Галип: Добър вечер....
Сабиха: Заповядай...влез.....
Галип: Здравей Зейно......Как си.....
Зейно: Чичо Галип!......Добре съм......
Галип: /оставя на масата удна кутия с панделка../ Заповядай......
Сабиха: Какво е това Галип......
Галип: За Зейно......
Зейно: За мен ли?......
Галип: Даааа......Дължах ти подарък за рождения ден....не помниш ли.....
Сабиха е изненадана....гледа Галип....усмихва се.....Зейно отваря кутията и вижда, че подаръка е компютър.....
Зейно: И...сте ми купили....компютър.......
Галип: Да......Да......
Зейно: Мамо.......
Сабиха: Аз нищо не знаех......
Галип: Наистина е така.....Няма ли да приемеш подаръка ми...../Зейно гледа към майка си.../
Сабиха: Скъпа....не е прилично да се отказва подарък.......
Зейно: /щастлива е....грабва кутията и тръгва към стаята си..../ Мамо, ще ми помогнеш ли......
Сабиха се усмихва на Галип, но нищо не казва. В този момент звъни телефона на Галип, а Сабиха отива в стаята на Зейно....
Галип слуша и отива към коридора.....И пита „Какви снимки...”
Зейно подскача от радост....Според нея сигурно майка й му е казала да й купи компютър.....Някой се обажда на Галип /предполагам, че от печатницата/, за снимките. Галип пита какви са тези снимки.....Не той няма да се намесва да не публикуват тези снимки.....едва ли ще го послушат.....В крайна сметка Галип казва да ги оставят да правят каквото искат.....Той няма какво да крие.....Сабиха дочува разговора на Галип – тя знае за кои снимки става въпрос, но Зейно продължава да я занимава с компютъра......Сабиха ясно чува, че Галип казва „Да ги пускат....изобщо не ме интересува....”......Галип благодари за това обаждане и видя на прозореца един пръстен.....Поколеба се, но го взе......В този момент се върнаха спомени от детството му....Той е седнал на един стол, връща се богатия собственик на магазина.....Разминавайки се по стълбите, майка му бръкна много умело в джоба на господина и открадна нещо.....След това хвана малкия Галип за ръчичка .....Той искаше да я попита какво е направила, но тя го прекъсна като му каза да се закопчае, защото ще настине....Много често Галип се връща в спомените си в детството....Сега може би и той се почувства като крадец......Притесни се......
Сабиха: Галип......За какво се притесни.....
Галип: Не.....няма нищо......
Двамата се гледат и мълчат. Зейно ги извади от това положение, като прегърна Галип и благодари за подаръка......Галип я прегръща, милва я по главата и й пожела да го ползва със здраве.....Зейно е щастлива....Чичо Галип й е купил това което е искала най-много.....Зейно по детски още когато Галип върна Мемо разбра, че Галип е добър човек....Тя тогава не искаше друг подарък – това, че той върна брат й беше най-големият подарък за рождения й ден.....Сега съвсем непринудено го прегърна, гушна се в него.....вече го чувстваше много близък.....Сабиха предложи на Галип да пият чай и той веднага се съгласи......