Ритуали при смърт на човек

Благодаря за отговора! И в Интернет  прочетох мнение на свещеник, че се ходи.

Това не го разбрах...Какво значи "трябва"? Трябва да почине твой познат, роднина или приятел, за да отидеш на погребение ли? Че и три...Или отиваш на поклонението на непознат човек, само и само да се изпълни поверието? А каква е логиката? 

И аз не разбирам логиката. Ходи се на  погребение,  на който и да е . Много хора тук го спазват, по-младите не го спазват. Може би е някакво поверие, може би е местна измишльотина, може би  нещо като съпричастност в скръбта. Не знам, но тук го има това нещо. Преди 20 дни почина свекърва ми. Бях решила да не го  спазвам, но  нещо ме безпокоеше и отидох на 1. Запалих  и оставих още  други 2 свещички за  2 следващи погребения и повече няма да ходя. Така съм чувала, че правели и други хора. Зачитало се.
В крайна сметка не знам кое е правилно или неправилно. Въпрос на усещане.

И аз да се включа в темата! На 13.11. погребах мъжа си, само на 44 години. Самото погребение беше без поп, затвореният ковчег беше изложен за да си вземат последно сбогом всички. Негово колега каза няколко думи, след което приятели и колеги понесоха ковчега и го положиха в гроба. След това тези които поискаха останаха за раздавката и хапнаха за бог да прости. Вкъщи всяка вечер си паля свещта от гробищата забита в купа със сурово зърно. Ще я паля до 40-я ден, след което ще я занеса на гроба и там ще доизгори, а житото ще се разпръсне върху гроба.  Не съм покривала огледалата, гледам и телевизия. Нося си черните дрехи и страдам, но живота продължава. Както казва малкият ми син и да плачем и да не плачем, тате няма да се върне!
Правете всичко както го чувствате,  а не това което казала Пенка, Драганка или комшийката. 

Съболезнования на всички.Вчера изпратихме вуйчо ми-само на 54 години, отишъл си докато спи.Още не мога съвсем да разбера какво точно се случи, само седя и през 5-10 минути почвам да плача.Най-много ми е мъчно за баба(майка му), която на 32 е загубила съпруга си, преди 12 години и половина погреба дъщеря си(майка ми), а вчера и синът си.Питам се как е възможно да се случи всико това на един човек, и най-вече защо?
Та за ритуалите-не сме викали свещеник,понеже не беше кръстен и знам, че в такъв случай не се вика, човекът от траурната агенция каза прощално слово ,преди да го погребат на гробищата ,посе минахме и си взехме последно сбогом, след което ковчегът беше затворен,пуснат в гроба, хвърлихме по една шепа пръст и ни казаха да си ходим ,без да се обръщаме назад.Когато почина напълнихме една паничка с брашно и в нея сложихме свещи да горят, като през цялата нощ аз или баба се редувахме да гледаме да не угаснат,покрих всички огледала и огледални повърхности, телевизия с баба не гледахме, но т.к.в къщи има малко дете,то няма как да разбере че не трябва да гледа и телевизора беше пуснат вечерта след погребението.Положиха го в ковчег чак когато тръгнаха да го изнасят от дома, преди това човека си беше в леглото,за повечето неща се погрижиха хората от траурната агенция(обличане,къпане,изнасяне от дома,превоз,раздавка,венци)...В къщи остана една голяма свещ и баба трябва да я пали до 40 ден всяка вечер, после на месеците-3 ,6, 9 и на годината да я остави да изгори, също лампата в стаята, в която е починал трябва да стои светната до 40-тия ден.Не се пере,мие и чисти до 9 ден, на самия 9 ден се изпират нещата му и се раздават на негови роднини.После баба си знае в деня, в който е починал няма да пере и чисти(същото прави и в ден четвъртък-тогава почина мама).Траура за мама го носи горе долу 2 години-до моята сватба, сега обаче вероятно няма да го свали никога:( Аз нося траур до 40 дни,после го махам...За раздавките тя раздава на всяка задушница и винаги,когато сънува свой близък, аз ходя и паля свещ в църквата, т.к. съм кръстена, а и там се чувствам добре.

Съболезнования !
И аз всеки ден паля за малко свеща до 40-я ден ... А да попитам, освен свеща, подавки и черната кърпа,която се връзва на кръста - друг ритуал има ли за 40-ия ден ?
Също така трябва ли да каня хора тогава  

Милена, приеми и моите съболезнования за съпруга ти! Много добре знам как се чувстваш. Прегръщам те и ти желая сили!

Елислава, приеми и ти моите съболезнования за вуйчо ти! Моята майка загуби син на същата възраст, свекърва ми и тя своя син -моят мъж. Това е най- голямата загуба и никога не се прежалва.

Преди 45 дни почина и свекърва ми. На 40-тия ден  на гроба й ходихме  само другият й син, етърва ми, двете ми племенници, аз и сина ми. Запалихме свещи, преляхме с вино и вода. Там раздадохме пликчета с жито, питка  и други неща. Вкъщи нищо не сме правили.

Моите съболезнования!
Предполагам, че няма по-голяма мъка от това майка да погребе дете
А аз тази нощ сънувах починалия ми дядо, с когото бяхме много близки. Стоеше до вратата на спалнята ми, но не прекрачи прага и не влезе. Дали значи нещо?

А аз сънувах баща ми. Казват, че като  сънуваш починал, ще видиш   някой близък, с който не сте се виждали скоро.

За мен тези "тълкувания" са глупости   За мен. Няма лошо ако някой вярва в тях.
Аз като сънувам баща ми или дядо, или баба просто знам, че "сме се срещнали" за малко, усещам го, съвсем реално е усещането, че "сме били заедно". И толкова. Вярвам и знам, че идват при мен не за да раздавам нещо /винаги като съм раздавала за починал човек се чувствам така сякаш "черпя" за смъртта му, нелепо ми е... отделно моето схващане е, че раздаването е заради живите и това да помнят и чувстват, а не заради мъртвите... както и да е, отплеснах се/, не за да тълкувам по някакъв начин появата им, а просто "за да се видим". Понякога ми се случва в трудни моменти, като вид "помощ", друг път без причина, просто така ... защото нито времето, нито нещо друго може да изтрие или притъпи обичта и липсата.

Всъщност темата за починалите близки и дали ги сънуваме е друга, тук малко спам стана мнението ми, затова да кажа и по темата конкретно: не знам никакви точни ритуали за спазване... Имам дълбокото усещане, че човек трябва да прави това, което чувства и мисли за най-правилно и най-добро. И че най-важното е обичта към починалия и хубавите мисли за него... останалото не е от съществено значение...

КАГ, Алиса, наглеждат ви дали сте сте добре. Аз така го тълкувам, съгласна съм и с Мон. Споменете ги с добро, хубаво е, че ги виждате, било то и насън.

На 40 се канят близки и приятели, който иска и може ще дойде, но  не е задължително да каниш, може и да сте си само семейството, както си го чувстваш така го направи Бела Ми

До първата година,мъртвите са още тук,изкл.тези които са кремирани

Как така са "още тук" и защо без кремираните?

Бих ти обяснила,но ще излезем много извън темата.

В нета има много инфо за преходите и фазите след смъртта

Кремираните не са обвързани с процесите на разпад на физ.тяло.Котвите/енергийните връзки/се прекъсват с изгарянето.