Публикувана: 16 септ. 2011, 12:50 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2011, 12:23 ч.

Не може да свикне на градината

12 813
245
1

# 225 26 окт. 2011, 16:41 ч.

Мнения: 126

От постовете на Ментова и Ston, още повече се амбицирах да попитам защо при нас всичко е до входната врата.
Не ни допускат до гардеробчетата, децата като влязат или сами започват да се преобуват и събличат, или ако имат късмет им помага лелката или госпожата.Знам това,защото има едно малко прозорче през което надничах за да видя какво става когато сестрата ми я грабне от ръцете и я вкара вътре.Добре,че дъщеря ми умее да се обслужва сама иначе не знам......
Само се чудя първо със сестрата ли да говоря или направо да отнеса питането си до директорката.

# 226 26 окт. 2011, 17:05 ч.

Мнения: 4 303

Цитат на: ston в вт, 25 окт 2011, 16:01

До гардеробчетата винаги имам достъп. Децата ги водя до вратата на тяхната стая, отваряме, поздравяваме и след това те си влизат навътре.
Вътре в стаята също съм влизала.
Давам това само като пример. Не се разхождаме всеки ден из стаите им, но не е забранено и всеки може да разгледа.

И при нас е така!

# 227 27 окт. 2011, 09:42 ч.

Мнения: 931

Аз също съм решила да поискам да вляза да видя къде стоят по цял ден, как се преоблича. Дори не знам каква е температурата вътре в стаята, в която играят и спят за да мога да преценя как да я облека.

# 228 31 окт. 2011, 14:32 ч.

Мнения: 1 336

Моето дете също не може да свикне на градината. Плаче много тревожно сутрин, личи си че е много стресиран и му е мъчно, с мъка влизаме вътре. Иначе при нас може да се влиза до гардеробчетата, и вътре съм влизала, и в тоалетните и навсякъде. Иначе госпожите съветват раздялата да е колкото се може по-кратка. И може би имат право защото днес плака много, цялата градина огласи, но като дойде госпожата и започна да му говори веднага млъкна. Госпожите и леличката според мен не са лоши, стараят се жените, с голям стаж са, пък и работата им не е лесна. Освен това децата никога не са 30 (поне в първа група), с една позната майка сме ги броили сутрин Wink

Само веднъж бяха 18, повечето пъти са от 12 до 15. Много боледуват. То и аз това се чудя, как ще свикне, като не може да изкара повече от 1 седмица? И как успявате да ги водите по 1 месец без прекъсане? Моето на втория ден е с пресипнал глас и сополи.
И защо има деца, които преживяват толкова трудно раздялата? По-чувствителни ли са? Аз ли му влияя нещо? Разговарях с други майки, децата им никога не са плакали, нито на ясла, нито на градина.

# 229 31 окт. 2011, 15:16 ч.

на пистата
Мнения: 5 883

след двуседмично прекъсване-по болест,днес отново тръгна на градина.нямате си на идея каква драма беше,изпадна в изтерия по пътя,хората от къщите излезнаха да видят какво става.20 минути стояхме на един камък докато се успокои,не даваше да го прегърна да го целуна,само крещеше неистово.след като се успокои го гушнах и вкарах в детската градина...и тогава изненада-каза ми,че иска да ме цунка и ме попита дали ще го взема като се наспи.след положителният ми отговор ми каза мамо чао и сам влезна в стаята си Shocked

това не го очаквах.направо бях в шок как така за 2 минути нещата се обърнаха наопаки.и това беше момента в който се убедих,че не иска да ходи на градина,защото го е страх,че няьма да го взема.иначе всеки път като си идва от там е много щастлив и с голям ентусиазъм ми разказва какво са правили.
надявам се периода на плача сутрин да отмине по-бързо,много ми е мъчно така

# 230 31 окт. 2011, 15:52 ч.

Мнения: 784

Просто нещата са различни. лошото е, че някои майки "обсебват" децата си и считат, че никой не би могъл да се грижи за тях по-добре. Да, от мама по-добро няма, но за да стане по-леко на вашите съкровища и вие трябва да имате кураж! Доверие на хората в градината. Може би предварително да говорите с тях за навици, какво харесва, какво му е приятно. А и с детето да говорите - но без да го лъжете. Ще те взема, когато се наспиш, а не-след малко. Хубаво е, когато всяка сутрин "фиксирате" какво ще правите като го вземете: като те взема, ще отидем да купим картофи и ще ми помогнеш да направим пюре......примерно. Така, че да го убедите, че го чака конкретна дейност и ще го вземете. При много деца има страх, че "мама го зарязва". Въпреки пищянето, дайте му 2,3 дни. Проследете и дали в къщи пищи, дали се стряска на сън. То трябва да е сигурно, ЧЕ ЩЕ ГО ВЗЕМЕТЕ. Има и чувствителни деца, при които не се получава......ако имате възможност, спрете го. Но най-важното-не го лъжете. Давайте конкретни, истински обещатия, които ще изпълните. Тежко е майчета, но....детето има нужда от детска среда, но ВИЕ трябва да му помогнете/ пък в офиса си поплачете ако трябва/. bouquet

# 231 31 окт. 2011, 17:05 ч.

на пистата
Мнения: 5 883

при всяко водене обяснявам,че го обичам,че е моето момче и винаги ще го взимам.казвам,че и госпожите си имат дом и трябва да се приберат ,така и децата също.но той никога не се е делил от мен и още не може да го проумее.

# 232 1 ноем. 2011, 10:32 ч.

Мнения: 1 336

Цитат на: отровка в пн, 31 окт 2011, 15:52

Не знам, не смятам, че съм "обсебваща", то сигурно никой не се смята за такъв Simple Smile

, но аз наистина не съм. Детето ми е единствено, но не съм от тези, които постоянно вървят след него и вършат всичко вместо него. Даже напоследък го "строявам" много. Но не е ходил на ясла, гледала го е баба му, чувствителен е, много предпазлив и лесно се плаши.
Иначе имам доверие на госпожите, едната ми е била на мен госпожа, когато съм била малка.
Но плачът и мъката си остават, и аз си поплаквам вкъщи преди работа Sad

# 233 1 ноем. 2011, 13:13 ч.

Мнения: 126

ОХ, всичко горепосочено го правя: казвам й че я обичам, че госпожата ми е приятелка и ще се грижи добре за нея, че като се наспи и изяде следобедната закуска ще я чакам отвън, че ще й нося подарък изненада, че мисля за нея непрекъснато, че вътре децата са добри и са й приятели, абе всичко......ама си плаче сутрин и не иска да ходи. Единственото ми успокоение, е че щом влезе вътре при гардеробчетната е спокойна и поне на външен вид не изглежда разтревожена.
Трудно е, само да са ни здрави.....ще се успокоят. Simple Smile

# 234 1 ноем. 2011, 20:07 ч.

Мнения: 1 485

На моя син каквото и да му приказвам няма ефект.При него е трудно докато се разделим хванели лелката за ръка и спира да плаче.

# 235 2 ноем. 2011, 09:13 ч.

Мнения: 367

Децата са толкова различни, убедена съм, че 90% е темперамент и майката може да помогне, но само до известна степен, не бива никой да я обвинява или тя самата да го прави и да се измъчва. И двете ни деца ходят на детска градина и реагират съвършено различно. Ейми е усмихната, спокойна, Петьо - поплаква, понякога се изолира от децата и плаче повечко. Сутрин често се разстройва при раздялата ни и аз си поплаквам от това. Виждайки Ейми се успокоявам, че не е моя вината, казвам си - това е животът, това е едно предизвикателство за Петьо, той ще се справи, ще стане по-гъвкав, по-общителен. Praynig

Вярвам, че така ще стане.

# 236 2 ноем. 2011, 09:18 ч.

Пловдив
Мнения: 23 935

На мен почивните дни ми объркват работата. Сега след 4ри почивни дни Юлиан не искаше да ходи. Наложи се да го подкупя. Буквално. Казах му, че ако отиде, не плаче и изкара приятно ще го водя на кино. Mr. Green

Сега се чудя дали не сбърках? newsm78

Обаче пък отиде с удоволствие.

# 237 2 ноем. 2011, 13:05 ч.

Мнения: 126

Ох, и аз понякога подкупвам, обаче си мисля че не е много правилно. Опасявам се да не свикне, че за да направи нещо непременно ще получи нещо в замяна.До сега два пъти съм подкупвала, но ще се старая да не се случва повече.Искам да я науча,че има неща които се правят, отговорности, които се поемат но може би е още малка да го осмисли правилно,....незнам. Thinking

# 238 12 дек. 2011, 10:55 ч.

Мнения: 44

Със същия проблем се справихме за 3 дни, като сменихме детската градина. Наистина детето беше набрало "инерция" и навик да плаче, но мисля, че го преодоля за 3 дни благодарение на госпожите от градината.
Да, градината е частна и имат изключително индивидуален подход към всяко дете- според нуждите му. Не бяхме предвиждали да го даваме на частна градина, но мисля че за нашето дете това беше най-правилното решение.
Идва си щастливо всеки ден и отива с нетърпение. Станало е по-възпитано от нас Simple Smile

, по-толерантно и по-добро и послушно от преди.

Не искам да правя реклама на тази градина, затова няма да пиша коя е. Ако някой се интересува да ми пише ЛС.

# 239 13 дек. 2011, 10:20 ч.

Мнения: 126

Здравейте, не съм писала в темата почти три седмици, защото всичко беше нормално. Успя да бъде здрава и нямаше проблем с ходенето.Тази сутрин обаче ей така изведнъж се тръшна на входа и не иска да влиза. Сестрата я набута, което ме вбеси

, а после я чух че продължава да си плаче сама пред гардеробчето. Лелката я подмина два пъти "съсредоточена" в работата си и все едно нямаше дете там.
Не знам как да постъпя Sad

, страхувам се че ако попитам защо не се прави дори мъничък опит да се успокои плачещо дете ,да не нарочат нещо дъщеря ми и да стане още по-зле.Този абсурд ме изкарва извън равновесие- хем имам право да питам и да изисквам,хем се притеснявам с това да не навредя на отношението към детето си. То е ясно, че всички от персонала ще се защитят взаимно и пак аз ще съм претенциозната и скандална. Sad

Препоръчани теми

Боледуване на децата ни - тема 79

Частни детски градини - София (тема 13)

Компенсациите

Адаптация в яслата- нощни кошмари и страх

Причина:

Причина: