Преди близо 10 години правихме нашата сватба. С музиката, криенето на булката (кокошки, петли, подскачания при нас няма - това мисля е в северна България). И до днес се усмихвам като си спомня и си мисля, че по-хубава сватба от нашата няма ( защото си е наша, но и като гледам на касетата как се вият хората в 2 след полунощ и почти няма тръгнали си гости, значи и на тях им е харесало). Само ме е яд, че трябваше да мине толкова време, че да разбера каква селянка съм, защото съм избрала да направя сватба с музика, а не съм решила само да се подпиша с двама свидетели.
Добре де, как си мислиш че може да представиш сватба с хора, гайди, надиграване и подобни ритуали за нещо друго, освен за селска сватба? Ами това са си селски ритуали. Които са хубави, но на село. Идеята на хората които не са от село (и родителите им и прародителите също, защото тези обичаи няма как да не се предават поне толкова поколения) е че този род ритуали не са си на мястото в градска среда.
И не мога да разбера защо селяните толкова се обиждат като им кажат, че са селяни? Чак почват да се родеят с германците, за да докарат някакви аргументи. Не че не видяхме че при определени обстоятелства и Рамщайн могат да се превърнат в чалгари.
Въпросът в темата беше "Кому е нужно всичко това". И аз не разбирам кому е нужно. Била съм само на една такава сватба и си мисля, че всичките ритуали се свеждат до показност пред родата и колкото повече показност има, толкова по-дебели трябва да са пликчетата които се дават на младоженците. Не че моята сватба на която имаше петдесетина приятели не излезе по-скъпа от другата - с петлите и всичките изцепки. Само дето не очаквах никой да ни възстанови разходите, които си платихме аз и мъжът ми, а не родителите ни. Въпрос на манталитет.




Няма лошо, ако само не си воден от меркантилност по време на сватбата си... 
Това семейство го спази този обичай, въпреки че
Те, тия гражданя, дето наскачаха тука срещу великата простотия на сватбата с музика, събота и неделя първи си отиват по родните места...