Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?

Така е, всичко е индивидуално.
Така че авторката, в зависимост от усещанията си и финансовите възможности на семейството, може да избере някой от следните варианти:
- запазване на сегашното положение, като поотрасне детето - то в спалнята, те в дневната
- преустройство за 2 спалня (ако е възможно) или някакъв вид лека преграда в хола, от типа на секция или др. мебел, която поне визуално да формира спалня
- продажба и купуване на по-голямо (ако нямат повече пари, компромис с етажа, квартала, вида строителство и т.н.)
- отдаване под наем на това жилище и с наема - покриване на наем на по-голямо, с малко доплащане или без доплащане в по-евтин район

Ние сме в такъв апартамент и сме в процес на ремонт.
Спалнята ще стане детска стая, холът ще приюти леглото ни, но не на земята, а в шкаф с вдигащ се матрак, за да не се пречка през деня.
За да има повече пространство в самите стаи сме сложили част от шкафовете по стените.
Ако имаме второ дете, ще направим детската по-голяма, като усвоим балкона, който е около 1/3 от нея. Като пораснат децата и започнат да си канят гости, планирам да сме в друго жилище вече.
За различните етапи от живота си човек има нужда от различни по вид жилища. Не мога да си представя да живея само в едно цял живот.

това темата за тези с малко стаи ли е? Е, веднага кацам - апартамента не е малък - 78 кв., но се състои от спалня и хол с дневна, както и балкон, който е 15-тина квадрата, но не го усвоявам за нищо на света - лятото децата там ги топим в басейна, пушим там, абе живеем там. Спалнята хич не е малка - побрала е двуетажно легло, на горното спи големия, на долното се надяваме някой ден да се пренесе ситната, спалня, детско легло, гардероб, скрин, мноооооооооого играчки, има достатъчно пространство и децата да си играят, както и бюро за големия, че е ученик. За сега там спим всички, за после евентуално ние ще се пренасяме в хола. Жилището хич не е малко, но има светлина само от едната страна и не ми се иска да заграждам и евентуално да оставя дневна без пряка светлина. А, забравих - имаме и куче, нощем и то живее в спалнята  .

Не е широко, няма да си кривя душата - наскоро бяхме на гости и завидях на хората, които имат и детска, и спалня, и хол, и дневна, и бокс... ама това е положението сега - Не се сърди човече го е казала - или се примиряваш с положението или правиш компромис с квартал, етаж, местоположение на жилището - в момента квартала ми харесва - идеален е за гледане на деца, така че оставаме тук, пък някой ден... ще му мислим 

ПП Забравих - на мен най-големия ми проблем е, че имаме само една баня с тоалетна... е, няма такова чудо сутрин, добре че ситната още е на гърне и мием зъбите на мивката в дневнача, че иначе трябва да ставам в 4 ч., за да се добера до банята

Ами отглеждам ги. Тесничко е - 48 квадрата, ама се оправяме.
Направихме основен ремонт и отделихме "спалня" и сега сме там с бебето.
Но тя не е звукоизолирана.
Като поотрасне бебето ще го пренасям при каката на двуетажно легло.
А ние сме 5тима със свеки.
Все пак си мечтая за по-голямо жилище.

Ние сме с две деца и живеем в  двустаен апартамент от 65 кв.м., но го преустроихме на три стаен. Имаме две тераси и тази към хола е направихме на кухненски бокс, а кухнята на спалня. Така, че вече имаме отделна спалня, децата си имат голяма стандартна детска стая, хол и тераса .
За мен пространството, не е било главна действаща причина при избора да имам второ дете. Дори, когато се роди дъщеря ни, живеехме в жилище от 35 кв.м.

Ние сме в около 60 кв. жилище - голям хол с кухненски бокс + спалня, баня с тоалетна заедно. Тримата сме си - аз, мъжот и дребата, добре ни е засега.
Плюсове на малкото жилище според мен са лесната поддръжка и отопление, уюта, който се създава. Минусите естествено, че в един момент ти отеснява.
Въпреки това не усещам теснотия толкова, от терасата ни напред имаме "веранда" - голяма тераса (покрив на магазини отдолу), идеално е за игра, каране на колело, цопане в басейн и т.н. Само заради тази веранда и заради това, че ни е южно изцяло изложението не бихме продали жилището. По-скоро клоним към купуване на къща извън града, един ден, но това за по-нататък.
Иска ни се второ дете, ако се решим, имаме план за преразпределение на тоя етап - спалнята става детска, а ние ще спим в хола. Диванът ни е огромен и специално избиран да не е с гадни пружини и т.н., разгънат е по-огромен от спалнята ни и дори по-удобен. Мисля, че в спалнята спокойно може да се съберат две ъглови легла и две бюра и гардероб. В краен случай би могло да е легло на два етажа + две бюра .... Варианти има. 

ами или всички в спалнята. или родителите в хола(например с параван или секция се отделя мястото за леглото или пък родителите спят на разтегаем диван) или преустройство на апартамента... или продаване на апартамента и доплащане за по-голям...

Тесничко е. Отначало, честно казано, не е възможно да се спи "децата в едната стая, големите в другата" - аз си спя при бебето в детската. На другото легло - каката или таткото, както се договорят
По-сложното е, че непрекъснато някой иска да работи вкъщи - например аз, - а няма реална възможност да се изолира за дълго време. Другата особеност е, че не можем да си поканим реално гости с преспиване.
Търсим по-голямо жилище, в перспектива очевидно няма да ни стига. Не става въпрос само за спане, нали? Трябва място за игра, за учене, за работа, за хобита, за библиотеката и т.н. Трябва място, на което човек да може да се усамоти, без някой да му думка по вратата, че и той искал да пишка

не ти и трябват гости с преспиване! обръщат всичките ти навици и подредба наопаки, пък макар и за една вечер. слагане, вдигане, съобразяване кога  и как да отидеш до тоалетната и банята, кога да си легнеш, кога да станеш, да осигуриш закуска... Може и грешката да е моя, ама при мен става като ол-инклузив.

А, аз обичам Може би защото са ни идвали на гости дечица, та ни е било много миличко.

eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
сега всеки си има стая, но детските са като музеи - и двете деца постоянно са при нас...

Но ги имате /детските стаи/. И моите деца не са разпределени по стаите си ежеминутно, но искат ли, намират уединение. Най-елементарното- когато малкото спи следобед, не се налага да притеснявам голямото с постоянно пазене на тишина, защото видиш ли, се налага всички да обитаваме хола поради липса на друга стая.

Иначе да, съгласна съм, че между квадратурата на жилището и щастието едва ли има пропорционална зависимост, но това си твърдение правя от позицията на собственик на голямо такова и родител на две деца.

не съм забелязала на някого да му стигат стаите, особено ако има две деца. Аз като пресмятам, на нас ни трябва най-малко нормален 4-стаен (аз дори бих казала 5-стаен), без "усвояване" на кухни и тераси. Предпочитам кухнята да е кухня, а терасата да е тераса. На всичко отгоре, доколкото съм запозната, фън-шуйците твърдят, че не е хубаво спалнята да е над кухня, защото огънят отдолу прави спящият отгоре избухлив, нервен, гневен и др. Или трябвало да се слаган някакви камъни, водоскоци и др., че поне отчасти да неутрализират лошото положение.

Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.
Аз не съм щастлива в една стая.
Но ако искаш да си сменим жилищата - аз ти предоставям веднага моето - то е от една стая. Тамън ще си щастлива. 

Ние сме в маломерен двустаен (около 55 кв. м.). В едната стая е каката. Там направихме полу етаж, на който сега седи бюро с компютър и голяма част от играчките. Там след време ще се сложи второ легло и ще се разположи каката. В другата стая е холо-спалня- дневна  . В едната част е спалнята ни, до нея е бебешкото легло. В другата част е дивавна и секция с ТВ. Стаята визуално трабва да е разделена от една отворена стъпаловидна секция , но в момента е махната заради бебешкото легло. Лошото прш нас е, че нямаме балкон. Имаше един миниятюрен, който приобщихме към кухнята.