Как отглеждате децата си, ако живеете в малко жилище?

Това някакво непростимо зло ли е да си останеш с едно дете?

Най- малкото съм визирала теб, въпреки че бях убедена, че веднага ще ми отговориш на това изречение    Не, не е непростимо зло. Непростимо за мен е причината за това да е панелната гарсониера 

Касита - теб притеснява ли те положението? За мен си знам - ако ме притеснява ще въртя и ще суча, постоянно ще пробвам това и онова, мира няма да имам, НО ако не ме притеснява, въпреки, че по принцип е за притеснение - няма да обръщам внимание. Пример давам с памперса - според повечето хора наоколо (бабите) е притеснително децата да са с памперс до 3г, мен не ме притеснява и памперса го махнах, когато ми беше удобно.


А да спят двете деца заедно пробвала ли си?

Касита, значи сте доста напред с материала   измисли някаква награда, дори да не е материална, ти си познаваш детето, нещо, което ще го накара да се чувства голямо и отговорно. Пък ако не стане, здраве да е, като преместиш и малкото, вече няма да е сама


Не, ако това е желанието ти, но има много, които казват, не искам дете, защото живеем в едва ... квадрата, като съм чувала вариации от 45 до 85

Не, не ме притеснява особено ситуацията. Отдавам я като особеност на детето си, но при второто ще се постарая да не минаваме по същия път. С малкото им е рано да спят- буди се понякога и по три-четири пъти на нощ. Надавям се скоро да спре да го прави и да го прехвърля при по-голямото на долния етаж от двуетажното легло.

НСЧ, и с награда пробвах- тренировки по карате. Ще видим.

Е щом не те притеснява - защо да го променяш? 

За теб може.  
И в моите очи са непростими много неща, направени от родители и довели до дългогодишни последици за децата им, ама то затова всеки мери според собствения си аршин.


Не се сърди, аз също казвам, защото живеем...в еди колко си квадрата. И за мен това е сериозна причина. Освен останалите 10  

Е, до осми клас ли да седя в стаята, докато заспи?   Или пък да чакам само да се откаже от присъствието ми /което е предпочитано пред това на таткото/?

Аз съм голям човек ,никога не съм живяла  в голям апартамент или къща ,но винаги съм обичала да имам къде да се усамотя. Затова и сега ми се иска детето ми да има негова си стая и винаги съм била ЗА това децата да си имат техните кътчета .Но за жалост действителността е друга и няма как .Точно по тази причина не бих рискувала с второ дете на този етап.

Ех, ако се съобразявахме изцяло с квадратурата, за да се решим да имаме деца, някои от нас трябва да си останат бездетни.

В момента голямата е на училище, малкото спи, свеки е на балкона и ми е едно такова тихо и мрачно. И спокойно.

Честно казано, не съм. Може би просто не ми е направило впечатление или не съм попадала на тези теми. Даже сред приятелите и роднините си нямам такива, които да не се разбират с братята и сестрите си. Може би затова гледам само от хубавата страна на тези отношения, друга не съм виждала.

Боят може да показва много неща, но аз лично, ако съм майка на биещи се деца, предвид отношението ми към проблемите и начините за тяхното решаване, не бих сметнала за решение да ги разделя. Бих потърсила причината да се бият. Хората са социални същества и в природата им е да живеят заедно. Единачеството не е типично, дори да има хора, склонни към отшелничество (с които Човечето веднага ще дойде да ми даде пример  ) Така че боят за мен няма да значи "искам да съм си сам". Говоря за деца под 10г възраст. Като започне пубертета са прекалено чувствителни и там ситуациите са други.
Та за мен боят ще значи, че имат конфликт, който не могат да разрешат. Може да е признак за по-дълбок проблем, който не се вижда на пръв поглед. Ще им помогна да разрешат конфликта, защото смятам, че няма неразрешими конфликти. И двете страни ще имат възможност да се научат да правят компромис, да не отдават прекалено значение на дребни неща, да се съобразяват.

Сега е моментът да подчертая, че това е моето мнение. Аз по този начин бих решила проблема, защото ако двете деца се бият, те ще се бият и отделни стаи да си имат, понеже няма да стоят само там заключени. А не може всичко да се решава с дистанциране, не може да им се купят отделни жилища, за да не се срещат, че да не се скарат. Все някъде трябва да се сложи границата.
За мен умението да се съжителства и да се правят компромиси е много важно. Виждала съм хора, които не го могат и не е приятно покрай тях. Взела съм си бележка, че това е едно от основните неща, на които трябва да си науча децата, наред с четене и писане 
Споделям си мнението, понеже въпросът беше зачекнат. А който има друга гледна точка, си има своите основания за това 

Конфликтите започват съвсем прозаично при нас - малката иска да разполага с тези магически интересни неща, които са в ученическата чанта на кака ѝ, нищо че има купени подобни и за нея. Иска точно това, с което се занимава кака ѝ. Дори иска да ѝ облича дрехите. Крие нещата, които не е получила, добре ги крие, не издава скривалищата си.
Съвсем адекватни неща, не мисля, че имам проблем, но има и викове, а понякога и удари се разменят.
След минута е мир и любов, след три - поредна свада.
Броят стаи не решава тези малки драми - каката си влиза в стаята, малката - след нея. Вкъщи се заключва само тоалетната "за гости".
В малко, в голямо жилище, детската глъч е факт.
Пространството има значение повече за нас, а за децата ще е важно на един по-късен етап.

Елора, с теб и двете имаме по 1 дете, така че си говорим как мислим на теория. Точно така тези майки на края на силите си са имали тоерия как ще се справят, но на практика не го постигат...
Впрочем, и моята теория беше друга, ама съвсем друга, но практиката ми показа, че едно дете ми е по силите. В личната си история, обаче, не смятам да навлизам точно тук

аз да се изкажа като майка на две деца, на всичко отгоpе от pазличен пол, че и с pазличен темпеpамент, пък и с pазлика 3 години, които в последните 3 години и 9 месеца не бяха делени.... ами че се каpат - каpат се, че спим всички в една стая - спим, но тази година като отиде големия пpи баба си за седмица... двамата изгоpяха един за дpуг... само за дpугия говоpеха, големия спял с една възглавница и казвал, че е сестpа му, ситната пък ми стопи неpвите за бати... няма такова чудо. Е, като се събpаха изкаpаха 3 часа и се скаpаха, но аз не повяpвах на това, което се случи