Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?

На мен не ми звучи като социалистически лозунг и смятам, че е абсолютно вярно. Преди година се преместихме да живеем от над 120 квадрата в ок. 40-45 кв., за да сме по-близо до училището, което сме избрали за децата (с две деца в начална училищна възраст сме). Жилището има една съвсем малка стая, която кръстихме детска + едно по-голямо помещение, което е дневна с кухненски бокс. Да, тясно ни е, но пък с времето не само свикнахме, а и открихме, че малкото пространство си има своите плюсове. Най-големият от тях е, че определено общуваме и се виждаме повече като семейство (макар да не е единственият фактор). На 40 кв. просто няма как всеки да се скрие в стаята си и да си пусне тв-то или компютъра. В същото време пространството е напълно достатъчно, ако някой се нуждае от усамотение в някакъв момент, да отиде в малката стая, докато останалите са в голямата. Място за личните вещи на всяко от децата също не е проблем да се обособи - било по-големи кутии, чекмеждета и др. Имаше известно напрежение в началото, докато децата свикнат, че са в 1 стая, но както казах не само свикнахме,  а и ни хареса (при това моите деца са доста различни като темперамент). Е, разбира се, ако можем да го сменим с по-голямо жилище на същото място, няма да се откажем, но и така си ни е добре. И ако това беше единственото нещо, което трябва да взема предвид, не бих отказала да гледам и трето дете в това жилище. Има една много хубава (несоциалистическа, а бабина) поговорка по въпроса

Абе ,като няма избор човек ,просто свиква.

Въпрос на приоритети. Винаги съм искала да имам 2 деца и това, че сме в двустайно жилище не ме спря. Спалнята е малка, но събира спалня и 2 малки детски креватчета + гардеробите ни.
За догодина ще трябва да направим спалнята детска, защото #1 вече няма да се побира в кошарката си 120/60. Ние ще се изнесем в холо-кухнята и от сега разлеждам и планирам как да усвоим най-добре пространството, така че да ни е удобно, широко (относително) и да имаме някакво относително лично пространство поне през нощта.
Голеният син не се буди от бебето нощем, а аз гледам да реагирам по-бързо, ако малчо се размрънка. Е, на мен също ми писва от недостатъчното пространство и от "плюшкиновите" заложби на мъжа ми, но си малко повечко усилия се справяме.
А иначе аз съм израстнала в жилище 120 кв. Пак ни беше тясно, особено като отделиха брат ми в детската, а аз трябваше да спя в дневна/трапезария за 5-6 години.

И ние бяхме така известно време. Аз и мъжът ми спяхме в дневната, което си беше не живот, а съществуване. Сменихме жилището с такова с почти същата квадратура, но има три отделни спални и дневна. Т.е. имало е две спални, хол, трапезария и кухня, но последните две съединихме, а холът се превърна в трета спалня. Като се съберем всички в дневната става малко тясно, но затова пък всеки има просторна спалня.
Балконите не ги давам за нищо на света. Стоят си открити и неусвоени.

Зависи от човека, има хора, които не могат да си представят да имат второ дете ако нямат отделна стая за всяко. Има и такива, които не могат да си представят да се лишат от второ дете (първото от братче/сестриче) за сметка на няколко квадрата наречени лично пространство.. Аз живея в голям апартамент, имаме детска стая, която е склад за играчки и 4-мата спим в спалнята, а често и на спалнята. Парите и мястото никога не стигат, ако толкова желаете второ дете може да намерите начин... както и да обмисляте вариант за по-голям апартамент в бъдеще. Каквото и да решиш ти пожелавам Успех

Не мога да си представя за какво им са самостоятелни стаи на моите малки деца!? Ние имаме стаи за отделни спални за всички, обаче фамилния съвет (в лицето на аз и баща им) взе решение децата да са в една стая. И трите. Засега бебето спи при нас в спалнята, но след 2г ще отпътува при братята си в детската стая. Ще си съжителстват заедно поне до пубертета, а може и до по-късно - ще мислим пак као станат по-големи. Да се учат да живеят заедно. Практически през по-голямата част от живота си НЯМА да спят сами - предполага се, че ще се оженят и ще спят с жените си и ще трябва да се съобразяват с още един човек , евентуално и с бебетата си.

Точно това направихме, когато забременях с малката. В малката спалня сложихме двуетажно и подвижна кошарка. Бебето заспиваше в кошарката на тишина, по-късно си лягаше кака ѝ (на 2-рия етаж). По някое време си лягаше и таткото (на долното легло), а аз си взимах бебето при мен на разтегателния диван в кухньодневната.  После започнахме да спим с мъжа ми на дивана, а кошарката местехме до нас, защото малката се будеше понякога, идваше при нас. По-късно започна да спи на леглото в детската. Подробно ти описах цялата организация с "лягането и спането". Гости почти не канехме, разбира се.Така изкарахме 2,5 години. Нямаше за кога да отлагам второто дете, не бях първа младост. Като взимахме решение си казахме, че сме прекалено възрастни да отлагаме дете, но достатъчно млади, за да си сменим жилището в скоро време.
Да, не беше лесно - на моменти изнервящо, на моменти забавно. Но и за миг не съм си мислила, че ще останем много дълго в него жилище, въпреки чудесната му локация - 2 минути от училището на голямата, в самия център. Не ни устройваше.
Сега разполагаме с 100 квадрата, чудесно разпределена жилищна площ.
Е, не е на "пъпа на града", пътуваме, но малката си кара тротинетката вкъщи.
Е, още идва при нас посред нощ.
Когато има мотивация, все се намира начин, рано или късно! Успех!

Абсолютно същото мисля и аз 
Няма смисъл да се свиква едно дете да спи само, след като в един не много далечен момент, ще му се налага да свиква да се съобразява с други хора, но на късна възраст това умение трудно се придобива.
Аз също, ако имах повече стаи и повече деца, бих направила едната спалня, а другата детска дневна, вместо всяко да си има отделна, където самО да спи и самО да си играе.

Човек знае 2 и 200 Ние сме 4-членно семейство (отскоро и с котка ) в малък двустаен 60 кв.м. Децата си имат детска стая, ние спим в хола. Лишила съм се от дивани, за да имам нормална спалня с хубав матрак. Децата спят на двуетажно легло, за да има място за отделно бюро за всеки (стаята е 3/3 м.), като долното легло е персон и половина, за да има къде да спи гостуваща баба. Наистина, тясно ни е, липсва ми хубава дневна, където мога да посрещна гости, но пък всяко нещо си има цена. Обмисляме в бъдеще покупка на по-голямо жилище, но засега се справяме и така.

Абсолютно подкрепям идеята за обособяване на общи кътове/стаи за игра, учене, спане на децата. Така или иначе децата не обичат да се затварят сами някъде (може би поне до някаква възраст ), така че е напълно резонно да имат детска дневна и детска спалня, ако мястото го позволява.

Много благодаря на всички за отговорите. Много полезно ми беше да видя гледните точки на хора, които вече са се справили с този въпрос
Аз също не мисля, че е фатално, ако всяко дете няма собствена отделна стая, но ме притесняваше, че нашият случай е точно в другата крайност - твърде малко лично пространство за всеки.
Сигурно и ние ще направим като Ментова (живот и здраве всичко да е наред, де), пък някой ден може би ще успеем да се разширим и от към квадратни метри. 

Според мен пък няма никакво значение 
Аз съм само дете, винаги съм била сама в стая, но след това не съм имала никакви проблеми, и 5 човека сме живели в боксониера, но не ми се е налагало да свиква, чувствах си се прекрасно. Дори съквартиранки са ми казвали, че най-лесно са живели с мен
Мъжът ми пък са 3 деца, били са в 1 стая. Живяла съм със сестра му известно време, много добре се разборахме. Той пък не може да живее с никой, много е труден за съжителстване  а са израсли заедно, би трябвало и да са придобили еднакви или приблизително еднакви навици. Да, ама не.

Така че, не разчитайте много на това, по-скоро се водете по децата - ако се разбират и искат да са в една стая, ок, но при чести сблъсъци е най-добре да са си отделно.


Ние пък не успяхме да се разделим с дивана си  толкова удобен матрак не открихме и поръчахме още един за хола, а на стария си спим в спалнята 
Посочената квадратура ме подсети, че не квадратите са важни, а дали жилището е разпределено функционално. Ние сме на 59 квадрата, но са 2 отделни спални и хол с бокс, преди живеехме на 75 квадрата и имаше само 1 спалня 

Определено има значение. Изключения има винаги, никое правило не важи за сто процента от случаите, понеже много фактори влияят.
Живяла съм няколко години в Студентски град и съм виждала безкрайно много ситуации на съквартирантстване. Не си правя извод само по себе си. Без проблем можех да кажа кой е делил стая с други хора и кой не е.
А децата в ранна възраст са много адаптивни. В основата на разбирателството е свикването. Ако им е дадена възможност, ще се научат да се разбират. Ако им е показано, че при трудност вместо компромис, се дистанцираш, ще въприемат този модел за решаване на проблем.

Разбира се, никой не съди само по себе си 
Може би наблюденията ми са такива, понеже около мен като дете, а и сега, са по-често срещани съревноваващи се братя/сестри, които често са се хващали за косите едно дете, което е поставено в ситуация, в която няма избор се адаптира, няма къде да ходи, но след това живее, както му харесва и това може да избие във всякакви посоки. Именно едно малко лично пространство като дете, може да породи желание за повече свобода след това.
Специално за темата няма значение, но при многодетни семейства, с възможност за самостоятелни стаи, не виждам защо децата да нямат думата 

Стана ми интересна темата. Мисля, че начини могат да се намерят, но в дългосрочен план е трудно да се живее на тясно.
Особено като станат 3 поколения.  

Елора, то и обратното го има.
Аз цял живот (преди да стана студентка) бях живяла в хола и като се отзовах сама в стая (защото Студентски град не е мерило и повечето студенти си имат стая ) се чувствах много зле. Бях свикнала някой да ме занимава, защото никога не бях имала лично пространство.  

Старая се да осигурявам такова и на детето си.  

Фактът, че живеещ в една къща с повече хора вече предполага съобразяване. Самите отношения и разбирания в семейството са евентуално фактор за умението за съобразяване с околните, а не това дали сте имали една стая с брат или сестра.

Защото може и следната логика да се извади. Понеже си живял в една стая с брат ти или сестра ти и ти е липсвало лично пространство/никой не се е съобразявал с него, после ти не се съобразяваш  с нуждите от лично пространство на съквартирантите ти. Тъй де, ако сестра ти постоянно е водила приятели в стаята ви, а ти е трябвало да се изнасяш (или обратното ти водиш - тя се изнася), що пък и да не очакваш, че е нормално да водиш хора в студентската стая и да очакваш, че съквартирантката ти трябва да се изнесе или поне да ви търпи.