Отношението към хората в неравностойно положение

Не се втелявайте толкова много- зяпало било 4-5г дете. Ами ще зяпа, така както зяпат и 20годишни младежи, и 60 годишни баби. Повечето от тях зяпат, защото не са виждали човек/дете с увреждане отблизо, нямат такъв в обкръжението си и въобще не знаят как да реагират. На колко детски площадки или в големите паркове на София например, има съоръжения за игра за деца с увреждане?
По-горе Ментова го е обяснила много точно.
Няма лошо да  зяпат, има лошо когато от незнание и нежелание да научат, се държат с детето/човека с увреждане като с невидим.
Laurel, терзаеш се излишно,  когато децата ни от съвсем малки  играят заедно на детската площадка, заедно са  в детската градина, заедно са в училище или на кино, театър и детски партита тогава няма да има нито зяпане, нито втренчване, а дотогава правилния подход за мен като родител на „невидимо” дете е- обяснения, обяснения и пак обяснения на достъпен за възрастта език, на всеки който е попитал и искал да чуе.
Относно децата ви, след като  сте им обяснили какво му е на детето с увреждане- не ги юркайте и притискайте с думите- иди си поиграй с еди кое си дете. Оставете ги сами да изберат какво да правят, защото натрапеното внимание ще е неприятно и за двете страни. Колкото и невероятно да звучи децата, особено тези до 4-5г въпреки зяпането, неудобните въпроси и прочие, интуитивно реагират  с добро отношение към различните.
Fukuko, драмата настъпва когато ние родителите поради липса на добра информираност, с годините вкарваме децата си в рамки, една от които е, че различен е равносилно на недостоен или невалиден.

Признавам си че не можах да прочета цялата тема. Не че не исках, просто ме хваща яд.    Децата са така- интересно му е, гледа, иска да пипне, някой искат дори да си поговорят за ''колата''. Те са добронамерени, подхождат като  към равни и гледат хората в колички в очите. Възрастните бързат да отвърнат очи, да минат на отсрещната страна, да дръпнат детето- да не би  да е заразно. Ми не, НЕ е.  Така и не разбрах защо инвалидите станаха хора в неравностойно положение- може би заради отношението към тях , като към втора ръка хора. Защото когато хората започнат да не те гледат в очите, започваш да се чувстваш невидим. Спрете да си мислите колко състрадателни сте и как да изразявате съчувствие и се дръжте нормално. Така както повечето от децата ви. Авторката, тъй като явно имаш  добро намерение- не внушавай на детето си чувството че инвалидите са като прокажени. Нека си зяпа количките. Да пипне, да си поговори. Някой може и да се ядоса, знам ли, но то ще е щото е проклет, а не заради ''отношението'' на детето.

Защото при социализма нямаше инвалиди. 
Защото ние не ги виждахме. 
Защото няма съоръжения.
Защото не знаем как да се държим.
Защото различните деца са различни, както и да  ги наричаме.
Защото е по-добре да обясним на децата си, че има такива хора - различни, а не да се правим, че не са.

- доколкото си спомням терминът бе инвалид- но може и да реша
- не знам кой какво е виждал, аз съм виждала
- съоръженията са лукс, но поне освободете част от тротоарите. Това е елеметарното, а  помага и на майките
- дръжте се нормално, /това само за тези дето се пишат толерантни/
- те сами си знаят че са различни и без постоянно да им го натяквате. Да НЕравностоен си физически със сигурност, а етикета непрекъснато ти го напомня. Ако случайно го забравиш. 
- всеки може да обяснява на детето си каквото иска. Аз лекции не изнасям. Това равностойните го могат по- добре.
Аз просто споделям. Личен опит за авторката на темата. Защото за мен винаги най-обидното са били обърнатите погледи.

  Внука веднъж така ме постави в неудобно положение, седнаха до нас възрастна жена със сина и в инвалидна количка и той веднага ме попита какво му е на чичкото. Аз какво да правя, не знам какво му е на човека, само обясних,че го болят краката и не може да ходи, но внука продължава да пита защо го болят краката.И аз единствено измислих да му кажа,че чичкото е паднал и се е ударил лошо, а момчето в количката само се засмя, защото ни чуваха през цялото време  .Идеше ми да потъна в земята от срам, но не можех да му кажа пред тях, да не разпитва.

Сигурно има и такива, които възприемат човека в количката като прокажен и затова дърпат детето си.  Но според мен много по-често хората опитват да отвлекат вниманието на детето не от лоши чувства, а от смущение, защото самите те се притесняват дали няма да кажат нещо неподходящо, да засегнат по някакъв начин този човек, да го накарат да се почувства като обект на нездраво любопитство.

  С това не искам да  кажа, че да дръпнеш детето си и да му шушнеш настрани е правилната реакция. Напротив,  и аз съм съгласна, че трябва да се обясни простичко и достъпно за възрастта му, за да не остава с впечатление, че за тези хора не бива да се говори и да се забелязват. Когато майката реагира спокойно и детето ще реагира така и ще приеме нормално особеностите у другите.

Това смущение имам чувството ,че само в нашата държавица го има.
Но и в белите държави инвалидите са навсякъде. В метрото, в парка , в магазина........

 Добре, че си се намесила, родителите на момичето не ти ли благодариха специално?

Опитах да бъда тактична и дискретна.
Вместо злобни подмятания, по-добре изкажи мнението си, ако изобщо имаш такова.

Laurel изказаха се мнения достатъчно, най-ценните са разбира с на майките със специални деца .Те явно не са възмутени от това от които ти и Fukuko сте.

Няма злоба. Тактично пускаш тема, в която описваш  намесата си в дадена ситуация, с цел- не знам каква. Това за мен не е проява на състрадателност или както ти самата си го разбираш.

Помните ли приказката „Царят е гол”? Децата на тези години отчитат фактите без да имат задни мисли. В нас, възрастните, е проблемът.

В чакалнята: двойка с различен цвят на кожата, дамата бременна. Едно детенце на четири-пет годинки възкликна очаровано: „А това бебе сега какъв цвят ще е?” и сияе, усмихва се дружелюбно. Майката смотолеви нещо, заби поглед в телефона си с пламтящо от срам лице. А двойката зяпаше толкова възмутено,  все едно искаха да пратят детето на съдебната скамейка. Веднага помислих какво бих казала аз, но замълчах.

Тук е и времето да питам: откъде на къде авторката се е намесила? Нали не е нейното дете?!

Така сметнах за правилно, така постъпих.
Разбирам детето да се загледа и да зададе въпрос или да отиде да пита родителите си каквото го вълнува. Но това дете зяпаше в продължение на 3-4 минути.  В един момент не издържах и се намесих. Това е. 

На кое не издържа?

На това, че детето не е схванало намека й да се махне.