Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.
За мен лично , подобна глупост може да предизвика само съжаление ... и смях .
- Публикувана: 17 септ. 2011, 17:45 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2011, 23:16 ч.
Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?
Ако това те успокоява - дерзай
За мен лично , подобна глупост може да предизвика само съжаление ... и смях .
Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.
За мен лично , подобна глупост може да предизвика само съжаление ... и смях .
Изказвам мнение,не си длъжна да се съгласяваш.
Мда, дай да спим всички на един нар за да сме си сплотени като преди 150 години. 
Мисля, че нещата са се променили малко.
Както и това да планираш за бъдещето на детето.
Мисля, че нещата са се променили малко.
Както и това да планираш за бъдещето на детето.
Да, засилих в другата крайност за да се види на къде отиват тези разсъждения.
За мен точно наопаки на на реалните социални промени. Хората живеят по-отрано самостоятелно, не по 4 поколения под един покрив и т.н.
И за да се върнем към сивото, как очакваме да възпитаме самостоятелни личности, като не им оставяме малко по малко място да са самостоятелни.
После защо на сто години живeeли при мама и тате.
За мен точно наопаки на на реалните социални промени. Хората живеят по-отрано самостоятелно, не по 4 поколения под един покрив и т.н.
И за да се върнем към сивото, как очакваме да възпитаме самостоятелни личности, като не им оставяме малко по малко място да са самостоятелни.
После защо на сто години живeeли при мама и тате.
Тарталета, много си права, затова с чудя на хора, които смятат, че са осигурли децата си за години напред, та чак и за висшето мислят, животът е толкова непредвидим, че ме е страх даже да се замисля.
Абсолютно това имам предвид. Онази ми родила 2 деца, понеже, видиш ли, им е осигурила частна забавачка, курсове по английски и плуване от 6- месечна възраст и колеж в Щатите
И си вярват колко са велики... Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!
Днес си тук, утре те няма- това причина ли е изобщо да останеш бездетен, понеже не знаеш кога ще оставиш детето си сирак?!?!?!
Тооолкова да съм съгласна! По същия начин разсъждавам и аз!
Абсолютно това имам предвид. Онази ми родила 2 деца, понеже, видиш ли, им е осигурила частна забавачка, курсове по английски и плуване от 6- месечна възраст и колеж в Щатите И си вярват колко са велики...
Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!
Днес си тук, утре те няма- това причина ли е изобщо да останеш бездетен, понеже не знаеш кога ще оставиш детето си сирак?!?!?!
И си вярват колко са велики... Други пък си остават с едно дете само по причината, че живеят в гарсониера!
Днес си тук, утре те няма- това причина ли е изобщо да останеш бездетен, понеже не знаеш кога ще оставиш детето си сирак?!?!?!
По същия начин онази би могла да каже - тази пък , родила две деца , а ги натъпкала в гарсониера и няма пари за едни маратонки , ама тръгнала да ражда ?
Не е приятно , нали ?
Да, засилих в другата крайност за да се види на къде отиват тези разсъждения.
За мен точно наопаки на на реалните социални промени. Хората живеят по-отрано самостоятелно, не по 4 поколения под един покрив и т.н.
За мен точно наопаки на на реалните социални промени. Хората живеят по-отрано самостоятелно, не по 4 поколения под един покрив и т.н.
Не рядко, подтикът човек да стане самостоятелен е именно търсенето на лично пространство.
А пък, това не е производно на квадратите.
Може в 220кв.м. да се чустваш по-подтиснат от колкото в 40 кв.м.
Всичко е в главата и сърцето.
Крайности всеки може да си изфантазира както му е угодно, но в действителност едва ли някой наистина вярва, че щастливите деца са само тези със самостоятелна стая и баня към нея.
Достатъчно хора споделиха опита си с тесни жилища, явно не е чак такава мъка и трагедия за тях и децата им, което отговаря на въпроса в темата.
Не се заяждайте като в детската градина кой е по-по-най-родител.
Никой никого няма да убеди, не е ли ясно това?
За пореден път установих колко ми е по-лесно да живея в малко жилище (към момента).
Днес се събирахме с една приятелка и нейната дъщеричка да се почерпим по случай РД на мойто чааве. Двете госпожици бесняха като за последно, просто буквално обърнаха всичко нагоре с краката, стана супер мазано
Като си тръгнаха, изчистих за 10 мин. и пльоснах дребата да спи. Сега щастливо се разлагам пред компа и си мисля, ако живеех в двуетажна къща, още щях да съм на втория квадратен метър от хола
Днес се събирахме с една приятелка и нейната дъщеричка да се почерпим по случай РД на мойто чааве. Двете госпожици бесняха като за последно, просто буквално обърнаха всичко нагоре с краката, стана супер мазано
Като си тръгнаха, изчистих за 10 мин. и пльоснах дребата да спи. Сега щастливо се разлагам пред компа и си мисля, ако живеех в двуетажна къща, още щях да съм на втория квадратен метър от хола 
Ех, ама не мога да ви разбера. Ама хич!
Жената попита как се справяме, на какво да обърне внимание, ако реши да има второ... Пък вие - не може две в гарсониера, даже и едно е много т.н. Това че някой не иска, не означава че друг не може. Ако сте в малко жилище - споделете с нея (и нас) как се справяте вие, ако сте в голямо, четете внимателно - може да се наложи някой ден да си сбутате родените вече деца в 50 кв. И тогава ще ви е от помощ опита на някой справящ се с малкото място и многото деца, а не поученията "тя като е раждала, що не е мислила за след 15 години?".
Честно казано, не очаквах че подобно заглавие ще предизвика спорове, някои дори извън добрия тон.
Жената попита как се справяме, на какво да обърне внимание, ако реши да има второ... Пък вие - не може две в гарсониера, даже и едно е много т.н. Това че някой не иска, не означава че друг не може. Ако сте в малко жилище - споделете с нея (и нас) как се справяте вие, ако сте в голямо, четете внимателно - може да се наложи някой ден да си сбутате родените вече деца в 50 кв. И тогава ще ви е от помощ опита на някой справящ се с малкото място и многото деца, а не поученията "тя като е раждала, що не е мислила за след 15 години?".
Честно казано, не очаквах че подобно заглавие ще предизвика спорове, някои дори извън добрия тон.
Децата ми, момче и момиче, в момента на 2 и 6 години си имат отделни стаи. Познайте, дали не искат да спят в една, както и дали сутрин не ги намирам в едно легло гушнати /няма по- мила картинка от това/ 
Заставам зад мнението, че до определена възраст децата нямат вопиюща нужда отделна стая 
С мъжа ми винаги сме искали 3 деца. Място в нас има достатъчно, не това ме притеснява. Знаете ли кое истински ме озадачава? За много от вас може да се стори глупаво, смешно и т.н. Но... мен ме притеснява какво возило би ни побрало с целия багаж, с три столчета отзад и количка
, ние доста пътуваме и винаги сме с много багаж 
При това- да не е ван, нито пък "пикапи" тип Наваро и т.п.
Заставам зад мнението, че до определена възраст децата нямат вопиюща нужда отделна стая С мъжа ми винаги сме искали 3 деца. Място в нас има достатъчно, не това ме притеснява. Знаете ли кое истински ме озадачава? За много от вас може да се стори глупаво, смешно и т.н. Но... мен ме притеснява какво возило би ни побрало с целия багаж, с три столчета отзад и количка
, ние доста пътуваме и винаги сме с много багаж При това- да не е ван, нито пък "пикапи" тип Наваро и т.п.
Когато преди 3 г. купувахме жилището дълго обмисляхме различни варианти,и накрая се спряхме на двустаен апартамент( 65 кв. м.)- спалня, холо-кухня,баня и килер.Имахме едно дете бяхме сигурни че ще имаме второ,отнесохме критика от страна на близките защо не сме теглили по голям кредит ( имахме възможност) за още една стая,но ние си решихме че това ще ни е достатъчно.Сега сме четирима и живеем в този апартамент който малко променихме,разширихме килера за сметка на коридора,който сега е само 2/1,4 ив този разширен килер- спалня побрахме приста и има място и за еднокрил гардероб,все още не сме до обзавели апартамента но сме доволни от това което имаме,децата имат собствена стая ние също.
Всичко е в главата и сърцето.
Абсолютно всичко е там.
Брех да му се не види. Ако това е вярно не знам как оцеляват банките (горките).
А какво ще мислят по въпроса (теснотията/мизерията) порасналите в такива жилища деца, явно много хора не ги е грижа. За по-лесно си живеят в 19-ти век.
Да ти кажа, че съм расла в такова жилище. Три деца сме. Живеехме в боксониера. Като се роди сестра ми - след една година /беше социализЪма/ ни дадоха петстаен апартамент. Също сме и живяли в двуетажната къща на баба ми с гооолям двор в стар хубав спокоен квартал с много липи. Също сме и живяли в миньорски общежития.
Не е като да не съм видяла и от едното и другото, за да разбера че всичко е както си го направиш. И то в главата си.
За щастие съм го разбрала доста отдавна. И смея да кажа ,че съм доста по-щастлива, спокойна и уравновесена от разни връстници с "перфектни" семейства и собствени стаи.
Уча децата си, че независимо че всяко има собствена баня или дрешник и където и да отидем, щом сме заедно и сме здрави, ще сме щастливи. И слава богу, това което му разбира главата, го е осъзнало.
Не е като да не съм видяла и от едното и другото, за да разбера че всичко е както си го направиш. И то в главата си.
За щастие съм го разбрала доста отдавна. И смея да кажа ,че съм доста по-щастлива, спокойна и уравновесена от разни връстници с "перфектни" семейства и собствени стаи.
Уча децата си, че независимо че всяко има собствена баня или дрешник и където и да отидем, щом сме заедно и сме здрави, ще сме щастливи. И слава богу, това което му разбира главата, го е осъзнало.