Амбициозните родители на първолаците

Няма как да сте прави, защото това е ужасно досадна тенденция, която присъства масово, във всяка втора тема.
За мен означава едно - нямам мнение по темата, но все пак мога да блесна, със ... зашеметяващия си правопис например.
Всяка тема има потенциал. Той се формира не от автора и, а от участниците в нея, които определят посоката на темата. Конкретният случай е перфектен пример за това 

Наистина ми се иска да се включа в темата по същество, но не и в такъв случай. Все едно да съм престъпник, който роптае срещу закона!   Не толерирам проява на неграмотност ( ниво 1-2 клас) от един "учител"!   Срам!
Самата тема има потенциал!  

Вие пак можете да сте непримирими към неграмотността на ближните и учителите в частност, но това не пречи да се изказвате и по същество. Защото в противен случай, демонстрирате или липса на мнение или незаинтересованост към поставените проблеми.
Което само по себе си също не е най-добрата референция 

Съвсем не,  опитай пак!  
Ако ти поставиш проблема, ела ме виж!  

Много добре!
Две нечовешки теми на първа страница!!!
Колко съм била наивна да си мисля, че това се случва само в клюкарника и СО.

Защо в анкетата няма "комплексар"?

Клонке, коя е другата тема?


Ок, поставям го както аз го разбирам.
Майка съм на първокласник. Винаги съм се самоопределяла като не достатъчно амбициозна майка. Като признавам, че това леко ме обърква. Така ли трябва да бъде?
От една страна имаме първи клас, децата идват от градина, крехки са и са свикнали на съвсем различен режим. Не мога да си позволя да изисквам от него, да го товаря с очаквания и тежки отговорности.
Например, въпросът с оценките. Защо трябва да се пишат цифрови оценки на първолаците? Амбициозните родители приветстват тази инициатива, защото тя материализира плодовете на техните амбиции. Тя е венеца, възнаграждението за техните стремления.
Същевременно има наредба, която ясно определя от кога се въвеждат цифровите оценки и аз в този случай съм склонна да приема, че тази преценка лежи на някакви разумни мотиви. Защо тогава моето дете, трябва да бъде поставяно на стартовата линия с децата на амбициозните родители. И ако то бъде сложено там, без право на избор, не рискувам ли с липсата си на достатъчно амбиции да го поставя в позицията на второразряден играч?
Изводът е, че противно на светогледа си, се улавям, че сякаш съм принудена да бъда амбициозна майка.
Вярно, темата е пълна каша, трудно е да се изведе последователна линия от нея. Но тя ме заинтригува, защото искам да зная, да се ориентирам, да сондирам доколко амбициозни са сегашните амбициозни родители. Родителската амбиция кога е вредна и кога е градивна. Как да мотивираме децата си, без да ги отблъснем от ученето или пък превърнем в безнадеждни зубъри или пък да не прекрачим онази граница, отвъд която дебне неглижирането.
Ей такива много въпроси...

Определено мненията на dodo_dodo ми допаднаха. Аз отдавна бях майка на първокласници, но с удоволствие ще се включа, защото тогава, когато децата ми бяха в първи клас, имах възможността да видя и другата, грозната страна на родителската амбициозност, липсата на граници за "амбициозните" родители, които бяха готови дори на бой с други родители, позволили си да имат различна от тяхната позиция по някои въпроси, бях изумена от грешното разбиране на повечето от тях за критериите, според които децата ни трябваше да се оценяват.

ПП  За анкетата - не гласувах, защото моето лично мнение няма как да се отрази с нито една от точките. KnowHow, смятам, че си доста интелигентен и способен учител, но просто не желаеш да го покажеш директно. Който има способността за по-вътрешен поглед, може би ще го забележи.

Може да ме наречете тесногръда, но не може да бъде способен учител, който допуска съществени правописни грешки. Ако дисциплината, която преподава, е примерно математика, музика и т.н...ОК! Но учител в занималня да пише някоЙ за мн.число! 

Може да е просто провокация! Но повече няма да коментирам правописа му, защото имам причини да уважавам не само включването му тук, в "Деца в училищна възраст" (макар да представя мненията си малко объркано), но и посланията му към нас!

Dodo_ dodoВсеки родител е амбициозен по своему. Дори и хич да не се занимаваш учебно с детето си, пак е вид амбиция- да се оправя само. Въпрос на приоритети.
 Що си мислиш, че първокласниците са крехки! В състояние са да поемат много информация, но поднесена подходящо.
Оценките в първи клас не са необходими- та те сега" прохождат"! В едно детето ще се справя добре, в друго ще му трябва усилия и евентуално помощ. В първи клас моето момиче пишеше вече съчинения с минимални пунктуационни грешки, но пък недоумяваше цял месец какво е "плюс' и "минус".  Моята амбиция е детето ми да се развива там, където има талант и да не изостава там, където е трудното. А как да стане това,  решава всеки загрижен родител.
Родителската амбиция за мен е вредна, когато аз настоявам детето ми стане математик, когато то мрази математика. Предметът може да бъде сменен.  
Май понятията "амбициозен" и "загрижен" се смесват понякога!

Провокация?? Каква провокация? Дали няма да се реагира на "преподавател" с маймунски правопис?
Послания??? Зададох му простичък въпрос - защо го дразни факта, че родител е попитал дали може да си прибера детето в 15.00 и още нямам отговор. Какъв му е проблемът в случая?

Додо, темите имат или нямат потенциал. Хората после могат само да го доразвият. Настоящата тема, така както е зададена, ПОТЕНЦИАЛ НЯМА. Затова цикли около единственото реално нещо, което се вижда в нея - учител с претенции пише неграмотно и затова с право се съмняваме, че ще научи на нещо децата.
Това, което си написала ти, е нещо съвсем различно. Щом това те интересува аз бих ти препоръчала да го извадиш от контекста на тази объркана тема и да си пуснеш отделна тема за родителските амбиции и всичко станало.

Черна станция,   !



А какво ще кажете, ако точно този "учител" учи вашите деца на прЪвописТ?!

Разбира се, всеки родител е амбициозен по своему. Не ме вълнуват отделните амбиции, а тяхното съпоставяне и едновременно съществуване, поставени в еднакви условия.
Крехки са, за мен. Не физически, а емоционално. Поставени в непозната среда, в уголемени мащаби, сред тълпи от непознати от всякакво естество, те са крехки.
Знаеш ли, големият ми син, който е ужасно голям на ръст, почти колкото мен е вече, преди две години, когато бе в първи клас преживя невероятен срив. Уплаши се на 15.09. и този страх не можа да си отиде много дълго време. Плачеше безутешно, обилно и шумно всяка сутрин и правеше филм в двора на училище.
Спря да плаче по едно време, вече дори не зная кога това се случи, но остана травмиран - яде нокти, наплашен е.
И ако едно такова дете попадне на силно амбициозен класен ръководител или бъде заобиколено от напористи деца на прекалено амбициозни родители, това може да постави в заплаха неговото бъдеще в глобален аспект.
Другото за което пишеш е ясно, макар че има родители с болни амбиции, които са способни да издевателствуват всеобхватно над децата си.