Лесно е да се теоретизира, но пред свободата аз лично за сега предпочитам сигурността!...
- Публикувана: 7 септ. 2011, 12:39 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2011, 11:30 ч.
За децата и „надзора” им
Не теоретизирам. Минала съм през този етап. Говоря от личен опит, без излишни описания.
Не мисля, че има такова понятие като абсолютна сигурност, нито някога го е имало. Ситуация, в която родителите да са напълно спокойни, че абсолютно нищо лошо не може да се случи на децата им, не съществува.
Нито има такава възраст, до която да си сигурен, че като не изпускаш детето от поглед, ще го предпазиш изцяло.
Сещам се за случая с убитата 21-годишна Радостина от Варна. Може би и тя не е била достатъчно голяма, за да бъде оставяна без надзор?
Престъпността съществува, опасностите съществуват. Всеки сам за себе си трябва да прецени до кой момент предпазливостта му помага и от кой нататък се превръща в параноя, която повече му пречи.
Нито има такава възраст, до която да си сигурен, че като не изпускаш детето от поглед, ще го предпазиш изцяло.
Сещам се за случая с убитата 21-годишна Радостина от Варна. Може би и тя не е била достатъчно голяма, за да бъде оставяна без надзор?
Престъпността съществува, опасностите съществуват. Всеки сам за себе си трябва да прецени до кой момент предпазливостта му помага и от кой нататък се превръща в параноя, която повече му пречи.
Лесно е да се теоретизира, но пред свободата аз лично за сега предпочитам сигурността!...
Не виждам към теб да съм се обърнала конкретно и не се чувствай длъжна да ми доказваш колко много си постигнала - изразих мнение не с тази цел!
Сещам се за случая с убитата 21-годишна Радостина от Варна. Може би и тя не е била достатъчно голяма, за да бъде оставяна без надзор?
Когато писах за наивитет, който ме шокира, точно този случай преди всичко имах пред вид, както и др. подобни.Но нейният случай е ужасяващ и откъм наивното и доверие към човек, който не го заслужава.
Сещам се за случая с убитата 21-годишна Радостина от Варна. Може би и тя не е била достатъчно голяма, за да бъде оставяна без надзор?
Когато писах за наивитет, който ме шокира, точно този случай преди всичко имах пред вид, както и др. подобни.Но нейният случай е ужасяващ и откъм наивното и доверие към човек, който не го заслужава.
Аз не знам конкретиката, но при всички случаи не е възможно да елиминираш всички рискове... Все пак, за моето 5 г. хлапе именно надзора е съществен, сигурна съм.
Лесно е да се теоретизира, но пред свободата аз лично за сега предпочитам сигурността!...
Не виждам към теб да съм се обърнала конкретно и не се чувствай длъжна да ми доказваш колко много си постигнала - изразих мнение не с тази цел!
И не става въпрос, колко много съм постигнала... Отговорът на този въпрос стои далеч в бъдещето.
Споделилите преди мен говорят за хлапета до 5 години. Е, децата и след това са деца още известно време.
Аз съм от страхливите майки 
И също съм на принципа , че прикритото мляко , котките не го лочат ... от друга страна виждам , че е дошъл момента да му дам малко повече свобода ...
Отскоро живеем в къща и квартала е много спокоен . На улицата минава кола от дъжд на вятър и тук децата си играят навън или по дворовете сами , без надзор ...
Аз обаче не смея да го пусна Ето сега е при едно детенце две къщи по нагоре и майката на другото дете е с тях и пак ми е свито сърцето 
Вчера пък строиха къща на едни бездомни кученца и един час бяха на поляната над нас ... е побърках се от притеснения ...
А като си спомням аз как скитах и какви глупости правех на неговите години , а живеехме в центъра
И също съм на принципа , че прикритото мляко , котките не го лочат ... от друга страна виждам , че е дошъл момента да му дам малко повече свобода ...Отскоро живеем в къща и квартала е много спокоен . На улицата минава кола от дъжд на вятър и тук децата си играят навън или по дворовете сами , без надзор ...
Аз обаче не смея да го пусна
Ето сега е при едно детенце две къщи по нагоре и майката на другото дете е с тях и пак ми е свито сърцето Вчера пък строиха къща на едни бездомни кученца и един час бяха на поляната над нас ... е побърках се от притеснения ...
А като си спомням аз как скитах и какви глупости правех на неговите години , а живеехме в центъра
Конкретика? Защо не си спомним как ние сме били възпитаване.
Ако говоря конкретно за мене /и за останалите "деца", които бяхме такива от моето поколение/, тръгвайки на училище вече знаехме, че сме "големи"/не, че сме големи в истинският смисъл на думата/, но отивахме на училище и се връщахме, без да ни водят или вземат нашите родители. Знаехме, бяхме научени - Веднага след училище се прибираме в къщи, обядваме и сядаме да учим и това до 16 часа. След това вече можехме да играем. Хей на такива, обикновени за едно 7-годишно дете бяхме научени. През това време родителите ни бяха на работа.
ДА, Светът е променен, но за промяната му сме си виновни НИЕ.
Ако говоря конкретно за мене /и за останалите "деца", които бяхме такива от моето поколение/, тръгвайки на училище вече знаехме, че сме "големи"/не, че сме големи в истинският смисъл на думата/, но отивахме на училище и се връщахме, без да ни водят или вземат нашите родители. Знаехме, бяхме научени - Веднага след училище се прибираме в къщи, обядваме и сядаме да учим и това до 16 часа. След това вече можехме да играем. Хей на такива, обикновени за едно 7-годишно дете бяхме научени. През това време родителите ни бяха на работа.
ДА, Светът е променен, но за промяната му сме си виновни НИЕ.
Не държа дъщеря си до полата си, но и гледам постоянно да имам зрителен контакт.
Разбира се вече става по-трудно, защото заиграе ли се, особено с по-големи деца, те тичат, бягат, обикалят и не е възможно да стои постоянно пред очите ми.
Когато има повече хора и деца за мен е по-притеснено, защото започва да ми се губи сред тълпата. А и в такива моменти е много лесно някой просто да я грабне и отнесе нанякъде за секунди.
Тогава повече държа да е пред мен.
Разбира се вече става по-трудно, защото заиграе ли се, особено с по-големи деца, те тичат, бягат, обикалят и не е възможно да стои постоянно пред очите ми.
Когато има повече хора и деца за мен е по-притеснено, защото започва да ми се губи сред тълпата. А и в такива моменти е много лесно някой просто да я грабне и отнесе нанякъде за секунди.
Тогава повече държа да е пред мен.
Конкретика? Защо не си спомним как ние сме били възпитаване.
....
....
ТАЗИ конкретика визирам:
Сещам се за случая с убитата 21-годишна Радостина от Варна. Може би и тя не е била достатъчно голяма, за да бъде оставяна без надзор?
Когато писах за наивитет, който ме шокира, точно този случай преди всичко имах пред вид, както и др. подобни.Но нейният случай е ужасяващ и откъм наивното и доверие към човек, който не го заслужава.
Така е, Ина-Буболина, но и с ключа на врата ходихме, нали? И рядко имаше кой да кара с 100 км/ч, градско. И чантите си мятахме на някоя пейка по пътя, за да поиграем, заедно с якетата. И в тях нямаше една заплата на мама/тате - гсм, екип по физическо, несесери и т.н.
Не мисля, че можем да отречем, че нищо всъщност не е същото, уви!
Да, ние сме си виновни, но това нищо не променя.
Не мисля, че можем да отречем, че нищо всъщност не е същото, уви!
Да, ние сме си виновни, но това нищо не променя.
Все някога се налага да пуснеш детето само.
Въпросът е да го подготвиш преди това със "среща с живота".
По-лошото е ако го пуснеш само, просто поради възрастта.
Страхът винаги ще си остане.
Гаранция за нищо няма.
Ако постоянно го държиш до себе и спестяваш всичко, поради собствения ти страх, то не значи, че животът ще му го спести, включително и на теб.
Обратното също важи.
Забраната, особено за определена възраст, също не е най-доброто.
Не става на въпрос, едно дете на 5 години да го пуснеш само без надзор или поне с по-големи деца, но не можеш или не бива едно дете в пубертета да не го пускаш, защото може да се случи нещо.
Винаги може да се случи нещо, за съжаление.
Зависи и много къде живееш.
Въпросът е да го подготвиш преди това със "среща с живота".
По-лошото е ако го пуснеш само, просто поради възрастта.
Страхът винаги ще си остане.
Гаранция за нищо няма.
Ако постоянно го държиш до себе и спестяваш всичко, поради собствения ти страх, то не значи, че животът ще му го спести, включително и на теб.
Обратното също важи.
Забраната, особено за определена възраст, също не е най-доброто.
Не става на въпрос, едно дете на 5 години да го пуснеш само без надзор или поне с по-големи деца, но не можеш или не бива едно дете в пубертета да не го пускаш, защото може да се случи нещо.
Винаги може да се случи нещо, за съжаление.
Зависи и много къде живееш.
Конкретика? Защо не си спомним как ние сме били възпитаване.
Ако говоря конкретно за мене /и за останалите "деца", които бяхме такива от моето поколение/...
Ако говоря конкретно за мене /и за останалите "деца", които бяхме такива от моето поколение/...
Не знам точно кое поколение си, но мен не са ме оставяли сама, особено пък в първите класове, чак към 12-13 г. Живеехме в малък град, училището беше на една крачка от нас. Веднъж ми гласуваха доверие (да се прибера сама след организирано водене на театър от училище) и се издъних. За мен е правилно и не мисля, че по някакъв начин това е повлияло на самостоятелността ми.
И с моето дете ще е така. Самостоятелна е доста, за всичко останало, но не и за излизане навън без възрастен. Децата от квартала на нейната възраст вече играят сами, въпреки че по закон не може. Всеки родител си преценява и си носи последствията.
Каквото е писано ще се случи, дори на възрастен - така е, но пък възрастовата граница 12 г. не е случайна.
Абсурдно ми е да рева по старото време, то още по-назад може и по-безопасно да е било, хубаво е да се научим да живеем в това, в което сме се родили и да се съобразяваме със страносттите му.
Не мисля и че е било чак толкова безопасно "нашето" време, имам пострадали съученици и от коли, и от др. хора, просто тогава вечер не го съобщаваха по новините и родителите бяха наивни, вероятно разчитайки на спокойствието на "тяхното" време и изкуственото спокойствие на комунизма.
Дано са ни здрави, дано успеем да ги опазим и дано ги научим да се пазят, как - ако имаше отговор на въпроса, щеше да е толкова лесно да си родител
Ох, като почнете да се превъзнасяте по "едно време"... Да вярно, че в новините показваха само пременени моми в носии за розобера и изстрелването на нов космически кораб от Байконур, а за престъпленията е мълчеше, ама не е било като да ги нямаше. Баща ми имаше близък приятел - следовател в Убийства или Тежки престъпления, не знам как са се водели точно.... ужас изпитвах когато този човек като дойдеше вкъщи.... не че беше лош, напротив,... само дето като подпийнеше, пък той го правеше винаги, започваше да си споделя за работата (явно имаше нужда да си го изкаже човека та да му олекне).... И хич не се наемам да твърд, че сега е мнооого по-опасно от "едно време".
Не, не си пускам детето само. И не планирам да го направя скоро. Никой от познатите ми не постъпва така. Свекър ми и свекърва ми бяха оставили сина ми сам в тях за повече от 2 часа.... Настръхна ми косата в момента, в който разбрах, както и на мъжът ми, който уж го дава по-ларж от мен и буквално за 10 минути беше отишъл и го беше взел. А то, моето глупаво гардже, и то винаги пита "Кой е" като се звънне на вратата, ама като му казал "Тати съм" и веднага е отворило
Не, не си пускам детето само. И не планирам да го направя скоро. Никой от познатите ми не постъпва така. Свекър ми и свекърва ми бяха оставили сина ми сам в тях за повече от 2 часа.... Настръхна ми косата в момента, в който разбрах, както и на мъжът ми, който уж го дава по-ларж от мен и буквално за 10 минути беше отишъл и го беше взел. А то, моето глупаво гардже, и то винаги пита "Кой е" като се звънне на вратата, ама като му казал "Тати съм" и веднага е отворило
Още от първият момент, в който една жена става Майка, трябва да е наясно, че за нея чуството Спокойствие вече не съществува. Както и не съществува такова "нещо", с което да предпазим децата си на 100% от всичко, с което може да ги изненада Животът зад ъгъла.
пп. Не се сърди човече, и аз съм от малък град, и моето училище беше на две крачки от дома ми, но родителите ми ,както и родителите на съучениците ми ходеха през деня на работа, а не всички имаха баба и дядо /както мисля, че е и с болшинството от днешните деца и родители/. Та, значи родителите ни са били безотговорни, защото са ходели на работа, и защото не сме имали баба и дядо и е трябвало сами да ходим и да се прибираме от училище? /а, сега работещите родители без налични баба и дядо, те какви са? Явно нарушители на закона/.
И, не говоря за по-спокоен или по-неспокоен живот, говоря за елементарни, обикновенни неща, на които се мъчиха да ни научат като деца, които са тръгнали на училище и чиито родители трябва да работят през това време. Колко са били спокойни родителите ни е отделен въпрос, на който само те могат да отговорят.
"Трябва да ги научим да се пазят /децата ни/", как наистина?
пп. Не се сърди човече, и аз съм от малък град, и моето училище беше на две крачки от дома ми, но родителите ми ,както и родителите на съучениците ми ходеха през деня на работа, а не всички имаха баба и дядо /както мисля, че е и с болшинството от днешните деца и родители/. Та, значи родителите ни са били безотговорни, защото са ходели на работа, и защото не сме имали баба и дядо и е трябвало сами да ходим и да се прибираме от училище? /а, сега работещите родители без налични баба и дядо, те какви са? Явно нарушители на закона/.
И, не говоря за по-спокоен или по-неспокоен живот, говоря за елементарни, обикновенни неща, на които се мъчиха да ни научат като деца, които са тръгнали на училище и чиито родители трябва да работят през това време. Колко са били спокойни родителите ни е отделен въпрос, на който само те могат да отговорят.
"Трябва да ги научим да се пазят /децата ни/", как наистина?