Отношението към хората в неравностойно положение

Аз също се извинявам, но си и позволявам отклонение.
Примерът на firebird с "мамите" показва, че просташката махленщина е ширеща се и неизтребима.
Но някак, като не ни боде лично, не я забелязваме.

Само че, ако една деликатна и болезнена ситуация ни засяга лично е редно да направим разграничение дали наистина с махленщина се срещаме или с добронамерен, макар и не особено лицеприятен въпрос .

Точно заради такива простачки като клиентката в аптеката от поста на Liduna  и като "мамите" от поста на firebird,  човек се държи понякога неестествено при деликатна среща и ситуация.От опасение да не би в собствените си очи случайно и той да се отнесе към "Дежурен по информация" от градинките.Ето, затова ми е било трудно общуването с неравностойни, специални и хора, които са уязвими по някакъв признак.Защото не искам да бъда причислена към оная пасмина, за която стана въпрос по-горе, искам да намеря правилният и деликатен подход и да възпитам детето си също в деликатност и толерантност.

Моето дете също в известен смисъл е различно.Различното е това, че почти до три годишна възраст е отглеждан в ДМСГ и това в началото си имаше своите отпечатъци на социална незрялост.
Детето ми беше с памперс на две г. и осем месеца , що изумени погледи отнесох по градинките...що критики.Но не се ядосвах, не се чувствах длъжна да обясня на всеки ,че ние сме заедно от броени дни.

За поведението му и странностите, които идват точно от различния начален начин на живот, романи мога да напиша.Но се научих да разграничавам добронамереното незнание от откровената простотия.

Вчера ми се случи не особено приятен разговор с госпожата в ДГ, от тези, уж загрижените.Не ми се изпада в подробности, в общи линии тя ми предлагаше най-общо казано мерки за възпитание на детето, които за мен не бяха особено приемливи.Да ви кажа, за първи път от толкова години едвам се сдържах.Искаше ми се да кажа"Госпожо, не ви ли е жал за това детенце, как е започнало живота си и с какво се е борило абсолютно само"/Методите на г-жата бяха свързани с отстраняване от определена среда , а много от майките на осиновени деца сме чувствителни на теми свързани с "напускане", "разделяне" и т.н., изпитваме болка за децата си, да не се повтори ,макар в имитационен вариант ситуацията на разделянето на детето от биологичната майка/Та така.Поисках да ми съжалят детето.Ама не го казах, не  е редно.Преглътнах го.То ми е геройче и няма нужда никой да го съжалява.

Наистина огромен завой направих в темата, за което пак моля за извинение, но за да има добронамерени и полезни отношения, тези отношения трябва да са такива между двете страни, независимо колко са неравностойни помежду си.

Тази тема като цяло "кърти", както би казало другото ми дете.
Защо веднага се хванахте за "осведомителите", и пропуснахте другото изречение - че има хора, които идват да ни "обърнат внимание", само за да се почувстват по-добри в собствените си очи. Защото точно този вид отношение също е вид съжаление. Човек не може да го разбере, ако не е бил на този хал.

"Осведомителите" не са го направили с лошо - точно това обяснявах - то в писмената реч не личи, но в устната реч се забелязва веднага, заради интонация, поглед, жестове. Майката на детето идва специално на тази площадка, защото има още няколко деца, различни всяко по своему, и защото там нейното дете се чувства добре. Детето е различно с още нещо, което се забелязва много повече...

Не знам дали ще се изразя правилно, но тези две изречения правят нещата много сложни за мен. Защото вместо да се научим да общуваме помежду си, все ще мислим как другия ще изтълкува действията ни.
За съжалението - ами то е просто инстинктивна реакция. Като видиш едно птиче с ранено крило, какво си мислиш - горкото птиче, не може да хвръкне. Като падне и се удари детето ми какво мислиш, че си мисля - горкото ми детенце, колко го боли.
Как да стане да видя дете в инвалидна количка и да не си помисля - милото детенце...Това е съвсем човешко, майка съм. Защо е обидно, защо е толкова сложно, защо трябва да се направя, че не виждам това, което виждам?

Следя внимателно темата, но честно казано вече не виждам приемлив вариант на поведение, който да не бъде изтълкуван погрешно.

Има един роман, "Какавидите" от Джон Уиндъм. Там обяснението е много точно, и много разбираемо...
Накратко, в страната се избиват всички, които са различни. Деца, родени с 6 пръста примерно. Има един стандарт в местната религия и който не е по стандарта се унищожава по закон. Но понякога майките нарушават закона и укриват   децата си.
Разказвач е различно дете. Което в своите очи не е различно.. което се чувства точно толкова човек, колкото и останалите. Това, че  "има нещо" научава по-късно... Цялата книга се върти около това, преследването на различни и как всъщност "праведните" изпадат в абсурди. Едни от децата отговарят на стандарта, но развиват телепатия - тя не се вижда, като 6-тото пръстче, но е различие... Да се убиват, или не?

Моят син освен аутизъм имаше и вроден дефект на небцето. Имам приятел, със същата особеност, който ми каза точно като в книгата - "Никога не съм е чувствал различен. Личността е нещо, което е вътрешно, лично, ти си такъв, какъвто си, и това за теб е нормално. А майка ми винаги се е държала така, че не съм се почувствал "дефектен". И затова и другите хора не са се държали с мен като с "дефектен"
Той повтаряше с други думи написаното в книгата и беше много прав. Защото се справил успешно, има добро образование, хубава работа, по нищо не личи, че е претърпял няколко операции, освен това пее и свири на китара. Влюбва се и е обичан, чувства се щастлив... Нима бихте съжалили човек като него?
Преди години на Мальовица видях човек с количка, който беше на Еленино езеро. До хижата долу има стръмна и камениста пътека. Беше с някалко души, явно негови приятели, които бяха качили горе човека заредно с количката и които после го и свалиха. Не знам какъв е случаят, но острани се вижда едно - този човек има поне 5-ма приятели, които са готови да го носят на ръце. За да ги има, той е скъп за тях и те са хора на място. А да имаш такива приятели е богатство. Усещането за мен беше респект, а не съжаление. Защото успява да е високо в планината, въпреки всичко. Защото за свободния дух количката не е окови.

Едно дете на количка може да не се движи, но си има свой свят и ако е обичано от близките си, то е добре. Ако е с майка си, то не е "горкото". Децата искат обич, а не съжаление. Ако в различното дете намирате нещо, което ви кара да го обичате и да му се радвате, то, радвайте му се. Ако не намирате, не го съжалявайте. Представете си да сте на негово място и някой да минава и да казва зад гърба ви "горкото!"

eто отговорът на въпросите (според мен):

И какво общо има това, че детето е осиновено с факта, че е посещавало логопед, защото е имало проблем с говора? С каква цел ти разказаха първото? Точно на махленски клюкарки май си попаднала, пък било то и добронамерени. Такива неща не се обясняват на полупознати в градинката! Е, точно тези утре ще разкажат и твоята история на минувачите. Най-добронамерено.

Има разбира се - защото в дома толкова са ги гледали, че когато е било взето, не е говорело.
Както казах, детето е много по-различно с нещо друго, което се види с просто око. А жената, която ми го каза, гледа дете също толкова различно, колкото и осиновеното.

Нека да разкажат моята история.

Знаеш ли, всъщност има не едно и две деца, спасени от некадърен доктор, поради това, че някой някъде е разказал моята история. И нека пак да я разкажат. Защото ако моето е пострадало от некадърници, то поне никое друго да не пострада.

П.П. забранила си личните съобщения.
Понякога нещата не са такива, каквито изглеждат...

Лиде, наистина най-добре е ти да си инициатор на контакти, ти да обясниш какво му е на Мариянчо, спокойно, без излишни емоции. И простащината да я подминаваш. Защото именно просташко е поведението на жената в аптеката. А децата са любопитни, не злобни, ние ги правим такива, ние ги учим кое е добро и лошо, приемливо, неприемливо.
[/quote]
 ,но Ина е напълно права,аз наистина съм много чуствителна и все още не мога да свикна с нещата,опитвам се но не успявам.И всяко,по -натактично отношение ме разстройва,мможе би след време ще привикна и ще мога като нея така спойно да приемам нещата.
 

Палада, спорили сме по други теми, но тук от все сърце ти благодаря     


Радвам се, че и един човек с тънка чувствителност  и разбиране да има, пак светът отива към добро.

А иначе по темата, струва ми се, че е безсмислено повече да пиша, но искам да вметна, че не може човек да е осезаем само към своето си.

Струва ми се, че обясних какво общо има...  

Тънка чувствителност?

Ако клюкарката от махалата беше ми го казала, щеше да е едно.
Ако ми го каже човек, който също гледа различно дете, е различно...

Подробно описание ти пратих на лични, ако напиша всичко, няма да е редно. Но определено осведомителят не е злонамерен...

Какво лошо има в това обяснение?
Точно така е трябвало да обясни и придружителя на това дете.
Детето ясно вижда, че другия човек е голям за количка, след като се заглежда. Да го дърпаш, да обясняваш какво и да е друго е безмислено.
Децата нямат отношение или никога не подхождат с такова , ако не им е създадено от неадекватното поведение и от отношение на възрастните.
Детето ми е било от 3-7 години в обикновенна детска градина и не е имало каквото и да е различно отношение на децата към него.
Едно дете много ясно разбира дали другото ще играе с него или ли не. Ако детето с проблем откаже, обикновенно отиво при майка си да се оплаче и тук е вече реакцията на родителите.
Въпросът за възпитанието е в много по-голяма възраст и опира не само до възпитание, но и цялостно отношение на обществото ни.
Като цяло то е негативно и да се опитваш да внушиш на детето си едно просто възпитание за пред хората...
Имам усещането, че някои просто оправдават своето отношение с това на децата на 4-5 години.
Аз лично нямам нищо против да имам такова отношение цял живот.

За негърчето, пък нямам думи. Толкова ли не можете да кажете, че има черни хора, бяли, жълти и съответно децата също са такива. Разбира се, че ще го гледа детето, защото е различно на външен вид. Твоето дете, ако отиде в Африка и на място където децата не са виждали бял, как ще го гледат?

Ако детето ти не знае, че съществуват и такива хора и съответно не може да ги възприеме, което е съвсем нормално, единствения начин е да го изтеглиш веднага от там.
Не отговаряйте с въпроса " ами, нашите деца, те също имат права" .
Имат права, но имат и възможности и след като пораснат достатъчно ще приемат или не това.
Моят син не приема неща, но аз не го насилвам или да го водя във влакчето на ужасите, като не може да ги приеме или поне го правя постеменно.
Всеки човек знае докъде може да издържи психиката на детето.

За вторият случай най-неумесно е да питаш да помогнеш при случай, че не можеш, още повече при такава ситуация където можеш да навредиш и в двете посоки.
Специално за него аз и всички други, включително специалисти имат много различни мнения.
Много зависи от децата, другите деца , хората от обкръжението като цяло.
Двете крайности могат да доведат до много непредвидими последствия.

Знае, разбира се, и двамата знаят. Свикнали са, учат и играят с всякакви деца, без разлика в отношението. Само че все още не знаеха, че има различни степени на увреда и тази най-крайна, най-тежка степен ги шокира. Говорихме много след това, но нямам идея какво са схванали. И аз като теб предпочитам сама да преценявам кога и какво да кажа/покажа, в съответствие с възрастта и готовността им, но в случая нямах никакъв избор. Оттук и дилемата ми.

Неравностойното положение е много широко понятие. От един случай до друг има голяма разлика.
Според мен няма нищо лошо в това едно дете да гледа, независимо дали гледа влака или инвалидна количка. Със сигурност не го прави с лош умисъл. Игнорирането не винаги е най-добрата услуга. Аз дори лично го презирам.