Много, много грижи имам аз сега. Да си първокласник - то не е шега- 2011/2012

Едва ви прочетох. Много напрежение се усещаше нещо в старата тема. Давайте го по-спокойно мами, нищо чудно, че и децата се изнервят. Признавам, че и аз бих се притеснила ако заваря детето си само навън, но това за 1ви клас тук просто няма как да се случи. 

При нас кой знае колко интересни неща няма. Първокласничката си ходи с удоволствие на училище, пишат, четат смятат. Всякакви такива първокласни неща.  Успява да се нахрани, и до тоалетна си ходи сама, и навън излиза и пада - вчера се прибра с ужулена брадичка.   Първи клас върви с пълна пара. Тази седмица става 1 месец откакто е започнала учебната година тук и ежедневието влезна в релси вече.

  Оф , малко почивка и честит празник ! Уморително е определено или може би емоциите ми пречат, все нещо забравям да му сложа в раницата ,я несесер , я тетрадка , дори в тефтера за обратна връзка ми беше записано от госпожата какво да сложа за 26,09 ! 
  Моя хубавец беше похвален , госпожата каза : Може да е много палав,но е много будно дете ! 
  Той на свой ред ме помоли сутрин да му дам 5 минути повече да се разбуди , за да го похвали пак 

Мерси за новата темичка.
Накратко за изминалата седмица мога да кажа, че всичко е много добре.

Изненадана прочетох тук за писане с моливи. Ние си пишем с химикали само още от предучилищната.
Синът ми категорично няма да е краснописец, но това изобщо не ме притеснява.
Домашни имахме още от първия ден и гледам, че все повече стават.
Старае се детето ми, това е важно за мен.

Аз първо се оплаках от грозните му чертички, сега идва ред на друго- много е бавен, и в клас смогва да напише едва половината неща... ...Гледам, че другите деца са успели да напишат всичко...Явно моя си е бавен и разсеян...Какво да го правя , не знам!!! И у нас по пет часа му вися над главата и на всяка чертичка ме пита , да видя добре ли е , как е...Прави го не от неувереност, а за да не пише....Казвам му , че е ОК и да си довърши реда , тогава ще го коментираме. А той почва да гледа в една точка и да си върти молива...Няма оправия!!!! Говоря, говоря, той ни се води , ни се кара.... Какво да го правя , не знам...

Честит празник!
Не го стимулирам финансово за оценки, и няма да бъде. Има спестени 10 лв от джобните до сега. И е много горд, че когато иска може да си купи нещо със своите пари. Всеки ден давам по 2 книжни лв., ако е много гладен да си купи закуска, но има кроасан в чантата. 2 дни има почивка заминаваме извън Пловдив и няма да взимаме учебници.
Госпожата ми каза, че попивал всичко в клас, но не бил много активен. Малко е стеснителен, та сега трябва да решим този проблем.
Пожелавам на всички приятна почивка!

И аз да се оплача от моя хубостник. Не му се пишат тези ченгелчета и бастунчета, досадно и скучно му било, няма търпение да ги изписва старателно, бързо му писва и започва да се разсейва, ту гладен бил, ту жаден...... А  от тези думи "после" и "ей сега" направо ми настръхва косата  Вчера имахме инцидент, заляхме Тетрадка №1 по БЕЛ с вода, виках, карах се, стресна се и той малко, после сушихме със сешоара, а днес ще видя дали ще мога да намеря да купя такава. На занималня не ходи засега, но незнам докога ще издържа така. Иначе по Математика ни донесе два пъти "отлично". Да ви попитам при всички ли е еднакъв броя часове? Ние имаме 2 дена по 4 часа и 3 дена по 5 часа, но ми направи впечатление , че в съседно училище имат 1 час повече, водят го като физкултура-модул.

 В нашето училище са три дни по 5 часа, два дни- по 4 часа. Този модул по физическо ни обясниха, че не го пише в програмата, защото събират всички такива часове и два пъти в срока/ май/ ги водят на Витоа за по цял ден.
 Госпожицата току що си написа домашното по математика- чертички и знаци.
 Финансово стимулиране при нас няма да има.
 Непокорна, повечето деца са разсеяни и пишат бавно, не мисля, че е повод да се притесняваш. Малко време им трябва на мъниците. Моята вече го няма този проблем, но то се дължи на факта, че в предучилищната в училище свикна да действа малко по-бързо без това да се отразява на качеството на писането. И наша учителка я чувам, че обяснява на родителите на някои дечица , че много се замечтават в клас и напарво забравят, че трябва да пишат
 

   гледам че финансовото ми стимулиране предизвика негативни емоции не твърдя, че аз съм права. според мен към всяко дете си има подход, важното е да уцелим правилният. дано успеем да се справим с малчуганите
да ви кажа защо го направих /не че се оправдавам/ - първо, за да млъкне с тоя плейстейшън, че ми изпили нервичките цяла пролет и второ - защото като бях малка майка ми ми купуваше каквото поискам, имах най-много пари от целия клас...ами резултата е, че свикнах така да получавам всичко наготово и станах супер неамбициозен човек айде за жена как да е, ама за мъж...не искам синът ми да е такъв. уча го, че да за получи нещо, било то пари или вещи, или да го заведа някъде, където той иска, първо трябва да се потруди. и след като сега най-важната му задача е да учи, купувам му почти всичко, каквото поиска, но искам нещо насреща.
забравих да поясня, че така както бях най-задоволеното дете в класа, завиждах на съученичката ми, която получаваше пари за оценки сякаш нямах повече пари от нея   детска му работа   може би го приемах като някакво специално отношение от страна на родителя към училището и оценките. щото моята майка нито на родителски срещи идваше, нито се интересуваше кой знае колко какви оценки имам, виждаше ми бележника веднъж месечно...абе луда работа

както и да е. всеки решава сам за себе си дано не сгреша много, ще стане ясно по-натам. така или иначе, няма как да сме всички на едно мнение. аз съм категорична, че в първи клас детето ми няма да има GSM, нито ще му давам пари, за да се тъпче с кубети и бонбони от лавката, изпращам му достатъчно храна. скоро няма да види и интернет. но доста родители пък мислят по друг начин - няма лошо

та така. приятни почивни дни на всички ние нямаме домашни, но мисля да упражняваме ченгелите

Честит ден на Независимостта!

В училище пари не носи, нито пък стимулирам каквото и да било с пари. Даже фея на зъбите си нямаме.

Не зная как е в чужбинско, но тук от 20 души клас, 20 деца са на различно ниво. /Не зная, защото там от рано са въвлечени в задължително обучение и това до известна възраст ги прави усреднени като ниво на знание/ Едни четат, други не могат да се справят с тесните и широки редове. И за какво е този краснопис? Защо изобщо се измества фокусът от правописа и се обръща толкова внимание на лулички, ченгели и пр. За какво висяха цяла година в предучилищната, а сега се налага да се повтарят елементарни неща до затъпяване!?

Касита и аз винаги съм се чудила на краснописа, който смея да твърдя измества фокуса от правописа, който е в пъти по - важен. А ченгелчетата и завъртулките, които трябва да пишат сега в първи клас са убийствен за всяко дете, включително и за мен помня, че бяха такива. Те не ме научиха да пиша красиво - пиша грозно, рисувам грозно, просто такова е движението на ръката ми и никое ченгелче няма да го промени. Същото според мен важи и за децата, които сега започват
Финансови стимули за училище - не е моят метод специално за това. Аз съм стимулирана с пари като малка за други ангажименти - хвърляне на боклука, чистене на печката, миене на чинии, ходене до магазина - 50 стотинки винаги получавах, но за учение - или детето ще разбере, че учи за негово добро и за неговото собствено бъдеще, или проблемите след това за липсата на такова ще си ги решава той. Но всеки път, когато подхванем темата за това, какъв иска да стане, аз му обяснявам какво и колко трябва да учи, за да го постигне и се надявам в годините, да остане все така решителен и упорит и да не се отказва, а да се учи. Но истината е, че всеки родител има различен подход, който не се знае до какъв резултат ще доведе - положителен или отрицателен. Моята майка например още от първи клас ми заяви - ако искаш учи, аз съм учила когато е трябвало и ме остави да се оправям - дали е било грешно не знам, но е факт, че аз сама се изучих и сама държах да се представям много добре в училище и винаги съм се старала максимално. Аз не бих действала така с моето дете
Между другото в момента чета специализирана литература свързана с детското развитие и там има разни критерии, правила и тестове за оценка на детското развитие и смятам, особено като ви чета, че децата ни масово доста са "надраснали" годините си и имат умения и знания, които би трябвало да имат ( според умните глави в психологията например) след 1-2 години.
Има много интересни тестове и начини за оценка и следващите 4 дни смятам да ги изпробвам върху Виктор, за да видя какъв ще е точно резултата

Честит празник на всички и приятни почивни дни  

И аз не съм привърженик на плащането. Не са ми давали пари за оценки, не съм завиждала на други деца за това, дори тогава ми се струваше недобър подход. Моите спомени са, че това се случваше на недобрите ученици, т.е.  родителите нямаха големи разходи. Да не говорим, че съм ставала свидетел на изнудване и от двете страни.
Изнудвам   на друго ниво, т.е. ограничавам, радостите - телевизия, РС, въвеждам последователност/приоритети на нещата: 1во задълженията, 2ро удоволствията.
Опитвам се да го науча как да си пести парите, т.е. да не ги харчи докато свършат.


Касита, няма как 20 деца да се на едно и също ниво.
Аз и сега не мога да чета гладко (на глас) пък това не ми пречи/пречило, освен в 1ви и 2ри клас, когато трябваше на четем на глас.
Никой не се е родил научен. Преди да се научат на правопис трябва да се научат как се пише, а това няма как да стане, ако не могат да пишат елементите/частите на буквите/символите.
За да разпознаеш  "а", то трябва да е "а", а не "б". Ако детето ти знае да пише елементите от предучилищна, значи ще се справи бързо.
Повторението ще им помогне да добие прецизност и увереност ръката/окото - линиите няма да са като кардиограма, ще се научат как да сливат буквите, как да оставят еднакви интервали, т.е. това е практика, не затъпяване.
Определено има разлика от моята и неговата ръка и то при положение, че аз не пиша красиво (но мога, ако се постарая).

Moon Walk, Касита, няма, идея колко се големи, но едно време в 7/8ми клас се по "трудово" имаше часове и техническо писане, т.е. на по зряла възраст пак са ни проверявали правописа.  

Moon Walk, не мисля, че децата сега са по-умни  (нито ние по- от родителите ни ) просто имат по-различна информация, а литературата на "професорите" психолози успява да ги догони.

Desem имала съм го това техническо писане, и го помня като нещо страховито за мен. Но ти не ме разбра. Тези елементи, които в момента повтарят са нужни точно за свързването и отличаването на една буква от друга и съм съгласна да ги има, но да ми напише някой учител, че детето пише грозно, това не ми харесва и не го смятам за важно. Стига да може да разпознава буквите - кое е"а", кое е "б" това е ок

Desem, ясно е, че няма как всички да са с на 100% еднакви знания, но има и нещо друго, и то се нарича ранно образование, все още незадължително у нас. В класа на детето ми има деца, непосещавали ДГ /включително и предучилищна група, където и да било/, буквално не виждали тетрадка и молив, от друга страна има такива били два пъти в предучилищна- единият пък като слушатели....И в даден момент попадат на едно място. Логично за едните е, да им е трудно, за другите лесно. Ако предучилищното образование стане задължително от 4-годишна възраст например, то към седмата си година повечето деца ще показват еднакви знания. Ясно е, че винаги ще има по-знаещи и нетолкова.

Имала съм техническо писане, но съм имала и дърво и метело обработване, също за мен излишни неща.

Да се запиша да ви следя, пък когато съм по-свободна ще пиша 
Благодаря за темата   

Добро утро, Честит празник и благодаря за новата тема!  

Писането с молив не е нова практика.
Но започва да навлиза и все повече да се утвърждава, защото е с доказан успех.

Синът ми (сега на 11) писа с молив до 2-3 клас по общообразователният модул и включително и 4 клас по немски език.
Определено има разлика от писането с химикал и то е очеизвадна.
Химикала няма да им избяга, имат още много да работят и то тепърва започват върху фината моторика на пишещата ръка.
От както започна да пише с химикал- гледам му тетрадките сега и сравнявам с началото, когато е писано с молив, просто краснописа е паднал под всички изисквания! Отврат, просто!
Аз все му се заканвам, че ще го върна да пише на тесни и широки редове.  

А, иначе, парите в момента са основна тема сред нещата, които вълнуват главичките на децата в 1ви клас, класа на дъщеря ми. Кой колко има, кой колко харчи на ден и пр.
По правило и давам по 1 лв. на ден. Ще започна да увеличавам, тогава, когато се научи как да го харчи и уважава, най-вече.
Пращам 2 двойни сандвича на ден, които да и стигнат до 17ч, докато я вземе баба и от училище.
Сутрин задължително закусва в къщи преди тръгване топло мляко с "топченца". Вода слагаме по 2 шишенца във всеки страничен джоб.
Парите са и ако нещо и догладнее да си вземе. Стол няма все още.
Няколко дни поред купува пластмасови боклучки. Говорих, обяснявах.
На третият ден купила от книжарницата-стикери някакви, или така модерните лепенки.
Питам я: "За какво купуваш сега тези глупости?! Да беше си взела нещо за хапване, ако не- си запази паричките и си ги събирай!"
Тя ме гледа жално и обяснява: " Ами, мамо, аз исках да си купя нещо за хапване, ама то в това магазинче нямаше нищо за хапване и чичкото ме гледаше .... и аз не исках да го обидя и ... ми беше жал....и реших да си купя нещо от неговото магазинче".
Оказа се, че въпросното магазинче е книжарницата в училището.
Та, така, моята дъщеря, от жал си харчела парите!