Не може да свикне на градината

  • 14 222
  • 245
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 627
Винаги съм се чудила дали това дете е свикнало или несвикнало с ДГ?! newsm78
Горкото детенце. Да плачеш за нежност от мама и да не я получиш е свирепо. Може би затова после е тартора на другите - за да избие емоции някъде.

Няма къде да видим достоверна статистика за свикващи и несвикващи в градината деца. Никой няма да отразява нещата обективно. Ужасно ми е писнало да чувам колко добре се държи като ме няма, колко е спокойна, и само в мое присъствие и е мъчно. Толкова са тъпи тези твърдения...Ако детето се чувства добре на градината в мое отсъствие, по какви причини ще плаче винаги, когато се сети за нея и ще моли сърцераздирателно да не ходи там? Понякога ми се ще да питам директорката дали е майка, а също дали е била дете и има ли спомени от детската си градина.

Мъж ми заяви, че много ги мисля нещата и задълбавам. Трябвало по-отгоре отгоре. Настоява в понеделник пак да я заведем. Питах го до кога ще си поставим срок за преценка на експериментите - до първото разболяване или какво...

Ох, понякога ми иде да се свра в една дупка и да не мърдам от там, нищо да не виждам и да не чувам.

# 61
  • Мнения: 120
temida,
Просто някои деца се адаптират по-бавно - включително и моето. Правихме краткотрайни опити да я пуснем на ДГ, когато беше на 3, на 4, но не се получи по ред причини - плачеше, разболяваше се доста. Едва като стана на 5+ нещата се обърнаха - започна да проявява интерес към външния свят, към другите деца, към това да съществува и да се наложи в група (сам си назря моментът, в никакъв случай не сме форсирали нещата вкъщи). И да си призная - справя се много по-добре отколкото аз на нейната възраст (вечно ревяща за мама и залепена за полата на учителката). Така че моят съвет е да не насилвате нещата с вашето дете, явно моментът не е дошъл още.
Относно детенцето, за което писах в по-ранния си пост - имах конкретна идея, когато пуснах публикацията, но поради начина, по който поднесох ситуацията, идеята остана някак прикрита. Не мислиш ли, че има някаква доза на манипулативност и инат в поведението на това момиченце, което според мен е достатъчно голямо и отлично разбира какво се случва за разлика например от едно 3-годишно дете? Все пак то е почти на училищна възраст - вероятно ще прилага тази си тактика и след година-две?

# 62
  • София
  • Мнения: 15 165
Ужасно ми е писнало да чувам колко добре се държи като ме няма, колко е спокойна, и само в мое присъствие и е мъчно. Толкова са тъпи тези твърдения...
Не е толкова тъпо, поне не винаги. Много деца, наистина много, правят цирк само за пред мама и след това , буквално минута след раздялата се успокояват и си изкарват деня много добре. Детето винаги усеща колко ти е мъчно и най- вече, че има шанс да не ходи на градина ако се вживее в ролята на жертва.
Затова съм такъв привърженик на оставането на мама в градината в периода на адаптация. Мама се успокоява, успокоява се и детето и след това няма циркове и драми. В една от статиите във форума имаше много подходящ съвет- таткото да води детето. Опитайте, не вярвам драмата да е толкова голяма, колкото с теб щом таткото е убеден, че детето трябва да ходи на градина. Разбираш ли, децата се водят по нашите емоции за това дали нещо е хубаво или лошо, дали е опасно или сигурно. Щом то те вижда в това състояние на повишена тревожност и неувереност няма как да реагира добре, няма как да спре да плаче и да се опитва да те накара да я спреш.

Това е мнението ми след като уточни по- рано в темата, че категорично учителките са мили, върху детето не се упражнява физическо или психологическо насилие. Присъединявам се към мнението на таткото. дайте шанс на детето да се справи. рано или късно цялата драма ще се повтори, защото 5 годишните задължително ходят на предучилищна. Тогава няма да е по- лесно, защото детето ще има и минал негативен опит, доказателства, че не се справя в такава ситуация. дори съзнателно да забрави, несъзнателния спомен си остава. Колкото по- рано се справи с "провала, толкова по- добре. Същото важи и за теб. Ужаса ти няма да намалее, а ще се задълбочи. И те разбирам, да виждаш детето си страдащо е ужасно, но е още по- ужасно трудно да приемеш, че част от тази картина се дължи на твоето страдание. Опитай да се успокоиш, да вземеш някакво решение и да повярваш в него и да видим дали ще има промяна. Така или иначе ходиш на работа и няма детето да стои с теб. Добре е да е с връстници поне за половин ден.

ПП Извинявай за дългия пост, но ми стана много мъчно като те прочетох. Hug Hug

# 63
  • Мнения: 627
Cheerleader, Манипулативност и инат, казваш...не знам, в кокретния случай може и да е така.
Виждала съм наистина ужасни деца, колкото и гадно да звучи. Има и деца, с които съм забранила на моите да играят.
Но дори и тези деца, ужасните, заслужават майките им да ги прегръщат когато плачат, било то и манипулативно. Детето трябва да е сигурно в любовта на мама. Иначе се озлобява и си го изкарва на другите деца. Поне моите наблюдения са такива.

И аз смятам, че за да се приобщи към детската градина детето трябва да изпитва нужда да общува с другите деца. Така ще си осмисли деня там и ще се чувства добре, понеже задоволява някаква своя потребност.
Моето дете не изпитва такава нужда до момента. Не знам дали е нормално за възрастта и, но тя търси само и единствено кака си. Дори да има десетки други деца и играчки наоколо, тя търси само кака и играе само с нея. Другите не са и интересни.
Понеже успях да се навра един ден в градината заедно с нея, видях другите дечица и си поиграх с тях - рисувахме ръчички. Децата в групичката са чудесни. Не видях нито едно агресивно, а аз ги "подушвам" отдалече.
Питах я няколко пъти за Преславка, Лилянчо, Хриси - играеш ли с тях, видя ли ги днес на градината - никакъв интерес, никакъв отговор, явно с никого на нищо не играе.
Няма да стане така, но сега предстои войната да се води с тате. Най-трудната част...    

Бояна, писали сме заедно. Сега ще помисля върху поста ти и после ще пиша.

# 64
  • Мнения: 627
Бояна, сигурна съм, че детето не прави цирк и не се прави на жертва. Наистина тъгува, виждам го и го усещам.
И каката беше така. Там беше по-различно - освен всичко друго, персонала не ставаше и имаше лоши деца. Така че и каката я спряхме от градина. Затова пък в предучилищната група нямаше абсолютно никакви проблеми. Предучилищната беше в училището, с училищен режим. Така, че от опит знам, че драмата въобще не е задължително да се повтаря.   
Мога да оставя таткото да води малката на градина. Ще се справи блестящо - няма да му трепне особено от нейните викове и молби. Мъжете са друга бира.
Обаче това ми е малко като да си заровя главата в пясъка. Това, че не виждам един проблем с очите и ушите си, не означава, че той е изчезнал, нали...
Спирам вече, че станах досадна с моите проблеми.

# 65
  • София
  • Мнения: 15 165
temida Не искам да набедя детето, че се преструва, но има логика, ако майката е неуверена в решението си детето да е по- уплашено от обичайното. То ще си има своя дискомфорт от раздялата, но не и такава паника. Но ти си знаеш най- добре. Аз си говоря по принцип и го правя, за да дам идея. А таткото го предлагах заимствайки идея от статията тук във форума не, защото той безчувствено ще зареже детето в градината, а защото ще бъде по- спокоен и уверен и ще му предаде тази увереност. Така детето ще бъде по- спокойно, че не отива в ада, а на едно нормално, сигурно място.
Каквото и да решиш ти пожелавам спокойствие и кураж.  Hug

# 66
  • Мнения: 1 404
Пробвахме и ние този вариант- таткото води малката няколко дни. Драмата сутрин не е по-малка, разликата е, че не аз, а той обикаля под терасите да чуе дали и кога ще спре да плаче.
Бояна, като те чета, всичко разбирам и се съгласявам, че твърденията ти са логически издържани. Щом видя тъжното лице на малката, знам със сърцето си,че нещо не е както трябва.

Казвате-да няма психически и физически тормоз. Кой определя кое е тормоз и кое начин за справянве със ситуацията? Виви плаче нощем, защото са я заплашили, че никой няма да я вземе ако не си затвори ВЕДНАГА очите. За мен това е тормоз. За учителката- начин да овладее децата...и двете сме прави...може би е сбъркана системата.

# 67
  • София
  • Мнения: 15 165
Казвате-да няма психически и физически тормоз. Кой определя кое е тормоз и кое начин за справянве със ситуацията? Виви плаче нощем, защото са я заплашили, че никой няма да я вземе ако не си затвори ВЕДНАГА очите. За мен това е тормоз. За учителката- начин да овладее децата...и двете сме прави...може би е сбъркана системата.
Това е тормоз, категорично. Затова първо питах temida сигурна ли е, че всичко в детската градина е ок, учителките са мили и тн. Всеки си има свои представи, но моите изключват от менюто на учителките наказания, обиди, квалификации, заплахи и тн. Има достатъчно средства да се справят с децата и на първо място е да ги накарат да се успокоят, да се почувстват добре и след това да ги ангажират в подходящи за възрастта им занимания.
Та Bili написаното от мен е логично, но се отнася за дете на 3 и повече години, което започва да посещава ДГ, в която се държат добре с него. Останалите варианти няма да коментирам тук. Ако не е на живот и смърт не бих карала дете да свиква да го тормозят.

# 68
  • Мнения: 1 808
Здравейте,
Не съм чела всички постове просто исках да се включа с моята история.
Ние с мъжът ми гледаме сами нашата сладурка (родителите ни живеят в други градове).
Един ден ми се наложи да взема колата от сервиза. Тъй като навън беше адски студено не исках да взимам дъщеря ми с мен. Оставих я в детския център в близост до вкъщи. Тогава тя беше на годинка и малко. Нямаше никакви проблеми - въобще не беше плакала и даже била много любопитна да разгледа какви играчки има там.  След два-три месеца пак реших да я оставя в ДЦ докато аз отскоча да свърша някои неща. Отивам аз след 1ч да си я взема и останах страшно шокирана, че тя не иска да тръгва с мен. Гушнах я и взех да я обувам а тя през това време започна да пищи и да ми сочи с пръст, че иска вътре. Оставих я за още 1ч.
Когато беше на година и половина я приеха в ДГ. Заведох я аз в 8:30 в градината и това което ми направи впечатление, че цари пълен хаос(няма да влизам в подробности, защото поста ще стане доста голям). Оставих я за 2ч там. Когато отидох да си я взема я успокоявах над половин час. Така се беше вкопчила в мен, че не ми даваше да я преоблека. През цялото време докато се приберем хълцаше. Накрая заспа и докато спеше продължаваше да хълца. Аз бях тотално в шок! 
Всички започнаха да ми обясняват как това било нормално и как детето щяло да свикне, че всички били така и т.н.
Тъй като аз не съм съгласна който и да е да тормози детето ми нито физически нито психически взех решение и я отписах от яслата (после сумати хора ми обясняваха колко съм луда).
Записах я в друга ясла. В началото я оставях за 4ч. Сутрин плачеше но докато аз и прибера нещата в шкафчето тя спираше да плаче. Когато я взимах когато ме видеше започваше да плаче но в момента в който я гушнех тя спираше да плаче и беше много весела.
Много неща трябва да се променят и в детските градини и в училищата но за съжаление това няма да се случи скоро именно защото за повечето хора няма значение какво се случва с децата им  Sad.

# 69
  • Sf
  • Мнения: 977
Моята редовно реве сутрин в градината. По същия начин ридае и извън градината, когато се разделя с някой от семейството. Кака хваща друг автобус, а ние оставаме на спирката - "мъчно ми е за кака". Тати ни оставя пред театъра и тръгва - "мъчно ми е за тати". Пет минути след това нещата са преодолени и забравени.

Според мен, на детето му е труден самият момент на раздяла. Което не е повод да ходим само четиримата навсякъде. Нито пък детето да не ходи на градина. Може да изглежда сърцераздирателно, но мисля, че е част от процеса на израстването. В момента, в който се вържеш на един такъв плач, следващия път той ще е вече манипулативен, защото детето ще е разбрало, че с плач може да се избегне раздялата. Което води след себе си вече дълга върволица от ненужни проблеми и неправилни нагласи.

# 70
  • София
  • Мнения: 3 806
Ще използвам темата, за да споделя моята "драма". Малкият ми син тръгна преди около 20 дни на ясла. Първите 10 дни беше песен - всички много го хвалеха, въобще не плачеше, хапвал (даже си просел допълнително), след три дни започна да спи там и заспивал пръв. Но ето, че един ден отиваме, имаше и други плачещи деца (от които той друг път не се впечатляваше особено), излезе тогава една сестра, която виждах за първи път. Попита как се казва, казах й, нейният отговор беше "А той е за мен", влезе обратно и започна да вика по плачещите деца "Млъкнете, бе, млъкнете, млъквай..." Следващите дни бяха малък ад - детето щом ме видеше започваше да пищи и по един час не се отделяше от мен, нощно време дори и с кърмене не се успокояваше. За мен не е случайно стечение на обстоятествата тази промяна в поведението му. В същата група само преди една година беше и брат му. За две години нито веднъж не съм чула да се повишава глас на децата. Бях изключително доволна и затова записах и малкото си дете там, но се оказва, че за тази 1 година са станали някои промени в персонала. Едната двойка мед. сестра и помощник-възпитателка са напуснали, като на тяхно место са наети хора, които явно нямат необходимото търпение да работят с децата.
За радост с малко помощ от приятел (класически хомеопат) овладяхме нервните изблици на детето. Днес беше единственият, които си влезе без да плаче (разбира се, "проблемната госпожа" не беше на смяна, та може би трябва да поизчакам до утре с хваленето...).

# 71
  • Мнения: 627
Тези хора - госпожи, лелки, вземат меко казано, скромни заплати, това ми е ясно. Не мога да очаквам за толкова пари да се грижат за емоционалното и душевно състояние на детето ми. Гледат само децата да са нахранени и сухи. Като се има предвид, че става въпрос за 23 деца едновременно.
Но мен това не ме устройва. С други думи - проблемът си е мой. Хубаво щеше да е да ми гледат детето срещу 30 лева месечно, но не мога да си го позволя. Когато е готова, тогава...

# 72
  • София
  • Мнения: 15 165
Тези хора - госпожи, лелки, вземат меко казано, скромни заплати, това ми е ясно. Не мога да очаквам за толкова пари да се грижат за емоционалното и душевно състояние на детето ми. Гледат само децата да са нахранени и сухи. Като се има предвид, че става въпрос за 23 деца едновременно.
Но мен това не ме устройва. С други думи - проблемът си е мой. Хубаво щеше да е да ми гледат детето срещу 30 лева месечно, но не мога да си го позволя. Когато е готова, тогава...
Ако проблема е в лошото отношение и гледане не виждам защо малката ти някога трябва да е готова за това. Ако не е на живот и смърт не виждам повод да принуждаваш детето си да търпи грубости и насилие.

green_dawn Съчувствам ти, но не мога да помогна със съвет. Противник съм на яслите като цяло. Дете на година и половина е твърде малко, за да се почувства комфортно и да има ползи от дневен престой в институция.

# 73
  • Мнения: 627
Ако проблема е в лошото отношение и гледане не виждам защо малката ти някога трябва да е готова за това.
Не точно лошо отношение, а просто липса на разбиране на детето. Не може човек, на който му пука как се чувства детето буквално да го изтръгва от ръцете на родителите, при все ужасяващите, пронизителни писъци. Не ги обвинявам хората, просто се надявам да дойде ден, в който детето ще е достатъчно пораснало, за да не изпада в истерия и ужас.

Доколкото знам, в чужбина децата тръгват много рано на ясла, защото майчинството е няколко месеца. Хората са намерили правилния подход към децата, със сигурност. Ние сме още далече от това, щом деца над 3 години така трудно приемат градините.

# 74
  • Мнения: 1 404
Не е само до заплащането, просто голяма част от хората считат за нормално този тип общуване с детето, дори родителите. Както мен едно време са ме плашили с Баба Яга, така сега и  дъщеря ми плашат....още по-лошо е, че младите се учат от старите и така този кръг няма прекъсване.

Мои приятели, умни и възпитани хора, считат за глезотия сутрешния рев и на плачещото си дете заръчват-"И днес няма да плачеш, че инак няма да си те вземем!" Shocked

Общи условия

Активация на акаунт