Не може да свикне на градината

  • 14 253
  • 245
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 24 631
Детето ми е на 3 г. 2 месеца. На 7 септември я пуснах на градина. Знам, че е рано за свикване, но тя ужасно много тъгува. Дори когато е вкъщи като се сети за градината се разплаква и ме моли да не я водя там. "Моля те мамо, моля те, не ме оставяй, мамо, не бягай, искам да дойда с теб, моля те, мамо..." Cry
Директорката, лелката и госпожите настояват да я хвърлям сутрин и бързо да бягам. Не ми разрешават също да вляза с нея в стаята, за да разгледаме заедно и да се поуспокои. Веднъж влязох без разрешението им, и като че ли имаше добър ефект, но не ме пускат повече.
Страхувам се, че стреса, който изживява детето е твърде голям. Първите дни не ядеше, не спеше и даже вода не пиеше. /Те, разбира се, твърдят, че не е вярно.../ Опасявам се, че този стрес и тъга може да я разболеят.
Посъветвайте ме нещо, моля ви.


   Моето дете от тоя стрес спеше ужасно, стряскаше се през половин час, беше перманентно кисела постоянно избухваше в нервни пристъпи и плач, и много често се разболяваше. Наложи се да я спра от градина.
   Втория път вече подходих по друг начин - щом учителките не дават да влизам, си създадохме ритуали на раздяла и ги изпълнявахме - изпъване на чорапките, избърсване на нослето, и занасяне до вратата, след това махане от прозореца. Много държеше на тях... И първоначално два месеца, че и повече не ходеше пълна седмица, в края на седмицата - четвъртък и петък - я оставях на баба и, просто за да си почине - беше видимо уморена, направи едни сенки под очите, оплакваше се, че и е шумно, че не може да заспи... Гледах да я взимам много рано - четири и половина, най-много пет. Може да пробваш нещо подобно, ако има възможност...
    Криво-ляво свикна, намери си приятели -  и това стана стимул да ходи да си играе с тях.

# 151
  • Мнения: 627
Ирис, отписах я официално от градината. Приключихме с това. Вчера срещнах бабата на едно друго дете и разбрах, че и него са го отписали. Няма да я мъча повече.

В събота бяхме на концерт и забелязах, че моята девойка отиде при едно дете, представи се и се заиграха. Значи все пак общува с други деца, но трябва да е спокойна, а не под стрес.

Мисля догодина да я запиша на предучилищна и да я кара две години, докато и дойде време за първи клас. Учителката е просто чудесна, имам лични впечатления, тъй като голямата ми дъщеря беше при нея. За целта обаче ще трябва да се научи да се справя сама в тоалетната, както и да понаучим някоя буква. Засега няма никакъв интерес към букви, писане и рисуване, но ще дерзаем.

# 152
  • Мнения: 10 547
temida, от сърце се радвам, че взехте това решение. Това повтаряне на предучилищната е нож с две остриета, но вие си знаете най-добре.
Пожелавам ви всичко най-добро и дано скоро детето забрави стреса от градината.

# 153
  • Мнения: 627
Касита,  Hug. Хвърляш ме в нов размисъл сега....

Това повтаряне на предучилищната е нож с две остриета,

# 154
  • Мнения: 24 631

   Много добре си направила.  Hug
   За предучилищната не знам - фактически и моето тръгва направо на двугодишна предучилищна, само че в градина - от пет години. Нали всички вече ще са две години предучилищна...

# 155
  • Мнения: 4 554
Чудесно е, че си я отписала, но защо мислиш да ходи 3 години на предучилищна?
Аз по-скоро бих разгледала някакви полудневни занимания по читалищата. Чувала съм хубави думи за подобни в Двореца на децата.

# 156
  • Мнения: 627
Двореца не е в Бургас. Laughing
Няма да ходи 3 години, само две, нали предучилищната е вече от 5-тата година.

# 157
  • Мнения: 4 554
Извинявам се за недоглеждането.
Детето сега нали е на 3г. Значи догодина, като тръгне на предучилищна ще е на 4. Затова помислих, че ще я кара три години.

# 158
  • Мнения: 110
Ох, не знам. Аз, честно казано, си мислех че е готов - без пампрес е, храни се сам, говори доста, много е общителен.. Явно съм грешала, защото ми казва, че му е мъчно, доколкото разбрах и го е страх, че няма да го взема. Не иска да ходи на градина, иска той да ходи на работа, не аз ...
Сигурно ще свикне до месец, ама изглежда много кофти. Можеше поне първият ден да влизат майките с децата за малко, щеше да е много по-лесно, това да те метнат на непознати хора на напознато място си е кошмар

# 159
  • Пловдив
  • Мнения: 27 039
Аз всяка сутрин, ама задължително, колкото и да бързам, след като обуят пантофите им казвам, че ги обичам, че се надявам да прекарат добре, и натвърдвам, че ще ги взема в 5. Не че малкия знае в колко е 5, но знае, че стане ли 5 ще го взема, казвам - ще спиш, ще хапнеш закуска и аз идвам.

# 160
  • Мнения: 1 134
Здравейте, момичета. Два пъти ми се е късало сърцето, по темата, затова ще споделя моя опит, дано е полезен на някого.

Дъщеря ми преди години: Държавна детска градина, много хубава, прекрасно отношение към родители и деца, неведнъж съм я хвалила във форума, но стандартното хвърляне в ръцете на г-жата сутрин и оставане по цял ден още от първия ден. Резултат: месеци наред страдание, плач, бълнуване и писъци насън: "не ме оставяй, мамо!". Един истински кошмар! Естествено след време започна да се сърди, че я взимам първа, защото не може да си доиграе играта с дечицата...

Синът ми: Частна детска градина. Започна на половин ден. Първите дни стоях на едно столче, той вкопчен в мен, после се заиграва, аз тайно излизам и той е спокоен. Играе си с децата, гушка г-жите. Но от един момент нататък се усети и като види, че ме няма на столчето започва да плаче неистово. Връщала съм се по няколко пъти, за да се успокои. Обаче, другите деца страдат. Това е факт. И колкото и "моето дете да е най - важно", се чувствах зле, че ги разстройвам. След разговор с директорката, дали вариантът: бързо отскубване сутрин от мама, няма да е най - безболезнен, решихме да пробваме. Стоях навън и чаках. Първият ден плака 40 минути, вторият - 20... В денят, в който беше най - спокоен го оставих цял ден. Така след 5 пълни дни вече ми казва спокойно "Чао", целува ме и влиза. Дори вчера като го взимах едно детенце се разплака, а той отиде, гушна го и каза : "Не плачи, мама идва!", както му повтарям всеки ден : "Мама винаги ще идва да те вземе!"
Наред с изключително внимателният подход на г-жите и към детето, и към мен (обаждаха ми се през двадесет минути всеки ден, за да кажат, че не плаче, че си играе, че яде, че е заспал...), другото, което помогна бяха разговори от типа - всички деца ходят на училище. Дори правихме показно с кака му: отивахме заедно всички до нейното училище, той вижда как тя отива без да плаче, щастлива, другите деца също; после водим и него до неговото "училище". Книжки и филмчета от типа "Франклин" и "Търсенето на Немо", на същата тематика и много повторения на това, че мама винаги идва:). Започна на 13.09, днес вече влиза с усмивка.

Надявам се да съм била полезна. Искрено желая успех на всички дечица и майки, защото знам какво е да плачем от двете страни на прозореца... Hug

# 161
  • Мнения: 126
Здравейте,
дъщеря ми ходи вече 10 дни в първа група. Една сутрин плаче, другата не, но има нещо друго което ми прави впечатление и искам да споделя с вас.
Като цяло е спокойна, в настроение, спи нормално и се храни добре. Странното е обаче ,че само с мен говори на тема детска градина и съвсем на кратко разказва как е минал деня.Когато се прибере баща й и иска да я пита нещо за градината, тя се прави, че все едно не го чува, избягва темата или направо отива в стаята си да си играе.Когато аз я питам "Защо не отговаряш на тате", тя казва,че не иска да говори за градината и сега тя е затворена. Госпожите казват,че е послушна и спокойна и единственото нещо е, че не играе с другите деца, а предпочита да си играе сама.Казват,че това е нормално за началото и затова се надявам скоро да започне да се заиграва с тях.И все пак това че не иска да говори на тази тема, може би е сигнал,че нещо не е както трябва, но още не мога да разбера какво.Татко й се ядосва,че няма комуникация с нея, защото преди да тръгне на градина двамата бяха много близки, а сега тя като че ли го избягва Sad   Случало ли ви се е на вас?

# 162
  • Мнения: 531
cremme, щом не се заиграва спонтанно с други деца, значи не е готова за "приобщаване", но вероятно е адаптивно дете и стадния принцип и действа добре на адаптацията. Единственото което ми хрумва е татко и да я взима от градината, ако е възможно. Peace

Няколко пъти посреднощте съм препрочитала темата и трябва да кажа че открих своята грешка и слава Богу, нашия подход.
Дъщеря ни е изцяло гледана от мен, много чакано дете, отглеждаме я с много търпение и любов. През изминалото лято 15-20 пъти влизахме в градината за по 1-2 часа, в сборни групи. 6 деца от площадката сме заедно в градината (една от добрите в Пд), много сме говорили за нея с оня превзет тон. Първите два дни О.К., рекох си - има ефект това че знае къде отива, последващите дни обаче много трудно и тежко за двете ни разделяне сутрин, следваха почивните 4 дни и очаквах второ пришествие... но не би. Осъзнах (благодарение на вас) че грешката ми бе че се подведох и я пуснах преди да навърши 3, но пък взех решение че няма връщане. През почивните дни постоянно повтарях на който и да е, без дори да са ме питали "ааа, свикнахме, свикнахме", и него ден понеделник Мимито сама ми каза: мамо, мамо аз нали свикнах! Цяла седмица носехме разни майсторийки за всички деца (парцалени кукли за пръстчета, картонени часовници, значки, лепенки...) и в срядата вече ни казваше "чао". Проблема при нас е че и спечелих доверието че се взимаме на обед. От известно време пробвам същата тактика "Мимито ще спи там, когато е готова" и вчера заработи, на излизане сутринта ми каза че е готова и ще остане, до тук добре. Но още в 11 ми се обадиха че е многооо тъжна и плаче. Предполагам че е осъзнала че не иска да остане. Днес също лека драма но влезе без плач, пак съм на изходна позиция - печелене на доверие.

Не съм си представяла че е толкова трудно и за двете ни. След като взех решението че продължаваме явно го е усетила по категоричността ми, на вх. питам със сериозен тон " кой искаш да те вземе", "какво искаш за обед", а да не забравям и поощрителните подаръци (всеки ден). Другото с което се надъхваме сутрин (по съвет на приятелка) е по американкски "кой е №1", "кой е победител"..., работи (е не всеки път Simple Smile).

Успешни адаптации за всички ни!!!

# 163
  • Мнения: 126
cremme, щом не се заиграва спонтанно с други деца, значи не е готова за "приобщаване", но вероятно е адаптивно дете и стадния принцип и действа добре на адаптацията. Единственото което ми хрумва е татко и да я взима от градината, ако е възможно. Peace

Ами да, и ние така решихме и ще пробваме от понеделник да я вземе няколко пъти той.Чувствам се кофти когато тя така го игнорира, все едно за нещо й е виновен той.
Колкото до общуването й с други деца, тя по принцип е по-срамежлива и не е много контактна.Но се чудя защо тогава госпожата не се включи малко и например да я заведе до останалите деца и да им измисли някаква обща игра, а когато тя се заиграе да се оттегли.Да  се опита да й помогне в контакта, а не да стои и да я чака тя сама да отиде.Нали за това е там, да приобщава децата по някакъв начин, а не безучастно да ги гледа отстрани.
Казвам го защото когато сме в парка аз я завеждам до някое детенце на нейната възраст, запознаваме се и си измисляме някаква игра.Стоя до тях 1-2 мин. и ги оставям да си играят. Та госпожата не се ли сеща за това? Close  В понеделник ще я попитам и съм много любопитна какво ще ми отговори.

# 164
  • Мнения: 62
Ние решихме оня ден да го заведем заедно с мъжът ми,но малкия беше категоричен,че не иска баща си и каза,аз на училище а папа да отива на работа Laughing

А случката от днес е следната,отивам на обяд да го взема и нашия като ме видя въобще не реагира,един обиден,взе обувките си и ги хвърли ,просна се на земята и един рев и пищене,с една дума си направи кризата.Разбира се даскалът ми каза какво се е случило,като им обували обувките му казали да се помъчи да ги обуе сам,но той не направил никакво усилие и затова те го оставили по чорапи.Както и да е,успокоих го,порева още малко и му мина.Сега следобяда го заведох без проблеми,влезе си с желание.Интересното беше,че докато ревеше и се тръшкаше никой не реагира,но може би така е трябвало.

Общи условия

Активация на акаунт