Исках дори да се кандидатирам за Афганистан, но съм жена, без стаж и нямаше да ме вземат. Сънувала съм, че участвам във война и дори, че умирам. Беше ми жал за мене си, но никой не отива с идеята да умре, а по-скоро, че точно на него няма да се случи. Дори и да стане, всички вървим към смъртта, по-добре в битка, отколкото в изпражнения. 
Но някак не винаги ми се получава геройството, понякога си е чиста излагация, но е важно доброто намерение. Хубавото е, че с годините моя си мъж разбра добрите ми намерения и непреклонноста ми да спасявам света, но все още се притеснява, че спасявайки нещото ще се нараня и вместо "Не се занимавай с това!" вече казва "Оф, нека аз свърша тази щуротия преди да си счупиш врата!" Препоръчани теми