Агресивен родител ли съм?

  • 3 037
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 072
хм, много жалко, но е възможно дъщеря ти да се чувства като Аз, невинната... А тъкмо щях да пиша мнение, че е нормално на тази възраст, че постъпваш правилно Thinking
Според мен, води се по детето и й бъди най-добрата приятелка. Ако ще я насочваш да учи, не я натискай, накарай я да приеме, че така е най-добре за нея, но тя да го поиска, да не я насилваш...
Освен това прецени потенциала й реалистично, без болни амбиции, да не стане после "аз толкова пари хвърлих по твоите уроци, а ти не успя да влезеш еди-къде-си"... Аз бих споделила притесненията си с детето като с равен. Нищо лошо не виждам ако детето разбере, че и майката не е толкова самоуверена, колкото се опитва да изглежда. А и вместо да давам 40 лева/седмично за частни уроци, бих завела детето на театър, цирк и дори на концерт на любимата й група Peace Не помня да съм ходила на уроци в 7-ми клас, а пак е станало човек от мен, така че гледам от моята си гледна точка Wink

# 16
  • София
  • Мнения: 1 120
Tanya, изглежда нямаш никаква представа какво представлява сегашното образование.
От времето, когато ти си била ученичка и сега се смениха много министри и много програми.
Ако преди 100 години с трето отделение са можели поне да четат и пишат, днес завършват средното си образование неграмотни. Изключение от общото правило правят само част от учениците, които ходят на курсове или уроци в седми клас и след това влизат в някое добро училище с подбрани деца.
По документи почти всички училища са елитни, но на практика тези училища са не повече от 4-5 за по-големите градове.
Дидка, ако имаш възможност,  запиши детето на някакъв спорт или танци в зависимост от интересите й.

# 17
  • Мнения: 1 072
И така да е, Мис Пиги, все си мисля, че една млада дама със самочувствие и увереност, че майка й я подкрепя във всяко нейно (лично) решение, ще се справи по-добре с живота, отколкото млада дама без самочувствие и лично мнение, която е натискана да сбъдва чужди амбиции, пък макар и с добро образование Wink Аз, вярно, отдавна съм завършила, но и наскоро по телевизията гледах, че в повечето университети, вкл. СУ, има недобор и обявяват 4-то класиране. Същото е и с гимназиите, така че образованието няма да избяга. Но връзката с майката може и да се пообтегне точно в тийнежджърската възраст.

# 18
  • София
  • Мнения: 17 285
Аз, невинната - без лоши чувства ти го казвам, когато застанеш в позицията на майка на пубер-седмокласник, мнението ти ще бъде 100% противоположно.
В момента положението в училище е страшно. Правят се адски усилия децата ни да останат неграмотни и ненаучени и ако един родител иска някакво що-горе качествено бъдеще за детето си, трябва да полага неимоверни усилия.
Много е тъпо да го казвам, осъзнавам го, но факт е, че докато децата ви не тръгнат на училище, просто нямате идея за какво иде реч.

(а това какво сме мислили като деца и какво мислим като родители за една и съща ситуация е напълно нормално да е коренно противоположно, в двата лагера сме все пак  Laughing Навремето оглавявах подписка в гимназията за премахване на униформите, сега един от критериите ми за избор на училище е да имат униформи  Laughing Какво по-нормално от това)

# 19
  • Мнения: 275
Съжалявам, ако не съм била ясна- няма нищо лошо в това да се стремиш детето ти да получи добро образование, но не с цената на всичко.
Tanya го е написала по- добре от мен.
С агресия и "бутане" нищо няма да се получи. Отново давам пример със себе си, дано не досадя- ходих на уроци, бях в реномирано училище и сега отчитам всичко това като пропиляно време, изгубено детство и обтегнати отношения със семейството.
Работя не особено престижна работа, но съм щастлива. Към това трябва да се стреми всяка майка- детето й да харесва себе си и живота си.
Майка съм на малка Принцеса и едва сега разбрирам колко е изпуснала моята майка. Сигурна съм, че ме е обичала много и е правила всичко "за мое добро", но докъде ни доведе това...
Пожелавам много сила и разум на авторката на темата и на дъщеря й.  Peace

П.П. Повече няма да влизам в темата, защото една буца заседна в гърлото ми, докато си спомнях.

# 20
  • София
  • Мнения: 17 285
Съжалявам за лошите ти спомени  Hug

Разбира се, че не бива натиска да е с цената на всичко, умереност във всеки аспект от живота пропагандирам и аз Simple Smile Просто от малкото, което е написала авторката, не ме лъха на агресия към детето, а по-скоро на обикновенна родителска строгост. Може и да не съм я преценила добре, разбира се.

# 21
  • Мнения: 54 448
Аз също съм против болните родителски амбиции .
И не мисля , че от 7 клас ти зависи целия живот .
Имам доста примери около себе си с хора , които са завършили не толкова елитни средни училища , след това и висше образование и са си намерили хубава работа .
Освен това в крайна сметка се ценят качествата на един човек , възможността му да се докаже , много е важна дисциплината и чувството за отговорност , неща , които дипломата сама по себе си не ти подсигурява автоматично .

# 22
  • София
  • Мнения: 4 349
Болните родителски амбиции определено са болната тема на всички времена. Едно време ходехме на уроци по английски, пиано и т.н. и това се смяташе за престижно. Наистина е много важно обаче да се преценят реалните възможности на детето, това, кое му допада и само ще проявява интерес и в бъдеще, а не да развиваме теорията "Аз на времето не можах да уча в езикова гимназия, но ти сега задължително трябва!". Училището след 7 клас не определя живота ти напълно, но определено го насочва и в крайна сметка частично го предопределя. Затова сега е момента да си достатъчно строга, но и достатъчно подкрепяща и разбираща - златната среда, която винаги ни е трудно да уцелим. Винаги се лашкаме в двете крайности - ако родителите ни са били строги, ние гледаме да сме по-либерални и обратното. Но истината определено е по средата. Трябва да учат, но трябва и да имат възможност да проявяват сами себе си, да изказват собствено мнение, което от време на време да се взема под внимание. 

Важно е да възпитаме едни отговорни и със самочувствие деца, които след това да се реализират сами, но в крайна сметка сега е момента да се подготви почвата и да осъзнаят реалността.  

# 23
  • Мнения: 8
Благодаря Ви за отговорите!Наистина са ми в помощ и по точно вид коректив.
Мила Аз Невинната,съжалявам за твоята загуба,но ако не си прочела внимателно,още когато започнах темата написах,че всички важни неща решаваме заедно.Може би ме нападаш не толкова основателно,колкото си мислиш.По добре от гледна точка на дъщеря ми дай съвет какво може да помогне на дъщеря ми да се чувства по спокойна и самоуверена в мое присъствие и едновременно да взема под внимание мнението ми.Ти как би убедила някой в правилността на твоето мнение без да нараниш достойнството му и без той да се почувства притиснат?

# 24
  • Мнения: 549
... Като даваш като реална опция и да не прави това, което искаш ти. Не просто защо твоето мнение е правилно, нито защо е така, а даваш да се разбере, че е само мнение

# 25
  • Мнения: X
Към авторката на темата: каква си по характер е различно от какви амбиции и насоки даваш на детето си. Лично аз не виждам връзка между агресията/подтисничеството над тийнейджърите и доброто образование, но вероятно майките на по-големите деца тук ще ме оборят,че в наше време и с днешната "младеж" едното върви с другото Wink
Категорично съм "за" елитните училища! Аз самата бях подтисната пуберка с комплекси за външността, насаждани/или поне засилвани/ от майката-красавица. Натикана в английската гимназия изкарах 5-те най-нещастни години от живота си, но от позицията на закалката и познанствата, които тези години ми осигуриха- напълно оправдавам родителите си. Гимназията ми отвори вратите към света с познаването на 2 западни езика и ме възпита в упоритост и амбиция... Всякакви университети и специализации след този "терор" бяха песен Simple Smile

# 26
  • Мнения: 54 448
Witchie ,

Аз също съм ЗА елитните училища , завършила съм такава гимназия , сега и дъщеря ми върви по същия път , но при нас няма противоречия .
Имах предвид , че не всички , завършили успяват да се реализират на практика . Както и , че някои , завършили не толкова елитни училища , се устройват добре в последствие .
В крайна сметка важни са и личните качества .

# 27
  • Мнения: 697
За съжаление не мога да изкажа мнение по  въпроса ,но изчетох темата на един дъх и ще я следя с интерес.

# 28
  • Мнения: 8
Отново Ви благодаря!Може би темата е безкрайна,но няколко добри изказвания ми помогнаха да си направя изводите,които ми бяха нужни.Явно моите притеснения са по големи от нужните,въпреки че има върху какво да поработя.Ще се постарая да я запиша да тренира нещо(по неин избор) и след време ще споделя как се е отразило.Колкото до обучението ще държа здраво юздите!Хиляди благодарности за разбирането и съдействието Ви!

# 29
  • Мнения: 6 164
didkata_76, аз мисля, че няма какво да те анализираме къде грешиш или да ти даваме съвети, защото ми се струва, че ти доста адекватно се справяш и сама. Виждаш къде грешиш, осъзнаваш го като грешка, знаеш как би трябвало да бъде. Единственото, от което имаш нужда е да го реализираш на практика и явно си тук, за да получиш подкрепа. Майка ми се държеше по същия начин, но тя и досега не осъзнава тези неща и се възхищавам на това, че ти си седнала да го помислиш и имаш желание да го промениш. А щом има желание, то значи, че ще се случи рано или късно. Единственото, над което трябва да поработиш на първо време е твоето търпение. Ти сама се оценяваш като по-припряна, нервна или избухлива... не използва точно тези думи, но факта, че усещаш, че се караш по-често от необходимото и за дреболии говори това. Опитай на първо време да промениш това и оттам полека-лека ще се нареди и останалото.
Желая ти успех!
Ти си добра майка! Hug

Общи условия

Активация на акаунт