Живеещи в Италия, част 119

ами единият проблем е този,да. аз страшно много се промених.
имаме едни познати те са много далеч, нямат  проблеми с работа и т.н но им липсва Бг.
Айде натовариха се от другия край на планетата, прибраха се в София, купиха апартамент, тутакси ги назначиха ( те за от ИТ сфера) След няма и два-три месеца  дръпнаха назад.
Айде пак контейнерите, багажите и обратно в чужбина. След година упражнението се повтори отново!!! Върхана се, с деца, контенйер, всичко. Издържаха буквално няколко дни, не знам дали имаше и 10. И айде пак назад. От тогава май са взели вече категорично решение.

та, ние сме по-близо и нямаме деца, но аз за себе си не съм сигурна, че това е отново моето място ( имам предвид София). А за  мъжа ми  да не говорим, той би изпаднал в сериозна криза. Той и без това губи ума и дума още от летището ... така че пък от друга страна парите и работата не са всичко. Има нужда от по-сериозен анализ. Така да се каже 

Зависи кой какво търси, местейки се.
Аз виждам много + в София (понеже съм от София), но не ми накланят везната достатъчно, понеже си имам + и на другото място.
Във всеки случай определено не мисля, че животът в София е лош, ако човек знае какво иска.
Ако някой просто парашутира в София и се пусне по течението, ще му се стори и хаотично, и трудно, и гадно. Ако има цел и посока, е друго и има много възможности.

Markrit, мъжа ми е кандидатствал на около 100 места - буквално и все още не е започнал работа, а е кадърен и съм сигурна, че ако веднъж го вземат, след това няма да има проблем с работата. Пробвали сме дори във фирмите за събиране на боклук... Дано да се случи нещо по-скоро!

  Ние имаме един съсед, който е бил метач на улицата.
От него знам, че да си метач е  много добра професия тук:)
Общински служители с не много ниски заплати, осигурени отвсякъде. Метеш с камиончето докъм 8-9 сутринта после си свободен. Та нищо чудно, че има наплив и за това.

  Сигурно си права, но дано ни огрее отнякъде!

Барбич, мое ли те помолим за малко конкретика? нали знаеш, аз рядко си ходя и за 2 дена купон нищо не мога да разбера, та някой форумски мнения са ми показателни.
дай примери за плюсове, тва имам предвид.
аз си видях съучениците устроени и доволни, но защо ли видът им и разговорите след 2 питиета ми предизвикаха съмнения?
в смисъл, баш с ежегодни ваканции зад граница и тем подобни не ми се сториха. са, ясно, че не съм водила разпити, и слава богу никой не е в някакво отчаяно положение. но има хора с много отговорни длъжности, които не са излизали от България.
не ща да знам за разни ново и несезнаекак излюпени бизнесмени, за нормални хора с добро образование, какви плюсове има? и, да речем, без наследства и рода на разположение.

(тва в чисто финансово отношение, което, както каза Лени е важно, но не е всичко)

С неудоволствие (към Ани) , забелязах, че няма вече Current, тоест, досега имаше надпис, казващ,че програмата вече я няма, сега вече окончателно я няма.  Не че бях фен на Травальо така и не можех да се концентрирам достатъчно и да слушам пространствените му обяснения, но документалните ще ми липсват.

Фейамски, аз съм на мнението на Барбабо за София - жив град с възможности е. И като гледам, приятелите ми (набор '81 сме) вече са си стъпили на краката, кой повече, кой по-малко изкарва, но и най-зальоханите вече имат някаква посока.
Но, и това ми се струва основното за нас, "емигрантите", местенето започва от главата. възможностите, целите - тях човек сам си ги създава и определя. Какво имам предвди - просто при равни условия (примерно, среден доход, трудно намиране на работа, собствен апартамент или апартамент под наем) едни се чувстват по-добре в София, други в Италия.
Аз съм за София, казвала съм. С нищо материалният ми стандарт тук не е по-висок. Имам долу-горе съпоставими професионални възможности... нооо... предпочитам да си ги реализирам в България. Нещо, за което понякога и в нашето семейство се говори, но което е далеч от реалните ни перспективи.
За криза не мога да говоря, ние сме в сектор, който е в криза и няма работа, откакто се помня - университетите.

ах, ама аз съм дале4 от идеята да оспорвам неЩо. питам, за да разбера за какви професии/реализации/заплати говорим (продължава да ми е неудобно да питам приятели и познати колко пе4елят  )

Здравейте! Аз ви чета редовно и се извинявам , че и писането не е такова, но ни остават последни 10-тина дни в София и после ( ако имаме интернет ) като се приберем в Италия се надявам да съм по- редовна.
Много хубава тема дискутирате. И ние с мъжа ми сме обсъждали тази тема, за живеенето в БГ. Моят мъж е ел. техник и скоро ще бъде капо кантиере във фирмата му, така че, се очертава да е в постоянни командировки от по 3 месеца, от такава се връща днес и след 2 седмици би трябвало пак да замине за толкова. Та..и аз му казвам, вместо да плащаме наеми в Бг, да си дойда в Бг, но от друга страна не искам да лишавам Алберто и бебето, най- малко от езика и контактите там. Другия вариант е да ходим с него по командировките, но пак е сложно за децата, въперки че, биха се обогатили много...не знам...за сега ще поизчакаме няколко месеца, да видим как ще се нещата.
Когато бях бременна с Алберто имах такова пермессо ди соджорно пер гравиданца, трябваше бележка от шефа на мъжа ми , че съм на негови разноски, имах документ от полицията, че съм му на гости, преди да си направя резиденца, но това беше преди да влезем в ЕС.

Добър дееен! Тъй като в последните дни две от съфорумките (без да са се наговаряли при това) ми писаха, се сетих, че наистина е крайно време да се изкажа и аз тук, и тъкмо си мислех, че сигурно няма да имам нищо да кажа и хоп!- и улучвам любимата си дискусия.

На работа съм и чатя със сестра ми и за пореден път и казвам, че не ми се живее в България. Тук нищо (материално) не ми липсва, и градът не е лош, естествено има много проблеми в него, но като динамика и разнообразие горе-долу ме задоволява. Работа имам, и то хубава, и собствено жилище и пак всеки ден излизам като на война. Не знам каква е тази нагласа. Чувствам се понякога като извънземно. Емигрант в собствената си страна. Не защото ми липсва Италия, ама едно такова странно чувство, че не съм си на мястото (сега и да знаех къде ми е мястото..). Не съжалявам, че се прибрах, но ще съжалявам много ако не успея пак да замина някъде. Този път дестинацията май трябва да е Лондон. Или както казах на приятеля ми- Рим, но само ако имам много пари и невероятна работа, та за да е и красотата по-достъпна. Но това са мечти- сигурно ще се пенсионирам на къмпинг "Корал" до Лозенец един ден  .

Иначе аз съм в носталгично настроение след страхотна лятна ваканция на морето (разбирайте вкъщи) с любимия човек. И сега пак ме завъртя въртележката в София, дори (почти) ми мина лошото настроение. Хората около мен се женят масово, направо не знам как така изведнъж всички се юрнаха масово да го правят...нищо лошо, но понякога да си кажа честно ми действа потискащо, защото аз нали все го играя нечетната бройка в компаниите...

Та така де- малко размишления по време на работа...Ще гледам да съм по-редовна, а пък ако не съм- с някои от вас се следим по социалните мрежи  .

Охо, Льоли, не мислех, че ще пишеш повече тук, не от лоши чувства, просто всекидневието си влече.
Ех, ама не е за пръв път да пишеш моите мисли. Само дето ти не се чувстваш уместно в София, а аз - в Италия (в Бари де). Всичко ми е наред, ама все някак не мога да заживея пълноценно. А върна ли се в София - все едно животът пак потича.
Кво да се прай... разни хора, разни нагласи. Или по-точно, разни животи.

 

Ох ,а аз си мислех ,че всички сте си ок тук ,явно не всичко е така като изглежда.

Мисля, че всичкото неудобство идва от там, че не сме се родили в държава, която има за първостепенна задача да се погрижи за своите граждани. Затова и повечето са направили логичния избор да отидат другаде. Но и там, разбира се, има проблеми- от друг характер- и оттам идва и раздвоението. В крайна сметка, предполагам, че всеки в един момент пренебрегва себе си, за да направи това, което (мисли, че) е по-добре за децата му. А за тези от нас, които нямаме деца или не сме емоционално обвързани там, къде сме, и при наличието на този огромен избор от възможности (на пръв поглед), остава непрекъснатото глождене. Не вярвам само аз да се чувствам така.