Не може да свикне на градината

  • 14 258
  • 245
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 120
Слава Богу никога не съм имала възможност да чуя подобно изявление от родител, дори от учител. Според мен, обаче, също толкова непростимо е да си безучастен свидетел на подобна ситуация и ей-тъй да си цъкаш отстрани типично по български. Едно време поколенията имали не знам какъв си манталитет, сега ние имаме друг - колко сме надраснали тяхното мислене не съм сигурна, просто сме различни... Sad Ние всички живеем в средата, която сами сме създали - ако тя не ни харесва, ние сме тези, които трябва да я променим и то не като не си пращаме децата на ДГ, защото по този начин също ги ощетяваме. Решението е активен диалог с персонала в ДГ и отстояване на позицията като родители. Само така хора, които си вършат с нежелание работата, ще бъдат отстранени навреме, преди да са успели да навредят на околните. Това важи и за лекари, и за всички...
Факт е обаче, че сутрешният рев на деца в ДГ обикновено е опит да се играе с емоциите на мама/тати. Плачът е най-сигурното средство на децата да получат своето и за да свалим допълнително бреме и от своите плещи, номерът обикновено минава (при мен с дъщеря ми - винаги, защото много я глезя; при съпруга ми - почти никога, защото има по-здрави и разумни методи на дисциплина, та той  ми е балансът, слава Богу! ).
И ето един пример на капитулираща пред глезотията на детето си майка (пред очите ми се е случвало): Две майки с децата си (долу-горе на една и съща възраст) на детска площадка. Едното дете започва яростно да плаче и изпада в истерия за играчката на другото. Майка му "Тони, дай играчката на Стеф за малко, моля те, та да млъкне". Shocked Малката получава своето и...мирлик! Как ли ще се държи това момиченце в ДГ? Според мен ще воюва докрай със сълзи на очи. И освен това не съм съгласна, че има ужасни деца...има непремахнати вредни навици от детството, които създават ужасни възрастни... Sad

# 76
  • Мнения: 627
Решението е активен диалог с персонала в ДГ и отстояване на позицията като родители.
Чудя се как си представяш това да се случи на практика... Да ида при директорката и да седна да и обяснявам детска психология ли? Да и кажа - госпожо, детето ми се чувства така и така, като нареждате на учителките да я дърпат от ръцете ми вие стресирате и травмирате детето ми, вземете да обмислите нещата. Ще плеснем с ръце и ще се прегърнем...

Едното дете започва яростно да плаче и изпада в истерия за играчката на другото. Майка му "Тони, дай играчката на Стеф за малко, моля те, та да млъкне". Shocked Малката получава своето и...мирлик! Как ли ще се държи това момиченце в ДГ? Според мен ще воюва докрай със сълзи на очи.
Ще се държи чудесно, ако две минути след като Тони и е дал играчката, майка и е отишла и и е казала - Виждаш ли, Тони беше толкова добър и ти даде неговата играчка. Сега е време да му я върнеш, защото тя е негова, а не твоя.
Не виждам защо детето трябва да бъде оставено да продължава с истерията, като има по-хитри начини за възпитание. Пък и нека децата да се учат да отстояват позиция, това е полезно в живота умение.

# 77
  • Мнения: 120
Решението е активен диалог с персонала в ДГ и отстояване на позицията като родители.
Чудя се как си представяш това да се случи на практика... Да ида при директорката и да седна да и обяснявам детска психология ли? Да и кажа - госпожо, детето ми се чувства така и така, като нареждате на учителките да я дърпат от ръцете ми вие стресирате и травмирате детето ми, вземете да обмислите нещата. Ще плеснем с ръце и ще се прегърнем...

Мда. Точно така си представям - да седнете и да говорите. Нашата директорка има приемни часове за родители всеки ден и щом в една ДГ това е практика, не виждам защо да е проблем за друга. В нашата ДГ тези часове за консултация си ги отвоюваха родителите. Е, нито се пляскаме с ръце, нито се прегърщаме накрая, но определено за децата ни има положителен ефект, когато откомуникирваме проблемните ситуации, вместо да ги преглътнем и каквото стане....

# 78
  • Мнения: 120
Решението е активен диалог с персонала в ДГ и отстояване на позицията като родители.
Чудя се как си представяш това да се случи на практика... Да ида при директорката и да седна да и обяснявам детска психология ли? Да и кажа - госпожо, детето ми се чувства така и така, като нареждате на учителките да я дърпат от ръцете ми вие стресирате и травмирате детето ми, вземете да обмислите нещата. Ще плеснем с ръце и ще се прегърнем...




Мда. Точно така си представям - да седнете и да говорите. Нашата директорка има приемни часове за родители всеки ден и щом в една ДГ това е практика, не виждам защо да е проблем за друга. В нашата ДГ тези часове за консултация си ги отвоюваха родителите. Е, нито се пляскаме с ръце, нито се прегърщаме накрая, но определено за децата ни има положителен ефект, когато откомуникирваме проблемните ситуации, вместо да ги преглътнем и каквото стане....


---

Относно 2-те деца на площадката: Не съм съгласна с теб, temida.
 В случая истерията на едното дете беше за сметка на огромното недоволство и недоумение на другото. Майката определено трябваше да подходи различно - не да поощрява вземането на играчката.

Последна редакция: пн, 26 сеп 2011, 16:28 от Cheerleader

# 79
  • Sofia
  • Мнения: 29 068
И двете ми деца тръгнаха на детска на 3г.9мес.Адаптирането стана много трудно,след 2-3мес.Сутрин беше мъка като ги оставях,ревове,писъци...Още от началото съм ги оставяла за цял ден/по съвет на учителките/.Давах им да си носят любимите играчки,сутрин щом се разделяхме са поплаквали известно време,но след това са били спокойни,яли,спали,а вечер дори не искаха да си тръгват....

# 80
  • София
  • Мнения: 15 166
Ако проблема е в лошото отношение и гледане не виждам защо малката ти някога трябва да е готова за това.
Доколкото знам, в чужбина децата тръгват много рано на ясла, защото майчинството е няколко месеца. Хората са намерили правилния подход към децата, със сигурност. Ние сме още далече от това, щом деца над 3 години така трудно приемат градините.
Във Франция тръгват бебетата, когато са на 12 седмици. Сещаш се, че те така и никога не свикват да са с мама, за да плачат за нея в съзнателна възраст.


Не е само до заплащането, просто голяма част от хората считат за нормално този тип общуване с детето, дори родителите. Както мен едно време са ме плашили с Баба Яга, така сега и  дъщеря ми плашат....още по-лошо е, че младите се учат от старите и така този кръг няма прекъсване.

Мои приятели, умни и възпитани хора, считат за глезотия сутрешния рев и на плачещото си дете заръчват-"И днес няма да плачеш, че инак няма да си те вземем!" Shocked
Безсилието най- често ражда простии.

# 81
  • Мнения: 1 404
Решението е активен диалог с персонала в ДГ и отстояване на позицията като родители. Само така хора, които си вършат с нежелание работата, ще бъдат отстранени навреме, преди да са успели да навредят на околните.
Това е пълна утопия Simple Smile Когато голямата ми дъщеря беше в градинска възраст, ходих на подобни срещи, говорех, молех...гледаха ме неразбиращо- "Тая пък какво иска!".

 Веднъж една госпожа леко я плеснала през лицето.Детето после заекваше няколко седмици. Отидох при директорката- "Амиии, тя си е такава....много съжаляваме, ще има забележка...и други се оплакват, но е пред пенсия...нали разбирате! Ама и вие, как пък за три години един шамар да не му плеснете на това дете, ми то затова така е реагирало."

Наистина много се надявах, че сега с малката нещата ще са различни, още повече че тя е много адаптивна и общителна, но явно не е писано.

# 82
  • Мнения: 120
Утопия е в България. В развитите страни хората умеят да общуват помежду си и да решават проблеми. Много има да учим - и учителки, и родителки.

# 83
  • Мнения: 126
Здравейте,
 по повод комуникацията между родител и учител,( в моя случай госпожа), да кажа че на мен не ми е достатъчна информацията която получавам за престоя на дъщеря ми там. Вярно тя ходи само три дни, но не ми е достатъчно да ми кажат че е яла и спала.А когато попитам за общуването й с другите деца, за включването й в колективни и гри и занимания, те ми обясняват с едни заучени фрази и нищо конкретно.На всичкото от горе когато питам усещам една отегчителност и досада в тона на госпожите, все едно си мислят: "Ох, кво ме разпитва тая сега.Айде по-бързо да й кажа каквото очаква да чуе и да ми се маха от главата".
Най-вероятно не всички са така, но нашите уви са. Но мен това не ме притеснява.Аз ще си питам пък тя да си се отегчава колкото си иска.

# 84
  • Мнения: 120
Изобщо не е важно дали биха се отегчили госпожите и какво биха си казали евентуално наум. За мен е важно да разбера всичко за деня на детето си, а Госпожата е длъжна да ми отговори в детайли. Когато инициативата в комуникацията не идва от учителя, тя трябва да дойде от родителя. Никой не може да влезе в главата и ума ни, за да разбере въпросите ни - трябва да питаме, да бъдем активни.

# 85
  • Мнения: 126
Така е, затова казах, че ми е все едно тя какво мисли. Просто лекичко се изневрям когато трябва да й вадя думите с чингел от устата...... Close

# 86
  • Мнения: 1 807
Тези хора - госпожи, лелки, вземат меко казано, скромни заплати, това ми е ясно. Не мога да очаквам за толкова пари да се грижат за емоционалното и душевно състояние на детето ми. Гледат само децата да са нахранени и сухи. Като се има предвид, че става въпрос за 23 деца едновременно.
Но мен това не ме устройва. С други думи - проблемът си е мой. Хубаво щеше да е да ми гледат детето срещу 30 лева месечно, но не мога да си го позволя. Когато е готова, тогава...


А аз очаквам да се грижат за емоционалното и душевно състояние на детето ми и затова съм ангажирала и госпожите, и лелите, и сестрите с разговори за това как да направим нещата по-лесни и детето ми да е добре. А разговора с директорката съм го провела още преди да си запиша детето в градината и затова зная, че това е нормално отношение, а не невъзможни неща.

# 87
  • Мнения: 627
Във Франция тръгват бебетата, когато са на 12 седмици. Сещаш се, че те така и никога не свикват да са с мама, за да плачат за нея в съзнателна възраст.
Шегуваш се вероятно...Бебетата свикват с мама още преди да са се родили даже. И я разпознават по миризмата и гласът от първата си минута на бял свят.
Трябва да има нещо друго в чужбинските градини, което да позволява тази бърза и лесна адаптация. Какво е то обаче не знам.

# 88
  • София
  • Мнения: 15 166
Във Франция тръгват бебетата, когато са на 12 седмици. Сещаш се, че те така и никога не свикват да са с мама, за да плачат за нея в съзнателна възраст.
Шегуваш се вероятно...Бебетата свикват с мама още преди да са се родили даже. И я разпознават по миризмата и гласът от първата си минута на бял свят.
Трябва да има нещо друго в чужбинските градини, което да позволява тази бърза и лесна адаптация. Какво е то обаче не знам.
Кой е казал, че адаптацията на бебетата е бърза и лесна? Няма нито един известен начин бебе на 3 месеца да бъде поставено в енституция и да се "адаптира", то неизменно се фрустрира. В психиатричната литература са описани последствията от това.

# 89
  • Мнения: 627
Мда. Точно така си представям - да седнете и да говорите. Нашата директорка има приемни часове за родители всеки ден и щом в една ДГ това е практика, не виждам защо да е проблем за друга. В нашата ДГ тези часове за консултация си ги отвоюваха родителите. Е, нито се пляскаме с ръце, нито се прегърщаме накрая, но определено за децата ни има положителен ефект, когато откомуникирваме проблемните ситуации, вместо да ги преглътнем и каквото стане....
И нашата директорка има приемни часове. Аз мога да отида и без приемен час, не е в това проблема.
Работата е там, че те имат изграден стереотип, в който са твърдо и непоклатимо убедени. Все едно някой с професия, далечна от моята, да дойде при мен и да ми държи лекции за нещо, което съм учила в университета и работя вече 12 години. Ще го изслушам от куртуазия, ще се усмихвам любезно, но едва ли ще си променя работата.
А на практика на мен това ми е необходимо - да си променят начина на работа и да щадят емоциите и психиката на детето ми. Ясно ми е, че няма да стане...

Относно 2-те деца на площадката: Не съм съгласна с теб, temida.
 В случая истерията на едното дете беше за сметка на огромното недоволство и недоумение на другото. Майката определено трябваше да подходи различно - не да поощрява вземането на играчката.
Ако всички бяхме на едно мнение, щяхме да бъдем като изкарани от калъп. Доста скучен щеше да е живота, нали.
Малката ми дъщеря имаше период на тръшкане и истерии и аз постъпвах точно като описаната майка. Вместо да задълбочавам истерията с откази, отставях я да получи желаното, а после обяснявах. Когато е в истерия детето нито чува, нито разбира онова, което му говориш. Сега нямаме такива проблеми. Нито се търкаля по земята, нито прави истерии. Знае какво значи "чуждо", "мое" и "на кака". Това последното редовно го забравя и рови в учебниците и книгите и, но ще се справим, времето е пред нас. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт