Аз пък абсолютно НИКОГА не му давам да закусва вкъщи преди да отиде на градина. Ако предната вечер е ял малко, сутрин като стане обикновено е гладен. Но той знае, че ще закусва в градината. Сутрин става малко преди осем и до 8 и 20 вече е на градина (тя е много близо до нас, буквално през улицата).
- Публикувана: 8 септ. 2011, 23:31 ч.
- Последно мнение: 21 май 2012, 12:09 ч.
Злоядо дете и градина
Всяко злоядо дете става такова само и единствено ...заради родителите си.
За мен си има естествени периоди в развитието на детето, в които се приема определена храна: примерно до 4 месеца - само мляко, от 4-тия месец: постепенно захранване с други храни в пюреобразно състояние, от 8-9 месеца бавно приучване към по-твърда храна и постепенно преминаване към разнообразно хранене. Аз съм спазвала тези насоки в храненето на дъщеря ми и никога не би ми хрумнало, че дете на 2 или повече години може да яде пасирана храна. Всъщност аз така и не съм пасирала нищо, просто намачквах храната и никога не съм имала проблем с изхранването на детето си. А съм забелязала, че когато едно дете започне да се смята за злоядо всички в семейството му се опитват да го накарат да яде, което допълнително го травматизира и от инат отказва.
За мен си има естествени периоди в развитието на детето, в които се приема определена храна: примерно до 4 месеца - само мляко, от 4-тия месец: постепенно захранване с други храни в пюреобразно състояние, от 8-9 месеца бавно приучване към по-твърда храна и постепенно преминаване към разнообразно хранене. Аз съм спазвала тези насоки в храненето на дъщеря ми и никога не би ми хрумнало, че дете на 2 или повече години може да яде пасирана храна. Всъщност аз така и не съм пасирала нищо, просто намачквах храната и никога не съм имала проблем с изхранването на детето си. А съм забелязала, че когато едно дете започне да се смята за злоядо всички в семейството му се опитват да го накарат да яде, което допълнително го травматизира и от инат отказва.
Не съм съвсем съгласна с горното изказване.
Да, със сигурност родителите и начина на захранване и т.н. оказват влияние, но повярвай ми, злоядото дете е нещо съвсем различно.
Моето дете, което сега е на 5,5 години, през живота си нито един път не е казвало, че е гладно.
А съм я държала до 2 дни да не яде нищо, ей така, да видя няма ли да огладнее. Не, пие вода и толкова.
Няма нито една храна, ама нито една, която да й е любима и да може да я яде винаги.
Може нещо да й хареса еднократно, но до там, втори път и да й го предлагам, абсурд е да я накарам да го яде.
Когато е гладна, става нервна, реве за нищо, питам гладна ли е - не.
Опитвам се да я убедя, че ако хапне, ще й се оправи настроението, ще й мине, не и не.
И какво става накрая- със залъгване я нахранвам, всичко си идва на мястото и това е.
На рожденни дни, където играят и после всички деца се черпят - тя сяда и почва да гледа как другите нападат храната. Как не й се приисква ей така, да опита нещичко - не и не.
За торти и други сладки работи и дума не може да става - но ОК, не обича сладко.
Та, повярвай ми, за 5 години много неща съм опитала, и по лекари съм ходила, да не би пък да й има нещо... Нищо й няма, просто няма никакъв интерес към храната и това е.
Да, със сигурност родителите и начина на захранване и т.н. оказват влияние, но повярвай ми, злоядото дете е нещо съвсем различно.
Моето дете, което сега е на 5,5 години, през живота си нито един път не е казвало, че е гладно.
А съм я държала до 2 дни да не яде нищо, ей така, да видя няма ли да огладнее. Не, пие вода и толкова.
Няма нито една храна, ама нито една, която да й е любима и да може да я яде винаги.
Може нещо да й хареса еднократно, но до там, втори път и да й го предлагам, абсурд е да я накарам да го яде.
Когато е гладна, става нервна, реве за нищо, питам гладна ли е - не.
Опитвам се да я убедя, че ако хапне, ще й се оправи настроението, ще й мине, не и не.
И какво става накрая- със залъгване я нахранвам, всичко си идва на мястото и това е.
На рожденни дни, където играят и после всички деца се черпят - тя сяда и почва да гледа как другите нападат храната. Как не й се приисква ей така, да опита нещичко - не и не.
За торти и други сладки работи и дума не може да става - но ОК, не обича сладко.
Та, повярвай ми, за 5 години много неща съм опитала, и по лекари съм ходила, да не би пък да й има нещо... Нищо й няма, просто няма никакъв интерес към храната и това е.
Моето дете е злоядо. Също, както bengie е описала - с дни не яде, нищо не го привлича, нищо не му се приисква.... В градината яде сух хляб. Напредъка от тази година (2 ра група е), че хапва супа. Но у нас категорично не желае да яде супа. Госпожите казват, че пак хапва нещо си, дано..че е голяма мъка. Не закусва сутрин в къщи. Каквото хапне в градината, това е за целия ден. Но наистина, като са повече деца и май се увличат едно от друго и хапват поне нещичко.