Не може да свикне на градината

Аз само да вметна, че някъде бях чела, че никак не било добре да обясняваме на децата "колко ще бъде хубаво в детската градина". Защото под "хубаво" могат да си представят нещо концептуално различно, което действителността няма как да предложи.

  Да, аз съм жив пример за това - подкована теоретично цяло лято набивах на детето си колко е хубаво в детската, как ще си играе с дечицата, как ще рисуват, пеят и пърхат весело. Три дни точно и требвА да ме обори по всички точки, и да установи, че вкъщи и е по-хубаво, плюс, че пак си играе с дечица, и прави всички гореизброени неща, но с една малка разлика - когато си иска.
  Като обърнах листа и наблегнах на това, че ходенето на градина е нейната работа, училище, че е задължително по закон и всички деца ходят, клетото създание разбра, че няма как - и се научи да открива и някаква прелест в цялата работа.

В понеделник сутринта съвсем случайно попаднах на едно детско филмче, казва се "Домашни любимци супер герои" в което се разказваше за една рибка, която тръгва на детска градина.Много хубаво бе направено, включени бяха всички страхове на децата и много добре бе обяснено всичко. Търсих го в нета, но не мога да го намеря.Ако някой го знае и от къде мога да го изтегля да каже.Мисля, че ще помогне на дъщеря ми ако го изгледа.
Иначе и при нас не мина номера с "колко е хубаво в ДГ", а наблегнах на отговорността и че понякога човек има задължения, които трябва да изпълни.Това май подейства по-добре, макар че днес става месец откакто ходи и все още си мрънка и поплаква сутрин.

Супер герои тече всяка сутрин по Супер7.
Не знам дали може да се свали, но добрата новина е, че нямат много серии и често ги въртят и шансът да попаднете отново на тази серия е огромен. 

ПП: Оригиналното заглавие е "The Wonder Pets"; явно може да се намери в интернет, но на английски.

Да, точно по Супер7 го гледах. Ще го търся, ако намеря нещо ще споделя.

В колко часа го дават?

Между 7.30 и 8.00.

Да, ние се приготвяме за градина по това време и го гледаме.Честно казано повечето епизоди са малко глупавички (предпочитам "Дора изследователката), но точно това за рибката и детската градина си заслужава да се изгледа (и то няколко пъти) от дечица , които сега се адаптират.

Абе и аз щях да кажа, че филмчето ... ъ-ъ-ъ ... не е нищо особено, ама реших да си затрая.

Събуждаме дъщеря ми в 07:50,така че може да му хванем края/събуждаме се с ТВ,че иначе е много трудно/.

 И ние се събуждаме така. Дора, Уингс и готово. Иначе не знам как щяхме да се събудим...

Ама наистина е така, чак ми е дразнещо на моменти особено от дублажа на български, но подчертавам, че харесах точно конкретната серия, а не всички епизоди. 
Дъщеря ми харесва "Мечо Пух и приятели", Франклин", и Дора", но в тях не съм попадала на епизод свързан с ДГ.

И аз тук, макар и не съвсем.
Малката ми дъщеря ходи на градина от месец. В градината, в която аз държах - там ходи кака ѝ, аз, брат ми, знам метода на работа и на директорката, и на учителките, и на персонала. Нямам забележки. Голямата ми дъщеря още се затичва да си прегръща учителките, щом ги срещнем.
Но детето ми реагира странно. Спря да плаче на раздяла още на първата седмица, т.е. плачеше, но докато госпожата я хване за ръка. Яде - вярвам, защото разказва вече кое обича, кое - не, а и менюто е по дрешките  , играе си - споделя имената на приятелчета, има любими играчки, песнички.
Но поведението ѝ се промени. Става нервна и раздразнителна като я вземем, изключително капризна и инатлива, има нервни изблици, които преди нямаше: крещи при най-малка забележка, тръшка се при отказ, блъска врати, хвърля предмети . В събота и неделя не е така. Не обвинява детската градина, не мрънка, че не иска да ходи. Когато се гушва в мен, ме стиска с цяла сила. Доспива ѝ се много рано. И на сън ме стиска, също и простенва, плаче. Но преди тръгване на градина - не, вече не плаче. Разпитвам я дали ѝ харесва там, казва - да, и ме стисва в прегръдка, мълчаливо. Сякаш не споделя какво изпитва, а може и да не може да го определи. Виждам, че детето ми изживява драма, а не знам как да му помагна.
Когато дадоха един неучебен ден заради бурята, я оставих у дома. Още към 10, 10.30 каза, че иска в градината. Казах ѝ, че утре ще е там, а тя каза: "Но мама я няма там, Ельо иска да плаче за мама, но не плаче". Това е единственото лично усещане, което е споделила.
И сега абсурдния ми въпрос - защо не плаче детето ми, щом му се плаче? Защо плаче само насън?
Как да ѝ помогна? Явно хем ѝ е интересно в градината, хем много тъгува за нас. За пръв път се разделяме.
Дълго стана, но споделих.

 
Буквално същото преживяхме когато моето дете тръгна на градина. Вече съм казала по-нагоре, или май беше в една друга тема....Дори се съветвах с психолог заради промяната в поведението. Изблиците на нервност, блъскането, агресия към нас, съчетана с абсурдно самоокайване колко е лоша, и че щом е такава иска да се махне... Даже ме е плашила, че иска да скочи от прозореца, при най-малка забележка... Само че и много плачеше,и и непрекъснато твърдеше, че всичко в градината е наред, но ужасно и липсва мама... И даже като седи на прозореца, понякога и са струва, че някоя жена на улицата съм аз.
Странно, защото като ме видеше, веднага ме почваше с капризи, обвинения, обиди - че не иска такава вода, каквато и нося, а друга, че съм и издърпала чорапа, а не трябвало, че съм я хванала за ръка... честно, мислех, че се смахва.

   Вече описах моя метод. Детето беше явно преуморено, защото  наистина му беше мъчно, не спеше добре и не почиваше пълноценно. Оставях я по два дни в седмицата в къщи, да и се събират повече почивни дни, при баба и. И в събота и неделя и вечер, плътно до нас - играем, лепим, режем, рисуваме, с баща и правят кораб, моделираме от полимерна глина, печем. Зарязах и домакинство и всичко. Не сме се справили съвсем, но се подобряваме.

    Според мен на детето ти просто му е мъчно за тебе, когато е в градината. Гледай да прекарвате повече време заедно, като го видиш, че е уморено го оставяй да се наспи хубаво, ако трябва и цял ден - стига да имаш възможност, разхождайте се повече на чист въздух, и така.
  А, и му купи витамини, някакви по-ячки.

Да, мъката е голяма, но и интересът ѝ към градината, игрите също е голям.
Имам чувството, че там се претоварва емоционално, но не дава изказ, защото е на чуждо място, а след това, като е сред близките ѝ хора, всичко избива.
Интересно, голямата изобщо не беше така, но тя ми е "общественичка", щом има къде да "блести" е предоволна.
Повече ме притеснява това, че и пред нас не плаче, не протестира, не ни моли да не ходи. Би трябвало да съм спокойна - детето отива спокойно на градина. Но не съм.
Замислям да пробвам твоя метод, Iris04, да ѝ увелича почивката вкъщи, поне докато имам тази възможност.