... щом сме заедно и сме здрави, ще сме щастливи.
Абсолютно съгласна!
Наистина всичко е в главата и сърцето, всичко останало е преходно.
- Публикувана: 17 септ. 2011, 17:45 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2011, 23:16 ч.
Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?
Абсолютно съгласна!
Наистина всичко е в главата и сърцето, всичко останало е преходно.
А какво ще мислят по въпроса (теснотията/мизерията) порасналите в такива жилища деца, явно много хора не ги е грижа. За по-лесно си живеят в 19-ти век.
)) Благодаря за веселото събуждане.Тясното жилище съвсем не върви ръка с ръка с мизерията.
Както и широкото не винаги значи просперитет.
Доказателство?
Пустеещи многоетажни къщи из цялата страна и градове пълни с наблъскани по апартаменти хора.
П.П. На който му е тясно и мизерно има пълната свобода след 18-тия си РД да хваща гората.
Хау.
Какво да си мислят? И защо да е непременно мизерия? Толкова са могли родителите да направят - толкова са осигурили на децата си! Защото на същите тези недоволни деца може родителят да им предложи да се изнесат на по-широко и да си го плащат. Нали не живеят в някоя барака, какво още искат!
Липсата на пространство ме влудява! Ние сме трима души в две стаи-45кв. Е,ами не става. Кухнята е и трапезария,а другата стая спалня,всекидневна и каквото щете. няма място за игра,хобита или друго. Засега удържаме положението,но догодина надявам се ще сме в по-голям апартамент,под наем,с доплащане. Кредити не щА. Всеки сам си решава,някой път желанието за още едно детенце надделява,но аз също не го възприемам,то не е само да родиш....Ами дрехи,играчки,забавления? Нима не е важно?
Защо се говори само за децата - те нямали нужда от пространство , докато са малки . ОК ! Съгласна съм донякъде ...
Ами родителите . Те не са ли хора ?
Нямаш ли право да си имаш твое местенце -да поседнеш да спокойствие , да изгледаш някой филм , да се отдадеш на някое хоби или просто да ти починат ушите малко
за мен не е нормално да спя на разтегателния диван в хола примерно ... на сина ми надали ще му пречи , но аз също имам изисквания към това как да живея .
Просто явно има хора на които не им е нужно пространство ... или не си го признават .
Ами родителите . Те не са ли хора ?
Нямаш ли право да си имаш твое местенце -да поседнеш да спокойствие , да изгледаш някой филм , да се отдадеш на някое хоби или просто да ти починат ушите малко
за мен не е нормално да спя на разтегателния диван в хола примерно ... на сина ми надали ще му пречи , но аз също имам изисквания към това как да живея .
Просто явно има хора на които не им е нужно пространство ... или не си го признават .
Е да,де! Как да се осигури кътче,като няма...място?
Аз съм крайна по въпроса с пространството у дома и не бих живяла с много хора в малко жилище, колкото и да ми се хвалите, че е практично обзаведено и всички сте извънредно щастливи. Всеки трябва да си има стая, а холът и кухнята са общите помещения за цялото семейство, не спални. Няма възраст, в която човек да не се нуждае от усамотение и не бих имала второ дете, ако не мога да му осигуря пространство. Ясно е, че човек може всякак да живее, но е важно да живее добре. Това не се получава когато спиш на разтегателен диван в кухнята, а свекърва ти минава за да си простира бельото извън усвоения балкон. 
Просто явно има хора на които не им е нужно пространство ... или не си го признават .
Аз нямам нужда от много пространство. Израснала съм в къща с 10 стаи и голям двор, после в апартамент 100кв. Първата квартира, в която бяхме заедно с мъжа ми също беше около 100 кв и видях, че просто не е за мен това, така че се преместихме в гарсониера. Когато ни дойде време да си купуваме апартамент и да гледаме дете в него, също си избрахме малък.
Всеки си има своите критерии. Има хора, които дори харесват неща, които аз никога не бих си избрала. Не бих тръгнала да обяснявам на някой, че апартаментът му е твърде голям, за да се чувства щастлив в него, както и на мен ми звучи нелепо някой да ми каже, че ми било тясно. Много хора са ми го казвали. Едни ме разсмиват, други ме дразнят, понеже това са твърде лични неща и само конкретният човек може да знае къде и как му е добре.
Знам само, че в неудобен апартамент не бих гледала дете и или бих се опитала да го преустроя или да си намеря друг, по-удобен.
И ние сме в две стаи, но съм решила ако имаме второ дете с таткото да се преместим в дневната, а децата в спалнята/ коята ще стане детска/ Няма да е най- доброто решение, но все пак е нещо. Друго което ми идва наум е да дадем това жилище под наем, а самите ние да идем пак под-наем в по-голямо. Единия наем ще ни помага да си плащаме другия. Винаги се намира начин, стига да има желание. Да живеем с неговите или моите родители не е приемлив вариант за мен.
Нямаш ли право да си имаш твое местенце -да поседнеш да спокойствие , да изгледаш някой филм , да се отдадеш на някое хоби или просто да ти починат ушите малко
Разбира се, наложително е даже. За мен, поне.
Но... където и да се скрия, малките ме намират и все се въртят с игрите си около мен. Ако пък случайно се заиграят в някоя от другите стаи, шумовият фон е не по- малък. Та в случая не опира само до квадратите...
Изобщо не съм на мнение, че 2 стаи са достатъчни за 4-5 човека. Кое ви е удобното , незнам. Може би повечето от вас искат сами да се убедят и успокоят, че са си добре така и има други като тях. Да сте наблъскани като скариди и щастливи -може , но не за дълго. Всеки човек си има нужда от пространство.