Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?

  • 19 673
  • 246
  •   1
Отговори
17 септ. 2011, 17:45 ч.
  • Мнения: 70
Въпросът ми е провокиран от следното - имаме детенце на 2 г., а със съпруга ми искаме да имаме още едно. Проблемът обаче е, че нашето жилище е твърде малко за по-голямо семейство, а нямаме възможност да го сменим. Живеем в двустаен апартамент - спалня и хол с к. бокс, и засега спим тримата в спалнята. Но ако имаме бебе - как трябва да се разпределим по стаите #Crazy, просто не мога да си го представя ... От друга страна не съм сигурна, че това е достатъчна причина, човек да се лиши да има второ дете.
Знам, че не сме единствените с такъв проблем, затова моля, споделете - как се справихте и добре ли се получи - за вас и за децата?

# 1 17 септ. 2011, 18:31 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Абсолютната класика, описана дори в безценната "Книга за домакинята" е, че семейството живее в двустаен апартамент, като стаята е за децата, а спалнята на родителите - в хола:)

Има разбира се вариант 2 - сериозен ремонт. При който в зависимост от жилището може да се преразпределят помещенията, според какво ви е по-удобно.

Ние живеем на 50 кв.м. 4 човека.
Свиква се:)

# 2 17 септ. 2011, 19:34 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 372
Ами как,ще се разпределите така-децата в спалнята,вие в хола с кухнеския бокс. Simple Smile Да живеете 4-ма души в една стая става докато децата са по-малки.После вече не.Купувате си един красив,мек и удобен диван,който се разтяга.През деня е красива мебел,вечер става вашето легло.Това е вариантът.Сигурно ще ви е малко тясно понякога,но се свиква.Ние живеем в по-голямо жилище,но съм убедена,че и в по-малко ще се намери вариант,даже ми звучи уютно. Grinning Един съвет-като поотраснат децата сложете хладилника на терасата,щото иначе може да влизат и излизат,за да си вземат нещо.Имах приятелка като ученичка,която с родителите си живееха в двустаен,та това беше неудобството,за което ми е споделяла.

# 3 17 септ. 2011, 19:57 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Нищо ви няма, ще се оправите! Все пак е двустаен, а не маломерна гарсониера! Квадратурата не е жизненоважна за решението за второ дете.

# 4 17 септ. 2011, 20:05 ч.
  • Мнения: 857
И на мен ми е притеснено, точно заради това. Аз съм живяла в голяма къща, с огромен двор. Винаги сме били навън. А сега тичам по площадки и градинки, а в къщи не ми стига място за нищо  Tired ...
Вероятно ще се измисли вариант, но все пак е до време. Ако в един момент порасналите деца искат да поканят гости, какво става? Верно, че ситуацията е малко "нероден Петко", но нали е хубаво да се помисли и за този момент....

# 5 17 септ. 2011, 20:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е малко, а много Нероден Петко! Дотогава нищо не се знае, не разбирам какво си се закахърила за нещо, което ще се случи поне след десет години.

# 6 17 септ. 2011, 21:28 ч.
  • Западен парк
  • Мнения: 395
Веднага споделям как е при нас.
Живеем в двустайна 63 кв.м. панелка 6 човека (засега). В по-малката стая (бивша детска) са свекитата. В по-голямата стая (бивш хол) направихме следното - усвоихме балкона и разделихме полученото помещение (6х4) на две части със матови стъкла и плъзгаща врата. Откъм позореца (2.50х4) направихме спалня с вграден гардероб с плъзгащи врати, а във вътрешното помещение (3.50х4) има голям ъглов диван за баткото и детско легло за малкия. Нужните ни шкафчета и гардероби направихме по поръчка в получилите се ъгълчета (комин, трегер, зад вратата...). Има място дори за голям (28 инча) телевизор във вътрешната стая, поставен върху шкаф за учебниците на големия и книжките на малкия. Сега, живот и здраве, като се роди бебето ще спи в кошче, а като стане на около 5-6 месеца ще подменим детското креватче на Боян с двуетажно легло.
Кухнята си е кухня. И нейния балкон усвоихме и може да събира около 8-10 души седящи около масата.
А по въпроса за "неродения Петко" - даже не ни хрумна да мислим има ли къде да го гледаме. Децата са по-важни от стаите и мебелите!

# 7 17 септ. 2011, 21:58 ч.
  • Мнения: 330
Не се притеснявай, има и много по-тежки случаи. Въпрос на организация на простанството. Разгледай каталога на Икеа, там има много за малки жилища.

# 8 17 септ. 2011, 22:00 ч.
  • Мнения: 70
Да, вярно, че притеснението ми е малко за "нероден Петко", но това, което ме притеснява съвсем на първо време, без да говорим за после, когато децата са по-големи и искат да си поканят гости и т.н. е съжителството на бебе, дете на 3-4 г. примерно и родители в една стая, особено в началото - хранене на 2-3 часа, будуване през нощта, реване и т.н. За после явно холът и кухнята ще станат родителска спалня, а стаята - детска, но до тогава  newsm78

# 9 17 септ. 2011, 22:26 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: г-жа Монк в сб, 17 сеп 2011, 21:28
Веднага споделям как е при нас.
Живеем в двустайна 63 кв.м. панелка 6 човека (засега). .................................. Сега, живот и здраве, като се роди бебето

Не искам да ви обидя, но това звучи страховито. Седем човека и една спалня? С три деца не ви ли е идвало на ум да излезете под наем или поне да наемете нещо малко за възрастните хора? Все си мисля че човек като реши да създава деца трябва да може да се погрижи поне за елементарните им нужди.

# 10 17 септ. 2011, 22:45 ч.
  • Западен парк
  • Мнения: 395
Нещо не сме се доразбрали. Спалнята е само за мен и мъжа ми. Родителите му са в собствена стая, отделна и децата също са отделно, всяко на собствено легло и с отделно гардеробче и шкаф за играчки, бюро с компютър. Това е защото всички мебели в къщи са по размер и са точно за съответната нужда и място. Единствено се събираме за хранене заедно, ако се уцелим вечер. Та според мен две деца в една стая май не е тясно. И освен това свекитата се грижат през деня за храненето, почистването, ако има болно дете или нужда от пазене - пак те са на линия, та сме си в една задружна "Дядова ръкавичка". Как само ги подкарахме детските приказки, а?

# 11 18 септ. 2011, 08:33 ч.
  • София
  • Мнения: 139
Е, противно на повечето мнения тук, за мен липсата на пространство и невъзможността да осигуря на детето/децата си елемантарен комфорт, би ме разколебало временно за второ дете. По същия начин бих реагирала, ако не мога например да му осигуря дрехи, храня, образование, защото не бих искала да го лишавам от важни неща. Личното пространство е ВАЖНО нещо. И да не си помислите, че ние живеем в лукс и разкош - живеем в апартамент 50 кв. м. Но е тясно, адски тясно, въпреки, че пространството е усвоено идеално. Не мога да пускам бебето да се движи свободно и знам, че така го ограничавам. Искаме второ дете, но докато сме в това жилище, просто няма да се случи.


Това за спането на диван също не е добра идея. Такова разпределение беше, когато живеех при родителите си - аз и сестра ми в бившата спалня, те в хола на разтегаем диван. Пълен абдурд - майка ми непрекъснато ходеше с болки в гърба. Диванът не е дългосрочно решение за спане, неудобно и некомфортно е. Диванът е мебел за дневна/хол, а не за спане. Е, има друго решение с падащо легло, което през деня е на стената, но всичко зависи от организацията на пространството.

Това е мое мнение, разбира се, не ангажирам никого с него.

# 12 18 септ. 2011, 08:52 ч.
  • Мнения: 6 206
Сега като се сетя като се роди малката ми сестричка живеехме в боксониера, имам и брат.
Живи сме и много щастливи и още повече се обичаме. Не искам да си представя живота без брат ми и сестра ми...
Така че всичко е само глупави оправдания.
Прилича ми на следното нещо - като бях на 18 години имах работа, която много обичах. Представях си как и след 10 години с удоволствие ще работя това. Мислех си обаче - ами аз тогава ще имам деца, как ще се оправям да ги гледам с тази работа на смени. 10 години по-късно от тази ми работа нямаше и спомен... Въобще не е ясно какво ще се случи докато децата ви пораснат да си канят гости, може да смените 5 апартамента и къщи дотогава. Ако го искате наистина, всичко е възможно.  Simple Smile

# 13 18 септ. 2011, 09:13 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: LadyAngel в нд, 18 сеп 2011, 08:33
Е, противно на повечето мнения тук, за мен липсата на пространство и невъзможността да осигуря на детето/децата си елемантарен комфорт, би ме разколебало временно за второ дете. По същия начин бих реагирала, ако не мога например да му осигуря дрехи, храня, образование, защото не бих искала да го лишавам от важни неща. Личното пространство е ВАЖНО нещо.

На същото мнение съм. Живеем в 43 кв.м. и нямаме второ дете. Няма и да имаме.

# 14 18 септ. 2011, 09:43 ч.
  • Мнения: 10 547
Всеки с разбиранията си. Мен малкото място ме убива, държа на лично пространство. В 100 кв.м. апартамент сама с децата пак ми е тясно. Прибере ли се съпруга ми, понякога имам усещането, че откачам. Simple Smile
Същевременно наблюдавам съседите, които са в жилище от 65 кв. м. имат три деца, куче, папагали и се чувстват добре. Учудват се, че можем да обитаваме подобна прогимназия. Simple Smile Е, аз такова наричам жилище от 250 кв.м. нагоре. Та, те са изнесли кухнята в коридора, кухнята с усвоен балкон е станал на спалня, а хола на детска стая, спалнята на малка дневна.
Сега на дневен ред у дома е бебе №3. Не ми го побира главата къде ще се стискаме в това жилище.

# 15 18 септ. 2011, 11:11 ч.
  • Мнения: 46 565
Цитат на: Касита в нд, 18 сеп 2011, 09:43
...
Същевременно наблюдавам съседите, които са в жилище от 65 кв. м. имат три деца, куче, папагали и се чувстват добре. Учудват се, че можем да обитаваме подобна прогимназия. Simple Smile ...

Така е, всичко е индивидуално.
Така че авторката, в зависимост от усещанията си и финансовите възможности на семейството, може да избере някой от следните варианти:
- запазване на сегашното положение, като поотрасне детето - то в спалнята, те в дневната
- преустройство за 2 спалня (ако е възможно) или някакъв вид лека преграда в хола, от типа на секция или др. мебел, която поне визуално да формира спалня
- продажба и купуване на по-голямо (ако нямат повече пари, компромис с етажа, квартала, вида строителство и т.н.)
- отдаване под наем на това жилище и с наема - покриване на наем на по-голямо, с малко доплащане или без доплащане в по-евтин район

# 16 18 септ. 2011, 13:13 ч.
  • Мнения: 4 555
Ние сме в такъв апартамент и сме в процес на ремонт.
Спалнята ще стане детска стая, холът ще приюти леглото ни, но не на земята, а в шкаф с вдигащ се матрак, за да не се пречка през деня.
За да има повече пространство в самите стаи сме сложили част от шкафовете по стените.
Ако имаме второ дете, ще направим детската по-голяма, като усвоим балкона, който е около 1/3 от нея. Като пораснат децата и започнат да си канят гости, планирам да сме в друго жилище вече.
За различните етапи от живота си човек има нужда от различни по вид жилища. Не мога да си представя да живея само в едно цял живот.

# 17 18 септ. 2011, 13:44 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
това темата за тези с малко стаи ли е? Е, веднага кацам - апартамента не е малък - 78 кв., но се състои от спалня и хол с дневна, както и балкон, който е 15-тина квадрата, но не го усвоявам за нищо на света - лятото децата там ги топим в басейна, пушим там, абе живеем там. Спалнята хич не е малка - побрала е двуетажно легло, на горното спи големия, на долното се надяваме някой ден да се пренесе ситната, спалня, детско легло, гардероб, скрин, мноооооооооого играчки, има достатъчно пространство и децата да си играят, както и бюро за големия, че е ученик. За сега там спим всички, за после евентуално ние ще се пренасяме в хола. Жилището хич не е малко, но има светлина само от едната страна и не ми се иска да заграждам и евентуално да оставя дневна без пряка светлина. А, забравих - имаме и куче, нощем и то живее в спалнята  Simple Smile.

Не е широко, няма да си кривя душата - наскоро бяхме на гости и завидях на хората, които имат и детска, и спалня, и хол, и дневна, и бокс... ама това е положението сега - Не се сърди човече го е казала - или се примиряваш с положението или правиш компромис с квартал, етаж, местоположение на жилището - в момента квартала ми харесва - идеален е за гледане на деца, така че оставаме тук, пък някой ден... ще му мислим  Peace

ПП Забравих - на мен най-големия ми проблем е, че имаме само една баня с тоалетна... е, няма такова чудо сутрин, добре че ситната още е на гърне и мием зъбите на мивката в дневнача, че иначе трябва да ставам в 4 ч., за да се добера до банята

# 18 18 септ. 2011, 15:44 ч.
  • София
  • Мнения: 38 679
Ами отглеждам ги. Тесничко е - 48 квадрата, ама се оправяме.
Направихме основен ремонт и отделихме "спалня" и сега сме там с бебето.
Но тя не е звукоизолирана.
Като поотрасне бебето ще го пренасям при каката на двуетажно легло.
А ние сме 5тима със свеки.
Все пак си мечтая за по-голямо жилище.

# 19 18 септ. 2011, 16:19 ч.
  • София
  • Мнения: 3 869
Ние сме с две деца и живеем в  двустаен апартамент от 65 кв.м., но го преустроихме на три стаен. Имаме две тераси и тази към хола е направихме на кухненски бокс, а кухнята на спалня. Така, че вече имаме отделна спалня, децата си имат голяма стандартна детска стая, хол и тераса Laughing.
За мен пространството, не е било главна действаща причина при избора да имам второ дете. Дори, когато се роди дъщеря ни, живеехме в жилище от 35 кв.м. Mr. Green

# 20 18 септ. 2011, 16:37 ч.
  • Мнения: 822
Ние сме в около 60 кв. жилище - голям хол с кухненски бокс + спалня, баня с тоалетна заедно. Тримата сме си - аз, мъжот и дребата, добре ни е засега.
Плюсове на малкото жилище според мен са лесната поддръжка и отопление, уюта, който се създава. Минусите естествено, че в един момент ти отеснява.
Въпреки това не усещам теснотия толкова, от терасата ни напред имаме "веранда" - голяма тераса (покрив на магазини отдолу), идеално е за игра, каране на колело, цопане в басейн и т.н. Само заради тази веранда и заради това, че ни е южно изцяло изложението не бихме продали жилището. По-скоро клоним към купуване на къща извън града, един ден, но това за по-нататък.
Иска ни се второ дете, ако се решим, имаме план за преразпределение на тоя етап - спалнята става детска, а ние ще спим в хола. Диванът ни е огромен и специално избиран да не е с гадни пружини и т.н., разгънат е по-огромен от спалнята ни и дори по-удобен. Мисля, че в спалнята спокойно може да се съберат две ъглови легла и две бюра и гардероб. В краен случай би могло да е легло на два етажа + две бюра .... Варианти има.  Peace

# 21 18 септ. 2011, 20:33 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
ами или всички в спалнята. или родителите в хола(например с параван или секция се отделя мястото за леглото или пък родителите спят на разтегаем диван) или преустройство на апартамента... или продаване на апартамента и доплащане за по-голям...

# 22 18 септ. 2011, 22:38 ч.
  • Мнения: 5 877
Тесничко е. Отначало, честно казано, не е възможно да се спи "децата в едната стая, големите в другата" - аз си спя при бебето в детската. На другото легло - каката или таткото, както се договорят Simple Smile
По-сложното е, че непрекъснато някой иска да работи вкъщи - например аз, - а няма реална възможност да се изолира за дълго време. Другата особеност е, че не можем да си поканим реално гости с преспиване.
Търсим по-голямо жилище, в перспектива очевидно няма да ни стига. Не става въпрос само за спане, нали? Трябва място за игра, за учене, за работа, за хобита, за библиотеката и т.н. Трябва място, на което човек да може да се усамоти, без някой да му думка по вратата, че и той искал да пишка Simple Smile

# 23 18 септ. 2011, 22:40 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
не ти и трябват гости с преспиване! обръщат всичките ти навици и подредба наопаки, пък макар и за една вечер. слагане, вдигане, съобразяване кога  и как да отидеш до тоалетната и банята, кога да си легнеш, кога да станеш, да осигуриш закуска... Може и грешката да е моя, ама при мен става като ол-инклузив.

# 24 18 септ. 2011, 22:42 ч.
  • Мнения: 5 877
А, аз обичам Simple Smile Може би защото са ни идвали на гости дечица, та ни е било много миличко.

# 25 18 септ. 2011, 22:48 ч.
  • Мнения: 6 206
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
сега всеки си има стая, но детските са като музеи - и двете деца постоянно са при нас...

# 26 18 септ. 2011, 22:54 ч.
  • Мнения: 10 547
Цитат на: Ерин Брокович в нд, 18 сеп 2011, 22:48
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
сега всеки си има стая, но детските са като музеи - и двете деца постоянно са при нас...

Но ги имате /детските стаи/. И моите деца не са разпределени по стаите си ежеминутно, но искат ли, намират уединение. Най-елементарното- когато малкото спи следобед, не се налага да притеснявам голямото с постоянно пазене на тишина, защото видиш ли, се налага всички да обитаваме хола поради липса на друга стая.

Иначе да, съгласна съм, че между квадратурата на жилището и щастието едва ли има пропорционална зависимост, но това си твърдение правя от позицията на собственик на голямо такова и родител на две деца.

# 27 19 септ. 2011, 09:20 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
не съм забелязала на някого да му стигат стаите, особено ако има две деца. Аз като пресмятам, на нас ни трябва най-малко нормален 4-стаен (аз дори бих казала 5-стаен), без "усвояване" на кухни и тераси. Предпочитам кухнята да е кухня, а терасата да е тераса. На всичко отгоре, доколкото съм запозната, фън-шуйците твърдят, че не е хубаво спалнята да е над кухня, защото огънят отдолу прави спящият отгоре избухлив, нервен, гневен и др. Или трябвало да се слаган някакви камъни, водоскоци и др., че поне отчасти да неутрализират лошото положение.

# 28 19 септ. 2011, 09:28 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Ерин Брокович в нд, 18 сеп 2011, 22:48
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи

Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.
Аз не съм щастлива в една стая.
Но ако искаш да си сменим жилищата - аз ти предоставям веднага моето - то е от една стая. Тамън ще си щастлива.  Wink

# 29 19 септ. 2011, 10:43 ч.
  • София
  • Мнения: 256
Ние сме в маломерен двустаен (около 55 кв. м.). В едната стая е каката. Там направихме полу етаж, на който сега седи бюро с компютър и голяма част от играчките. Там след време ще се сложи второ легло и ще се разположи каката. В другата стая е холо-спалня- дневна  Grinning. В едната част е спалнята ни, до нея е бебешкото легло. В другата част е дивавна и секция с ТВ. Стаята визуално трабва да е разделена от една отворена стъпаловидна секция , но в момента е махната заради бебешкото легло. Лошото прш нас е, че нямаме балкон. Имаше един миниятюрен, който приобщихме към кухнята.

# 30 19 септ. 2011, 11:07 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: nana77 в пн, 19 сеп 2011, 09:28
Цитат на: Ерин Брокович в нд, 18 сеп 2011, 22:48
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.

На мен не ми звучи като социалистически лозунг и смятам, че е абсолютно вярно. Преди година се преместихме да живеем от над 120 квадрата в ок. 40-45 кв., за да сме по-близо до училището, което сме избрали за децата (с две деца в начална училищна възраст сме). Жилището има една съвсем малка стая, която кръстихме детска + едно по-голямо помещение, което е дневна с кухненски бокс. Да, тясно ни е, но пък с времето не само свикнахме, а и открихме, че малкото пространство си има своите плюсове. Най-големият от тях е, че определено общуваме и се виждаме повече като семейство (макар да не е единственият фактор). На 40 кв. просто няма как всеки да се скрие в стаята си и да си пусне тв-то или компютъра. В същото време пространството е напълно достатъчно, ако някой се нуждае от усамотение в някакъв момент, да отиде в малката стая, докато останалите са в голямата. Място за личните вещи на всяко от децата също не е проблем да се обособи - било по-големи кутии, чекмеждета и др. Имаше известно напрежение в началото, докато децата свикнат, че са в 1 стая, но както казах не само свикнахме,  а и ни хареса (при това моите деца са доста различни като темперамент). Е, разбира се, ако можем да го сменим с по-голямо жилище на същото място, няма да се откажем, но и така си ни е добре. И ако това беше единственото нещо, което трябва да взема предвид, не бих отказала да гледам и трето дете в това жилище. Има една много хубава (несоциалистическа, а бабина) поговорка по въпроса Peace

# 31 19 септ. 2011, 11:19 ч.
  • Мнения: 508
Абе ,като няма избор човек ,просто свиква.

# 32 19 септ. 2011, 13:01 ч.
  • София
  • Мнения: 2 089
Въпрос на приоритети. Винаги съм искала да имам 2 деца и това, че сме в двустайно жилище не ме спря. Спалнята е малка, но събира спалня и 2 малки детски креватчета + гардеробите ни.
За догодина ще трябва да направим спалнята детска, защото #1 вече няма да се побира в кошарката си 120/60. Ние ще се изнесем в холо-кухнята и от сега разлеждам и планирам как да усвоим най-добре пространството, така че да ни е удобно, широко (относително) и да имаме някакво относително лично пространство поне през нощта.
Голеният син не се буди от бебето нощем, а аз гледам да реагирам по-бързо, ако малчо се размрънка. Е, на мен също ми писва от недостатъчното пространство и от "плюшкиновите" заложби на мъжа ми, но си малко повечко усилия се справяме.
А иначе аз съм израстнала в жилище 120 кв. Пак ни беше тясно, особено като отделиха брат ми в детската, а аз трябваше да спя в дневна/трапезария за 5-6 години.

# 33 19 септ. 2011, 13:11 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Ариана в пн, 19 сеп 2011, 13:01

А иначе аз съм израстнала в жилище 120 кв. Пак ни беше тясно, особено като отделиха брат ми в детската, а аз трябваше да спя в дневна/трапезария за 5-6 години.

И ние бяхме така известно време. Аз и мъжът ми спяхме в дневната, което си беше не живот, а съществуване. Сменихме жилището с такова с почти същата квадратура, но има три отделни спални и дневна. Т.е. имало е две спални, хол, трапезария и кухня, но последните две съединихме, а холът се превърна в трета спалня. Като се съберем всички в дневната става малко тясно, но затова пък всеки има просторна спалня.
Балконите не ги давам за нищо на света. Стоят си открити и неусвоени.

# 34 19 септ. 2011, 20:48 ч.
  • Мнения: 1 340
Зависи от човека, има хора, които не могат да си представят да имат второ дете ако нямат отделна стая за всяко. Има и такива, които не могат да си представят да се лишат от второ дете (първото от братче/сестриче) за сметка на няколко квадрата наречени лично пространство.. Аз живея в голям апартамент, имаме детска стая, която е склад за играчки и 4-мата спим в спалнята, а често и на спалнята. Парите и мястото никога не стигат, ако толкова желаете второ дете може да намерите начин... както и да обмисляте вариант за по-голям апартамент в бъдеще. Каквото и да решиш ти пожелавам Успех Simple Smile

# 35 20 септ. 2011, 00:59 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Не мога да си представя за какво им са самостоятелни стаи на моите малки деца!? Ние имаме стаи за отделни спални за всички, обаче фамилния съвет (в лицето на аз и баща им) взе решение децата да са в една стая. И трите. Засега бебето спи при нас в спалнята, но след 2г ще отпътува при братята си в детската стая. Ще си съжителстват заедно поне до пубертета, а може и до по-късно - ще мислим пак као станат по-големи. Да се учат да живеят заедно. Практически през по-голямата част от живота си НЯМА да спят сами - предполага се, че ще се оженят и ще спят с жените си и ще трябва да се съобразяват с още един човек , евентуално и с бебетата си.

# 36 20 септ. 2011, 02:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Reza в сб, 17 сеп 2011, 18:31
Абсолютната класика, описана дори в безценната "Книга за домакинята" е, че семейството живее в двустаен апартамент, като стаята е за децата, а спалнята на родителите - в хола:)

Точно това направихме, когато забременях с малката. В малката спалня сложихме двуетажно и подвижна кошарка. Бебето заспиваше в кошарката на тишина, по-късно си лягаше кака ѝ (на 2-рия етаж). По някое време си лягаше и таткото (на долното легло), а аз си взимах бебето при мен на разтегателния диван в кухньодневната.  После започнахме да спим с мъжа ми на дивана, а кошарката местехме до нас, защото малката се будеше понякога, идваше при нас. По-късно започна да спи на леглото в детската. Подробно ти описах цялата организация с "лягането и спането". Laughing Гости почти не канехме, разбира се.Така изкарахме 2,5 години. Нямаше за кога да отлагам второто дете, не бях първа младост. Като взимахме решение си казахме, че сме прекалено възрастни да отлагаме дете, но достатъчно млади, за да си сменим жилището в скоро време.
Да, не беше лесно - на моменти изнервящо, на моменти забавно. Но и за миг не съм си мислила, че ще останем много дълго в него жилище, въпреки чудесната му локация - 2 минути от училището на голямата, в самия център. Не ни устройваше.
Сега разполагаме с 100 квадрата, чудесно разпределена жилищна площ.
Е, не е на "пъпа на града", пътуваме, но малката си кара тротинетката вкъщи.
Е, още идва при нас посред нощ. Grinning
Когато има мотивация, все се намира начин, рано или късно! Успех!

# 37 20 септ. 2011, 09:52 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Янтра в вт, 20 сеп 2011, 00:59
Не мога да си представя за какво им са самостоятелни стаи на моите малки деца!? Ние имаме стаи за отделни спални за всички, обаче фамилния съвет (в лицето на аз и баща им) взе решение децата да са в една стая. И трите. Засега бебето спи при нас в спалнята, но след 2г ще отпътува при братята си в детската стая. Ще си съжителстват заедно поне до пубертета, а може и до по-късно - ще мислим пак као станат по-големи. Да се учат да живеят заедно. Практически през по-голямата част от живота си НЯМА да спят сами - предполага се, че ще се оженят и ще спят с жените си и ще трябва да се съобразяват с още един човек , евентуално и с бебетата си.
Абсолютно същото мисля и аз  Peace
Няма смисъл да се свиква едно дете да спи само, след като в един не много далечен момент, ще му се налага да свиква да се съобразява с други хора, но на късна възраст това умение трудно се придобива.
Аз също, ако имах повече стаи и повече деца, бих направила едната спалня, а другата детска дневна, вместо всяко да си има отделна, където самО да спи и самО да си играе.

# 38 20 септ. 2011, 09:57 ч.
  • София
  • Мнения: 5 658
Човек знае 2 и 200 Simple Smile Ние сме 4-членно семейство (отскоро и с котка Simple Smile ) в малък двустаен 60 кв.м. Децата си имат детска стая, ние спим в хола. Лишила съм се от дивани, за да имам нормална спалня с хубав матрак. Децата спят на двуетажно легло, за да има място за отделно бюро за всеки (стаята е 3/3 м.), като долното легло е персон и половина, за да има къде да спи гостуваща баба. Наистина, тясно ни е, липсва ми хубава дневна, където мога да посрещна гости, но пък всяко нещо си има цена. Обмисляме в бъдеще покупка на по-голямо жилище, но засега се справяме и така.

Абсолютно подкрепям идеята за обособяване на общи кътове/стаи за игра, учене, спане на децата. Така или иначе децата не обичат да се затварят сами някъде (може би поне до някаква възраст Simple Smile ), така че е напълно резонно да имат детска дневна и детска спалня, ако мястото го позволява.

# 39 20 септ. 2011, 11:22 ч.
  • Мнения: 70
Много благодаря на всички за отговорите. Много полезно ми беше да видя гледните точки на хора, които вече са се справили с този въпрос Simple Smile
Аз също не мисля, че е фатално, ако всяко дете няма собствена отделна стая, но ме притесняваше, че нашият случай е точно в другата крайност - твърде малко лично пространство за всеки.
Сигурно и ние ще направим като Ментова (живот и здраве всичко да е наред, де), пък някой ден може би ще успеем да се разширим и от към квадратни метри.  Peace

# 40 20 септ. 2011, 11:38 ч.
  • Мнения: 46 565
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 09:52
Абсолютно същото мисля и аз  Peace
Няма смисъл да се свиква едно дете да спи само, след като в един не много далечен момент, ще му се налага да свиква да се съобразява с други хора, но на късна възраст това умение трудно се придобива.


Според мен пък няма никакво значение  Rolling Eyes
Аз съм само дете, винаги съм била сама в стая, но след това не съм имала никакви проблеми, и 5 човека сме живели в боксониера, но не ми се е налагало да свиква, чувствах си се прекрасно. Дори съквартиранки са ми казвали, че най-лесно са живели с мен Laughing
Мъжът ми пък са 3 деца, били са в 1 стая. Живяла съм със сестра му известно време, много добре се разборахме. Той пък не може да живее с никой, много е труден за съжителстване  Mr. Green а са израсли заедно, би трябвало и да са придобили еднакви или приблизително еднакви навици. Да, ама не.

Така че, не разчитайте много на това, по-скоро се водете по децата - ако се разбират и искат да са в една стая, ок, но при чести сблъсъци е най-добре да са си отделно.

Цитат на: Атти в вт, 20 сеп 2011, 09:57
Човек знае 2 и 200 Simple Smile Ние сме 4-членно семейство (отскоро и с котка Simple Smile ) в малък двустаен 60 кв.м. Децата си имат детска стая, ние спим в хола. Лишила съм се от дивани, за да имам нормална спалня с хубав матрак...

Ние пък не успяхме да се разделим с дивана си  Embarassed толкова удобен матрак не открихме и поръчахме още един за хола, а на стария си спим в спалнята  Laughing
Посочената квадратура ме подсети, че не квадратите са важни, а дали жилището е разпределено функционално. Ние сме на 59 квадрата, но са 2 отделни спални и хол с бокс, преди живеехме на 75 квадрата и имаше само 1 спалня  Crazy

# 41 20 септ. 2011, 11:57 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 20 сеп 2011, 11:38
Според мен пък няма никакво значение  Rolling Eyes
Определено има значение. Изключения има винаги, никое правило не важи за сто процента от случаите, понеже много фактори влияят.
Живяла съм няколко години в Студентски град и съм виждала безкрайно много ситуации на съквартирантстване. Не си правя извод само по себе си. Без проблем можех да кажа кой е делил стая с други хора и кой не е.
А децата в ранна възраст са много адаптивни. В основата на разбирателството е свикването. Ако им е дадена възможност, ще се научат да се разбират. Ако им е показано, че при трудност вместо компромис, се дистанцираш, ще въприемат този модел за решаване на проблем.

# 42 20 септ. 2011, 12:19 ч.
  • Мнения: 46 565
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 11:57
...Не си правя извод само по себе си...

Разбира се, никой не съди само по себе си  Simple Smile
Може би наблюденията ми са такива, понеже около мен като дете, а и сега, са по-често срещани съревноваващи се братя/сестри, които често са се хващали за косите Simple Smile едно дете, което е поставено в ситуация, в която няма избор се адаптира, няма къде да ходи, но след това живее, както му харесва и това може да избие във всякакви посоки. Именно едно малко лично пространство като дете, може да породи желание за повече свобода след това.
Специално за темата няма значение, но при многодетни семейства, с възможност за самостоятелни стаи, не виждам защо децата да нямат думата  Hug

# 43 20 септ. 2011, 12:22 ч.
  • Мнения: 3 241
Стана ми интересна темата. Мисля, че начини могат да се намерят, но в дългосрочен план е трудно да се живее на тясно.
Особено като станат 3 поколения.  

Елора, то и обратното го има.
Аз цял живот (преди да стана студентка) бях живяла в хола и като се отзовах сама в стая (защото Студентски град не е мерило и повечето студенти си имат стая ) се чувствах много зле. Бях свикнала някой да ме занимава, защото никога не бях имала лично пространство.  

Старая се да осигурявам такова и на детето си.  Peace

# 44 20 септ. 2011, 13:07 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 951
Фактът, че живеещ в една къща с повече хора вече предполага съобразяване. Самите отношения и разбирания в семейството са евентуално фактор за умението за съобразяване с околните, а не това дали сте имали една стая с брат или сестра.

Защото може и следната логика да се извади. Понеже си живял в една стая с брат ти или сестра ти и ти е липсвало лично пространство/никой не се е съобразявал с него, после ти не се съобразяваш  с нуждите от лично пространство на съквартирантите ти. Тъй де, ако сестра ти постоянно е водила приятели в стаята ви, а ти е трябвало да се изнасяш (или обратното ти водиш - тя се изнася), що пък и да не очакваш, че е нормално да водиш хора в студентската стая и да очакваш, че съквартирантката ти трябва да се изнесе или поне да ви търпи.  Grinning

Последна редакция: вт, 20 сеп 2011, 13:14 от ЧеКа

# 45 20 септ. 2011, 13:21 ч.
  • Мнения: 1 615
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 20 сеп 2011, 12:19
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 11:57
...Не си правя извод само по себе си...

Разбира се, никой не съди само по себе си  Simple Smile
Може би наблюденията ми са такива, понеже около мен като дете, а и сега, са по-често срещани съревноваващи се братя/сестри, които често са се хващали за косите Simple Smile едно дете, което е поставено в ситуация, в която няма избор се адаптира, няма къде да ходи, но след това живее, както му харесва и това може да избие във всякакви посоки. Именно едно малко лично пространство като дете, може да породи желание за повече свобода след това.
Специално за темата няма значение, но при многодетни семейства, с възможност за самостоятелни стаи, не виждам защо децата да нямат думата  Hug

 Peace

Толкова ми е липсвало малко лично простанство по времето, когато съм нямала думата, че никога не бих го причинила на детето си.

# 46 20 септ. 2011, 13:25 ч.
  • Мнения: 4 555
В пубертета ли си била  Laughing

# 47 20 септ. 2011, 13:31 ч.
  • Мнения: 1 615
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 13:25
В пубертета ли си била  Laughing

И преди, и след него, т.е. през целия ми живот в дома на родителите ми  Peace

# 48 20 септ. 2011, 13:33 ч.
  • Мнения: 169
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:21
Толкова ми е липсвало малко лично простанство по времето, когато съм нямала думата, че никога не бих го причинила на детето си.
А ако нямаш възможност?
Може да не ти се иска,но си принуден от обстоятелствата.

# 49 20 септ. 2011, 13:36 ч.
  • Мнения: 1 615
Цитат на: mireto в вт, 20 сеп 2011, 13:33
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:21
Толкова ми е липсвало малко лично простанство по времето, когато съм нямала думата, че никога не бих го причинила на детето си.
А ако нямаш възможност?
Може да не ти се иска,но си принуден от обстоятелствата.

Може. Но сега тя има съвсем мъничка стая. Сърце не ми даде да натъпча още едно дете в нея. Може и да съжалявам след време, но мислейки за детето, което вече имам, това ми се струва правилно решение.

# 50 20 септ. 2011, 13:39 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 951
Е то сърцето на родителя едно може да каже, ама сърцето на детето - друго. Поне до едно време.  Grinning

Моите пък не ми дава сърце да ги разделя, защото не искат. Искат да са двамата в една стая. 

# 51 20 септ. 2011, 13:41 ч.
  • Мнения: 46 565
Цитат на: mireto в вт, 20 сеп 2011, 13:33
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:21
Толкова ми е липсвало малко лично простанство по времето, когато съм нямала думата, че никога не бих го причинила на детето си.
А ако нямаш възможност?
Може да не ти се иска,но си принуден от обстоятелствата.

Мисълта ми беше, че умението да съжителстваш с др. хора в бъдеще, не се изгражда задължително с делене на стаята с брат/сестра. Затова нито тези, които нямат избор трябва да се притесняват, че е фатално, нито другите, които имат много стаи, трябва да се ограничават и да лишват децата от избор Simple Smile

# 52 20 септ. 2011, 13:42 ч.
  • Мнения: 1 615
И какво се очаква от мен да отговоря? Че съм престъпник, защото не съм родила още 2-3 деца, които да живеят в 8 квадрата стая?

# 53 20 септ. 2011, 13:44 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:42
И какво се очаква от мен да отговоря? Че съм престъпник, защото не съм родила още 2-3 деца, които да живеят в 8 квадрата стая?

Не се впрягай.   bouquet
Естествено, че не си престъпник, макар че за форумските супермайки е напълно нормално 8 души да живеят в боксониера, щото децата са най-хубавото нещо на света.  Mr. Green

# 54 20 септ. 2011, 13:49 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: ЧеКа в вт, 20 сеп 2011, 13:39
Моите пък не ми дава сърце да ги разделя, защото не искат. Искат да са двамата в една стая. 
Е, не се ли притесняваш, че могат да се травмират от липсата на достатъчно лично пространство  Laughing

Аз си спомням много ясно как веднъж като много малка (сигурно на 3 съм била, защото сестра ми още ходеше на детска градина) ме пратиха при баба и дядо сама (в друг град). За майка си не знам дали съм плакала, нямам спомен, но за сестра си как плаках тогава! Баба ми за да ме утеши, ми показваше нейни снимки в един албум и аз се разплаквах още по-силно  Laughing Подобна емоция не съм изпитвала друг път в живота си, никой не ми е липсвал толкова силно.

В пубертета и аз исках да си имам собствена стая  Sunglasses

# 55 20 септ. 2011, 13:51 ч.
  • София
  • Мнения: 1 455
 Ох, двата полюса в мненията, както в повечето подобни теми  Grinning
Аз по- скоро мисля, че е до нагласа, мироглед и възможност. Според мен в стаята на сина ни /около 10 кв.м./, има място за 2 деца, но мъжът ми смята, че е по скоро малка дори за едно дете   Mr. Green
 Така че свят широк, хора разни  Peace

# 56 20 септ. 2011, 13:52 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:42
И какво се очаква от мен да отговоря? Че съм престъпник, защото не съм родила още 2-3 деца, които да живеят в 8 квадрата стая?
Какво ти пука другите какво мислят!? Тук нали всеки говори за себе си и за причините да е взел определено решение? По който и да е въпрос, има хора, които са съгласни с теб и такива, които не са. Съвсем нормално.

# 57 20 септ. 2011, 13:53 ч.
  • Мнения: 1 615
Цитат на: nana77 в вт, 20 сеп 2011, 13:44
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:42
И какво се очаква от мен да отговоря? Че съм престъпник, защото не съм родила още 2-3 деца, които да живеят в 8 квадрата стая?

Не се впрягай.   bouquet
Естествено, че не си престъпник, макар че за форумските супермайки е напълно нормално 8 души да живеят в боксониера, щото децата са най-хубавото нещо на света.  Mr. Green

Ти пък Wink Га ли да не се впрегна... имам 3 страхотни примера за подобни "обстоятелства", но излагането им тук малко клюкарско ще дойде, та ще се въздържа...

Елора, така бих била по-съгласна Simple Smile Малко контренето на всяко изказано мнение леко ме подразва, но, признавам, ще го прижвия Wink

# 58 20 септ. 2011, 13:54 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:53
Цитат на: nana77 в вт, 20 сеп 2011, 13:44
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 13:42
И какво се очаква от мен да отговоря? Че съм престъпник, защото не съм родила още 2-3 деца, които да живеят в 8 квадрата стая?

Не се впрягай.   bouquet
Естествено, че не си престъпник, макар че за форумските супермайки е напълно нормално 8 души да живеят в боксониера, щото децата са най-хубавото нещо на света.  Mr. Green

Ти пък Wink Га ли да не се впрегна... имам 3 страхотни примера за подобни "обстоятелства", но излагането им тук малко клюкарско ще дойде, та ще се въздържа...

Всъщност не е и нужно.
Както и убеждаването другиму.
Моите принципи са си мои. Животът и решенията също.  Wink

# 59 20 септ. 2011, 13:59 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 951
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 13:49
Е, не се ли притесняваш, че могат да се травмират от липсата на достатъчно лично пространство  Laughing

Ще се притесня ако въпреки желанието им за лично пространство, аз реша да ги държа в една стая, за да ги науча уж да се съобразщяат с другите.  Grinning

# 60 20 септ. 2011, 14:10 ч.
  • Мнения: 4 555
Аз бих се притеснила, ако две деца на 4 и 6, които до сега са споделяли една стая, започнат да се нуждаят от лично пространство  Confused

Децата до голяма степен свикват с това положение, в което са поставени от бебета. Ако майката в стремежа си да им осигури лично пространство, ги раздели от раждането, до известна степен им отнема избора да кажат как биха предпочели.

# 61 20 септ. 2011, 14:35 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 951
А, да, мястото на бебето е в една стая с майката/родителите. Това е и мое непоклатимо мнение. А иначе отделянето им не е заради представата на родителите за нуждата на бебето от лично пространство, а за са да се "научи на самостоятелност" и да не им досажда уж дълго време.  Grinning

# 62 20 септ. 2011, 14:39 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Моите ги отделих наскоро, няма и два месеца. Реших, че им е време, големият на 4 и половина, малкият на 3г. Големият не искаше да спи съвсем сам, докато останалите спим заедно, но след като и брат му ще спи при него - няма проблем. Това е в потвърждение на тезата ми, че за моите деца е добре да са заедно - никога не биха се съгласили да спят съвсем сами в отделни стаи.

# 63 20 септ. 2011, 14:43 ч.
  • Мнения: 10 547
А бебето кога е редно да се отдели от родителите в самостоятелна стая или в тази на по-голямото дете?
При голямото изпуснахме отдавна моментът- спа при нас до четвъртата си година и въпреки наличието на прекрасна детска стая ни се налага да го приспиваме като бебе. Малкото е при нас, но слагайки го да ляга, се стремя да си намирам работа извън стаята. Усещам, че ако прекрачи третата година ще ни е много-много трудно.

# 64 20 септ. 2011, 14:43 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 14:10
Аз бих се притеснила, ако две деца на 4 и 6, които до сега са споделяли една стая, започнат да се нуждаят от лично пространство  Confused

Не те разбирам. Защо?
Приятелите им може да не са едни и същи, най-малкото. Може да имат режими, които се разминават. Може да започнат да слушат различна музика.
Тийнейджърката ще иска да мечтае, а тийнейджърът да прави лицеви опори.
Къде е драмата?

О, извинявай, ти говориш за деца на 4 и 6г.
Сега те разбрах.

# 65 20 септ. 2011, 14:49 ч.
  • София
  • Мнения: 5 658
Цитат на: Касита в вт, 20 сеп 2011, 14:43
А бебето кога е редно да се отдели от родителите в самостоятелна стая или в тази на по-голямото дете?
При голямото изпуснахме отдавна моментът- спа при нас до четвъртата си година и въпреки наличието на прекрасна детска стая ни се налага да го приспиваме като бебе. Малкото е при нас, но слагайки го да ляга, се стремя да си намирам работа извън стаята. Усещам, че ако прекрачи третата година ще ни е много-много трудно.

Смятам, че за всяко дете е индивидуално. Моите деца се преместиха в отделна стая на 3-годишна възраст, но не съм целяла това нарочно, просто така се получи. Когато малката се роди, големия навърши 3 години и за да не му пречи бебето, когато плаче през нощта, го сложихме да спи в детската, в началото с баща му, след това си спеше сам. Когато малката навърши 3 години, сколасахме да преобзаведем стаята и да предвидим обзавеждане за двамата. Факт е, че нито един от тях не заспива, ако има други хора в стаята, приспиващи ги например. Тоалет, приказка, целувка за лека нощ и изчезвам от стаята.

# 66 20 септ. 2011, 14:51 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Цитат на: Касита в вт, 20 сеп 2011, 14:43
А бебето кога е редно да се отдели от родителите в самостоятелна стая или в тази на по-голямото дете?
При голямото изпуснахме отдавна моментът- спа при нас до четвъртата си година и въпреки наличието на прекрасна детска стая ни се налага да го приспиваме като бебе. Малкото е при нас, но слагайки го да ляга, се стремя да си намирам работа извън стаята. Усещам, че ако прекрачи третата година ще ни е много-много трудно.
Според мен момента настъпва когато детето започне да спи по цяла нощ. По мои наблюдения у нас този момент настъпва към 2 до 2 и половина.
Какво имаш предвид като казваш "приспиваме като бебе"? Аз приспивам като легна и го гушна. Като пораства по някое време почвам да чета книжка. Сега големите двама се приспиват като изкъпани си лягат, четем по 2 приказки - по избор на всеки един - после ритуала с последната чаша вода, последна прегръдка, последна целувка, гася голямата лампа и светвам едно малко нещо 25 вата да свети да не е съвсем тъмно и излизам.

# 67 20 септ. 2011, 14:53 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 473
Жилищната площ, заплатата или нещо подобно никога не са били в основата на желанията ми и решенията ми да имам деца. Днес е така, утре не се знае.
Като забременях с малката имахме бизнес, живеехме под наем и се оглеждахме за закупуване на дом. Само за две години нещата така коренно се промениха, че се чудя тези, които къщата и парите са Началото, какво биха правили на мое място...

# 68 20 септ. 2011, 14:53 ч.
  • Мнения: 10 547
Какво имам предвид под "приспиваме се като бебета? ли. Ляга, чете, но аз трябва да съм в стаята, докато заспи, ако изляза и за секунда скача от леглото и хуква след мен.


 

# 69 20 септ. 2011, 14:56 ч.
  • Мнения: 1 615
Цитат на: Елора в вт, 20 сеп 2011, 14:10
Аз бих се притеснила, ако две деца на 4 и 6, които до сега са споделяли една стая, започнат да се нуждаят от лично пространство  Confused

Децата до голяма степен свикват с това положение, в което са поставени от бебета. Ако майката в стремежа си да им осигури лично пространство, ги раздели от раждането, до известна степен им отнема избора да кажат как биха предпочели.

Принципно изглежда да си права, но не си ли забелязала колко теми има на майки, които "не си делят децата" (и описано с много думи значение на израза), а въпросните деца са като зверове едно с друго? Най-малкото децата имат разлика във възрастта. После често и в пола. А не е без значение и фактът, че може да са със коренно различен темперамент. Рядко са заедно от бебета, поне първото не е. И перманентният бой между тях всъщност си е именно желание да не са все заедно, т.е. нужда от лично пространство.

# 70 20 септ. 2011, 14:57 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Цитат на: Касита в вт, 20 сеп 2011, 14:53
Какво имам предвид под "приспиваме се като бебета? ли. Ляга, чете, но аз трябва да съм в стаята, докато заспи, ако изляза и за секунда скача от леглото и хуква след мен.
Ами ако оставиш вратата отворена и да те вижда в другата стая, на първо време, да прекъсваш контакта постепенно? Или да и дадеш нещо твое да спи с него, примерно мушни и твоята възглавница от страни в леглото. Или малко детско уоки токи или бебефон да знае, че може да те извика.
От тъмното ли се страхува или от това да остане сам?

# 71 20 септ. 2011, 14:59 ч.
  • Мнения: 46 565
Цитат на: Касита в вт, 20 сеп 2011, 14:43
А бебето кога е редно да се отдели от родителите в самостоятелна стая или в тази на по-голямото дете?
При голямото изпуснахме отдавна моментът- спа при нас до четвъртата си година и въпреки наличието на прекрасна детска стая ни се налага да го приспиваме като бебе. Малкото е при нас, но слагайки го да ляга, се стремя да си намирам работа извън стаята. Усещам, че ако прекрачи третата година ще ни е много-много трудно.

Предполагам си ме чела много пъти, да не пиша всичко пак, но като майка на дете, което от бебе си спи в креватчето и не заспиваше, ако има човек в стаята, и което изведнъж на 2 г. реши, че ще спи при нас, ти казвам, че всичко е индивидуално. Мислех си, че съм създавала някакъв навик, но ми се разбиха илюзиите, така че зависи от детето, не от друго  Rolling Eyes при вас понеже са 2, по-лесно ще дойде желанието предполагам...
На 6 и половина се изнесе, вече не вярвах, че ще дойде този ден, приемаше го като обида, че вече не сме както го наричаше "Едно щастливо семейство"  Crazy но си узря и след първата нощ каза, че повече никога, ама никога не иска да спи при нас  Laughing
Вече от вас зависи дали вие ще инициирате местенето, когато решите или ще чакате Peace

За приспиването въпросът го решихме на около 4 г., условието беше, акоиска да спи в нашата спалня - чета приказка и излизам, не оставам прии нея.

Тарталета, много си права, затова с чудя на хора, които смятат, че са осигурли децата си за години напред, та чак и за висшето мислят, животът е толкова непредвидим, че ме е страх даже да се замисля.

# 72 20 септ. 2011, 15:03 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 473
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 20 сеп 2011, 14:59
Тарталета, много си права, затова с чудя на хора, които смятат, че са осигурли децата си за години напред, та чак и за висшето мислят, животът е толкова непредвидим, че ме е страх даже да се замисля.

Абсолютно това имам предвид. Онази ми родила 2 деца, понеже, видиш ли, им е осигурила частна забавачка, курсове по английски и плуване от 6- месечна възраст и колеж в Щатите  Rolling Eyes И си вярват колко са велики...

Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!

Днес си тук, утре те няма- това причина ли е изобщо да останеш бездетен, понеже не знаеш кога ще оставиш детето си сирак?!?!?!

# 73 20 септ. 2011, 15:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Приспиването е кратко. Или четем къса история, или си говорим за деня. После аз/баща ѝ излизаме. Голямата си чете сама от книгата. Заспиват си по стаите, но малката винаги идва по-късно при нас. Кака ѝ идваше почти до 5-тата си година. Изведнъж спря. Беше свързано с ремонт на детската стая, ново легло.

В момента голямата ми дъщеря се радва, че си има стая - реди си нещата в шкафчетата по неин ред, има си скривалища. Преподрежда непрекъснато. Рядко се заседява там обаче, освен докато учи и спи. Предпочита да чете в нашата спалня. Нарочно няма нито телевизор, нито компютър в стаята ѝ, ползва нашите. Все още.
Малката си ползва стаята за склад за играчки, с които играе из цялата къща.

# 74 20 септ. 2011, 15:05 ч.
  • Мнения: 10 547
Цитат на: Янтра в вт, 20 сеп 2011, 14:57
Цитат на: Касита в вт, 20 сеп 2011, 14:53
Какво имам предвид под "приспиваме се като бебета? ли. Ляга, чете, но аз трябва да съм в стаята, докато заспи, ако изляза и за секунда скача от леглото и хуква след мен.
Ами ако оставиш вратата отворена и да те вижда в другата стая, на първо време, да прекъсваш контакта постепенно? Или да и дадеш нещо твое да спи с него, примерно мушни и твоята възглавница от страни в леглото. Или малко детско уоки токи или бебефон да знае, че може да те извика.
От тъмното ли се страхува или от това да остане сам?

Спи на нощна лампа, пробвахме с бебефона- тц; отворена врата- не; методи и хитринки всякакви- нищо не помага.
И понеже иде реч за седемгодишно, а в семейството има и двегодишно, то проблемът не е в ревността, заспиването е било винаги драма- буквално от раждането.

НСЧ, детето не спи в нашата стая от навършване на 4-тата му година /вчера стана на 7/. Просто заспива задължително в мое или на баща му присъствие.

Тарталета, много-много права си. И аз от личен опит говоря.

# 75 20 септ. 2011, 15:09 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Тарталета в вт, 20 сеп 2011, 15:03

Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!


Това някакво непростимо зло ли е да си останеш с едно дете? newsm78

# 76 20 септ. 2011, 15:11 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 473
Най- малкото съм визирала теб, въпреки че бях убедена, че веднага ще ми отговориш на това изречение  Laughing  Не, не е непростимо зло. Непростимо за мен е причината за това да е панелната гарсониера  Peace

# 77 20 септ. 2011, 15:12 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Касита - теб притеснява ли те положението? За мен си знам - ако ме притеснява ще въртя и ще суча, постоянно ще пробвам това и онова, мира няма да имам, НО ако не ме притеснява, въпреки, че по принцип е за притеснение - няма да обръщам внимание. Пример давам с памперса - според повечето хора наоколо (бабите) е притеснително децата да са с памперс до 3г, мен не ме притеснява и памперса го махнах, когато ми беше удобно.


А да спят двете деца заедно пробвала ли си?

# 78 20 септ. 2011, 15:12 ч.
  • Мнения: 46 565
Касита, значи сте доста напред с материала  Simple Smile измисли някаква награда, дори да не е материална, ти си познаваш детето, нещо, което ще го накара да се чувства голямо и отговорно. Пък ако не стане, здраве да е, като преместиш и малкото, вече няма да е сама Simple Smile

Цитат на: nana77 в вт, 20 сеп 2011, 15:09

Това някакво непростимо зло ли е да си останеш с едно дете? newsm78

Не, ако това е желанието ти, но има много, които казват, не искам дете, защото живеем в едва ... квадрата, като съм чувала вариации от 45 до 85 Laughing

# 79 20 септ. 2011, 15:16 ч.
  • Мнения: 10 547
Цитат на: Янтра в вт, 20 сеп 2011, 15:12
Касита - теб притеснява ли те положението? За мен си знам - ако ме притеснява ще въртя и ще суча, постоянно ще пробвам това и онова, мира няма да имам, НО ако не ме притеснява, въпреки, че по принцип е за притеснение - няма да обръщам внимание. Пример давам с памперса - според повечето хора наоколо (бабите) е притеснително децата да са с памперс до 3г, мен не ме притеснява и памперса го махнах, когато ми беше удобно.


А да спят двете деца заедно пробвала ли си?

Не, не ме притеснява особено ситуацията. Отдавам я като особеност на детето си, но при второто ще се постарая да не минаваме по същия път. С малкото им е рано да спят- буди се понякога и по три-четири пъти на нощ. Надавям се скоро да спре да го прави и да го прехвърля при по-голямото на долния етаж от двуетажното легло.

НСЧ, и с награда пробвах- тренировки по карате. Ще видим.

# 80 20 септ. 2011, 15:17 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Е щом не те притеснява - защо да го променяш?  Grinning

# 81 20 септ. 2011, 15:18 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Тарталета в вт, 20 сеп 2011, 15:11
Най- малкото съм визирала теб, въпреки че бях убедена, че веднага ще ми отговориш на това изречение  Laughing  Не, не е непростимо зло. Непростимо за мен е причината за това да е панелната гарсониера  Peace

За теб може.  Grinning
И в моите очи са непростими много неща, направени от родители и довели до дългогодишни последици за децата им, ама то затова всеки мери според собствения си аршин.


Не се сърди, аз също казвам, защото живеем...в еди колко си квадрата. И за мен това е сериозна причина. Освен останалите 10  Mr. Green

# 82 20 септ. 2011, 15:19 ч.
  • Мнения: 10 547
Цитат на: Янтра в вт, 20 сеп 2011, 15:17
Е щом не те притеснява - защо да го променяш?  Grinning

Е, до осми клас ли да седя в стаята, докато заспи?  Mr. Green Или пък да чакам само да се откаже от присъствието ми /което е предпочитано пред това на таткото/?

# 83 20 септ. 2011, 15:19 ч.
  • Мнения: 697
Аз съм голям човек ,никога не съм живяла  в голям апартамент или къща ,но винаги съм обичала да имам къде да се усамотя. Затова и сега ми се иска детето ми да има негова си стая и винаги съм била ЗА това децата да си имат техните кътчета .Но за жалост действителността е друга и няма как .Точно по тази причина не бих рискувала с второ дете на този етап.

# 84 20 септ. 2011, 15:24 ч.
  • Мнения: 4 199
Ех, ако се съобразявахме изцяло с квадратурата, за да се решим да имаме деца, някои от нас трябва да си останат бездетни.

# 85 20 септ. 2011, 15:30 ч.
  • София
  • Мнения: 38 679
В момента голямата е на училище, малкото спи, свеки е на балкона и ми е едно такова тихо и мрачно. И спокойно. Mr. Green

# 86 20 септ. 2011, 15:37 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 14:56
Принципно изглежда да си права, но не си ли забелязала колко теми има на майки, които "не си делят децата" (и описано с много думи значение на израза), а въпросните деца са като зверове едно с друго?
Честно казано, не съм. Може би просто не ми е направило впечатление или не съм попадала на тези теми. Даже сред приятелите и роднините си нямам такива, които да не се разбират с братята и сестрите си. Може би затова гледам само от хубавата страна на тези отношения, друга не съм виждала.

Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 14:56
И перманентният бой между тях всъщност си е именно желание да не са все заедно, т.е. нужда от лично пространство.
Боят може да показва много неща, но аз лично, ако съм майка на биещи се деца, предвид отношението ми към проблемите и начините за тяхното решаване, не бих сметнала за решение да ги разделя. Бих потърсила причината да се бият. Хората са социални същества и в природата им е да живеят заедно. Единачеството не е типично, дори да има хора, склонни към отшелничество (с които Човечето веднага ще дойде да ми даде пример  Mr. Green) Така че боят за мен няма да значи "искам да съм си сам". Говоря за деца под 10г възраст. Като започне пубертета са прекалено чувствителни и там ситуациите са други.
Та за мен боят ще значи, че имат конфликт, който не могат да разрешат. Може да е признак за по-дълбок проблем, който не се вижда на пръв поглед. Ще им помогна да разрешат конфликта, защото смятам, че няма неразрешими конфликти. И двете страни ще имат възможност да се научат да правят компромис, да не отдават прекалено значение на дребни неща, да се съобразяват.

Сега е моментът да подчертая, че това е моето мнение. Аз по този начин бих решила проблема, защото ако двете деца се бият, те ще се бият и отделни стаи да си имат, понеже няма да стоят само там заключени. А не може всичко да се решава с дистанциране, не може да им се купят отделни жилища, за да не се срещат, че да не се скарат. Все някъде трябва да се сложи границата.
За мен умението да се съжителства и да се правят компромиси е много важно. Виждала съм хора, които не го могат и не е приятно покрай тях. Взела съм си бележка, че това е едно от основните неща, на които трябва да си науча децата, наред с четене и писане  Mr. Green
Споделям си мнението, понеже въпросът беше зачекнат. А който има друга гледна точка, си има своите основания за това  Peace

# 87 20 септ. 2011, 15:47 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Конфликтите започват съвсем прозаично при нас - малката иска да разполага с тези магически интересни неща, които са в ученическата чанта на кака ѝ, нищо че има купени подобни и за нея. Иска точно това, с което се занимава кака ѝ. Дори иска да ѝ облича дрехите. Крие нещата, които не е получила, добре ги крие, не издава скривалищата си.
Съвсем адекватни неща, не мисля, че имам проблем, но има и викове, а понякога и удари се разменят.
След минута е мир и любов, след три - поредна свада.
Броят стаи не решава тези малки драми - каката си влиза в стаята, малката - след нея. Вкъщи се заключва само тоалетната "за гости".
В малко, в голямо жилище, детската глъч е факт.
Пространството има значение повече за нас, а за децата ще е важно на един по-късен етап.

# 88 20 септ. 2011, 16:00 ч.
  • Мнения: 1 615
Елора, с теб и двете имаме по 1 дете, така че си говорим как мислим на теория. Точно така тези майки на края на силите си са имали тоерия как ще се справят, но на практика не го постигат...
Впрочем, и моята теория беше друга, ама съвсем друга, но практиката ми показа, че едно дете ми е по силите. В личната си история, обаче, не смятам да навлизам точно тук Wink

# 89 20 септ. 2011, 21:02 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 20 сеп 2011, 14:56
Принципно изглежда да си права, но не си ли забелязала колко теми има на майки, които "не си делят децата" (и описано с много думи значение на израза), а въпросните деца са като зверове едно с друго? Най-малкото децата имат разлика във възрастта. После често и в пола. А не е без значение и фактът, че може да са със коренно различен темперамент. Рядко са заедно от бебета, поне първото не е. И перманентният бой между тях всъщност си е именно желание да не са все заедно, т.е. нужда от лично пространство.
аз да се изкажа като майка на две деца, на всичко отгоpе от pазличен пол, че и с pазличен темпеpамент, пък и с pазлика 3 години, които в последните 3 години и 9 месеца не бяха делени.... ами че се каpат - каpат се, че спим всички в една стая - спим, но тази година като отиде големия пpи баба си за седмица... двамата изгоpяха един за дpуг... само за дpугия говоpеха, големия спял с една възглавница и казвал, че е сестpа му, ситната пък ми стопи неpвите за бати... няма такова чудо. Е, като се събpаха изкаpаха 3 часа и се скаpаха, но аз не повяpвах на това, което се случи Peace

# 90 20 септ. 2011, 21:27 ч.
  • София
  • Мнения: 5 750
Живеем в гарсониера,мислим вече за 2-ро.Квадратурата на този етап не би ни спряла.

# 91 21 септ. 2011, 09:05 ч.
  • Мнения: 1 615
Само да уточня, че:
1/ нямам предвид, че всички деца, които са по 2 и повече в стая, задължително се бият, нито че това е единствената причина за неразбирателство при децата в едно семейство и
2/ като казах разлика във възрастта, имах предвид по-голяма такава, защото често родителите очакват децата да са ОК заедно в детската без значение, че разликата им 8, 10, 12 години  Peace

# 92 21 септ. 2011, 09:41 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Уилма, по точка 2 - аз се биех с брат си, сега като погледна назад установявам, че в повечето случаи родителите е трябвало да бъдат медиатори между нас, за големите конфликти в пубертета. Тоест - няма да казвам на децата си "оправяйте се сами помежду си, големи сте вече" ако и да са на 18. Защото мога да ти кажа кога майка ми изтърва положението - края на 6ти клас за брат ми, мой 9ти.

# 93 21 септ. 2011, 09:42 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Цитат на: Wilma Flintstone в ср, 21 сеп 2011, 09:05
Само да уточня, че:
1/ нямам предвид, че всички деца, които са по 2 и повече в стая, задължително се бият, нито че това е единствената причина за неразбирателство при децата в едно семейство и
2/ като казах разлика във възрастта, имах предвид по-голяма такава, защото често родителите очакват децата да са ОК заедно в детската без значение, че разликата им 8, 10, 12 години  Peace
аз бих добавила и възрастта по принцип на децата, понеже моите още са малки, никой не знае, какво ще стане след 2-3-4-5 години  Peace

Цитат на: Янтра в ср, 21 сеп 2011, 09:41
Уилма, по точка 2 - ...в повечето случаи родителите е трябвало да бъдат медиатори между нас, за големите конфликти в пубертета. Тоест - няма да казвам на децата си "оправяйте се сами помежду си, големи сте вече" ако и да са на 18. ....

и с това съм съгласна Peace

# 94 21 септ. 2011, 09:46 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
аз не мисля, че неразбирателствата идват от пространството...
обаче...много е хубаво когато поотраснат децата да имат отделни стаи....приятелите им често са различни(особенно ако са и разнополови и с по-голяма разлика)...в пубертета  си искат и уединение вече...да не говорим, че искат и гаджета да мъкнат и т.н...

Не че е фатално и като са заедно, но все пак става по-комфортно когато имат пространство.

# 95 21 септ. 2011, 10:17 ч.
  • Мнения: 1 615
Е, виждам, че поне говорим за приблизително едно и също, макар и вглеждайки се в различни детайли Simple Smile
И да, съгласна съм, че никой не знае кое как след 3-5-8 години, но и текущата реалност не е за пренебрегване, според мен. Непрекъснато срещам хора, оплакващи се от "обстоятелства", в които те реално са били и вземайки решение, последиците от които сега искат друг да носи. Тук ката-ден чета теми, в които майки-"героини" хленчат, че никой не им помага за децата, че живеят с родители и 2-3 деца в малко жилище и никой не се съобразява с тях... И пр.
Други недоволстват, че големите им деца неглижират малките, а те смятат, че щом са братя/сестри трябва да се обичат и големите да се грижат за малките... И децата са им криви, а те - невинни жертви на техните ужасни характери Wink
Мдааа... наясно съм, че обстоятелствата се променят. Просто аз съм склонна да се съобразявам с текущите. И сарказмът по този повод считам за неуместен, когато идва от хора, които просто са живели и живеят живот различен от моя.

# 96 21 септ. 2011, 11:32 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Цитат на: Wilma Flintstone в ср, 21 сеп 2011, 10:17
Други недоволстват, че големите им деца неглижират малките, а те смятат, че щом са братя/сестри трябва да се обичат и големите да се грижат за малките...
Според мен братята  (и сестрите) може и да не са близки, обаче докато са непълнолетни и живеят в моя дом трябва да могат да съжителстват заедно в относителен мир. Не говоря за дребни спречквания, особено за малки деца. И затова поне като малки държа моите деца да живеят заедно.

# 97 21 септ. 2011, 11:38 ч.
  • Мнения: 11 154
Преди пубертета (който да речем, че започва на 9-10 в наши дни), абсолютно не виждам идеята от отделна стая за всяко дете.

Да не говорим, че след това и без стая ще имат цялото лично пространство на света, понеже са на училище половин ден, а родителите - на работа цял.

# 98 21 септ. 2011, 13:59 ч.
  • Мнения: 386
Ами с обич и в неразбория. Много ми е добре. За мен живота се случва най-вече навън, в къщи се "зареждаме"- спим, ядем, перем.. и пак навън.

# 99 21 септ. 2011, 19:00 ч.
  • Мнения: 40
За мен липсата на пространство Е основателна причина да нямаш второ дете , та даже и за първо... И съвсем не става въпрос за това , че не може две деца да съжителстват в една стая, а за много по-брутални примери, дето детето спи при баби, дядовци, вуйчовци или стринки, пише си домашната на масата дето някой си пие ракията, а учебниците му са подредени в найлонова торбичка под леглото!

# 100 21 септ. 2011, 22:12 ч.
  • Мнения: 4 668
Цитат на: Тарталета в вт, 20 сеп 2011, 15:11
Не, не е непростимо зло. Непростимо за мен е причината за това да е панелната гарсониера  Peace
Ще си позволя да отговоря на този пост ... Панелната гарсониера е причина и още как ... Не е възможно просто да живеят нормално 4-ма човека на тази площ . И не виждам какво лошо има в това човек да преценява нещата обективно - имаш такова жилище , работиш за определени пари , ясно е , че няма как да се сдобиеш с къща с двор и басейн и да станеш милионер в реалността ... даже може да ти е ясно , че и в двустаен няма как да се преместиш ... е , не е ли безотговорно и егоистично да създаваш деца , само защото имаш един натрапен модел или защото искаш ? Искаш , ама като не си в състояние да ги гледаш подобаващо , трябва малко да посвиеш перките .
Също така не виждам нищо лошо в това да мислиш за бъдещето на детето . Какво лошо има в това да му осигуриш обучение в чужбина и жилище ?
Или щом някой не могат , другите , които го правят са криви нещо ...
С най - добри чувства  Hug

# 101 22 септ. 2011, 08:50 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: nana77 в пн, 19 сеп 2011, 09:28
Цитат на: Ерин Брокович в нд, 18 сеп 2011, 22:48
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи

Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.
Аз не съм щастлива в една стая.
Но ако искаш да си сменим жилищата - аз ти предоставям веднага моето - то е от една стая. Тамън ще си щастлива.  Wink

 Joy
Става. Няма да правя драми. Simple Smile

# 102 22 септ. 2011, 08:55 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Ерин Брокович в чт, 22 сеп 2011, 08:50
Цитат на: nana77 в пн, 19 сеп 2011, 09:28
Цитат на: Ерин Брокович в нд, 18 сеп 2011, 22:48
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи

Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.
Аз не съм щастлива в една стая.
Но ако искаш да си сменим жилищата - аз ти предоставям веднага моето - то е от една стая. Тамън ще си щастлива.  Wink

 Joy
Става. Няма да правя драми. Simple Smile

Супер, чакам на лични адреса  hahaha

# 103 22 септ. 2011, 08:59 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Нел в ср, 21 сеп 2011, 22:12

Също така не виждам нищо лошо в това да мислиш за бъдещето на детето . Какво лошо има в това да му осигуриш обучение в чужбина и жилище ?
Или щом някой не могат , другите , които го правят са криви нещо ...
С най - добри чувства  Hug

няма нищо лошо, но това не бива да е пречка за броя на децата
качествен човек не става само от обучение в чужбина и това не е социалистически лозунг
колкото  и възможности да имам, не бих осигурила жилище на детето си или поне не цялото, защото дадените на готово неща се се ценят... така че моите деца ще имат да чакат от мен жилища и коли.
аз пък съм от този тип майки - нито възможности, нито битовизми биха ми определяли броя на децата. но хората са различни.
много искам да имам поне три деца. за съжаление не е ясно дали ще мога да износя следващо, пък още по-голям грях ще ми е липсата на време да се грижа качествено за него.
тъй като аз самата съм гледана от баби, си казвах, че моите деца ще си ги гледам сама. за съжаление това не стана и често виждам децата си за по час два на денонощие. това е много по-голяма причина да се ограничиш в популацията отколкото мястото.

# 104 22 септ. 2011, 10:32 ч.
  • София
  • Мнения: 5 750
Постовете няма достатъчно място,значи нянам да има 2-ро дете, и даже 1-вото е престъпление, ми звучат точно "Бедните да не раждат и да не отглеждат деца" .
Темата е "Как оглеждате децата си,ако живеете в малко жилище?",а вие я обърнахте на "Причини да не раждате дете при липса на достатъчно място" .
На този етап от нашият живот,можем да изберем да плащаме непосилни кредити за по-голямо жилище и да живеем в много лишения или да изберем гарсониера,да закупим неща,от които имаме нужда за вбъдеще,да отгледаме дете ( в малко пространство,но отгледано без лишения и мизерия).Избрахме да имаме дете,живеещо без лишения.На този етап, и да имаме 100кв,тя пак щеше да е сгушена до мен, и стаята й да стои празна.  След няколко години пак ще мислим по-въпроса,но докато децата са малки,още незнаещи какво е да искат лично пространство,не виждам каква е пречката в малките квадрати.
Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.

# 105 22 септ. 2011, 10:43 ч.
  • Мнения: 4 668
Цитат на: mikimik в чт, 22 сеп 2011, 10:32
Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.
Ако това те успокоява - дерзай  Laughing
За мен лично , подобна глупост може да предизвика само съжаление ... и смях .

# 106 22 септ. 2011, 10:57 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Моля успокойте се, защото ще излезе, че нито малкото нито многото квадрати помагат в общуването.

Благодаря предварително.

# 107 22 септ. 2011, 10:58 ч.
  • Мнения: 3 241
Мда, дай да спим всички на един нар за да сме си сплотени като преди 150 години.  Wink

Мисля, че нещата са се променили малко.
Както и това да планираш за бъдещето на детето. 

# 108 22 септ. 2011, 12:06 ч.
  • София
  • Мнения: 5 750
Цитат на: Нел в чт, 22 сеп 2011, 10:43
Цитат на: mikimik в чт, 22 сеп 2011, 10:32
Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.
Ако това те успокоява - дерзай  Laughing
За мен лично , подобна глупост може да предизвика само съжаление ... и смях .
Ами съжалявай и се смей,никой не те спира.
Изказвам мнение,не си длъжна да се съгласяваш.
Цитат на: Iventse в чт, 22 сеп 2011, 10:58
Мда, дай да спим всички на един нар за да сме си сплотени като преди 150 години.  Wink

Мисля, че нещата са се променили малко.
Както и това да планираш за бъдещето на детето. 
Това вече е избиване в другата крайност.Има много нюанси на сивото ,не само черно и бяло.

# 109 22 септ. 2011, 13:17 ч.
  • Мнения: 3 241
Да, засилих в другата крайност за да се види на къде отиват тези разсъждения.
За мен точно наопаки на на реалните социални промени. Хората живеят по-отрано самостоятелно, не по 4 поколения под един покрив и т.н.

И за да се върнем към сивото, как очакваме да възпитаме самостоятелни личности, като не им оставяме малко по малко място да са самостоятелни.
После защо на сто години живeeли при мама и тате.

# 110 22 септ. 2011, 14:16 ч.
  • Мнения: 219
Цитат на: Тарталета в вт, 20 сеп 2011, 15:03
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 20 сеп 2011, 14:59
Тарталета, много си права, затова с чудя на хора, които смятат, че са осигурли децата си за години напред, та чак и за висшето мислят, животът е толкова непредвидим, че ме е страх даже да се замисля.

Абсолютно това имам предвид. Онази ми родила 2 деца, понеже, видиш ли, им е осигурила частна забавачка, курсове по английски и плуване от 6- месечна възраст и колеж в Щатите  Rolling Eyes И си вярват колко са велики...

Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!

Днес си тук, утре те няма- това причина ли е изобщо да останеш бездетен, понеже не знаеш кога ще оставиш детето си сирак?!?!?!

Тооолкова да съм съгласна! По същия начин разсъждавам и аз!  Hug

# 111 22 септ. 2011, 14:24 ч.
  • Мнения: 4 668
Цитат на: Ralipo в чт, 22 сеп 2011, 14:16
Цитат на: Тарталета в вт, 20 сеп 2011, 15:03
Абсолютно това имам предвид. Онази ми родила 2 деца, понеже, видиш ли, им е осигурила частна забавачка, курсове по английски и плуване от 6- месечна възраст и колеж в Щатите  Rolling Eyes И си вярват колко са велики...
Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!
Днес си тук, утре те няма- това причина ли е изобщо да останеш бездетен, понеже не знаеш кога ще оставиш детето си сирак?!?!?!
Тооолкова да съм съгласна! По същия начин разсъждавам и аз!  Hug
Няма лошо да си разсъждавате както искате , но тонът е груб и обиден . Какво значи онази родила и им осигурила еди какво си . Проблем ли е за вас , че онази е дала най - доброто за децата си според своите виждания ?
По същия начин онази би могла да каже - тази пък , родила две деца , а ги натъпкала в гарсониера и няма пари за едни маратонки , ама тръгнала да ражда ?
Не е приятно , нали ?

# 112 22 септ. 2011, 14:28 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Iventse в чт, 22 сеп 2011, 13:17
Да, засилих в другата крайност за да се види на къде отиват тези разсъждения.
За мен точно наопаки на на реалните социални промени. Хората живеят по-отрано самостоятелно, не по 4 поколения под един покрив и т.н.

Не рядко, подтикът човек да стане самостоятелен е именно търсенето на лично пространство.
А пък, това не е производно на квадратите.
Може в 220кв.м.  да се чустваш по-подтиснат от колкото в 40 кв.м.

Всичко е в главата и сърцето.
Крайности всеки може да си изфантазира както му е угодно, но в действителност едва ли някой наистина вярва, че щастливите деца са само тези със самостоятелна стая и баня към нея.

Достатъчно хора споделиха опита си с тесни жилища, явно не е чак такава мъка и трагедия за тях и децата им, което отговаря на въпроса в темата.

Не се заяждайте като в детската градина кой е по-по-най-родител.
Никой никого няма да убеди, не е ли ясно това?

# 113 22 септ. 2011, 15:15 ч.
  • Мнения: 822
За пореден път установих колко ми е по-лесно да живея в малко жилище (към момента).
Днес се събирахме с една приятелка и нейната дъщеричка да се почерпим по случай РД на мойто чааве. Двете госпожици бесняха като за последно, просто буквално обърнаха всичко нагоре с краката, стана супер мазано Simple Smile Като си тръгнаха, изчистих за 10 мин. и пльоснах дребата да спи. Сега щастливо се разлагам пред компа и си мисля, ако живеех в двуетажна къща, още щях да съм на втория квадратен метър от хола  Laughing

# 114 22 септ. 2011, 15:29 ч.
  • Западен парк
  • Мнения: 395
Ех, ама не мога да ви разбера. Ама хич!
Жената попита как се справяме, на какво да обърне внимание, ако реши да има второ... Пък вие - не може две в гарсониера, даже и едно е много т.н. Това че някой не иска, не означава че друг не може. Ако сте в малко жилище - споделете с нея (и нас) как се справяте вие, ако сте в голямо, четете внимателно - може да се наложи някой ден да си сбутате родените вече деца в 50 кв. И тогава ще ви е от помощ опита на някой справящ се с малкото място и многото деца, а не поученията "тя като е раждала, що не е мислила за след 15 години?".
Честно казано, не очаквах че  подобно заглавие ще предизвика спорове, някои дори извън добрия тон.

# 115 22 септ. 2011, 20:00 ч.
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Децата ми, момче и момиче, в момента на 2 и 6 години си имат отделни стаи. Познайте, дали не искат да спят в една, както и дали сутрин не ги намирам в едно легло гушнати /няма по- мила картинка от това/  Blush  Заставам зад мнението, че до определена възраст децата нямат вопиюща нужда отделна стая  Peace


С мъжа ми винаги сме искали 3 деца. Място в нас има достатъчно, не това ме притеснява. Знаете ли кое истински ме озадачава? За много от вас може да се стори глупаво, смешно и т.н. Но... мен ме притеснява какво возило би ни побрало с целия багаж, с три столчета отзад и количка Thinking, ние доста пътуваме и винаги сме с много багаж  Crazy При това- да не е ван, нито пък "пикапи" тип Наваро и т.п.   Rolling Eyes

# 116 22 септ. 2011, 22:04 ч.
  • Мнения: 6 054
Когато преди 3 г. купувахме жилището дълго обмисляхме различни варианти,и накрая се спряхме на двустаен апартамент( 65 кв. м.)- спалня, холо-кухня,баня и килер.Имахме едно дете бяхме сигурни че ще имаме второ,отнесохме критика от страна на близките защо не сме теглили по голям кредит ( имахме възможност) за още една стая,но ние си решихме че това ще ни е достатъчно.Сега сме четирима и живеем в този апартамент който малко променихме,разширихме килера за сметка на коридора,който сега е само 2/1,4 ив този разширен килер- спалня побрахме приста и има място и за еднокрил гардероб,все още не сме до обзавели апартамента но сме доволни от това което имаме,децата имат собствена стая ние също.

# 117 22 септ. 2011, 23:30 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Reza в чт, 22 сеп 2011, 14:28
Всичко е в главата и сърцето.

Абсолютно всичко е там.

# 118 23 септ. 2011, 00:42 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Ерин Брокович в чт, 22 сеп 2011, 23:30
Цитат на: Reza в чт, 22 сеп 2011, 14:28
Всичко е в главата и сърцето.

Абсолютно всичко е там.

Брех да му се не види. Ако това е вярно не знам как оцеляват банките (горките).
А какво ще мислят по въпроса (теснотията/мизерията) порасналите в такива жилища деца, явно много хора не ги е грижа. За по-лесно си живеят в 19-ти век.

# 119 23 септ. 2011, 08:37 ч.
  • Мнения: 6 206
Да ти кажа, че съм расла в такова жилище. Три деца сме. Живеехме в боксониера. Като се роди сестра ми - след една година /беше социализЪма/ ни дадоха петстаен апартамент. Също сме и живяли в двуетажната къща на баба ми с гооолям двор в стар хубав спокоен квартал с много липи. Също сме и живяли в миньорски общежития.
Не е като да не съм видяла и от едното и другото, за да разбера че всичко е както си го направиш. И то в главата си.
За щастие съм го разбрала доста отдавна. И смея да кажа ,че съм доста по-щастлива, спокойна и уравновесена от разни връстници с "перфектни" семейства и собствени стаи.
Уча децата си, че независимо че всяко има собствена баня или дрешник и където и да отидем, щом сме заедно и сме здрави, ще сме щастливи. И слава богу, това което му разбира главата, го е осъзнало.

# 120 23 септ. 2011, 09:01 ч.
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Цитат на: Ерин Брокович в пт, 23 сеп 2011, 08:37
... щом сме заедно и сме здрави, ще сме щастливи.

Абсолютно съгласна!
Наистина всичко е в главата и сърцето, всичко останало е преходно.  Peace

# 121 23 септ. 2011, 09:42 ч.
  • Мнения: 16
Нямам време да прочета всички мнения, но ще се изкажа.

За децата има мноооого по-важни неща от размера на жилището. Ние живеем на 50 кв.м. Със сигурност искаме второ дете. Знам, че и трето ще поберем без проблеми. Както е приказката "Сърце да е широко..."

# 122 23 септ. 2011, 10:38 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: _Nadinka_ в пт, 23 сеп 2011, 00:42
А какво ще мислят по въпроса (теснотията/мизерията) порасналите в такива жилища деца, явно много хора не ги е грижа. За по-лесно си живеят в 19-ти век.

Simple Smile)) Благодаря за веселото събуждане.
Тясното жилище съвсем не върви ръка с ръка с мизерията.
Както и широкото не винаги значи просперитет.

Доказателство?
Пустеещи многоетажни къщи из цялата страна и градове пълни с наблъскани по апартаменти хора.

П.П. На който му е тясно и мизерно има пълната свобода след 18-тия си РД да хваща гората.
Хау.

Последна редакция: пт, 23 сеп 2011, 10:44 от Reza

# 123 23 септ. 2011, 15:10 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво да си мислят? И защо да е непременно мизерия? Толкова са могли родителите да направят - толкова са осигурили на децата си! Защото на същите тези недоволни деца може  родителят да им предложи да се изнесат на по-широко и да си го плащат. Нали не живеят в някоя барака, какво още искат!

# 124 24 септ. 2011, 13:04 ч.
  • Мнения: 3 419
Липсата на пространство ме влудява! Ние сме трима души в две стаи-45кв. Е,ами не става. Кухнята е и трапезария,а другата стая спалня,всекидневна и каквото щете. няма място за игра,хобита или друго. Засега удържаме положението,но догодина надявам се ще сме в по-голям апартамент,под наем,с доплащане. Кредити не щА. Всеки сам си решава,някой път желанието за още едно детенце надделява,но аз също не го възприемам,то не е само да родиш....Ами дрехи,играчки,забавления? Нима не е важно?

# 125 24 септ. 2011, 13:07 ч.
  • Мнения: 4 668
Защо се говори само за децата - те нямали нужда от пространство , докато са малки . ОК ! Съгласна съм донякъде ...
Ами родителите . Те не са ли хора ?
Нямаш ли право да си имаш твое местенце -да поседнеш да спокойствие , да изгледаш някой филм , да се отдадеш на някое хоби или просто да ти починат ушите малко  Simple Smile
за мен не е нормално да спя на разтегателния диван в хола примерно ... на сина ми надали ще му пречи , но аз също имам изисквания към това как да живея .
Просто явно има хора на които не им е нужно пространство ... или не си го признават .

# 126 24 септ. 2011, 13:31 ч.
  • Мнения: 481
големината на жилището не би ме спряла, по-скоро големината на доходите. Макар че и  това е проблеми, за който има решение

# 127 24 септ. 2011, 13:40 ч.
  • Мнения: 1 263
Мисля, че най-важното е да се осигури кътче на всяко дете, където може да се съсредоточи върху предметите от училище, необезпокоявано от никого, далеч от разговорите на големите и  бягащите и викащи братя и сестри.
Всичко друго е според нагласа и възможности. Peace
 

# 128 24 септ. 2011, 13:57 ч.
  • Мнения: 3 419
Цитат на: basis в сб, 24 сеп 2011, 13:40
Е да,де! Как да се осигури кътче,като няма...място?

# 129 24 септ. 2011, 14:47 ч.
  • Мнения: 3 634
Аз съм крайна по въпроса с пространството у дома и не бих живяла с много хора в малко жилище, колкото и да ми се хвалите, че е практично обзаведено и всички сте извънредно щастливи. Всеки трябва да си има стая, а холът и кухнята са общите помещения за цялото семейство, не спални. Няма възраст, в която човек да не се нуждае от усамотение и не бих имала второ дете, ако не мога да му осигуря пространство. Ясно е, че човек може всякак да живее, но е важно да живее добре. Това не се получава когато спиш на разтегателен диван в кухнята, а свекърва ти минава за да си простира бельото извън усвоения балкон.  Tired

# 130 24 септ. 2011, 14:53 ч.
  • Мнения: 481
аз със свекърва ми в един град не мога да живея, пък камо ли в един дом. И палат да е, пак няма да ни побере

# 131 24 септ. 2011, 15:01 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Нел в сб, 24 сеп 2011, 13:07

Просто явно има хора на които не им е нужно пространство ... или не си го признават .
Защо да не си го признават?! Признават си го.
Аз нямам нужда от много пространство. Израснала съм в къща с 10 стаи и голям двор, после в апартамент 100кв. Първата квартира, в която бяхме заедно с мъжа ми също беше около 100 кв и видях, че просто не е за мен това, така че се преместихме в гарсониера. Когато ни дойде време да си купуваме апартамент и да гледаме дете в него, също си избрахме малък.
Всеки си има своите критерии. Има хора, които дори харесват неща, които аз никога не бих си избрала. Не бих тръгнала да обяснявам на някой, че апартаментът му е твърде голям, за да се чувства щастлив в него, както и на мен ми звучи нелепо някой да ми каже, че ми било тясно. Много хора са ми го казвали. Едни ме разсмиват, други ме дразнят, понеже това са твърде лични неща и само конкретният човек може да знае къде и как му е добре.

Знам само, че в неудобен апартамент не бих гледала дете и или бих се опитала да го преустроя или да си намеря друг, по-удобен.

# 132 24 септ. 2011, 15:02 ч.
  • Мнения: 472
И ние сме в две стаи, но съм решила ако имаме второ дете с таткото да се преместим в дневната, а децата в спалнята/ коята ще стане детска/ Няма да е най- доброто решение, но все пак е нещо. Друго което ми идва наум е да дадем това жилище под наем, а самите ние да идем пак под-наем в по-голямо. Единия наем ще ни помага да си плащаме другия. Винаги се намира начин, стига да има желание. Да живеем с неговите или  моите родители не е приемлив вариант за мен.

# 133 24 септ. 2011, 21:17 ч.
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Цитат на: Нел в сб, 24 сеп 2011, 13:07
Нямаш ли право да си имаш твое местенце -да поседнеш да спокойствие , да изгледаш някой филм , да се отдадеш на някое хоби или просто да ти починат ушите малко  Simple Smile

Разбира се, наложително е даже. За мен, поне.
Но... където и да се скрия, малките ме намират и все се въртят с игрите си около мен. Ако пък случайно се заиграят в някоя от другите стаи, шумовият фон е не по- малък. Та в случая не опира само до квадратите...

# 134 24 септ. 2011, 22:38 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Изобщо не съм на мнение, че 2 стаи са достатъчни за 4-5 човека. Кое ви е удобното , незнам. Може би  повечето от вас искат сами да се убедят и успокоят, че са си добре така и има други като тях. Да сте наблъскани като скариди и щастливи -може , но не за дълго. Всеки човек си има нужда от пространство.

# 135 24 септ. 2011, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
При тези високи цени на жилищата, собствено местенце ще видя като се пенсионирам и децата пораснат и се изнесат. Дотогава не виждам как ще стане. Просто го приемаме и живеем.

# 136 24 септ. 2011, 22:49 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Цитат на: Andariel в сб, 24 сеп 2011, 22:45
При тези високи цени на жилищата, собствено местенце ще видя като се пенсионирам и децата пораснат и се изнесат. Дотогава не виждам как ще стане. Просто го приемаме и живеем.
и мечтаем за момента, в който ще отлетят от домашното огнище, ама пък тогава ще ни липсват  Wink

# 137 24 септ. 2011, 23:43 ч.
  • Мнения: 2
Кухнята става спалния, спалнята става детска а  балкона пред хола се усвоява и става дневна с разтегателен диван +бокс+трепезария. У дома сме живели така цял живот три деца и четирима възрастни. Майка и татко в хола на дивана, баба и дядо в спалнята а брат ми аз и сестра ми в детската стая,не, че ни е било широко но не ни беше и кой знае колко тясно справяхме се щом сме живели така.

# 138 25 септ. 2011, 01:00 ч.
  • Мнения: 330
Въпросът "Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?" е твърде риторичен.
Неудобно, на моменти изнервящо, с надежда са се разширим в скоро време, но и да не стане търпим, имаме ли избор.
Каквито са  възможностите в такова жилище се живее. И да си обясняваме колко готино е в малко няма много смисъл. Все едно да ви убеждавам как е по-хубаво да имам стара вместо нова кола и т.н. Виж темата как да се преустрои една или друга стая на малкото жилище за да стане по-функционална вече си е за темата "Нашият дом" и заслужава съвети.

# 139 25 септ. 2011, 11:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Цитат на: gal94 в нд, 25 сеп 2011, 01:00
Въпросът "Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?" е твърде риторичен.
Неудобно, на моменти изнервящо, с надежда са се разширим в скоро време, но и да не стане търпим, имаме ли избор.
Каквито са  възможностите в такова жилище се живее. И да си обясняваме колко готино е в малко няма много смисъл. Все едно да ви убеждавам как е по-хубаво да имам стара вместо нова кола и т.н. Виж темата как да се преустрои една или друга стая на малкото жилище за да стане по-функционална вече си е за темата "Нашият дом" и заслужава съвети.
Това със старата и новата кола също съм го чувала:))) Като приказката за високото грозде дето е кисело.

# 140 25 септ. 2011, 14:56 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 473
Цитат на: Нел в чт, 22 сеп 2011, 14:24
Няма лошо да си разсъждавате както искате , но тонът е груб и обиден . Какво значи онази родила и им осигурила еди какво си . Проблем ли е за вас , че онази е дала най - доброто за децата си според своите виждания ?
По същия начин онази би могла да каже - тази пък , родила две деца , а ги натъпкала в гарсониера и няма пари за едни маратонки , ама тръгнала да ражда ?
Не е приятно , нали ?


Ох, ама що на някого трябва да му е приятно  newsm78 Говоря принципно, не визирам никого, така че кой къде се разпознава в думите ми малко никак не ме касае  Peace Който каквото иска да осигурява на децата си, дай Боже всяко дете да живее в двуетажна къща, да се вози в последен модел Мерцедес и да рита с маратонки от 300 кинта  Praynig

Последна редакция: нд, 25 сеп 2011, 17:21 от Тарталета

# 141 25 септ. 2011, 16:50 ч.
  • Мнения: 2 401
Всичко си е индивидуално, за всеки човек различни неща са приоритет, а и много зависи какви са взаимоотношенията в семейството. Аз лично не бих оставила това да е определящо затова дали да имам още едно дете или не.

# 142 25 септ. 2011, 18:38 ч.
  • Мнения: 2 908
За мен лично това е доста определящо и ако не виждах никакъв начин в бъдеще да имам по-голямо жилище, не бих се навила на второ. Сега сме в 67 кв.м. и ми е кошмарно тясно, добре,че има перспективи за по-голямо. Сега, от както се роди бебето таткото с голямата се изнесоха в хола, ние с бебето спим в спалнята, а кухнята е отделно помещение. Обаче когато стане време за обща детска ще трябва да сменяме жилището,защото не можем да превърнем хола (който е най-голяма стая) в кухня и хол общо(както ми се иска). И тогава няма как да направим детска, та да имаме и спалня, и кухня+хол.

# 143 25 септ. 2011, 20:38 ч.
  • Мнения: 46 565
Цитат на: цвете от Изтока в нд, 25 сеп 2011, 18:38
...Сега сме в 67 кв.м. и ми е кошмарно тясно...

Не само квадратурата има значение, но и разпределението. Преди живеехме на 75 квадрата с 1 спалня и ми беше тясно, сега сме на 59 квадрата с 2 спални и ми е ок. Няколко години след като се нанесохме едната не я ползвахме и в един момент щях да откача, замислих се и за смяна на апартамента, но като стегнахме другата стая всичко си дойде по местата...
Не е невъзможно да се чувства човек комфортно и с 1 спалня, но трябва да си организира добре дома, за да си има всичко място, ниши, шкафове, всяко местенце да се използва Peace

Другият момент е, че 60 квадрата при новото строителство си е чиста гарсониера в старото, така че квадратите лично за мен са на втори план, важно е разпределението Simple Smile

# 144 25 септ. 2011, 21:25 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Цитат на: Umma в чт, 22 сеп 2011, 20:00
С мъжа ми винаги сме искали 3 деца. Място в нас има достатъчно, не това ме притеснява. Знаете ли кое истински ме озадачава? За много от вас може да се стори глупаво, смешно и т.н. Но... мен ме притеснява какво возило би ни побрало с целия багаж, с три столчета отзад и количка Thinking, ние доста пътуваме и винаги сме с много багаж  Crazy При това- да не е ван, нито пък "пикапи" тип Наваро и т.п.
Отговора на въпроса ти е - ван, 7седалков. Последните две седалки са свалени и си качвам количката несгъната. Когато бебето спре да ползва количка ще ги кача обратно и ще мога да качвам пътници. На тройната седалка имам три столчета. Имам и снимки на три маймуни в столчета Simple Smile

# 145 25 септ. 2011, 22:00 ч.
  • Мнения: 6 206
Не е необходимо да е ван, има коли с много големи багажници и място...
Всяка марка има подобна семейна кола
За Опел се сещам, че това е примерно Зефира
Ситроен Пикасо и тн т

# 146 25 септ. 2011, 23:16 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Мъжът има служебна зафира, та местих столчета вътре, гласих - ми малка е! Особено с количка и жена склонна към "багажене".

# 147 25 септ. 2011, 23:17 ч.
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Не се оправдавай момиче Naughty, ние живеем в студио Mr. Green

# 148 25 септ. 2011, 23:23 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Янтра в нд, 25 сеп 2011, 23:16
Мъжът има служебна зафира, та местих столчета вътре, гласих - ми малка е! Особено с количка и жена склонна към "багажене".

абе, моля ти се, да ти е единствена кола и в тико ще се съберете /първата ми кола беше тико и събрах в нея мастербокс цигари, така че от тогава не искам да чувам коментари каква кола какво може да събере/
сега от апартаменти минахте на коли

# 149 25 септ. 2011, 23:34 ч.
  • София
  • Мнения: 1 455
 Абсолютно съм съгласна, разположението е изключително важно, нашият апартамент беше стандартен двустаен и с дете би ни било тясно според мен. Затова преди да родя  направихме килера част от холо- кухнята, бившата кухня с усвоена тераса - детска, а спалнята - за нас. Така ни е о.к.   Peace Според мен става за 2 възратни и 2 /поне/ деца, но според мъжът ми и сега ни е тясно  Mr. Green. Но вече се повтарям  Laughing
А за голяма кола предлагам Субару трибека  Heart Eyes  Heart Eyes Heart Eyes

# 150 26 септ. 2011, 01:42 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
Едно комби върши перфектна работа за много багаж и без да е ван...и обикновенно са прилично широки, така че и три стола може да се сложат...стига ест да има 3 триточкови колана, което вече предполага по-нова кола ест Wink Другият вариант е 2-ма родители шофьори пътуващи с 2 коли Simple Smile

# 151 26 септ. 2011, 08:36 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
По-голяма кола не предполага задължително по-скъпа кола, ние си продадохме комбито и за почти същите пари купихме ван-а. Сега ...... и на мен ми се кара НОВА (ама нова, да вляза в магазина и да си я купя), обаче карам ван набор 99ти.

# 152 26 септ. 2011, 09:30 ч.
  • Мнения: 10 547
Единствената нормална алтернатива за пътуваме на 5-членно семейство е ван-а. Никакво комби-момби. Сега още с две деца комбито се пръска по шевовете.

# 153 26 септ. 2011, 09:39 ч.
  • София
  • Мнения: 1 455
 Сега като чета и се  сетих  за ''Кейт и пълният й дом'' по TLC , майка с 8 деца, а преди бяха 2 -ма родители с 8 деца  Laughing   Heart Eyes  Ако не сте го гледали, направете го  Peace
 Ние имаме приятели, които са с 2 деца и са с пежо 206, а други без кола  Sad. Други пък са BMW 6, с 2 деца са, но винаги пътуват с 2 коли, защото все не им стига мястото  Whistling  Така че всеки според чергата си.

# 154 26 септ. 2011, 10:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Цитат на: eva_s в пн, 26 сеп 2011, 09:39
Сега като чета и се  сетих  за ''Кейт и пълният й дом'' по TLC , майка с 8 деца, а преди бяха 2 -ма родители с 8 деца  Laughing   Heart Eyes  Ако не сте го гледали, направете го  Peace
 Ние имаме приятели, които са с 2 деца и са с пежо 206, а други без кола  Sad. Други пък са BMW 6, с 2 деца са, но винаги пътуват с 2 коли, защото все не им стига мястото  Whistling  Така че всеки според чергата си.
Гледала съм го това за 8-те деца, ама в каква къща живеят....

# 155 26 септ. 2011, 11:00 ч.
  • София
  • Мнения: 5 750
Цитат на: Barbera в пн, 26 сеп 2011, 10:18
Цитат на: eva_s в пн, 26 сеп 2011, 09:39
Сега като чета и се  сетих  за ''Кейт и пълният й дом'' по TLC , майка с 8 деца, а преди бяха 2 -ма родители с 8 деца  Laughing   Heart Eyes  Ако не сте го гледали, направете го  Peace
 Ние имаме приятели, които са с 2 деца и са с пежо 206, а други без кола  Sad. Други пък са BMW 6, с 2 деца са, но винаги пътуват с 2 коли, защото все не им стига мястото  Whistling  Така че всеки според чергата си.
Гледала съм го това за 8-те деца, ама в каква къща живеят....
Явно не си ги гледала от началото,когато бяха всички деца в една стая и малка къща.

# 156 26 септ. 2011, 11:27 ч.
  • Мнения: 3 506
С колата е същото като с жилището - начин се намира, стига да има желание. Моите деца са породени и преди време понякога се налагаше да товарим 2 колички + 2 кошарки + багаж за две бебета и двама възрастни (возехме се във фабия тогава). Монтирахме горен багажник и се получи. Известно време след това бях без кола - возила съм си децата + багажи във влак, автобус, маршрутки и пр. Гърбене си беше, но се получаваше. А возенето в различни превозни средства си беше (и все още е) голяма емоция за децата - имат пътувания, от които с по-голяма радост разказват за транспортирането до крайната дестинация, отколкото за това, което са видели там Simple Smile
В момента се возим в относително голяма кола, когато пътуваме семейно - да ви кажа пак ни отеснява понякога (често всъщност  Crazy), при все че не носим нито кошарки, нито колички, а столчетата на децата вече са от тези малките седалки (без облегалка). Та пак идва тук онази поговорка за 2-те и 200-тата, или пък за чергата, ако ви харесва повече.

По повод зафирата - наскоро с една приятелка пътувахме със зафира - ами без проблем натоварихме 4 броя деца + багаж + количка и кошарка за най-малкото. При добро желание можеше и повече  Simple Smile

# 157 26 септ. 2011, 13:31 ч.
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Момичета, благодаря за предложенията за "семейна многодетна кола".  Hug Но да се върнем към темата, която сякаш наистина се измести, извинявам се за което.  Peace

# 158 26 септ. 2011, 15:09 ч.
  • София
  • Мнения: 2 613
Сега виждам темата. Подобен е казуса и при мен- апартамент, 60 кв.м., който се дели от мен, съпруга ми и детето и неговите родители. Апартаментът е двустаен, с малка кухня, Ние спим с детето в едната стая, свекърите- в другата. Много ми е тясно, понякога ми е идвало да крещя от липсата на повече пространство Tired. В момента има някаква възможност за покупка на друго жилище, ако се реализира продажбата на друг имот. За себе си съм решила- едва ако това нещо стане реалност, аз ще се замисля за второ дете.

# 159 26 септ. 2011, 22:56 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Цитат на: mikimik в пн, 26 сеп 2011, 11:00
Цитат на: Barbera в пн, 26 сеп 2011, 10:18
Цитат на: eva_s в пн, 26 сеп 2011, 09:39
Сега като чета и се  сетих  за ''Кейт и пълният й дом'' по TLC , майка с 8 деца, а преди бяха 2 -ма родители с 8 деца  Laughing   Heart Eyes  Ако не сте го гледали, направете го  Peace
 Ние имаме приятели, които са с 2 деца и са с пежо 206, а други без кола  Sad. Други пък са BMW 6, с 2 деца са, но винаги пътуват с 2 коли, защото все не им стига мястото  Whistling  Така че всеки според чергата си.
Гледала съм го това за 8-те деца, ама в каква къща живеят....
Явно не си ги гледала от началото,когато бяха всички деца в една стая и малка къща.
Да, това не съм го гледала. По-важното е , че жената не се е примирила да живее на такова тясно място /както повечето тук/ с децата си и е направила всичко възможно да се шири сега в огромната си къща. Като ги гледам и не са се отдалечили един от друг, защото им е широко. Това пак изказване на някой в темата. Crazy

# 160 26 септ. 2011, 23:05 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
ехо, онази мацка е в Америка! Там мащабът е съвсем друг и повечето хора живеят в къщи, а не в апартаменти. Тази Кейт тук щеше да е като онази..., как й беше името..., дето рИва по всички  телевизии за втори апартамент от общината, с осемте деца.

ако аз чаках да си решим проблема с квадратите, че да раждам второ, сигурно сега нямаше да имам деца в седми и в шести клас. Допреди броени години живеехме на някакви си четирисет квадрата, всички в едно стайче, креватите на децата бяха от двуетажните, нямаше накъде да се обърнеш, ама ей на, нищо ни няма, децата почти пораснаха.

# 161 27 септ. 2011, 09:50 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
за пропагандиращите, че която не е осигурил голямо жилище не трябва да има едно или две деца, бих искала да напомня само, че живота е палачинка - днес имаш голямо жилище, утре се обръща и вече сте натикани при свекъра и свекървата например в две стаи... няма константни неща в живота и ако някой вярва, че е пресметнал всичко и знае, какво ще става в близките n на брой години... нека си вярва  Peace

# 162 27 септ. 2011, 09:55 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 778
Цитат на: Barbera в пн, 26 сеп 2011, 22:56
Цитат на: mikimik в пн, 26 сеп 2011, 11:00
Цитат на: Barbera в пн, 26 сеп 2011, 10:18
Цитат на: eva_s в пн, 26 сеп 2011, 09:39
Сега като чета и се  сетих  за ''Кейт и пълният й дом'' по TLC , майка с 8 деца, а преди бяха 2 -ма родители с 8 деца  Laughing   Heart Eyes  Ако не сте го гледали, направете го  Peace
 Ние имаме приятели, които са с 2 деца и са с пежо 206, а други без кола  Sad. Други пък са BMW 6, с 2 деца са, но винаги пътуват с 2 коли, защото все не им стига мястото  Whistling  Така че всеки според чергата си.
Гледала съм го това за 8-те деца, ама в каква къща живеят....
Явно не си ги гледала от началото,когато бяха всички деца в една стая и малка къща.
Да, това не съм го гледала. По-важното е , че жената не се е примирила да живее на такова тясно място /както повечето тук/ с децата си и е направила всичко възможно да се шири сега в огромната си къща. Като ги гледам и не са се отдалечили един от друг, защото им е широко. Това пак изказване на някой в темата. Crazy
Злободневен оф топик - затова се разведоха след като се преместиха в новата къща.

# 163 27 септ. 2011, 10:58 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз гледах една-единствена серия за тази Кейт и определено реших, че имало и по-чалнати от мен. Тази е някакъв ужас, направо! Хванала я е звездоманията, а децата са ужасно възпитани, толкова лигави, че направо нямам думи. То, няма и как да не са лигави насред цялата щуротия на майка си.

# 164 27 септ. 2011, 12:58 ч.
  • Варна
  • Мнения: 773
Цитат на: Янтра в вт, 27 сеп 2011, 09:55
Цитат на: Barbera в пн, 26 сеп 2011, 22:56
Цитат на: mikimik в пн, 26 сеп 2011, 11:00
Цитат на: Barbera в пн, 26 сеп 2011, 10:18
Цитат на: eva_s в пн, 26 сеп 2011, 09:39
Сега като чета и се  сетих  за ''Кейт и пълният й дом'' по TLC , майка с 8 деца, а преди бяха 2 -ма родители с 8 деца  Laughing   Heart Eyes  Ако не сте го гледали, направете го  Peace
 Ние имаме приятели, които са с 2 деца и са с пежо 206, а други без кола  Sad. Други пък са BMW 6, с 2 деца са, но винаги пътуват с 2 коли, защото все не им стига мястото  Whistling  Така че всеки според чергата си.
Гледала съм го това за 8-те деца, ама в каква къща живеят....
Явно не си ги гледала от началото,когато бяха всички деца в една стая и малка къща.
Да, това не съм го гледала. По-важното е , че жената не се е примирила да живее на такова тясно място /както повечето тук/ с децата си и е направила всичко възможно да се шири сега в огромната си къща. Като ги гледам и не са се отдалечили един от друг, защото им е широко. Това пак изказване на някой в темата. Crazy
Злободневен оф топик - затова се разведоха след като се преместиха в новата къща.
Добре де, не знаех и не го следя  Wink А тези дето са в малки жилища пък се развеждат точно поради теснотията и липсата на пари, защото няма логика да нямаш финансови проблеми и да не си купиш по-голямо жилище.

# 165 27 септ. 2011, 13:12 ч.
  • Мнения: 11 747
Ние така си израстнахме - 4-ма души в 55 кв. м. апартамент. Уж временно щеше да бъде и после да се разширим и така вече 30 години родителите ми са си още там. Вече не само няма изгледи, ами и намерение нямат да се разширяват, защото само на двамата им е достатъчно. Тъй, че за какво ви е да търсите начин за по- голямо жилище с две деца, децата са временно при вас, има- няма 20-25 години и после си хващат пътя.

# 166 27 септ. 2011, 13:20 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Мчи как, къде ще посрещат внуците след време!

Барбера, къде си видяла и чула обикновен човек да няма финансови проблеми? Мислиш ли, че хората доброволно  биха се бутали в петдесет квадрата, ако могат да си купят сто или сто и петдесет!  Peace Просто тук сме си бедни, макар и горди собственици на шейсет квадрата, които изплащаме цял живот.

# 167 27 септ. 2011, 16:04 ч.
  • Мнения: 2 441
Имаме двустаен апартамент в хубав квартал с отлична инфраструктура.
През 2007 г., когато и по-малкото ни дете тръгна на училище,  пред нас се изправи въпроса дали да купим по-голямо жилище, като продадем настоящето и доплатим разликата със заем. Поогледахме се за кредит, имаше много изгодни такива, харесахме си един със срок на изплащане 8 години.
Тогава аз обаче направих сметка, че още няма да сме го изплатили, а вече баткото ще е заминал да учи в чужбина.
Затова направихме основен ремонт, пак взехме малък заем, който изплатихме за две години.
Сега имаме хол-спалня, кухня-трапезария и детска стая. И двете ми деца си канят приятелчета, място има за всички.

# 168 29 септ. 2011, 15:43 ч.
  • Мнения: 472
Както и в голямо....само дето постоянно мисля за къща и ще я имам.Тясно е!И никой неможе да ме убеди,че е прекрасно...ами просто няма начин  Sunglasses

# 169 29 септ. 2011, 15:51 ч.
  • На морето!
  • Мнения: 5 769
Цитат на: " Данитка " в чт, 29 сеп 2011, 15:43
Както и в голямо....само дето постоянно мисля за къща и ще я имам.Тясно е!И никой неможе да ме убеди,че е прекрасно...ами просто няма начин  Sunglasses
И аз искам къща. Не много голяма 120-150 кв.м., но къща, с двор. Иначе ще ми е тясно. И в 150кв. апартамент да е, без двор ще ми е тясно.
Сега живеем в апартамент 78кв.м. и ми е добре, не ми е тясно, имаме голяма тераса, но искам къща.

# 170 29 септ. 2011, 15:55 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
 hahaha hahaha hahaha
това последното много противоречиво, хем в апартамент 150 кв без двор ще ти е тясно, хем живеете в апартамент 78 кв и не ти е тясно Simple Smile

# 171 29 септ. 2011, 15:56 ч.
  • Мнения: 472
Цитат на: Menina в чт, 29 сеп 2011, 15:51
Цитат на: " Данитка " в чт, 29 сеп 2011, 15:43
Както и в голямо....само дето постоянно мисля за къща и ще я имам.Тясно е!И никой неможе да ме убеди,че е прекрасно...ами просто няма начин  Sunglasses
И аз искам къща. Не много голяма 120-150 кв.м., но къща, с двор. Иначе ще ми е тясно. И в 150кв. апартамент да е, без двор ще ми е тясно.
Сега живеем в апартамент 78кв.м. и ми е добре, не ми е тясно, имаме голяма тераса, но искам къща.
То къща без двор не е къща  Crazy
Ние сме 4 броя на 54кв.   201uu

# 172 29 септ. 2011, 16:25 ч.
  • Мнения: 4 555
И аз не бих отказала къща, ако някой ще ми я дава даром, но само заради двора. А от 70-80 кв. нататък ще си взема домашна помощница  Laughing
Като живеех в 100кв не смогвах... Започвам от сутринта и в едната стая, в другата, третата, четвъртата, цял ден си заминаваше. Нарочно се преместих в наполовина по-малък апартамен. Вече нямам време за глупости, животът е кратък. За мен предимството на малкото жилище е, че нямаш място да трупаш излишна покъщнина. Всичко, което нямам къде да прибера, си заминава. Съответно с малко неща се разтребва много бързо и лесно, поддържа се без усилия. Футбол не ми е хрумнало да играя в хола.
Свикнала съм да съм единствената на това мнение и да ме гледат с недоверие, но сегашния ни апартамент си го избрах аз да бъде точно такъв и си имам своите критерии. По-голям само с прислужница  Laughing
Бях бременна като го избирахме и ми беше ясно, че първо с бебе няма да имам купища време, а ако изпадне малко, ще го ползвам за спане и второ, ще трябва да е много чисто и компромис с хигиената няма как да правя, като тръгне да лази. Миех пода по два-три пъти на ден и само си представям ако трябваше да го правя с 4-5 стаи  Crazy без да виждам детето какво прави в това време. No way  Naughty
Друг нарочен фийчър беше кухня и хол заедно, за да мога непрекъснато да виждам бебето къде е и какво прави, без да ми се мотае около печката, заплашено от опасността да изпусна някой горещ тиган на главата му  Crazy
Само да знаете, че има и такива откачалки като мен, на които всичко това им се вижда предимство. В случай, че се срамуват да си го признаят, за да не ги заклеймят като бедни или любителки на киселото грозде  Laughing
С личното пространство до сега не сме имали проблем, защото детето гледа все да е лепнато за мен и сто стаи да имахме, нямаше да има къде да избягам. А и с мъжа ми не сме стигнали фазата да искаме лично пространство един от друг.
Но две деца тийнейджъри не бих гледала в този апартамент. Мисля, че нуждите с времето се променят.

# 173 29 септ. 2011, 16:34 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Ами Елора то зависи - аз ако имам пари за 150 квадрата апартамент, ще имам пари и за домашна помощница.  Wink
А за малкото жилище - предимството му е единствено, че плащаш по-малко сметки за парно  hahaha

# 174 29 септ. 2011, 17:06 ч.
  • Мнения: 4 555
В предишното със същия размер въобще нямахме парно, така че изобщо не съм се замисляла за подобен критерий. Пък и разликата в парното е в пъти между панелка и ново строителство, не толкова между 10-15 квадрата повече или по-малко.
А предимства за мен има много и то само предимства.
Като допълнение към изброените ще кажа, че няма как да ти се задържат разни гости и роднини с преспиване  Laughing
Всъщност аз не мога да видя нито един плюс на голямото жилище... толкова ли да съм странна пък  newsm78
Ако имах огромен апартамент, бих искала да има голяма тераса, поне 30-40кв. да си направя градинка  Laughing А едната стая ще е с фитнес уреди, ако имам някоя излишна. Но холът и кухнята пак ще искам да са ми заедно и не особено големи. Нито ще се гоним из вътре, нито ще се крием.

За съжаление 80-те квадрата, които на мен са ми предела без прислужница, въобще не предполагат достатъчно пари за такава. Има толкова панелки по 80 квадрата във всякакви смотани квартали и градове, че изобщо няма какво да го обсъждаме.
От жилище до жилище, ако ще и с еднакъв размер, разлика има от земята до небето.

# 175 29 септ. 2011, 20:34 ч.
  • Мнения: 6 054
Цитат на: Елора в чт, 29 сеп 2011, 17:06
Като допълнение към изброените ще кажа, че няма как да ти се задържат разни гости и роднини с преспиване  Laughing
О ,малкото жилище не е критерий за това Peace

# 176 29 септ. 2011, 21:55 ч.
  • Мнения: 110
И аз искам къща с двор  Confused

Иначе за квадратурата на жилището - на децата ще им все едно докъм пубертета, а може и след това, даже на тясно понякога е по-уютно. Аз обичх да си пиша домашните на кухненската маса.
Но за мен е кофти, ако навсякъде спи някой. Ще ми е кофти, ако аз спя, а мъжа ми до мен джитка на компа някаква игра, или обратното. Хубаво е да има самостоятелна дневна. Затова тримата спим в една стая. Ако станем четирима не знам. Ще се надявам да ми падне къща с двор на главата....

# 177 29 септ. 2011, 21:59 ч.
  • Мнения: 4 555
Нека да не е точно на главата  Laughing Малко по в страни ще е чудесно. После кажи от къде падат къщите Simple Smile

# 178 29 септ. 2011, 22:05 ч.
  • Мнения: 10 547
А знаете ли как се подържа къща с двор?  Grinning

# 179 29 септ. 2011, 22:11 ч.
  • Мнения: 110
Цитат на: Касита в чт, 29 сеп 2011, 22:05
А знаете ли как се подържа къща с двор?  Grinning

Мдааа, с много копане, ако искаш градински домати, или с косачка, ако искаш райграс Simple Smile За мен по малко от двете

Цитат на: Елора в чт, 29 сеп 2011, 21:59
Нека да не е точно на главата  Laughing Малко по в страни ще е чудесно. После кажи от къде падат къщите Simple Smile

В изумрудения свят, ти би трябвало да знаеш, ама трябва да носиш и червени ботуши  Laughing

# 180 29 септ. 2011, 22:12 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Касита в чт, 29 сеп 2011, 22:05
А знаете ли как се подържа къща с двор?  Grinning

ами трудно
ливадите се косят 2 пъти седмично /отнема по около час и половина/
цветята отнемат по половин ден
недай си боже сам да си поддържаш басейна  Joy - там пък каква играчка е...
ама досега не съм видяла някой да се откаже от къщата си заради поддръжката.

а за почистването на дома - това колко е голямо не играе кой знае каква роля, дори напротив често доста по-трудно се поддържа по-малко жилище. най-много чистене пада в кухнята и баните, респективно колкото повече бани, толкова повече чистене. другото е все едно и също

# 181 29 септ. 2011, 22:14 ч.
  • Мнения: 10 547
Ние със съпруга ми се отказахме от къщата и се пренесохме в апартамент.

# 182 29 септ. 2011, 22:18 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
аз пък не искам къща - живяла съм в къща, вярно, тогава нямахме деца, ама всички стени - външни, стуууууууууууууууд през зимата, гадост, не можеш да я стоплиш, вярно през лятото беше хладно... но пък зимата ми се е случвало водата в тоалетната чиния да замръзне, сутрин се къпех докато спя, защото иначе никой не можеше да ме закара в ледената баня, не искам къща, искам си апартамент с парно, в хубав квартал и изобщо не искам къща... е, бих преживяла една къща за събота и неделя лятото... ама с тая ипотека ще се простя с тези мечти  Mr. Green

# 183 29 септ. 2011, 22:20 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
е то зависи и какво е и как е направено отоплението и изолацията на къщата...що народ по света по къщи живее без да зъзне кат куче по цяла зима Simple Smile

# 184 29 септ. 2011, 22:24 ч.
  • Мнения: 6 206
да, това пък със студа е леко несериозно
има камини, водни ризи и тн т, изолации, аз живея в къща, зимата климатиците никога не се пускат и темп не пада под 20 градуса в никоя част на денонощието, а, и ток за това не плащаме...
така че и в къща и в апартамент е кой както си го направи

# 185 29 септ. 2011, 22:27 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Дзвер в чт, 29 сеп 2011, 22:18
аз пък не искам къща - живяла съм в къща, вярно, тогава нямахме деца, ама всички стени - външни, стуууууууууууууууд през зимата, гадост, не можеш да я стоплиш, вярно през лятото беше хладно... но пък зимата ми се е случвало водата в тоалетната чиния да замръзне, сутрин се къпех докато спя, защото иначе никой не можеше да ме закара в ледената баня, не искам къща, искам си апартамент с парно, в хубав квартал и изобщо не искам къща...

И аз, и аз. Само ако може да е малко по-големичък. Аз съм най-големият фен на Топлофикация.  Mr. Green

# 186 29 септ. 2011, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Цитат на: Ерин Брокович в чт, 29 сеп 2011, 22:24
да, това пък със студа е леко несериозно
има камини, водни ризи и тн т, изолации, аз живея в къща, зимата климатиците никога не се пускат и темп не пада под 20 градуса в никоя част на денонощието, а, и ток за това не плащаме...
така че и в къща и в апартамент е кой както си го направи
20 градуса за мен е леден студ, аз зимата под 25 - 26 градуса не вирея  Mr. Green

# 187 29 септ. 2011, 22:50 ч.
  • На морето!
  • Мнения: 5 769
Цитат на: Angel_Dust в чт, 29 сеп 2011, 15:55
hahaha hahaha hahaha
това последното много противоречиво, хем в апартамент 150 кв без двор ще ти е тясно, хем живеете в апартамент 78 кв и не ти е тясно Simple Smile
Сиреч примирила съм се, за момента и реалността не отговаря на стремежите, но задоволява потребностите ми.
 Иначе, колкото и голям апартамент да е ще предпочета къща пред него- това ако имам избор или в плановете за бъдещето. Така да се разбира противоречивия ми постинг.  Wink
Цитат на: Касита в чт, 29 сеп 2011, 22:05
А знаете ли как се подържа къща с двор?  Grinning
Подари ми и ще ти правя ежеседмичен рапорт, може и публичен, как се справям.

# 188 29 септ. 2011, 23:06 ч.
  • Мнения: 110
Заменям апратамент с Топлофикация Simple Smile на нанайстия етаж срещу къща с двор и външна тоалетна !!

# 189 30 септ. 2011, 08:54 ч.
  • Мнения: 1 615
Къща 300 квадрата с 10 декара двор и олимпийски басейн и панелна грасониера 40 квадрата на 18-я етаж в Обеля ли са единствените алтернативи? Винаги съм мислела, че има и нещичко по средата, но форумът за пореден път ми доказа колко съм наивна, да не кажа тъпа...

Последна редакция: пт, 30 сеп 2011, 09:09 от Wilma Flintstone

# 190 30 септ. 2011, 09:03 ч.
  • Мнения: 11 747
Има и къщи по 50кв., с двор 100кв. С течащи покриви, неизмазани фасади и мръсни дворове превърнати в склад за вехтории. Нагледала съм се на такива. Къща не е равно на лукс, нито на простор.

# 191 30 септ. 2011, 09:11 ч.
  • Мнения: 1 495
И ние живеем в същия тип жилище. С детето спим на спалнята (той има кошара долепена до нашето легло). Преди си мислех, че ще си направим падащо легло в хола. Дори си избрах и модел. Понеже мъжът ми отказва да спи на разтегателен диван (той нашия не се и разтяга). Затова се и отказах засега от преустройство на спалнята в детска стая. А понеже планираме в скоро време и второ дете, най-вероятно детето ще се премести да спи на спалнята, а бебето в кошарата...
Така докато решим детска ли ще правим или ще търсим по-голямо жилище.

# 192 30 септ. 2011, 09:20 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Касита в чт, 29 сеп 2011, 22:05
А знаете ли как се подържа къща с двор?  Grinning
Имам добра представа от личен опит.
В градината спокойно можеш да наглеждаш детето, докато си играе на двора - това по моя критерий с негативната страна на многото стаи.

Цитат на: Касита в чт, 29 сеп 2011, 22:14
Ние със съпруга ми се отказахме от къщата и се пренесохме в апартамент.
Радвам се, че някой друг също има критерии, различни от общоприетото за добро и не достатъчно добро Simple Smile

Цитат на: gingerina в пт, 30 сеп 2011, 09:11
Преди си мислех, че ще си направим падащо легло в хола. Дори си избрах и модел.
Кой модел си избрахте? Ние сме в процес на избиране все още, а ми се иска по-бързо да приключим.

# 193 30 септ. 2011, 09:26 ч.
  • Мнения: 7 947
Къщата с двор е ужасна отговорност. Тоя двор нон стоп трябва да се чисти, да се поддържа, детето може да играе в него спокойно - ако е една поляна, но повечето къщи с дворове - старите де - съвсем не са така.
Ние сме в къща и знам какво е. Че то само едната тераса всеки ден трябва да мета и чистя, защото клоните на дърветата са наблизо и постоянно е в листа и прах...Целия двор постоянно се чисти с гребло листата, нападали плодове един по един, защото иначе се скапват, миришат и стават на качамак, тревата се коси постоянно, храсталаците все избиват и през месец се кастрят и тн тн...

Иначе за малкото жилище - живяла съм и в такова, тоест в една спалня с обща кухня с роднините. Трудно, но се свиква. Та все си мисля, че щом може в една стая, може и в самостоятелно малко жилище. Стига да е обзаведено подходящо. Синът ми е вече над 5 години - още не си ползва неговат астая. Мисля, че от първи клас обаче ще му трябва. Значи първите години може би не е такъв проблем отделната стая. От друга страна аз съм била като малка в една стая с баба. Обожавах я и никога не ми е пречила. Та начини има...  Laughing

# 194 30 септ. 2011, 13:16 ч.
  • в две хубави очи; - музика - лъчи
  • Мнения: 355
Цитат на: Амаласунта в чт, 29 сеп 2011, 23:06
Заменям апратамент с Топлофикация Simple Smile на нанайстия етаж срещу къща с двор и външна тоалетна !!

 newsm10 newsm10
аз вече го сторих - ама външна тоалетна нямаме че й за нея трябвало виза  Joy

# 195 30 септ. 2011, 13:22 ч.
  • Мнения: 10 547
Ако ти се наложи да смениш удобствата за външна тоалетна, едва ли ще си толкова очарована.

# 196 30 септ. 2011, 14:13 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Амаласунта в чт, 29 сеп 2011, 23:06
Заменям апратамент с Топлофикация Simple Smile на нанайстия етаж срещу къща с двор и външна тоалетна !!

Най-голямата заблуда на хората, които не са живяли в къща и не знаят как се отоплява това нещо!

# 197 30 септ. 2011, 14:22 ч.
  • в две хубави очи; - музика - лъчи
  • Мнения: 355
Всеки има право на избор - нали така - но не мисля че е някаква драма да отоплиш къща /етаж от къща - което може да се каже че е също за апартамент/ - слагаш дограма - изолация - и който й начин за отопление да избереш - друг е въпроса ако имаш 7 деца и къща на 4 етажа - това незнам как се отоплява

# 198 30 септ. 2011, 14:32 ч.
  • Мнения: 7 947
А, щото на апартамент не слагаш изолация и дограма , а? Само дето там повече от половината стени обикновено не са външни и те топлят отгоре и отдолу обикновено, а в къщата всичко е външно! Но не ми се спори. Отоплявам къща за около 600-700лв зимата. Толкова.

# 199 30 септ. 2011, 14:35 ч.
  • Мнения: 65
Цитат на: Reza в сб, 17 сеп 2011, 18:31
Абсолютната класика, описана дори в безценната "Книга за домакинята" е, че семейството живее в двустаен апартамент, като стаята е за децата, а спалнята на родителите - в хола:)

Има разбира се вариант 2 - сериозен ремонт. При който в зависимост от жилището може да се преразпределят помещенията, според какво ви е по-удобно.

Ние живеем на 50 кв.м. 4 човека.
Свиква се:)
И ние сме така - много ни е трудничко, особено за детето е мъка и гледам да е навън при всяка възможност.

# 200 30 септ. 2011, 14:43 ч.
  • Мнения: 1 615
Ако е за свикването, то на всичко се свиква, но не всеки има желание зорлем да свиква на по-лошо.
По такива поводи цитирам един виц, който е дългичък и ме мързи да го пиша. Затова го потърсих в нета и, естествено, намерих негова разновидност, която копирам тук директно:

Някои по-възрастни може и да помнят анекдота за един, дето се оплаква на приятел, че като му се родило дете, апартаментът му отеснял. "Викни баща си и майка си от село и ги настани в хола." След време се срещат, този с апартамента с кръгове под очите, бащата по цяла нощ хъркал гръмовно от хола, не можели да мигнат. "Кажи на жена ти да привика и нейните родители, набутайте ги в кухнята", бил сега съветът. При трета среща препоръката била да докарат и козата от село и да я вържат на балкона. Следващия път, когато вече мисъл за самоубийство спохождала нашия човек с нароилите се "квартиранти", съветът бил да върне козата на село. "Как е сега?", "Ох, живнахме". "Отпрати бабата и дядото и ми се обади за резултата", бил диалогът този път. Благодарностите, които последвали след време, нямали край. "Хайде сега и майка ти и баща ти - друм на село."
Както се досеща читателят - апартаментът се оказал разкошен, щастието било безмерно.

# 201 30 септ. 2011, 14:55 ч.
  • Мнения: 11 747
То това не е виц, а си е направо мъдрост.  Laughing

# 202 30 септ. 2011, 15:19 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: viliko в пт, 30 сеп 2011, 14:32
А, щото на апартамент не слагаш изолация и дограма , а? Само дето там повече от половината стени обикновено не са външни и те топлят отгоре и отдолу обикновено, а в къщата всичко е външно! Но не ми се спори. Отоплявам къща за около 600-700лв зимата. Толкова.

това за сезона, нали така?
изолацията си е изолация, хубавата дограма си е хубава дограма - зимата една камина с въздуховоди отоплява хол, трапезария, бокс, детска стая и спалня, плюс всичките му прилежащи коридори и бани. това за 600 лв на сезон, дненонощно топло
а и топлината от климатиците не може и да се доближи до тази на огъня

# 203 30 септ. 2011, 15:22 ч.
  • Мнения: 10 547
600 лв. на сезон, но за колко квадрата РЗП, обаче?
Защото моята къща е триетажна, 80 кв.м. етаж с общо локално отопление. Да, на съседите РЗП-то е 102 кв.м. и се топлят около 4-5 кубика дърва. Дават толкова, колкото и аз за парно в апартамент със същата квадратура.

Затова сравненията са нелепи. Може, ако речете да си мерим и кубатурата на басейните и да спорим, защо на моя поддръжката е толкова, а на вашия три пъти повече или по-малко.  Sunglasses

# 204 30 септ. 2011, 15:27 ч.
  • Мнения: 7 947
За месец. Парно на ток, защото имам м алко дете, ние работим - няма кой да поддържа камина, нито искам ми ризми и прахоляци. Площ 160 квадрата. Големи коридори, големи стаи, външни стени, единствени в къщата, тоест без съседи отгоре, отстрани или отдолу или по средата.
Без изолация сме, с дървена дограма, що годе добра.
НО изолация и дограма се слага и в апартамент, та не знам защо се споменава? И на двете места ще смъкне сметките.
А, да добавя - риненето на сняг зимата, прочистването на калта и прах след дъжд и лошо време сега ни предстои. Както и поддръжка на оградата и портата, както и нови улуци. Но ще видим...Това само по повод колко е прекрасно да се живее в къща...да, ама и много по-скъпо, факт.

# 205 30 септ. 2011, 15:38 ч.
  • Мнения: 6 206
не знам колко е квадратурата - мисля около 100 кв м
а риене на сняг има и в блока
също има и малки снегоринчета по строителните хипермаркети /по 100 лв са на ток/, които вършат чудна работа
мит е, че поддържката на къща е скъпа работа
единственото по-скъпо е тока за лампите в двора

а, и от камината няма никакви миризми /тоест има само приятни/, нито пушилки - ако камината е направена професионално, почистването и паленето отнема между 5 и 7 минути на ден

# 206 30 септ. 2011, 15:41 ч.
  • Мнения: 7 947
Мда  Laughing
Същото е да излинеш сам пред блока квадратчето да излизаш от входа до улицата - като това да изринеш половината двор, където минаваш, както и тротоара пред целия двор - защото сутрин все от някъде трябва да се измъкнеш, това са квартални улици - дето не се почистват...
Пък за прахоляка - също не ми се спори. Повече от половината ми съседи са на дърва - та знам за какво иде реч. И стените, и мебелите, и тн...

# 207 30 септ. 2011, 15:41 ч.
  • Мнения: 10 547
Е, дали в 100 кв.м. къща или в 100 кв.м. апартамент в хубава кооперация, с двор, разлика не виждам. Да, освен в обема на работата.  Simple Smile

2-3 декара двор например не се поддържат с размахване на пръчица.

# 208 30 септ. 2011, 15:43 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Касита в пт, 30 сеп 2011, 15:41
Е, дали в 100 кв.м. къща или в 100 кв.м. апартамент в хубава кооперация, с двор, разлика не виждам. Да, освен в обема на работата.  Simple Smile

2-3 декара двор например не се поддържат с размахване на пръчица.

 Joy
И средставата за поддръжка.

# 209 30 септ. 2011, 15:49 ч.
  • Мнения: 6 206
ок, вие знаете
ще ви кажа за моя двор - той е един декар
когато решихме да го облагородяваме взехме оферти от различни фирми, най-евтината беше 5000 лв, като само за райграса ни искаха 3000 лв,
е, мъжът ми реши сам да си го направи - излезна ни около 2000 лв, нещо което от фирма няма как да падне под 10... специалисти станахме, даже наскоро питаха от някакво списание за градини дали искаме да дойдат да снимат. всичко сами си правихме и правим, средства няма и не отиват, единствената разлика е, че въобще не може да се сравни с която и да е кооперация в града - нито спокойствието, нито тишината, нито условията осигурени за децата.

спирам с оффовете, че темата е за малкото жилище

# 210 30 септ. 2011, 15:57 ч.
  • Мнения: 7 947
Така де, какво са 2 бона само за дворчето  Whistling

# 211 30 септ. 2011, 16:04 ч.
  • Мнения: 11 747
За райграс 2000лв не са ли пари?
Категорично къща да се поддържа е по- скъпо - покрива си е само твой. За ремонт на една кооперация се събират по 700лв (примерно, при нас беше толкова) на апартамент. Ако покрива си е само твой, значи 7 000лв за покрив. Фасадата пак си е само твоя; водопровода и канализацията също. Няма начин къщата да струва колкото апартамента, освен ако не се зареже и не се живее в мизерия, както правят много хора.

# 212 30 септ. 2011, 16:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Заинтригувахте ме с къщите. Аз не съм живяла в къща, но като съм ходила на гости, все ми е било студено на краката. Разбира се, трябва да направя уговорката, че са били къщи, строени най-късно по време на соца. Предполагам, че сега с новите материали и технологии една къща може да се стегне с всичките му видове изолации и да стане доста уютна и топла. Едни наши познати живеят в къща, иматт двор, познаваме се от повече от десет години, все ремонтират отвътре и отвън, сменяха дограми, то живо чудо, и все студено, мухъл... Отстрани като гледам, може и по-евтино да им излезе да я съборят и да си построят нова, с всичките екстри, вместо все да кърпят оттук-оттам. На мен може само така да ми се струва де, като страничен наблюдател.

# 213 30 септ. 2011, 18:41 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: pina в пт, 30 сеп 2011, 16:04
За райграс 2000лв не са ли пари?
Категорично къща да се поддържа е по- скъпо - покрива си е само твой. За ремонт на една кооперация се събират по 700лв (примерно, при нас беше толкова) на апартамент. Ако покрива си е само твой, значи 7 000лв за покрив. Фасадата пак си е само твоя; водопровода и канализацията също. Няма начин къщата да струва колкото апартамента, освен ако не се зареже и не се живее в мизерия, както правят много хора.

оф, добре... казах райграса и всичките дървета, цветя, храсти, каскади.
и не го написах, за да казвам "2 бона за дворчето", а да кажа, че като имаш желание нещата стават перфектни и с по-малко пари
а покриви се поправят веднъж на 50 години
но наистина е излишно да се спори

# 214 30 септ. 2011, 19:39 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Ерин Брокович в пт, 30 сеп 2011, 18:41

а покриви се поправят веднъж на 50 години
но наистина е излишно да се спори

Малеееееее много си далеч от истината  Grinning

# 215 30 септ. 2011, 19:47 ч.
  • Мнения: 6 054
Цитат на: Ерин Брокович в пт, 30 сеп 2011, 18:41
а покриви се поправят веднъж на 50 години
Shocked
20 години съм живяла в къща,не мога да се съглася с теб

# 216 30 септ. 2011, 20:35 ч.
  • Мнения: 10 547
Не, не е далеч от истината. Гаранцията на нашия покрив е 30 години, а цената му колкото гарсониера /вече може и двустаен/ в Обеля. Е, Брокович, това всеки с къща ли може да си го позволи? На нормален керемиден покрив е наложително да се качваш два пъти в годината- пролет и есен. А това че ти и семейството ти имате късмета да живеете в нова /или реновирана/, добре изолирана, добре отоплена, добре покрита къща с добре поддържан, затревен с подходящия за терена райграс и вероятно да се плацикате в басейн, вярвай ми, не се случва на всички с къщи.
Отдавам мненията ти на наивитет.

# 217 30 септ. 2011, 20:41 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
Andariel - то и подово може да се сложи Simple Smile абе който има средства и елание може да си направи къщата топла, който няма може и в апартамента да си зъзне Simple Smile

# 218 30 септ. 2011, 21:06 ч.
  • Мнения: 110
Еййй, живи да ви ожали човек, цъ цъ цъ  Laughing

# 219 30 септ. 2011, 22:05 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Касита в пт, 30 сеп 2011, 20:35
Отдавам мненията ти на наивитет.
Peace
може и да си права, затова не съм чак толкова компетентна, пък и темата не е за това
продължавам да споделям мнението, че щастието не зависи от квадратите
а за покривите - къщата в която съм родена е строена в началото на шейсетте, първия /и основен/ ремонт на покрива й беше през 2005.

# 220 30 септ. 2011, 22:09 ч.
  • Мнения: 3 419
Момичета това вече се обърна за подфорума Наш Дом,идеята беше друга май.

# 221 30 септ. 2011, 22:10 ч.
  • София
  • Мнения: 1 455
 
Цитат на: sladurka в пт, 30 сеп 2011, 22:09
Момичета това вече се обърна за подфорума Наш Дом,идеята беше друга май.
Да, със заглавие какво да изберем апартамент или къща, и имаме  ли пари да поддържаме дома си  Thinking

# 222 30 септ. 2011, 22:23 ч.
  • Мнения: 110
Ами то всичко, което можеше да се каже е казано.
В кратце от моя гледна точка: за децата е без особено значение, за възрастните кофти, липса на лично простраство.
За това е хубаво да живееш в, макар и малка, къща с двор, че поне да можеш да се изнесеш на палатка на своя територия ако много ти писне  Mr. Green

# 223 30 септ. 2011, 22:27 ч.
  • Мнения: 10 547
И за децата не е без значение. Не виждам как към днешна дата бих разпредели ученика и 2-годишната хала, ако се налагаше да учат и играят в едно помещение.

# 224 30 септ. 2011, 22:51 ч.
  • Мнения: 110
E не едно помещение, даже и авторката говореше за двустаен апартамент. Далеч сме от квартирната криза в братска Русия навремето, гдето 3 5-членни семейства обитават един апартаментс преградки. Надявам се..

# 225 1 окт. 2011, 03:59 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
A be темата  за какво е  newsm78  за малко жилище или ...... Thinking   Може би първо трябва да се уточни какво значи малко  Whistling

# 226 1 окт. 2011, 07:50 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Desss в сб, 01 окт 2011, 03:59
A be темата  за какво е  newsm78  за малко жилище или ...... Thinking   Може би първо трябва да се уточни какво значи малко  Whistling

Според европейските норми под „средни условия“ се разбира на един човек от домакинството като жизнено пространство да се падат една стая и същевременно 30 кв. м от общата площ на жилището.

Можеш да си го намериш лесно в нета. Което значи, че за моето тричленно семейство средната жилищна площ е 90 кв.м. Ние живеем в 43 кв.м. Ето какво е тясно.

# 227 1 окт. 2011, 08:19 ч.
  • Мнения: 6 206
Да, бе, тогава англичаните живи да ги ожалиш - аз наскоро бях за първи път в англия и съм впечатлена от кибритените кутийки, в които живеят. Гледаш отпред кола за 100 000 евро и една кутийка без коридори, сигурно 50 квадрата цялата и си живеят и хич не им пука. Сигурно трябва да са много зле и да не са и чували за европейския стандарт.

# 228 1 окт. 2011, 08:21 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Ерин Брокович в сб, 01 окт 2011, 08:19
Да, бе, тогава англичаните живи да ги ожалиш - аз наскоро бях за първи път в англия и съм впечатлена от кибритените кутийки, в които живеят. Гледаш отпред кола за 100 000 евро и една кутийка без коридори, сигурно 50 квадрата цялата и си живеят и хич не им пука. Сигурно трябва да са много зле и да не са и чували за европейския стандарт.

Имала съм възможност да работя и живея с англичанин една година. Така че от първа ръка мога да ти кажа, че къщата му в Англия беше двуетажна с две спални, две бани и тоалетни, хол и кухня. Сам човек.

# 229 1 окт. 2011, 08:46 ч.
  • Мнения: 11 747
На децата не им пречи теснотията до към 7-8 годишна възраст, но после става мъчение и за тях. Все още си спомням като съм била дете и знам, че ми беше тясно и трудно. Или тук става дума само за бебета и деца в градинска възраст? Като, че ли с такова впечатление оставам. А, да! За после не се мисли, не се знае живота какво ще ни поднесе - днеска нямаш, утре имаш - ще се разширите. Както писах - родителите ми 30 години чакаха това разширение и така и не го дочакаха.

# 230 1 окт. 2011, 15:04 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат на: nana77 в сб, 01 окт 2011, 07:50
Цитат на: Desss в сб, 01 окт 2011, 03:59
A be темата  за какво е  newsm78  за малко жилище или ...... Thinking   Може би първо трябва да се уточни какво значи малко  Whistling

Според европейските норми под „средни условия“ се разбира на един човек от домакинството като жизнено пространство да се падат една стая и същевременно 30 кв. м от общата площ на жилището.

Можеш да си го намериш лесно в нета. Което значи, че за моето тричленно семейство средната жилищна площ е 90 кв.м. Ние живеем в 43 кв.м. Ето какво е тясно.


 Hug  Znam nana77 , в София за да си имаме собствено домакинство предпочитахме да живеем под наем т.е.  не при родители  Wink та знам какво е 3 членно сем. в гарсионера  Crazy

   Имам позната , чудесно семейство 4 членно , живеят в 50 кв.  Tired (под наем ) Събират пари за собствен апартамент, по-голям  Grinning  надявам се скоро да се похвалят  Hug



По горния ми пост бе ироничен  Wink просто някои започнаха да си мерят къщята тук  Grinning и темата се измести  Wink

# 231 1 окт. 2011, 18:48 ч.
  • София
  • Мнения: 2 217
Живеехме в гарсониера, пригодена за двустаен, когато очаквахме третото си дете....Беше...невероятно - сега в големия си тристаен апартамен нямаме толкова удоволствие, ред, уют и задружност...Бих се върнала там -колкото и незряло да звучи..И на децата им харесваше повече, само на тати не Mr. Green

# 232 1 окт. 2011, 19:45 ч.
  • Мнения: 3 419
Обичам да ми е уютно,ама в момента готвя на терасата,която е остъклена(а аз си искам тераса в истинския смисъл на думата,да си пия кафето и да имам простор),останалите ми уреди са в кухно-трапезарията,а спалнята..ах,спалнята-там е игралният кът на детето,там спим всички,ТВ-то и PC-то също са там,лудницата е пълна.Искам диванче,масичка и ТВ. При нас няма. Само спалня и детско легло,съответно и никакъв режим на спане нямаме,нито ние,нито детето,защото нали се сещате-там работим на компютъра и гледаме ТВ......Моля,не ми пишете повече за уют и сплотеност!

# 233 1 окт. 2011, 20:11 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Най-щастлива бях с мама, татко, батко и баба в двустайния с преходен хол - ние с брат ми в стаята, родителите ни в хола, на разтегателен диван и зад завеси; баба - в кухнята. Сутрините бяха вълшебни: шумни, весели, оживени...

# 234 1 окт. 2011, 20:56 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Desss в сб, 01 окт 2011, 15:04
Цитат на: nana77 в сб, 01 окт 2011, 07:50
Цитат на: Desss в сб, 01 окт 2011, 03:59
A be темата  за какво е  newsm78  за малко жилище или ...... Thinking   Може би първо трябва да се уточни какво значи малко  Whistling

Според европейските норми под „средни условия“ се разбира на един човек от домакинството като жизнено пространство да се падат една стая и същевременно 30 кв. м от общата площ на жилището.

Можеш да си го намериш лесно в нета. Което значи, че за моето тричленно семейство средната жилищна площ е 90 кв.м. Ние живеем в 43 кв.м. Ето какво е тясно.


 Hug  Znam nana77 , в София за да си имаме собствено домакинство предпочитахме да живеем под наем т.е.  не при родители  Wink та знам какво е 3 членно сем. в гарсионера  Crazy

   Имам позната , чудесно семейство 4 членно , живеят в 50 кв.  Tired (под наем ) Събират пари за собствен апартамент, по-голям  Grinning  надявам се скоро да се похвалят  Hug



По горния ми пост бе ироничен  Wink просто някои започнаха да си мерят къщята тук  Grinning и темата се измести  Wink

Ааа извинявай, схванах го в прекия смисъл. Ма днес ми е простено   bouquet

# 235 2 окт. 2011, 08:59 ч.
  • София
  • Мнения: 9 879
Аз смятам, че при добро разпределение на пространството и малкото жилище би могло да бъде функционално. Ние сме четирима човека и живеем на 57 квадрата. Истината е, че който и да е дошъл вкъщи и да сме отворили темата, всички са се учудвали, че жилището ни е по-малко от 65-70 квадрата. Без да звучи самохвално смятам, че се справихме добре с разпределението на стаите. От входната врата се влиза директно в холо-кухнята., тоест няма стена, която да разделя тази част от антрето. От входа буквално зад вратата ни е дивана с масата. А от другата страна на входната врата е нещо подобно на антре с голям вграден гардероб. Голямата стая/хола от соц времената/ е дадена на децата- две момиченца. Достатъчно широко им е, имат си две бюра даже. Малката стая с балкончето е нашата спалня. Тя е наистина мъничка, но и по-голяма не ни е нужна, все пак е спалня, а не игрална зала.

# 236 2 окт. 2011, 09:11 ч.
  • София
  • Мнения: 44 229
да, то зависи как са разпределени квадратите...защото едни 65-70 свадрата като им сложиш голяма баня, отделна тоалетна и  дълги коридори, неусвоени балкони...и то надали за стаите остава повече, от колкото при вашето...освен това да, като кухнята не е самостоятелна а бокс получаваш още пространство за стая и т.н...

# 237 2 окт. 2011, 11:34 ч.
  • Мнения: 481
родителите се терзаят повече от децата. Гледането на децата става с внимание и любов, а не с квадратура на жилището. Децата измерват щастието с времето, прекарано с мама и татко, а не с площта, която имат на разположение. Освен това в детските очи, всичко изглежда по-голямо. Например в моите спомени, къщата на родителите ми е огромна, а сега същите стаи ми се струват като кибритени кутийки

Последна редакция: нд, 02 окт 2011, 11:43 от Piny

# 238 2 окт. 2011, 11:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен тясното си е тясно, пък както ще да се преподрежда. Едни 50 квадрата както и да ги усвояваш, пак си остават 50 квадрата, няма как да се чувстваш като в 150. Всичко това с пренареждането, подреждането и прочие, е за успокоение на човека, че прави нещо по въпроса, а не че има реални промени. Ние да се накачулим 4 човека в 50 квадрата, пък каквито и мебели да слагам и вдигам, пак ще е тясно. Остава като японцита да спим на постелки на земята, които да прибираме сутрин. На дете на годинка-две  може да не му е тясно, ама като стане на седем, десет или петнайсет, няма как да не му отеснее.

# 239 2 окт. 2011, 12:24 ч.
  • Мнения: 3 506
Според мен точно на годинка - две е по-трудно в тясното, защото няма как да прибереш всичко, което не трябва да пипа детето, съответно е трудно (но не и невъзможно) непрекъснато да го следиш да не бутне нещо, да не пипне, където не трябва и т.н. На 7 или 10 голяма част от енергията се изразходва навън и не е никак трудно във времето, в което детето си е вкъщи, да поиграе нещо кротко, да почете, да си научи уроците - никак не виждам за какво са му повече квадрати. В тийн възрастта вече нещата са по-различни, разбира се. Уточнявам, че говоря за случая, в който едно семейство живее отделно. Със свекъри, баби и други роднини става доста по-сложно, в този случай на мен лично може и 150 квадрата да ми се сторят тесни Mr. Green Всичко е толкова индивидуално, а темата отдавна се отклони от първоначалното питане на авторката...

# 240 2 окт. 2011, 12:39 ч.
  • Мнения: 79


Къщата ни е 100кв . , но за съжаление имаме вътрешно стълбище което заема толкова място ,че спокойно там можеше да има още една стая .Така щях да имам две детски стаи . Засега децата спят в една стая , но като пораснат ще трябва да ги разделя , защото са момиче и момче. Имам няколко идеи , но ще трябва да се приготвя за голям ремонт !

# 241 2 окт. 2011, 14:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
как за какво му са на седем-десет години - за каквото са ти и на теб - малко спокойствие и усамотение за няколко минути. На седем-десет все още не са се отказали от игрите и играчките. Колкото до 2-годишното, и то изразходва голямата енергия навън, вкъщи няма да търчи, я!  Peace

# 242 2 окт. 2011, 14:33 ч.
  • Мнения: 65
Много трудно се живее с едно дете в две стаи. Непрекъснато снове и в двете и прави страхотии - катерене, скачане от високо, бъркане по шкафчета.... А да го затворя в едното стайче, не става - те и без това са мънинки.
Та, по темата - гледам във всяка минута да сме навън. Стига да не вали! Да се натича на воля и после - бегом в теснотията - да поспи.

# 243 2 окт. 2011, 15:09 ч.
  • София
  • Мнения: 9 879
Андариел, всеки с мнението си, аз лично не съм съгласна с твоето Simple Smile:
Цитат на: Andariel в нд, 02 окт 2011, 11:39
Едни 50 квадрата както и да ги усвояваш, пак си остават 50 квадрата, няма как да се чувстваш като в 150. Всичко това с пренареждането, подреждането и прочие, е за успокоение на човека, че прави нещо по въпроса, а не че има реални промени.
До 18-тата си година съм живяла на 160 квадрата.Не казвам, че ми е било зле. Сега на същите тези квадрати живеят семейството на брат ми и им е тясно. Laughing Нямат място за сушилня примерно. Въпрос на подредба и приоритети.
Наложи се да се преместим от нашето 57-квадрата жилище за две години в такова от 70 квадрата, пак две стаи и кухня. Е там ми беше тясно- огромен дълъг коридор, около 6 метра, две  стаи, едната от които много малка, и кухня с бокс, малки. Една огромна тераса и една малка. Наистина ни беше тясно, но бяхме под наем и нямаше какво да направим.
Сега, аз не твърдя, че предпочитам малко жилище пред голямо Mr. Green, твърдя, че с правилната подредба и малкото жилище може да бъде практично и удобно....и обратното- с неправилната подредба и разпределение и 160 квадрата може да ти се сторят малко.

# 244 2 окт. 2011, 22:13 ч.
  • Мнения: 3 419
Абе по-важното е да си ги имаш квадратите,пък ги усвоявай и разпределяй както искаш Peace И пак напомняма,че тук не е Наш Дом се пак. Обсъждаме защо ни е или не комфортно в малко жилище. нам мен не ми е,аз също Volupte гледам д асме повече навън и да се измори малката,защото вкъщи няма възможности за много игри.

# 245 3 окт. 2011, 11:04 ч.
  • Мнения: 15 379
Живеем 4 човека в малко жилище - 70 квадрата. Теснотия.
Жилището ни е добре организирано, дотолкова че да бъде в голямата си степен удобно за нас.
Ремонтираме и обзавеждаме новият ни, доста по-голям дом. Обичам да ми е широко, чистенето не ме притеснява изобщо.

# 246 22 окт. 2011, 23:16 ч.
  • Мнения: 25
В малкото жилище освен ред и малко мебели с много функции,друго не трябва.
Еднакво удобно е стига да има организация:)

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата