Публикувана: 17 септ. 2011, 18:39 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2011, 09:57 ч.

Агресивен родител ли съм?

3 169
29
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са проблемите, пред които са изправени родителите на 13-годишната си дъщеря?
Какви са последствията от агресивното родителство?
Как родителят може да подобри отношенията си с дъщеря си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са проблемите, пред които са изправени родителите на 13-годишната си дъщеря?
  
  Родителите се тревожат за агресивното поведение на дъщеря си, което нарушава личното й пространство и води до чести лъжи. Освен това тя изглежда несигурна поради промени в училище и лични предизвикателства, което води до увеличаване на конфликтите и намаляване на самочувствието й.
- Какви са последствията от агресивното родителство?
  
  Агресивното родителство може да доведе до загуба на самочувствие у детето, чувство за притискане и възпрепятстване на изразяването на собственото мнение и развитието на увереност. Тийнейджърите се нуждаят и от пространство, за да могат да се проявят независимо.
- Как родителят може да подобри отношенията си с дъщеря си?
  
  Важно е родителят да създаде подкрепяща среда, в която детето да се чувства свободно да изразява своите мисли и чувства без страх от осъждане или негативни последици. Родителят трябва да предложи разбиране, търпение и подкрепа, а не натиск, и да насърчи дъщерята активно да споделя своите емоции и мисли. Споделянето на качествено време заедно без конфликти също е от решаващо значение за укрепване на връзката между родител и дете.
- Как един родител може да помогне на дъщеря си да изгради самочувствие?
- Каква роля играе училището в развитието на детето?

17 септ. 2011, 18:39 ч.

Мнения: 8

Страх ме е,че съм прекалено агресивен родител.Дъщеря ми е на 13 години.Непрекъснато ме лъже за дребни неща,много е разсеяна,неподредена и непостоянна.Що се отнася до истински проблеми обаче,нещата се променят-обсъждаме ги и ги решаваме заедно.Страх ме е,че напоследък съм обсебила свободното и време и личното и пространство.Тя стана много плаха,без самочувствие и мнение-поне пред мен е така.Мисля,че съм изпуснала нишката на добрите взаимоотношения и не знам как да ги възтановя.Ако има кой да ми помогне,бих дала по-изчерпателен разказ за ситуацията,но не желая да натоварвам всички с нашата съдба и проблеми...

Последна редакция: нд, 18 сеп 2011, 01:11 от didkata_76

# 1 18 септ. 2011, 11:34 ч.

Мнения: 549

Какво означава за теб агресивно? За някой два шамара нищо не са, други, като мен, се чувстват зле като повишат тон. Границата е тънка в много от случаите. При всяко положение при родител със силен характер, детето може да остане в сянка - или поне да се чувства така.

Извън това дали си агресивна или не, прекарваш ли време с нея, смеете ли се заедно, забавлявате ли се

# 2 18 септ. 2011, 14:40 ч.

София
Мнения: 4 349

Децата по принцип на тази възраст са доста разсеяни и неподредени. Колкото до непостоянни - те сега търсят и наистина доста често променят мнението и желанията си. Наистина трябва да имат лично пространство и ние да им позволяваме да изказват без страх мнението си, но ако всеки път, след като са изказали мнение, пак става на мнението на мама, тогава наистина детето няма да има самочувствие и дори ще спре да изказва мнение. Границата наистина е много тънка. Хем се стараем да не изпуснем положението, хем в един момент осъзнаваме, че сме ги обсебили и не им даваме възможност да се проявят самостоятелно.

# 3 18 септ. 2011, 15:42 ч.

Мнения: 8

Да,винаги намирам време за нея,наистина се забавляваме ,но ми се струва,че моментите в които и се карам май са твърде много.Май наистина се случва така,че да и отнемам част от личното пространство.Не знам как да и вдъхна повече самоувереност.Когато и искам мнение тя не може или не иска да отговори,не знам.Тази година ни солетяха много неприятности и се затвори в себе си.Как да реагирам...

# 4 18 септ. 2011, 15:52 ч.

София
Мнения: 4 349

Детето преживява по свой начин неприятностите, по различен начин ги усеща. Постарай се да говориш с нея, да й обясниш доколко тези неприятности реално я засягат, доколко си мисли, че ще я засегнат и най-вече да й обясниш търпеливо, че независимо от неприятностите и трудностите ти ще си до нея в трудните моменти. Още повече, че тя е на 13 и сигурно тази година е в 7 клас и ще и е особено трудно.

# 5 18 септ. 2011, 16:02 ч.

Мнения: 549

Тинейджърите имат нужда и от граници. Нищо, че си мечтаят за свобода. Ако изпиваш вина, че си й свила перките, ще те усети.
Не ти е лесно, може да си притеснена, но ако си по-малко строга, тя няма да стане по-спокойна от това. Ще се тревожи, при условие че не се интересуваш достатъчно от нея, ако не я питаш нищо или нямаш време да й отделиш внимание

# 6 18 септ. 2011, 19:21 ч.

Мнения: 63 150

didkata_76 ,

Сама ли отглеждаш дъщеря си ?
Пишеш в подфорум за сами родители ?

# 7 18 септ. 2011, 19:37 ч.

Мнения: 8

Да,внимателно избрах подфорума.Наистина е седми клас,а е и в ново училище.Непрекъснато и вдигам летвата.Мисля,че съм доста силен характер.За съжаление аз не можах да се реализирам на нивото за което мечтаех и си мисля дали строгостта ми към нея не е плод на нездрава амбиция.Не мисля,че прекалявам.Искам само един по-добър живот за нея.Не знам как да и обясня,че дом в който има нормалните битови необходимости не е нивото на което да е доволна.Не помня от кога не сме ходили на почивка например.Поради цената на билетите не съм я водила нито на театър,нито на цирк,а би трябвало.Не намирам как да я амбицирам да търси сама по-добро развитие.Нали е моя отговорността да я насоча в правилната посока.И като не успея да ангажирам вниманието и,се нервирам и започвам да и се карам.Опитвайки се да анализирам собственото си поведение,не успявам да си дам оценка,затова моля вас...

# 8 18 септ. 2011, 19:49 ч.

Мнения: 63 150

А училището в което учи , ти ли го избра ?
Тя как се справя , като успех имам предвид ?
И за какво те лъже ?
Относно неподредеността - моята дъщеря също с много повтаряния и напомняния си оправя нещата . Ако ти си като мен , да държиш всичко да е по конец - нормално е да те дразни .
Но ако в училище детето се справя добре , може да дадеш приоритет на ученето , сега това е нейната най - важна работа .

# 9 18 септ. 2011, 20:37 ч.

Мнения: 8

Преместих я в "П.Р.Славейков"-Варна.До сега беше две години в посредствено училище,но и е нужна по-добра подготовка за кандидатстване.Колкото до подредеността-да обичам да е всичко под конец и не мисля,че е нещо нередно.Естествено учението е преоритет.Моят въпрос е дали неувереността и е пубертетска история или безпричинният и плач е следствие от строгостта ми.Това много ме тревожи,защото неуверените хора не жънат и успехи.Дами не потъпквам самочувствието и с високите си критерии.Дали няма да и навредя докато се опитвам да и помагам?

# 10 18 септ. 2011, 20:44 ч.

Мнения: 63 150

Ами и аз съм строга , но дъщеря ми много не си го слага на сърце . Wink

До дете си е .
Има по-плахи и неуверени деца , има и по - оперени .
Може да си строга , да изискваш , но без да й се караш . Пробвай ! Peace

# 11 18 септ. 2011, 20:57 ч.

Мнения: 549

И съвсем целенасочено да избягваш всякакви думи и изрази, които възприема като обидни. Ако тя е чувствителна, а ти не можеш да се начудиш "защо ревна сега това дете", попитай я какво има като я видиш вече на себе си и по-спокойна. Тя какво прави, бяга в другата стая да се наплаче? И не те пуска да влезеш?

Другият момент е, че около 13 момичетата стават чувствителни към всичко, казано от майката, може и да каже, че не иска да те слуша, че те мрази дори, да прави тихомълком точно обратното на това, което сте говорили, като в същото време ти подражава.
Недей да й казваш, че си лош пример, че не си постигнала ала - бала, че се гневиш, че не можеш да купиш или да я заведеш. Ще приема и теб, и ежедневието си спокойно, ако и ти можеш да го направиш

# 12 19 септ. 2011, 06:57 ч.

София
Мнения: 1 120

Не мога да определя дали си агресивен родител или не, но не сега е момента "да отпускаш юздата".
Точно в седми клас се налага да я държиш още по-изкъсо, защото целият й по-нататъшен живот зависи от това, как ще се справи тази година.
Тази година ще й бъде адски трудно и ти трябва да си тази, която ще я стимулира да издържи.
Едно дете не може да осъзнае колко решаващо за неговото развитие е училището, със сигурност на моменти ще иска да зареже всичко и да си почине, да си поиграе, да се позабавлява.
Всичко опира до постоянството и издръжливостта на родителя.
На нея ще й бъде трудно, а на теб?
Нямам представа как вървят частните уроци в града ви, но едва ли ще минете с по-малко от 40 лв/седмица. Ако си намерите добри учители, така ще я товарят с домашни, че няма да има време за никакви удоволствия.
Признавам, малко ми е жал за дечицата на тази възраст. Хормоните бушуват, повечето са влюбени и вместо да се отдадат на фантазиите си по любимия, те трябва да пишат теми по литература и да решават задачи по математика.

# 13 19 септ. 2011, 11:03 ч.

София
Мнения: 19 801

Цитат на: miss piggy в пн, 19 сеп 2011, 06:57

Споделям напълно!

Това, което ми е било най-трудно като самотен родител, е било точно тази липса на отсрещна страна, която да го играе коректив. Ти трябва да си и строгата възпитателка и разбиращата приятелка. Трудно е, много, постоянно се питаш и се чудиш за всяко изречение, за всяко действие.
Но определено смятам, че в тази възраст и на този етап в ученическия живот строгостта е за предпочитане пред всяка друга версия на родителстване.
Колкото до сълзите, настроенията, неувереността - смятам, че са присъщи на всеки пубер, независимо колко родители го отглеждат Simple Smile

Пожелавам ти да си спокойна и уверена Hug

# 14 19 септ. 2011, 15:47 ч.

Мнения: 277

Да, агресивен и свръх амбициозен родител сте!
Случайно да ви е хрумвало, че вашето момиче има собствено мнение и различни желания от вашите?!
Не ви ги казва, защото всичко, което е различно от одобреното от вас, веднага бива "попарено", ще й се подграете и обясните защо грещи.
Единственото, което ще направите е да отдалечите възможно най- много дъщеря си от себе си.
С натиск нищо хубаво няма да сторите.
Казвам ви го не като майка, а като дъщеря на майка като вас- много бъркате с детето си и се опитайте да се поправите, докато е възможно (моята майка почина).

Препоръчани теми

Припознаване на дете? Отнемане на родителски права?

Без движение на дело заради ответник

Da pozvolya li na ba6tata da vijda deteto si?

ПАС или Синдром на родителско отчуждение.

Причина:

Причина: