Не може да свикне на градината

  • 14 218
  • 245
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 128
И при нас нещата са , както ги е описала Темида.Направо съм в ужас.Мен ме пуснаха вътре с детето, но при него този метод не проработи.Сега баща му го завежда сутрин разплакан и бяга бързо, а после цял ден тормозим леличките по телефона.Иначе забележки към персонала нямам.Много са мили към децата, но и аз обмислям варианта за спиране, ако продължава така.Не знам, просто не знам какво да правя.

# 31
  • Мнения: 627
Тази сутрин се обадих в градината, за да я отпиша за цялата седмица. Другата седмица мисля да отида да кажа на директорката, че засега спираме и ще пробваме след няколко месеца, като поотрасне.
Благодаря на всички, които споделиха мнения и проблеми.  Hug Не можах да измисля тактики и стратегии за решаване на проблема, затова просто ще я спра от градината засега.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 11 024
temida,същото направих и аз.Мислех си след няколко месеца,но времето си минаваше и така се изтърколи 1 година.На следващата пак не стана.За цялата година да е ходила 2 месеца.Чак за 3та група/5г/ тръгна по-редовно.И пак на моменти се натъжаваше и видимо имаше нужда от почивка у дома поне 1 седмица.Сега тази година през август трябваше да я гледа 1 седмица баба и.Тогава каза,че иска на градина.Чака с нетърпение да започнат с учебния материал.Така само с игри не и харесва,но ето за една седмица ходене/все още не учат нищо/ и вече иска повече почивка.........

# 33
  • Мнения: 4 554
Ако няма някакъв конкретен  проблем в градината, например да се случва нещо, което травмира детето, то предполагам проблемът е, че не е готово за толкова рязка промяна на ежедневието си. Това само по себе си е голям стрес, защото децата обичат рутината и сигурността, която тя им дава.
Аз лично бих започнала много постепенно, ако мога да си го позволя откъм време. Например в началото да ходи един-два пъти в седмицата за половин ден. После бавно увеличавам.
С моята дъщеря така започнах, даже по един час първия ден и то аз бях там през цялото време. Втората седмица за два часа и така когато вече оставаше за половин ден, познаваше и възрастните и децата и не се притесняваше да остава с тях. Без да има един конкретен ден, от който нататък да сме по цял ден разделени.
Според мен дори да изчакаш дълго, ако следващия път пак очакваш от детето от раз да приеме, че се разделяте за по цял ден, пак няма да се получи.

# 34
  • Мнения: 1 404
Елора, в нашата градина е абсурд да заведеш детето до обяд, защото останалите се натъжавали като се вземе само едно.За влизане на родител вътре пък изобщо не се говори.  В болшинството бг градини е така- или от раз раздяла или никаква. За съжаление аз също почти съм се отказала.

# 35
  • Мнения: 4 554
За съжаление е така и това е един от най-големите негативи на държавните градини, който води след себе си други. Когато стресираните деца се съберат на едно място и социализацията не им се получава много добре, съответно шансовете градината да им покаже хубавите си страни намаляват.
Ако на едно място се съберат деца в хубаво настроение, нещата протичат по съвсем различен начин.
Нямам представа защо учителките в градината държат на тези садистични правила и в чия полза си въобразяват, че са, но всъщност не са в ничия.
Толкова много неща трябва да се променят в градините  Tired а няма кой да го направи.

# 36
  • Пловдив
  • Мнения: 27 022
Е добре, ама при НЯКОИ деца тези правила работят добре. И при Иван-Асен и при Юлиан адаптацията протече лесно и бързо. Юлиан тръгна на 1ви септември тази година, и тази сутрин се сбогува сам с мен - "Искам да ме гушнеш силно и отивам да видя там какво играят" и си влезе сам човека в групата и отиде да играе. Плакал е 7-8 дни, и ако не се бяха 4те почивни дни за 6ти септември щепе да плаче по- малко според мен.

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 1 203
Е добре, ама при НЯКОИ деца тези правила работят добре. И при Иван-Асен и при Юлиан адаптацията протече лесно и бързо. Юлиан тръгна на 1ви септември тази година, и тази сутрин се сбогува сам с мен - "Искам да ме гушнеш силно и отивам да видя там какво играят" и си влезе сам човека в групата и отиде да играе. Плакал е 7-8 дни, и ако не се бяха 4те почивни дни за 6ти септември щепе да плаче по- малко според мен.
При болшинството работят, а изключения винаги има.Най-важно е в крайна сметка мама да прецени може ли да вижда детето известно време да страда от раздялата с нея или не, защото физическата раздяла е много трудна и за двете страни в процеса.И ако не работиха при повечето деца тези неписани правила, то нямаше да ги има в градините.Ако всяка мама реши да влиза и разглежда градината, за да е спокойно детето, то тогава настава рев и другите дечица се питат защо и техните мами ги няма.

# 38
  • Мнения: 128
Тази сутрин моят юнак не плака, защото вече се е сприятелил с едно момиченце и отиде с желание само каза да го вземем бързо и с колата. Дано вече потръгне. Лошото е , че пак предстоят 4 почивни дни и ще позабрави.

# 39
  • Мнения: 723
Копирам мнението си от друга тема:

Моята дъщеря ходи два дни на градина с огромно желание, на третия ден категорично ми заяви, че не иска да ходи. Проведох подробен разговор с нея, обясни ми,че има деца, които я удрят без причина.Тя е зряла за възрастта си, има батко, вероятно това е от значение, говори смислено, оправя се с битовизмите, сама ходи до тоалетна.
Емоционално се срути детето, пита ме "Защо ме водиш на място,където ме удрят без да съм направила нищо??" Обяснявах,че има деца, които не разбират още всичко, реагират спонтанно, не се замислят.....ОБАЧЕ.....
Ясно ми е, че вербалната комуникация в първата група няма как да е съвсем развита, има деца, които са си още бебета, реагират с действие на въпрос, има хапещи, скубещи, биещи....
Самата госпожа ми каза,че детето ми е за втора група,но няма как да стане преместване.....
Резултатът-детето започна да не спи нощем,събужда се и ме търси, плаче , разболя се-сигурна съм ,че емоционалното състояние е от голямао значение за имунитета.
Та така,тъй като си имаме и момиченце на годинка и половина,така че още съм в майчинство, реших да спра градинарката от градина.Ще изчакам да стане на четири, предполагам,че тогава взаимоотношенията на децата ще са на друго ,по-адекватно ниво.
Не мога да приема доводи от рода,че детето трябва да свиква на всичко.На какво да го свиквам, да търпи удари, или да удря!! Няма как две жени -учителка и леличка да се справят с 30 деца на възраст две и половина-три години,
това е мое мнение,не задължавам никого с него

# 40
  • Мнения: 4 554
Ако всяка мама реши да влиза и разглежда градината, за да е спокойно детето, то тогава настава рев и другите дечица се питат защо и техните мами ги няма.
Така твърдят лелките, но дали е истина?
В градините, в които е разрешено на майките да влизат, никой не плаче. При нас даже някой родител понякога отива да разказва на децата какво работи и да отговаря на въпросите им по тази тема. Никой не се е разплакал, че е видял майката или таткото на еди кой си от сутринта.
Ако детето наистина се е адаптирало, няма да се разплаче при вида на чужда майка. Ако просто се е разсеяло от тъгата си и затова не плаче в конкретния момент, но продължава да я изпитва, то е много възможно да ревне. Затова трябва да им се помага да се адаптират, а не да им се пречи.

# 41
  • Мнения: 10 547
Малкото ми дете посещава частна ясла с две групи от по пет деца. Родители има буквално постоянно. Водят децата, поостават с тях, други пък идват да вземат своето и прочитат по някоя приказка на всички, или редят кубчета, пеят..., каквото се сетите. Да, групите са малки и децата знаят кой на кого е родител, но ето, миналата седмица дойде ново дете и майката влезе с него, никой не се смути ни най-малко. Напротив. Знаейки какво правят другите родители, децата тикнаха една книжка в ръцете на майката- да чете. Аз си тръгнах. Чела е жената, тръгнала си е. Детето й е останало да спи в яслата от първия ден, на следващата сутрин влезе бодро, знаещо, сигурно, убедено, че и мама има място там, че помещението за игра не е просто стая, в която те отделят от мама.
Този модел на плавна адаптация и присъствие на родителя в яслата работи успешно и с години, нарича се "северен" и в няма скандинавска страна /или поне на мен не ми е известно/, в която да не се прилага.

# 42
  • Мнения: 873
Имам едни приятели, чието дете постоянно ги действа "ще ходя-няма да ходя". Те ту го пускат ту го спират и така детето, според мен, се обърква какво е това чудо "детска градина" и какъв е смисълът от ходенето там. Нормално е хлапето да реве до 2 седмици, преди да започнем да търсим проблем. Факт е, обаче, че детската градина за някои деца не се оказва добър вариант
 никога-просто груповият начин на живот не отговаря на техните вътрешни потребности, те са подчертани индивидуалисти и обичат индивидуално да им се обръща внимание. това също не е проблем и не означава, че детето е асоциално Peace

# 43
  • Мнения: 126
Здравейте, в друга тема поясних, че днес бе втори ден на дъщеря ми в първа група, но бих искала да споделя и тук.
Значи вчера като за първи ден всичко беше прекрасно.Днес обаче на вратата се засякохме с едно момченце, което много плачеше и тя явно нещо се стресна и се разплака и тя.Целунах я и я оставих хлипаща в ръцете на госпожата.По-късно разбрах,че бързо се е успокоила и дори си е играла с това момченце, с което се разплакаха сутринта. Много се притеснявам как ще е утре. Не мога да преценя дали се разплака заради момченцето или просто започва да осъзнава какво става и не й харесва. Thinking Като я взех днес бе спокойна и по нищо не личи да е била тъжна или стресирана през целия ден.Дори си запя и каза че е било весело в градината.
Не подозирах, че тръгването на градина е свързано с толкова противоречиви емоции  Tired




                                                                 

# 44
  • Мнения: 1 404
При болшинството работят, а изключения винаги има.Най-важно е в крайна сметка мама да прецени може ли да вижда детето известно време да страда от раздялата с нея или не, защото физическата раздяла е много трудна и за двете страни в процеса.

Не съм съгласна. Голямата ми дъщеря ходи на три различни държавни градини, много от децата плачеха не със седмици, а месеци. Две-три познати деца продължиха да плачат до последна група.
Надявах се нещата да са се променили, тъй като на родителската среща тази година учителките,при които трябваше да тръгне малката, декларираха малко по-различни разбирания, но се оказаха просто заучени фрази.
Много е тънка разликата между адаптация и примирение, а аз моите деца не искам да примирявам по този варварски начин.

Общи условия

Активация на акаунт