Какво мислите за детския плач?

Гoлемият ми син е много емоционален, често реве за нещо. Реплики от сорта "Не плачи, ти си мъж" или "Така растат мъжете, недей да плачеш" изобщо не присъстват в речника ми, но ги чуваме непрекъснато на площадката  . Случвало се е разни лелички да му обясняват колко е грозен като плаче . Гушкам, успокоявам, понякога ако много издивея, много не се обяснявам, за да не избухвам и аз, ами го оставям да се нареве. И двамата с мъжа ми сме на мнение, че ако забраняваме плача, може да го осакатим емоционално. Като цяло го оставям да си поплаква, разбира се ако не плаче от глад и преумора, а като се успокои или по време на плача говорим за проблема. Обаче има моменти, в които ми е минавала през главата нотка на съмнение дали постъпвам правилно и не провокирам повече плач като го оставям да си плаче спокойно (това в случаите, когато нямам сили вече да успокоявам). Например някой път ме изнервя много, карат се с брат си и плаче за дребни за мен неща, не мога да направя нищо в момента, за да го успокоя и му казвам да си отиде в стаята да се нареве на спокойствие и тогава да дойде. Та чудя се в някои моменти-дали е добре да се опитвам да избягвам причината, която ще доведе до рев или да го оставям да се сблъсква с това и онова и съответно да се разстройва след това. Не говоря за плач от падане или физическа нужда. Например бях чела тук някъде, че когато детето плаче за играчка в магазин, а нямаме намерение да я купуваме в момента, е хубаво да се провокира да говори за нея, с какво му е харесала и т.н. Пробвах го и действа - започва да ми разказва за съответната играчка и спира да плаче.

Има нещо, което мен ме притеснява относно плача на детето ми 
Като беше малка, винаги много добре обмислях какво да й забраня и какво да й разреша и дебати никога не е имало. Пазарлъци - да, разбира се. Но за детайли, като колко точно пъти ще се пусне по пързалката преди да тръгнем, дали три, дали пет. А самото тръгване не е било под въпрос.
В резултат, тя никога не се опитва да се подмаже или примоли. Обсъждаме с нормален тон дали нещо се разрешава или не, еднократно. Ако забраната е твърде неприемлива за нея, тя никога, нито един единствен път не се е опитала да преговаря или да се моли или въобще каквото и да било, с което да се опита да ме накара да променя решението си. Просто избухва гневно. Може да хвърля, може да пищи, но никога няма да тръгне да се пазари.
Дори когато съм искала с някаква забрана да я подтикна към някакво поведение, тя не го възприема така. Изобщо не допуска, че може да има нещо, което да направи, за да промени нещата.
Може да е нормално за възрастта, не знам.
Вашите деца как реагират в такива ситуации?

Иначе изключително бързо се успокоява, за каквото и да се е разплакала. Не го оценявах, докато не видях по колко плачат някои други деца на нейната възраст. Тя най-кратко плаче от удряне - максимум 20-30 секунди. Ако е сърдита или обидена, може да докара до минута.

+ 1 

Когато плаче от болка, от някаква обида - значителна (тъй като се сърди за какво ли не), тогава се опитвам да я успокоя, да я заплесна с нещо друго.
Но когато е от инат - оставям я и я чакам да се нареве. Не мога да угаждам на лигавщини и на безмислени тръшкания.

Темата въобще не е за статията, нито за детската градина. Съветите в статията биха могли да са полезни и все пак, Че Ка го е казала- плач може винаги да има при раздялата.

А нужно ли е да няма плач? Исках да кажа, че статията би било излишна, защото няма нужда да пращаш бащата да води детето на ДГ, за де се разстрои от раздялата с мама, например.

viliko и аз съм виждала медицински сестри и лекари да се карат на дете, което плаче, че и на родителите му. Радвам се, че в такива моменти задръжките ми са надделявали над желанието да направя човека на нищо. някак е непрактично да се караш с някой забил игла във вената на детето, например.

Елора гнева си е съвсем нормален за всяка възраст. Предполагам и на теб ти се случва да се ядосаш и гневиш. При различните хора формата е различна, но няма как да елиминираме гнева. Както и мъката, и останалите емоции.

Lilcho Защо пращаш детето да си плаче насаме?

Бояна, поставиха инжекцията и без нито думичка се обърна да си говори по телефона. Детето ми беше цялото ярко червено и с висока Т, по нощите става това. Нали не вярваш, че ще се карам - ако все още прави нещо с детето? И чети - става дума за мускулна инжекция, която наистина боли и те го знаят, тоест знааят, че ще плаче детето. Няма ни дума - ама от какво, ама как да постъпя, какво да направим занапред. Не ми издържаха нервите. Въобще не съжалявам, че направих скандал. Никак дори.  

Бояна, в кой момент трябва да започнем детето си да се научи да се сдържа и да не дава вид на емоциите си? Или никога?

Нормално е родителите да се опитват да изкоренят тръшканици, ревове и викане, както и неконтролируемо поведение. Те нали децата стават възрастни. Значи за възрастните приемаме, че не трябва да отвръщат на агресия, не трябва да избухват, а за децата приемаме...

В повечето случаи гушкам и успокоявам, но и доста често се карам, ако преценя, че плачът е манипулиращ. Щото в един момент от много гушкане, разбиране и успокояване и те едни хилави хора се получават ...

Според мен, никога. С порастването емоциите стават различни, детето разбира повече и се вълнува за различни неща, научава се да приема отказите и тн. Не виждам повод да го учим да стаява емоциите. Можем да помогнем да говори за тях, да не е лесно ранимо и да се опитва да промени онова, което не харесва, да изчака, ако е нужно или да приема непроменимото. но изтласкването на емоциите, които човек вече изпитва във всяка възраст е изключително вредно. Щетите са неизмеримо по- големи от тези при недоволството на околните, когато станат свидетели на емоционална реакция.

Разбрах те. Просто споделям по същата тема.

Споделяш, значи - че нищо не би направила в такава ситуация?????

Как да не бих. Бих и още как. Затова казах, че е нужна оромна доза воля да не се вдигне скандал, докато протичат някакви манипулации с детето.
Не съм склонна да си мълча и на случайни минувачи, които са решили да обясняват на сина ми дали е мъж, дали е лигльо и прочее.

Бояна, противоречиш си доста. Ти самата си се удържала да не реагираш, а пък пишеш, че не трябва да се контролираме. Те емоциите обикновено водят до действия. Ти защо си сдържала емоциите си?

Значи, ако някой обиди моето дете е напълно нормално да му отвърне с шамар, защото се е ядосало например. Или като голям човек да се състезава с някой, който му препречва пътя, или емоционално да напусне работа.

Смирението е хубаво нещо, изразяването на емоции на всяка цена и по всяко време ми е доста незряло. Така че всеки има право на своите емоции, важно е до колко ще им дадем вид.

Мисля, че децата от малки трябва да се научат да уважават личното пространство на другите. Ревове през половин час дразнят другите хора, нормално е детето да разбере, че е неприятно и да се научи спазва някакви правила.

Между другото и аз много се повлиях от разни книги и течения за величаене, безкрайно уважение, триене на сълзи и разбиране. И до кривата круша стигнахме. Вече съм абсолютен фен на строгостта, правилата и справедливостта, в стил английско възпитание. То не заради друго, но децата определено са по-щастливи.

Да, и аз усещам някакво разминаване впостовете на Бояна.
Иначе...явно и аз не съм склонна да премълчавам, макар че ситуации такива други не съм имала.

Фокусът ни най-малко не трябва да е върху плача сам по себе си. Нужно е да се положат усилия детето да приеме колкото си може по-леко и без излишен стрес промяната и отделянето от дома.

(Статията не я прочетох. Говоря по принцип.)

Относно ученето за сдържане на емоциите. Не на това уча аз, а на това, че има приемливи и неприемливи начини за изразяването им. Разликата е огромна. Плачът е приемлив.

Защо рева дразни другите хора? Ето това не разбирам. А и по какъв начин навлиза в пространството им. Нормално е ако детето плаче в ресторант да го изведеш навън, за да не пречи, а не да му забраниш да плаче.
Разбирам да забраниш да изразява гнева си като удря други хора, но за останалото не виждам как ги касае. А и както е видно, с времето емоциите стават други и те уверявам, че дете, на което не е забранявано да плаче, например, е много по- малко вероятно да те шантажира с рев и да се тръшине в ресторант, магазин и прочее.

Въздържането ми се изразяваше в това да не кажа на жената някоя обидна дума иначе вежливо я помолих да си мълчи и докато си върши работата. Реално причината за емоциите ми не беше тя, а болката на детето. Прости хора съм виждала много и трудно могат да ме ядосат сами по себе си.

ПП Но не пуснах темата, за да ви убеждавам в правотата на някаква моя гледна точка. Любопитно ми е как разсъждават други хора по нея.

Кои са неприемливите начини?

Удряне на някого в пристъп на гняв, примерно.