Не може да свикне на градината

  • 14 220
  • 245
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 4 554
Имам чувството, че там се претоварва емоционално, но не дава изказ, защото е на чуждо място, а след това, като е сред близките ѝ хора, всичко избива.
Това е причината. При много деца се получава, защото учителките не им дават възможност да си изразяват емоциите на момента ( и нормално, една жена с 30 деца няма как да се справи иначе) и ги карат да ги подтискат - да не плачат, да се държат прилично, да мълчат, да не тичат, да не викат... това много изтощава емоционално децата и в един момент, когато дойде мама, стената на самоконтрола рухва и детето просто показва, че е превъзбудено, но не знае как да го изрази, освен с капризи и инати.

Опитай се да й намериш някакъв отдушник, примерно да рисува, да тича навън, каквото може според ситуацията.
Не я карай да се държи някак и не очаквай от нея самоконтрол, защото си го е изчерпала.

# 211
  • Варна
  • Мнения: 958

Не я карай да се държи някак и не очаквай от нея самоконтрол, защото си го е изчерпала.

Благодаря, Елора, това много ми хареса.
Често искам да се държи добре, не защото не мога да си обясня защо го прави, а защото всичко това ме кара да се чувствам ужасно виновна. Ще го преболедуваме и двете периода на адаптация, няма как.

# 212
  • Мнения: 129
Мили майки, зависи първо как ни гледат децата, а за съжаление никоя от нас не знае какво става, като си оставим децата. Да, занимават ги, но колко търпеливи са тези жени към детските емоции, колко разбиране проявяват към всичките им индивидуални нужди? Онзи ден, едно приятелско дете, доста палаво, се върна със синьо ухо... Започвам много да се притеснявам, защото никой не знае как гледат децата, независимо как се държат лелки и директорки към родителите.

# 213
  • Мнения: 110
Ментова, не знам доколко е адекватно на тази възраст да се говори с децата за това, което чувстват. Имаше някакви такива американски техники, аз пробвах нещо такова (като ми кажеше, че е плакал, че ме е викал, го питах, дали му е мъчно, казвах му, че и на мен ми е мъчно, но всеки ден ще го вземам и ще се разхождаме и т.н.), по едно време се зачудих обаче дали не му насаждам мои страхове, колкото и да си мисля, че го разбирам. Сега взех книжката за Франклин тръгва на у-ще и я префасонирах на Франклин тръгва на градина, разигравам разни етюди, които той сам започва (кубчето плачеше в ДГ миналата седмица, днес обаче шишарката сготви чай на децата..). Интересно, че и той много често казваше "аз те виждам мамо, аз те виждам в детската градина". Почнах да се чудя, дали наистина не ме вижда някак?
Проблемите ни явно са различни заради разликите във възрастта, но опитай да и помогнеш да си освобождава емоциите. Ето, като ти е казала, че иска да плаче, но не плаче, защо не и каже да си поплаче? Ужасно е да се сдържаш постоянно, казвам го от личен опит.

ЗМ, това е особено вярно за малките, при по-големите са малко по-други нещата. Иначе колко е важен човека установих онзи ден - от четирите жени, които се грижат за групата на сина ми, едната е просто с призвание да гледа деца - единствено тя им чете книжки, пее им, очите и са едни мили и добри - прекрасна е просто. Когато е тя на смяна детето го вземам съсвем спокоен, съвсем различен, отколкото при другите. И все за нея ми говори тези дни. Ех да бяха всички такива

Последна редакция: пт, 21 окт 2011, 14:29 от Амаласунта

# 214
  • Варна
  • Мнения: 958
О, благодаря ти за идеята за Франклин, чудничка е!
Понякога искам повече да плачеше, да си го "изкарва". Иначе днес сутринта казала на баща си: "Кака ходи на училище, а аз на градина, и аз съм голяма!" Ето ти отговор - детето се "държи", защото иска да е като кака. Олекна ми малко.

# 215
  • Мнения: 110
О, благодаря ти за идеята за Франклин, чудничка е!
Понякога искам повече да плачеше, да си го "изкарва". Иначе днес сутринта казала на баща си: "Кака ходи на училище, а аз на градина, и аз съм голяма!" Ето ти отговор - детето се "държи", защото иска да е като кака. Олекна ми малко.

O, удря го на чест, ще стане от нея истински мъж  Laughing

# 216
  • Мнения: 531
Бързам да се похваля!
След като и набивах на главата близо 3 седмици че ще остане да спи там (взимаме се на обяд от самото начало), САМО когато тя пожелае и прецени че е готова - от началото на седмицата си реши и си повтаря че е готова, но г-жите не и вярваха и все ми я даваха на обеда, така до сряда.
Сутринта каза  на всички у дома че е готова и че ще спи там... е, така и стана. Сложили са си пижамите и са заспали без зор. За първи път заспива без мен и някъде различно от леглото ни. Не ме питайте отвън как издържах, дори екипа се смили над мен и ме вкараха да видя с очите си!

Убедих се че никой по-добре от майката не познава детето си! Бях сигурна че сама ще пожелае, но бях и дала срок до Коледа, а стана едва месец след първия и учебен ден. Ако мога да приема това да началото на края на адаптационния период, то при нас минава успешно.
Личното ми желание бе да не ходи на ДГ тази година, но се уверих че започнали веднъж би било по-голяма грешка ако се поддам на моите си страсти и да я спра, отколкото да проява търпение и разбиране.

Всичко което пишете за поведението след градината е валидно и за нас, но успявам да събера търпение и да удовлетворя потребността и от мен.

Сега е много горда и повтаря си постоянно - аз нали съм голяма, вече спя в градинката!

Та, похвалих се!

# 217
  • Мнения: 930
Ментова, моята дъщеря се държи по същия начин след детската градина - бяга, крещи, тръшка се за най-малкото нещо, обижда. Полека-лека се успокоява, но като се приберем вкъщи ми казва, че не иска в детската градина защото там никой не иска да играе с нея, а учителките са лоши и не я искат в тяхната градина. Оплаква се, че децата не я искали в тяхната градина и й казвали да се махне. Първият ден, когато я оставих е плакала защото отишла на другия край на двора и госпожата й се е скарала и тя твърди, че я е ударила. Прави ми впечатление, че е нещастна и непрекъснато ми говори, че не иска да ходи в детската градина. Говорихме с една от учителките, но тя твърди, че дъщеря ми е много общителна и си играе с почти всички деца. Първата седмица била много притеснена и в началото само е седяла отстрани и е наблюдавала децата. Притеснява ме, че е станала прекалено чувствителна и за най-малката дреболия се разплаква. Sad

Евро, нямам търпение да дойде моментът, в който и аз да мога да се похваля със същото като теб - да тръгне детето с желание на градина.  Поздравления за напредъка.

# 218
  • Пловдив
  • Мнения: 27 028
kalinchita ти не може ли някак да надникнеш без да се знае, че гледаш? Аз съм залягала като диверсант в едни храсти да надничам.

# 219
  • Мнения: 930
Мога да надникна ако са навън защото вътре не ни пускат да припарим по-далеч от стълбището. Даже точно това мислех да направя - да издебна, когато е хубаво времето и да постоя оградата без да ме види малката за да я наблюдавам какво прави.

# 220
  • Мнения: 126
Мога да надникна ако са навън защото вътре не ни пускат да припарим по-далеч от стълбището.

И мен не ме пускат и това страшно ме дразни Close, не искам да влизам вътре където са гардеробчетата, но има едно място като коридор през който не виждам какъв е пролбемът ако я преведа. Но НЕ, сестрата застава на вратата и граби децата побутвайки ги вътре. Close
Сега сме болни и не ходим, но като отидем мисля да попитам защо правят така.

Иначе да кажа, че първата седмица ходих всеки ден между 10 и 11ч скрита зад една кофа за боклук да наблюдавам. Нищо страшно не видях. Е да, дъщеря ми не играеше с другите деца, но това не ме притесни. Ако имаш възможност надникни и ти, така ще си направиш сама извод за някои неща, макар че според мен истината се крие зад стените на градината, в повечето случай на двора всичко си е ок.

# 221
  • Варна
  • Мнения: 958
Много странно и нередно ми звучи това, че не ви допускат даже до шкафчетата. Кой помага на дечицата да се преоблекат, да си сменят обувките, да си закачат якетата. Че те нашите в групата са си още бебета, не могат самички! Така е голям стрес - дърпат те от входната врата и 'айде - сам си вече. Не е правилно. Ние влизаме с тях, преобличаме ги, подреждаме дрешките и обувчиците за навън, говорим с госпожата, тя хваща 2-3 дечица за ръчичка и ги вкарва в стаята. В стаята не влизаме, разбира се (такава е практиката в държавните градини), но когато ги вземаме от двора, може да поостанем повечко, да погледаме детето как играе, общува.
В понеделник не я водих, пак каза, че иска да ходи. Малко по малко свиква, сега ще дадем време и на нервната ѝ система да свикне с новите емоции и задължения.

# 222
  • Мнения: 8 896
До гардеробчетата винаги имам достъп. Децата ги водя до вратата на тяхната стая, отваряме, поздравяваме и след това те си влизат навътре.
Вътре в стаята също съм влизала. Нази вечер малкият беше останал последен, изчаках го да си прибере конструктора, с който играеше. През това време се заприказвахме с учителката му за предстоящото празненство. Не бързах, защото големият беше още при логопедката и така или иначе трябваше да го изчакам десетина минути. След това малкият ме разведе навсякъде из залата, показа ми леглото си, кухненския кът, балоните, които бяха накачили. Не можем да си тръгнем направо.
Давам това само като пример. Не се разхождаме всеки ден из стаите им, но не е забранено и всеки може да разгледа.

# 223
  • Мнения: 44
В продължение на темата с адаптацията- сменихме градината.
3-ти ден и детето е по-добре.

Още от първия ден - забелязах положителна промяна. Не ни блъска и не ни крещи на нас с баща му. Връща се много любвеобилно и даже си пее от време на време. Няма и грам агресия от предишните дни в другата градина в поведението. Започна да си играе с много разнообразни неща (сламки за сок, домино плочки, капачки) , а не с обичайните.

Казаха ми- необходим е около месец за адаптация.

Плаче все още сутрин при раздялата, но няма истерии ( 3-ти ден е все пак).  Следобед обаче много трудно заспива вкъщи.

Прибирам си детето на обяд, след като са се нахранили. Дано да си струват усилията ни  и парите за детската градина. На нас градината много ни харесва с мъжа ми, но детето има крайната дума. Дали сме си срок 1 месец и тогава отново ще решаваме какво да правим.

Тръгва с уговорката: Мамо, ще ме чакаш!

А аз казвам - Ти играй и се забавлявай, аз ще дойда да те чакам.

Дано да съм била полезна. Simple Smile


# 224
  • Мнения: 930
Радвам се, че нещата са се нагласили така добре за вас и детето вече е по-спокойно. Аз също мислих да я преместя от градината, където е сега ако не свикне до един месец. В края на краищата най-важното е детето да се чувства спокойно и да е щастливо.

Общи условия

Активация на акаунт