предимство. Колкото повече пораства детето, толкова повече време иска и прекарва с баща си и на свой ред майката остава леко встрани.

   В интерес на истината съм много приятно изненадана! Много се радвам на примерите ви, тъй като аз съм в такова обкръжение, в което мъжете смятат, че тяхната работа е да изкарват парите и нищо повече...  (говоря за роднини  и познати)За това била жената. Трябвало да чисти, готви, работи и да се грижи за децата, а пък на бащите, ако им остане време    , да дадат по някоя и друга критика. Най са ми били странни тези, които не полагат никакви грижи за децата си и не им обръщат кой знае какво внимание, а после не поемат никаква отговорност, когато има проблем 
   Само че това, което аз разказвам, няма общо с вас, за което се радвам. 
   Все пак децата имат нужда не само от всеотдайна майка, а и от добър и внимателен баща! 

Не мога да споделя горното мнение. Майчин инстинкт - глупости. Ако той беше толкова силен, тогава нямаше да има форум бг-мама , включително многобройни теми за кърмене, памперси, подсичане, зъби , в последствие - проблеми с общуване в градинки, споделяне на играчки, избор на ясла/ градина, избор на занимания ...и прочие. Който иска да се учи да бъде родител го прави, който не иска - си намира извинения.
Специално за кърменето - моят син е кърмен до 5 месеца и половина изключително. Когато той беше на два месеца се върнах на работа. Тоест, останалото време се цедях за  две хранения през деня. Баща му има същия брой  "кърмения" в останалите три месеца и половина, в които стерилизираше шишета, размразяваше кърма и го хранеше...и Вики му мъркаше като коте.
С растежа на детето не съм останала с впечатлението, че аз съм останала в страни , а баща му е на предната линия.

е, да, какво ли са правили такива като мен, които са родили и гледали деца преди  изобретяването на форумите! Да не говорим за нашите майки и баби, направо изгубени са били, как ли са оцеляли потомствата! Инстинктът е този, който прави по-лесни нещата при майките, отколкото при бащите. Ти си се върнала на работа при толкова малко бебе, но обичайно майките не го правят. Естественото положение е бебето да е основно с майката, а не с бащата или някой друг възрастен. Останалото е последица от промяната в начина на живот и индустриализацията. Разбира се, че бебето ще мърка в ръцете на баща си, нали той го храни! Бебетата се привързват най-силно към този, който се грижи най-много за неговите физически и емоционални нужди, защото им се налага да оцеляват съобразно своите инстинкти. По силата на природата естествено това е майката, подпомогната от нейните инстинкти. Не оспорвам решението ти, но не виждам и защо трябва да отричаме очевидните предимства при връзката майка-бебе в сравнение с връзката баща-бебе. Как да стане отделяне от майката, ако тя е била с детето толкова, колкото и бащата? Колко още да се отдръпне?

    Определено вярвам в майчинския инстинкт, но трябва да има такова чудо като бащински инстинкт! Въобще родителски инстинкт (звучи ми странно, докато го пиша), но щом си родител, няма как да нямаш този инстинкт... Аз така го виждам. Както казах- не смятам, че бащата трябва да е ''втора майка'' на детето, а просто да бъде един истински родител, който да обича, обгрижва, трепери над детето толкова, колкото и майка му, а от там как ще си разпределят ролите, няма значение, стига да ги има желанието и нуждата от близостта с детето и активното участие в неговия живот...

Има доста моменти, когато моя мъж е проявявал повече "инстинкт" от мен.
Взе си двойната количка с едноседмичния си син и ненавършилата 2г. дъщеря, върза ги по столчета и кошници и хукна да ги разхожда... сам.
На онзи етап направо му се възхитих. И не е само това. От ден първи си къпеше сам децата, сменява памперси и храни, сега пускат хвърчила и седи с часове с тях на площадката, редовно ги разхожда по паркове и алеи с кола или пеша.
А и хич не им спестява хвалбите и порицанието, когато е нужно. Отърва им на щуротиите с пълна сила, но с мярка.
Когато ме хванат "бесовете" спокойно си остават 3та и се отглеждат повече от чудесно. Прави им закуски и глезотии всякакви /домашни близалки от карамелизирана захар  /.
Обожават го и на околните им е странно, когато го видят с какви радостни писъци и еуфория го посрещат всеки път без изключение, сякаш месеци го е нямало.

И все повече и повече инстинктите на бъдещите поколения майки ще бъдат притъпени. Добрите родители и без това се превръщат в изчезващ вид. Съдейки по този и други форуми- напротив. Отговорни още от зачеването, пренатално възпитаващи, кърмещи до смяната на млечните зъби, четящи за индигови, кристални и порцеланови деца, обсъждащи вещо агресията, бебешки и тийнпубертет..., а на улицата резултатите са плачевни.

В някаква друга тема имаше полемика за това, е ли бедността фактор и предпоставка за липсата на възпитание, изхождайки се от липсата на време при работещите, както и от задълбочеността на проблемите им, свързани с осигуряване на насъщния. Но на днешно време, беден, богат, задълженията на всички са премного. Вземам за отправна точка плавното /на места/ покачване на пенсионната възраст. Ще дойде време за теми "Ролята на майката", "Да си спомним с добро бабата, която днес носи също като внучето памперс с офиса".

Та за какви инстинкти говорим? То след три поколения в клетка и диви животни губят основните си, какво говорим за хората, ползващи всички благини /?/ на съвременната цивилизация.

Аз имам по-особено мнение.Може би защото аз самата не Полагам Усилия да възпитавам.Възпитанието не е като да четеш книга и да я обясниш на детето.То е начин на живот  освен това, пример от нас, как ние се държим и т.н.Т.е. за мен не е номера бащата да дойде да седне да говори с детето за възпитание.Вие какво влагате точно в това прословуто възпитание?
Мъжът ми е бил упрекван също и сочен, само защото той гледа децата по Негов начин, не по Мой.Спят до късно, излизат по никое време-но факт е, че децата са ОК.Той например не играе с тях.Ама то и аз не играя.Това да играеш с детето си не е върха на възпитанието и участието.Децата играят с деца.Възпитателно сме говорили при наличие на Причина.Т.е. случило се е нещо и трябва да се вземат мерки.Провеждаме си разговора с детето, направена е корекция на поведение ако се налага и така.Друг е въпросът кой кое счита за нужно да се коригира.Ако е с мен детето-ще е едно, ако е с баща си-ще е друго.Защото сме различни хората по принцип.Това извън общоприетите норми, които пък, както казах-се наследяват с пример, не с това кой каква роля има.Не съм учила специално детето да казва Добър ден.И бащата не е.То се е научило, защото живее с нас, а ние се държим така.
А докато са били бебета?В кое точно да участва този баща?Не определям баща, който виси на пейката до количката като супер-ролеви.И моят мъж смята, не не смята, ами го и прилага-че трябва да изкарва пари, но от това какво различно произлиза?Че имаме средства да отидем семейно някъде-т.е. да сме Заедно с децата и двамата да сме Пример, а не аз да съм на пейката пред блока а той пред телевизора.И двамата в такава ситуация няма да участваме особено в така спрягания от вас процес.
Да къпеш, сменяш и храниш за мен е много далеч от необходимо участие.
Ние не си поделяме задълженията.Защото сме различни и защото всеки върши различни неща добре или с желание.Смятам, че се допълваме, защото го правим без особени усилия и резултатите си личат по децата.

Точно така . Затова съюза баща-майка, работи отлично няколко милиона години, въпреки промените в климата и в различните общества.