Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте, моля да споделите ритуали когато близък почине. Ритуалите в област Варна.
В събота почина свекър ми. Който живееше на долният етаж в къщата, в която живеем ние с мажът ми и малкото ни дете.
Питам до кога се пали свещ в стаята в която е починал.
Какво и кога се прави с неговата покъщнина. В смисъл с дрехите му, кога трябва да се почисти стаята.
Кога не трябва да се пере. Кой дни.
Обсолютно всичко което се прави до 40ят ден.
Има ли значение кога се работи в двора, има ли значение градинарството и овощарството.
Благодаря предварително за всички отговори. Все пак сме вече сами и няма как да знам, кое е редно да се прави.

# 1
  • Мнения: 1 297
Съболезнования за свекър то!
Ето какво намирам като информация:
До 40 дена след смъртта се пали свещ или кандилница. Покриват се огледалата. Чак след 40 дни може да се пипат вещите на починалия. На некролозите не се слага снимка до 40тия ден, или поне до деветия. На гробище се ходи на 3, 9 и 40 дни и се раздава храна, нищо от взетото за раздаване не се връща вкъщи. На 40 тия ден се прави равнение на гроба и водосвет с поп в дома на починалия. За прането казват до третия ден след смъртта. За работа в двора никой нищо не казва, явно, че няма такива забрани, но би могло на самите тези дни 3, 9 и 40 да не се работи по двора.

Всичко това го прочетох, но като почина майка ми, изобщо не съм се занимавала с никакви ритуали, бях абсолютно потресена, а и някак ми се струва, че не може някой на мен да ми казва как да скърбя. Отделно че не съм религиозна, и тя не беше. Тези ритуали не са измислени, за да се натоварват близките, а обратното - да се занимават с нещо и да им облегчат мъката от  загубата. Така че вие си решавайте какво, как и дали.

Последна редакция: пн, 17 фев 2020, 09:48 от Uncommon

# 2
  • Варна
  • Мнения: 3 624
След поредица от погребения, ще се опитам да Ви бъда полезна. 40 дена от кончината му не се пипа и изнася нищо, от стаята на починалия. На помена на 40, давате дрехите му на роднина или познат. В деня на погребението взимате от църква голяма свещ. Всеки ден палите от тази свещ в стаята на починалия. В деня ,в който е починал ( примерно петък) не перете, до 40. На гробищата се ходи всеки ден, до 40. На 9-ия ден от смъртта се подава на близък кана или чаша с вода (някакъв сладкиш). На 20-я ден пак подавате на някой храна. На 40-я е най - важния помен. Тогава духа напуска дома. Подава се посуда( чинии, чаши). Този помен се спазва стриктно . Не се променя датата. Иначе всички други панахиди се правят в събота. На всеки помен трябва да се подава вино и хляб( кръвта и тялото Христово), варено жито, курбан. Ако е пост се дава боб или риба. Свещенник ще Ви поясни. Запалвайте и свещ в църква. Ако свекъра ви е имал овошки, поддържайте ги.  Тези традиции са свързани с успокояване на духа, който витае 40 дни. Всеки регион има свои особености. Не смея да оборвам древни традиции и обичаи.  Няма нищо лошо в почитта към близък, мъртъв човек.

Последна редакция: пн, 17 фев 2020, 10:05 от Viviana91

# 3
  • Мнения: 205
Съболезнования!
Не си усложнявай живота със спазване на суеверия:tired_face: Те край нямат, всеки ще ти изброи цяла дузина какви ли не измислици. Няма такова нещо като правилно-неправилно. Действай, както намериш за добре.

Дрехите и нещата раздайте на близки или бедни. Подай на някой беден нещо за ядене и това е.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 3 624
Кateto, православните канони не са суеверие. А неподдържаните гробове и забравени мъртви са следствие на егоизъм и простащина. Някои дори "празнуват" с много алкохол, по свой вкус .

# 5
  • Мнения: 375
Мойте съболезнования!
Най-добре е да питате свещеник. Те са запознати с обичайте в техните райони.
Не слушайте много другите. Всеки ще ви насипе един куп съвети и накрая съвсем ще се объркате.
Хубаво е да направите водосвет, ако не сте го направили след погребението. Той трябва да се изпълни до 40-тия ден. Отново казвам, свещеник ще каже най-точно кога, как и дали.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 3 577
Смятам,че всеки трябва да прави това, от което ще се почувства по- добре.

# 7
  • Мнения: 90
След няколко погребения мога и аз да споделя някакъв опит. Всичко изброено до тук е вярно и сме спазили част от нещата. След като  почина баща ми / първото погребение , на което съм присъствала осъзнато/ носех 40 дни черна тениска/блуза. След което спрях. Поверието за огледалата не го спазихме. Открихме ги вечерта след погребението. Има още няколко суеверие, които за мен са напълно грешни. Едно от тях е , че не трябва да се къпеш поне в деня на погребението. Смята се, че така ще "намокриш" с нечистотии починалия или нещо подобно. Нали разбирате, че не го спазих и не се чувствам виновна. Другото, което е , че поне 9 дни не трябва да се пуска радио/телевизор в къщата. Също не го спазихме. Въпреки болката, смятам, че те са нужни, за да те отвлекат от мислите ти. Дрехите на баща ми ги запазихме по-дълго от тези 40 дни, които се водят по обичай.

# 8
  • София
  • Мнения: 380
Мойте съболезнования!
Най-добре е да питате свещеник. Те са запознати с обичайте в техните райони.
Не слушайте много другите. Всеки ще ви насипе един куп съвети и накрая съвсем ще се объркате.
Хубаво е да направите водосвет, ако не сте го направили след погребението. Той трябва да се изпълни до 40-тия ден. Отново казвам, свещеник ще каже най-точно кога, как и дали.
Свекър ми и свекървата починаха с разлика 28 дни/ септември и октомври миналата година/.
Един и същ свещеник , но две различни погребални агенции: съвсем различни указания и ритуали, от това кога се пали свещ на гроба до 40 ден, до 3,5,9, и т.н.  дни.
Така че, направете го както го чувствате вие и не се филмирайте от други близки и съседи, тях ги интересува само къде ще се "почерпите" след ритуалите.

# 9
  • Мнения: 4 111
Когато го сполети такова нещастие човек се обърква и търси информация от близки. Както някой писа от толкова много съвети се паникьосва направо.
Аз от моя опит ви съветвам, преди да дадете носени, че даже и нови дрехи на някого, предварително го питайте дали ще ги носи.
На съпруга ми много  голям приятел почина при катастрофа. Чух аз, че майка му уговаря някаква жена да изплете пуловер, който да го раздадат на моя мъж. Ами, знаейки, че няма да го носи веднага го изпратих да им обясни и да го дадат на човек, който ще го облича.
Когато свекърът ми почина ми казаха до една година в дните  когато е починал и погребан и в събота до годината да не пера, след това само в деня на смъртта. Тогава направо казах, че това няма как да стане. Ами нали имам и свекърва, баща ми, майка ми, ако починат в различни, никога ли няма да пера. Ясно, че това не го спазвам и до днес. Вече и баща ми и свекърва ми не са между живите.
Единственото нещо, което се спазва задължително май навсякъде е изравняването на гроба на 40-я ден, което не се променя.

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 06:43 от vasq_5

# 10
  • Мнения: 205
Кateto, православните канони не са суеверие. А неподдържаните гробове и забравени мъртви са следствие на егоизъм и простащина. Някои дори "празнуват" с много алкохол, по свой вкус .

И кое точно от изброените суеверия /да не се пипа нищо до не знам си кой си ден, месец, година и т.н /е от православните канони?

Не намесвам занемарените гробове и пиянски сбирки.

# 11
  • Mediterraneo
  • Мнения: 23 971
Погребала съм дете. Мислите ли, че съм му викала поп да го опява или съм спазвала стотиците препоръки на любопитни и нахални баби съседки?! Нищо от тези ритуали няма значение, нищо!
И баба, и дядо не искаха църковни ритуали. Граждански ритуал избрахме и за двамата. Свещи по гробове никога не съм палила, какво да говорим за вкъщи. Огледала, пране, чистене пък съвсем да не говорим.
И до ден днешен( минаха 17 години) купувам торта за рождения му ден за децата. Раздавам нещо сладко по Задушници, защото всички мои любими близки обичаха приживе сладкото, не варя жито, не правя нищо, което не искам.
Така или иначе част от най- любимите ми хора на света вече ги няма.

# 12
  • Мнения: 205
Тарталета, на няколко пъти пиша и трия, просто не знам какво да ти кажа, въпреки, че са минали толкова години.
Heart 
Някои хора в мъката си направо губят разсъдък. Каквото и да правим, няма да ги върнем. Точно затова е излишно да се обремвняваме със спазването на горски измислици и да чувстваме вина.
Обичната ми баба, която загубих точно преди седмица, винаги казваше да не ходя по гробища, но видя ли стара жена да й подам нещо сладичко.

Любовта и уважението се засвидетелстват приживе Heart след като човека вече го няма, все тая дали переш на този ден, дали цял ден висиш по гробища и палиш свещи.

# 13
  • Мнения: 4 111

Kateto_sv , напълно съм съгласна с това.
И макар темата да не е за стихове, ето:
Дали сънуват мъртвите?
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали?
Дали за тях свещите нещо значат?
Дали лицата ни си спомнят още?
И липсва ли им нещо от света,
който сега с молитва
иска прошка
за закъснелите си думи и дела...

# 14
  • Мнения: 7 062
На всички въпроси от първия пост ще ви отговори свещеник - това понеже виждам, че ви е важно. Не слушайте бабите съседки - всяка от тях има най-невероятни идеи за жалеене и винаги си противоречат една на друга, неутрализирайте ги с думите "свещеникът каза така".

Общи условия

Активация на акаунт