Живеем в гарсониера,мислим вече за 2-ро.Квадратурата на този етап не би ни спряла.
- Публикувана: 17 септ. 2011, 17:45 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2011, 23:16 ч.
Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?
Само да уточня, че:
1/ нямам предвид, че всички деца, които са по 2 и повече в стая, задължително се бият, нито че това е единствената причина за неразбирателство при децата в едно семейство и
2/ като казах разлика във възрастта, имах предвид по-голяма такава, защото често родителите очакват децата да са ОК заедно в детската без значение, че разликата им 8, 10, 12 години
1/ нямам предвид, че всички деца, които са по 2 и повече в стая, задължително се бият, нито че това е единствената причина за неразбирателство при децата в едно семейство и
2/ като казах разлика във възрастта, имах предвид по-голяма такава, защото често родителите очакват децата да са ОК заедно в детската без значение, че разликата им 8, 10, 12 години
Уилма, по точка 2 - аз се биех с брат си, сега като погледна назад установявам, че в повечето случаи родителите е трябвало да бъдат медиатори между нас, за големите конфликти в пубертета. Тоест - няма да казвам на децата си "оправяйте се сами помежду си, големи сте вече" ако и да са на 18. Защото мога да ти кажа кога майка ми изтърва положението - края на 6ти клас за брат ми, мой 9ти.
Само да уточня, че:
1/ нямам предвид, че всички деца, които са по 2 и повече в стая, задължително се бият, нито че това е единствената причина за неразбирателство при децата в едно семейство и
2/ като казах разлика във възрастта, имах предвид по-голяма такава, защото често родителите очакват децата да са ОК заедно в детската без значение, че разликата им 8, 10, 12 години
1/ нямам предвид, че всички деца, които са по 2 и повече в стая, задължително се бият, нито че това е единствената причина за неразбирателство при децата в едно семейство и
2/ като казах разлика във възрастта, имах предвид по-голяма такава, защото често родителите очакват децата да са ОК заедно в детската без значение, че разликата им 8, 10, 12 години
Уилма, по точка 2 - ...в повечето случаи родителите е трябвало да бъдат медиатори между нас, за големите конфликти в пубертета. Тоест - няма да казвам на децата си "оправяйте се сами помежду си, големи сте вече" ако и да са на 18. ....
и с това съм съгласна
аз не мисля, че неразбирателствата идват от пространството...
обаче...много е хубаво когато поотраснат децата да имат отделни стаи....приятелите им често са различни(особенно ако са и разнополови и с по-голяма разлика)...в пубертета си искат и уединение вече...да не говорим, че искат и гаджета да мъкнат и т.н...
Не че е фатално и като са заедно, но все пак става по-комфортно когато имат пространство.
обаче...много е хубаво когато поотраснат децата да имат отделни стаи....приятелите им често са различни(особенно ако са и разнополови и с по-голяма разлика)...в пубертета си искат и уединение вече...да не говорим, че искат и гаджета да мъкнат и т.н...
Не че е фатално и като са заедно, но все пак става по-комфортно когато имат пространство.
Е, виждам, че поне говорим за приблизително едно и също, макар и вглеждайки се в различни детайли 
И да, съгласна съм, че никой не знае кое как след 3-5-8 години, но и текущата реалност не е за пренебрегване, според мен. Непрекъснато срещам хора, оплакващи се от "обстоятелства", в които те реално са били и вземайки решение, последиците от които сега искат друг да носи. Тук ката-ден чета теми, в които майки-"героини" хленчат, че никой не им помага за децата, че живеят с родители и 2-3 деца в малко жилище и никой не се съобразява с тях... И пр.
Други недоволстват, че големите им деца неглижират малките, а те смятат, че щом са братя/сестри трябва да се обичат и големите да се грижат за малките... И децата са им криви, а те - невинни жертви на техните ужасни характери
Мдааа... наясно съм, че обстоятелствата се променят. Просто аз съм склонна да се съобразявам с текущите. И сарказмът по този повод считам за неуместен, когато идва от хора, които просто са живели и живеят живот различен от моя.
И да, съгласна съм, че никой не знае кое как след 3-5-8 години, но и текущата реалност не е за пренебрегване, според мен. Непрекъснато срещам хора, оплакващи се от "обстоятелства", в които те реално са били и вземайки решение, последиците от които сега искат друг да носи. Тук ката-ден чета теми, в които майки-"героини" хленчат, че никой не им помага за децата, че живеят с родители и 2-3 деца в малко жилище и никой не се съобразява с тях... И пр.
Други недоволстват, че големите им деца неглижират малките, а те смятат, че щом са братя/сестри трябва да се обичат и големите да се грижат за малките... И децата са им криви, а те - невинни жертви на техните ужасни характери
Мдааа... наясно съм, че обстоятелствата се променят. Просто аз съм склонна да се съобразявам с текущите. И сарказмът по този повод считам за неуместен, когато идва от хора, които просто са живели и живеят живот различен от моя.
Други недоволстват, че големите им деца неглижират малките, а те смятат, че щом са братя/сестри трябва да се обичат и големите да се грижат за малките...
За мен липсата на пространство Е основателна причина да нямаш второ дете , та даже и за първо... И съвсем не става въпрос за това , че не може две деца да съжителстват в една стая, а за много по-брутални примери, дето детето спи при баби, дядовци, вуйчовци или стринки, пише си домашната на масата дето някой си пие ракията, а учебниците му са подредени в найлонова торбичка под леглото!
Не, не е непростимо зло. Непростимо за мен е причината за това да е панелната гарсониера
Също така не виждам нищо лошо в това да мислиш за бъдещето на детето . Какво лошо има в това да му осигуриш обучение в чужбина и жилище ?
Или щом някой не могат , другите , които го правят са криви нещо ...
С най - добри чувства
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.
Аз не съм щастлива в една стая.
Но ако искаш да си сменим жилищата - аз ти предоставям веднага моето - то е от една стая. Тамън ще си щастлива.
Става. Няма да правя драми.
eeх, момичета, квадратите не правят щастието
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
живели сме в една стая и сме били толкова щастливи
Извинявай, но това звучи като социалистически лозунг. И не е общовалидно.
Аз не съм щастлива в една стая.
Но ако искаш да си сменим жилищата - аз ти предоставям веднага моето - то е от една стая. Тамън ще си щастлива.
Става. Няма да правя драми.
Супер, чакам на лични адреса
Също така не виждам нищо лошо в това да мислиш за бъдещето на детето . Какво лошо има в това да му осигуриш обучение в чужбина и жилище ?
Или щом някой не могат , другите , които го правят са криви нещо ...
С най - добри чувства
няма нищо лошо, но това не бива да е пречка за броя на децата
качествен човек не става само от обучение в чужбина и това не е социалистически лозунг
колкото и възможности да имам, не бих осигурила жилище на детето си или поне не цялото, защото дадените на готово неща се се ценят... така че моите деца ще имат да чакат от мен жилища и коли.
аз пък съм от този тип майки - нито възможности, нито битовизми биха ми определяли броя на децата. но хората са различни.
много искам да имам поне три деца. за съжаление не е ясно дали ще мога да износя следващо, пък още по-голям грях ще ми е липсата на време да се грижа качествено за него.
тъй като аз самата съм гледана от баби, си казвах, че моите деца ще си ги гледам сама. за съжаление това не стана и често виждам децата си за по час два на денонощие. това е много по-голяма причина да се ограничиш в популацията отколкото мястото.
Постовете няма достатъчно място,значи нянам да има 2-ро дете, и даже 1-вото е престъпление, ми звучат точно "Бедните да не раждат и да не отглеждат деца" .
Темата е "Как оглеждате децата си,ако живеете в малко жилище?",а вие я обърнахте на "Причини да не раждате дете при липса на достатъчно място" .
На този етап от нашият живот,можем да изберем да плащаме непосилни кредити за по-голямо жилище и да живеем в много лишения или да изберем гарсониера,да закупим неща,от които имаме нужда за вбъдеще,да отгледаме дете ( в малко пространство,но отгледано без лишения и мизерия).Избрахме да имаме дете,живеещо без лишения.На този етап, и да имаме 100кв,тя пак щеше да е сгушена до мен, и стаята й да стои празна. След няколко години пак ще мислим по-въпроса,но докато децата са малки,още незнаещи какво е да искат лично пространство,не виждам каква е пречката в малките квадрати.
Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.
Темата е "Как оглеждате децата си,ако живеете в малко жилище?",а вие я обърнахте на "Причини да не раждате дете при липса на достатъчно място" .
На този етап от нашият живот,можем да изберем да плащаме непосилни кредити за по-голямо жилище и да живеем в много лишения или да изберем гарсониера,да закупим неща,от които имаме нужда за вбъдеще,да отгледаме дете ( в малко пространство,но отгледано без лишения и мизерия).Избрахме да имаме дете,живеещо без лишения.На този етап, и да имаме 100кв,тя пак щеше да е сгушена до мен, и стаята й да стои празна. След няколко години пак ще мислим по-въпроса,но докато децата са малки,още незнаещи какво е да искат лично пространство,не виждам каква е пречката в малките квадрати.
Оглеждайки се сред мои познати и роднини,тези,които са живели на по-малка площ,са доста по- сплотени семейства,от тези с много лично пространство.