Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?

Ние така си израстнахме - 4-ма души в 55 кв. м. апартамент. Уж временно щеше да бъде и после да се разширим и така вече 30 години родителите ми са си още там. Вече не само няма изгледи, ами и намерение нямат да се разширяват, защото само на двамата им е достатъчно. Тъй, че за какво ви е да търсите начин за по- голямо жилище с две деца, децата са временно при вас, има- няма 20-25 години и после си хващат пътя.

Мчи как, къде ще посрещат внуците след време!

Барбера, къде си видяла и чула обикновен човек да няма финансови проблеми? Мислиш ли, че хората доброволно  биха се бутали в петдесет квадрата, ако могат да си купят сто или сто и петдесет!  Просто тук сме си бедни, макар и горди собственици на шейсет квадрата, които изплащаме цял живот.

Имаме двустаен апартамент в хубав квартал с отлична инфраструктура.
През 2007 г., когато и по-малкото ни дете тръгна на училище,  пред нас се изправи въпроса дали да купим по-голямо жилище, като продадем настоящето и доплатим разликата със заем. Поогледахме се за кредит, имаше много изгодни такива, харесахме си един със срок на изплащане 8 години.
Тогава аз обаче направих сметка, че още няма да сме го изплатили, а вече баткото ще е заминал да учи в чужбина.
Затова направихме основен ремонт, пак взехме малък заем, който изплатихме за две години.
Сега имаме хол-спалня, кухня-трапезария и детска стая. И двете ми деца си канят приятелчета, място има за всички.

Както и в голямо....само дето постоянно мисля за къща и ще я имам.Тясно е!И никой неможе да ме убеди,че е прекрасно...ами просто няма начин 

И аз искам къща. Не много голяма 120-150 кв.м., но къща, с двор. Иначе ще ми е тясно. И в 150кв. апартамент да е, без двор ще ми е тясно.
Сега живеем в апартамент 78кв.м. и ми е добре, не ми е тясно, имаме голяма тераса, но искам къща.

 
това последното много противоречиво, хем в апартамент 150 кв без двор ще ти е тясно, хем живеете в апартамент 78 кв и не ти е тясно

То къща без двор не е къща  
Ние сме 4 броя на 54кв.  

И аз не бих отказала къща, ако някой ще ми я дава даром, но само заради двора. А от 70-80 кв. нататък ще си взема домашна помощница 
Като живеех в 100кв не смогвах... Започвам от сутринта и в едната стая, в другата, третата, четвъртата, цял ден си заминаваше. Нарочно се преместих в наполовина по-малък апартамен. Вече нямам време за глупости, животът е кратък. За мен предимството на малкото жилище е, че нямаш място да трупаш излишна покъщнина. Всичко, което нямам къде да прибера, си заминава. Съответно с малко неща се разтребва много бързо и лесно, поддържа се без усилия. Футбол не ми е хрумнало да играя в хола.
Свикнала съм да съм единствената на това мнение и да ме гледат с недоверие, но сегашния ни апартамент си го избрах аз да бъде точно такъв и си имам своите критерии. По-голям само с прислужница 
Бях бременна като го избирахме и ми беше ясно, че първо с бебе няма да имам купища време, а ако изпадне малко, ще го ползвам за спане и второ, ще трябва да е много чисто и компромис с хигиената няма как да правя, като тръгне да лази. Миех пода по два-три пъти на ден и само си представям ако трябваше да го правя с 4-5 стаи  без да виждам детето какво прави в това време. No way 
Друг нарочен фийчър беше кухня и хол заедно, за да мога непрекъснато да виждам бебето къде е и какво прави, без да ми се мотае около печката, заплашено от опасността да изпусна някой горещ тиган на главата му 
Само да знаете, че има и такива откачалки като мен, на които всичко това им се вижда предимство. В случай, че се срамуват да си го признаят, за да не ги заклеймят като бедни или любителки на киселото грозде 
С личното пространство до сега не сме имали проблем, защото детето гледа все да е лепнато за мен и сто стаи да имахме, нямаше да има къде да избягам. А и с мъжа ми не сме стигнали фазата да искаме лично пространство един от друг.
Но две деца тийнейджъри не бих гледала в този апартамент. Мисля, че нуждите с времето се променят.

Ами Елора то зависи - аз ако имам пари за 150 квадрата апартамент, ще имам пари и за домашна помощница. 
А за малкото жилище - предимството му е единствено, че плащаш по-малко сметки за парно 

В предишното със същия размер въобще нямахме парно, така че изобщо не съм се замисляла за подобен критерий. Пък и разликата в парното е в пъти между панелка и ново строителство, не толкова между 10-15 квадрата повече или по-малко.
А предимства за мен има много и то само предимства.
Като допълнение към изброените ще кажа, че няма как да ти се задържат разни гости и роднини с преспиване 
Всъщност аз не мога да видя нито един плюс на голямото жилище... толкова ли да съм странна пък 
Ако имах огромен апартамент, бих искала да има голяма тераса, поне 30-40кв. да си направя градинка  А едната стая ще е с фитнес уреди, ако имам някоя излишна. Но холът и кухнята пак ще искам да са ми заедно и не особено големи. Нито ще се гоним из вътре, нито ще се крием.

За съжаление 80-те квадрата, които на мен са ми предела без прислужница, въобще не предполагат достатъчно пари за такава. Има толкова панелки по 80 квадрата във всякакви смотани квартали и градове, че изобщо няма какво да го обсъждаме.
От жилище до жилище, ако ще и с еднакъв размер, разлика има от земята до небето.

О ,малкото жилище не е критерий за това

И аз искам къща с двор 

Иначе за квадратурата на жилището - на децата ще им все едно докъм пубертета, а може и след това, даже на тясно понякога е по-уютно. Аз обичх да си пиша домашните на кухненската маса.
Но за мен е кофти, ако навсякъде спи някой. Ще ми е кофти, ако аз спя, а мъжа ми до мен джитка на компа някаква игра, или обратното. Хубаво е да има самостоятелна дневна. Затова тримата спим в една стая. Ако станем четирима не знам. Ще се надявам да ми падне къща с двор на главата....

Нека да не е точно на главата  Малко по в страни ще е чудесно. После кажи от къде падат къщите

А знаете ли как се подържа къща с двор? 

Мдааа, с много копане, ако искаш градински домати, или с косачка, ако искаш райграс За мен по малко от двете


В изумрудения свят, ти би трябвало да знаеш, ама трябва да носиш и червени ботуши