Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 25

  • 86 772
  • 739
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 975
Наде,ще се ще се видим отново...в друго време...в друг свят! Flowers Rose Flowers Rose

http://vbox7.com/play:102c49e2

# 721
  • Мнения: 654
Почивай в мир, Наде! Поклон !  Flowers Rose Flowers Rose

# 722
  • Варна
  • Мнения: 118
Наде,
почивай в мир !

# 723
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Защо?  Едно съвсем малко дете да остане без майка, едно момиче на 31 г. да не може да си отгледа детето и да му се радва, един мъж които ще се лута и няма да знае кой път да хване. Не мога да си обясня защо се причинява и има толкова много мъка.
Когато майка ми почина всички ми казваха, че Господ взима първо най-добрите, но тава ми донесе огромна мъка и нещастие за мен и сестра ми. Може ли някои да ми даде обяснение защо се случва всичко това.

# 724
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Може ли някои да ми даде обяснение защо се случва всичко това.

Никой!!!
Но със сигурност знам, че някой ден ще разберем всичко...Смъртта е непреодолима и за нас страшна, но НЕ Е края....

# 725
  • Мнения: 832
Защо?  Едно съвсем малко дете да остане без майка, едно момиче на 31 г. да не може да си отгледа детето и да му се радва, един мъж които ще се лута и няма да знае кой път да хване. Не мога да си обясня защо се причинява и има толкова много мъка.
Когато майка ми почина всички ми казваха, че Господ взима първо най-добрите, но тава ми донесе огромна мъка и нещастие за мен и сестра ми. Може ли някои да ми даде обяснение защо се случва всичко това.

Ваничка, и аз не мога да спра да мисля най-вече за детенце...Надето е с 1 година по-малка от мен, синът й Дани е с година по-голям от моя Дани...и за мен е много трудно да приема факта, че детенце ще расте без нея...ох, ужас, пак плача...а не бива, нали казват, че не бива да плачем, за да не се месим в Божиите дела и да не растройваме мъртвите...

Още помня когато ме диагностицираха...моят Дани трябваше да се роди след месец...помня шока, ужаса от това, че може да родя детенце, което да расте без майка...още помня как се лутах между страха и ужаса, помня как когато се роди, сядах до леглото му докато спи и ридаех тихомълком...страдайки за това как ще порастне...тогава някак си се доверих...просто се доверих на Бог, че каквото и да стане с мен, Той ще се погрижи за Дани, нали е негов Създател...Това е най-трудното нещо, което до някъде съм приела в моя живот...безкрайно съм благодарна, че Бог ме е дарил със здраво детенце, че аз съм тази с проблем...

Тези дни, страдайки за Надето си мисля отново само това, това е моята утешителна мисъл - че Бог ще се погрижи и за нейния Дани, няма да ги остави с татко му...това е моята вяра...

А за Надето и за това защо се случват тези неща...само Бог знае...вероятно сега е на по-добро място...

Не мога да пиша повече, то е и малко несвързано...разплаках се, а колегите ще дойдат всеки момент...

Обичам ви, момичета...

# 726
  • Мнения: 832
Момичета, сега се замислих и друго...страдаме за детенце, но от друга страна...може така да е по-добре за него, да е сега, когато е по-мъничък и съвсем по друг начин приема нещата...да, ще му е много мъчно и трудно, но може би...ще му е по-лесно в сравнение със след няколко години, когато е съвсем осъзнат...явно и той, малката душичка, си има собствена съдба и това е част от нея, да мине през това...

Ох, и аз не знам вече...

# 727
  • Мнения: 975
Колкото и да е тежко и трудно за живите,техният живот си продължава.Времето ни учи да живеем с болката си,да си я скътаме дълбоко в сърцата и да си продължим по пътя.Казвам ви го от опит!
А децата...ами те ще си пораснат.Няма да им е леко,но ще пораснат...
Жалкото е за тези,които са си отишли...Жалкото е,че един толкова млад живот угасна така ненавреме.Какво е видяло от живота това момиче,което едва сега тръгваше по пътя на възрастните!
Колкото пъти си затворя очите и я виждам отново и отново...усмихната,дори във вечния си сън!

п.п. в темата са кана /+4 гости/
Тези дни на клона,като лешояди висят разни "гости"...
Какво ?! дошли сте да гледате сейр ли?! Ще ви кажа само "МАЙНАТА ВИ"...

# 728
  • Мнения: 832
Жалкото е,че един толкова млад живот угасна така ненавреме.Какво е видяло от живота това момиче,което едва сега тръгваше по пътя на възрастните!
Колкото пъти си затворя очите и я виждам отново и отново...усмихната,дори във вечния си сън!

Сис,аз вярвам...вярвам, че тя е някъде, където е много по-добре...вярвам, че ще си "изживее" всички блянове и мечти, макар и не физически, а на някакво друго ниво...вярвам, че за нея нещата едва сега започват...вярвам...
От Миленка знам, че адът е именно тук, на земята...

# 729
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Сис, не се ядосвай. Утре не се знае дали няма да се впишат в темата, никой не е застрахован.
Знам, че живота продължава, знам че детенце ще порасне, но от опит знам, че тя винаги ще му липсва. С времето болката не става по -малко( поне при мен е така). Аз имам прекрасно дете, добър съпруг преживяхме много с него, но майка ми липсва.Особено по семейни празници, когато ми е мъчно и тежко ми липсва нейната добра дума.

# 730
  • Мнения: 832
п.п. в темата са кана /+4 гости/
Тези дни на клона,като лешояди висят разни "гости"...
Какво ?! дошли сте да гледате сейр ли?! Ще ви кажа само "МАЙНАТА ВИ"...

Сис, недей мила, недей...знам че си бясна на всичко и всички от болка, че искаш да крещиш и блъскаш, но недей да се ядосваш, тези думи не си ти...

На сбирката поне две момичета си признаха, че четат, но не пишат, не са регистрирани...много мили и плахи момичета...всеки човек е различен, те черпят от нас за каквото имат нужда, не са тук за сеира...никой не влиза в нета, за да чете за смърт на млади хора...не се ядосвай и озлобявай за нищо...Обичам те, моля те!!!

# 731
  • Варна
  • Мнения: 118
Момичета,
Изкрещете, плачете, говорете, нагрубете. Преживява се трудно загуба. Всичко това затваря бавно вратите към света към който лети Надето.

Но нищо от това няма да Я върне !
Нищо няма да заличи болката, която ТЯ е изпитвала, докато се е сбогувала с тази Земя.

Нека чистата И душа да почива в мир !

# 732
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Колкото пъти си затворя очите и я виждам отново и отново...усмихната,дори във вечния си сън!

Сиско, аз изпитвам същото. Виждам я навсякъде,чувам я, дори и когато не си затворя очите...Този нейн смях....Сигурно ми е още много прясно и с времето това ще отмине, а и до 40 ден тя си е все още тук...Духът и кръжи край всички които и обичала и са я обичали....
Момичета,
Всичко това затваря бавно вратите към света към който лети Надето.
Нека чистата И душа да почива в мир !

р.р. Днес ходих да ми бият Золадекса в Онкологията. Там вече знаеха...Аз казах на доц. Тимчева, защото Надето и беше много благодарна за доброто отношение и тя се разстрои, но каза, че рака и е бил изключително агресивен вид и не се поддаващ на лечение...А, и на мен ми смениха Нолвадекса с Аремидекс от януари..Сисанке, ти от колко време пиеш Нолвадекс?
Наде, много си права... Hug

# 733
  • Мнения: 975
Днес поне 100 пъти отворих профила ѝ във фейса...Гледам я...Опитвам се да я попия с очи...Да я запомня завинаги...

Миленка, ти си по-близка с Иван.Моля те,кажи му от мое име,че може да разчита за всичко на мен!На нас! Нека,когато има нужда от нещо,каквото и да било, ние да сме първите хора ,за които се сеща и да не ни щади! Искам да знае,че дори да не можем да намалим болката му и липсата му,да знае,че сме насреща за всичко...абсолютно за всичко и по всяко време!
Иска ми се и за Дани да направим нещо за Коледа.Той е само дете! Нищо и никой  няма да замести мама,но можем да му дадем малко радост!

А за Нолвадекса...Ами от около година и половина го пия.Не помня точно от кога.Като рече сега,та се сетих,че трябва да отскоча да си купя!

# 734
  • Мнения: 7
Здравейте мили момичета,
Много ми е мъчно за Бабилия и Надето. Нека почиват в мир.
А съм от тези, сеирджиите...следя темата от миналата година, когато майка ми беше диагностицирана с рак на гърдата. С мастектомия направена в Онкологията в Дървеница е.
Тук намирам информация толкова полезна за нея. Тя категорично отказва да чете и като, че ли е във фаза на отричане, но слава богу за сега е добре. Дано е за дълго. Аз самата съм с няколко кисти зад гърба си и една биопсия на гърдата...демек в предстартова позиция.  Съжалявам, че ракът е повод тази тема да я има, но тук има невороятно силни и борбени жени, достойно за възхищение. Бъдете здрави... Hug

Общи условия

Активация на акаунт