С Атанас Петров, баща на убития Ангел , разговаря СПАС КУЗОВ:
- Нашите съболезнования, г-н Петров.
- Благодаря ви, защото по телевизията изкараха убийството на Ангел едва ли не пътен инцидент. Изобщо не беше така.
- А как?
- Напълно целенасочено внуците на Цар Киро убиха сина ми. Като се зададе бусът, Ангел ми вика: “Татко, сигурно бият пак някого от нашите.” А онзи, като ни видя, се засили чак от другия край на пътя, мина през затревения остров и закова пред нас. Синът ми се изправи пред него и вика: Спри се, бе, къде отиваш? А оня запали буса и го бутна, а после бавничко, бавничко мина върху него.
Аз видях, че ще го смачка и се развиках, тропах по кабината: “Спри се, бе, спри се, бе, спри се, мачкаш ми дететооо!?”. Онзи го прекара под буса и го влачи 20 метра (мъжът се задавя от плач). Изтичах, прегърнах го: Стани, тате, стани, тате! А той примря.
- Кой точно беше зад волана и още колко души имаше в буса?
- Една камара цигани бяха.
- Конкретен повод, причина има ли, заради която те нападнаха сина ви?
- Причината я знаем всички в селото. Внуците на Киро гледат, че дядо им купува гласове, политици. И малките си мислят, че са недосегаеми. Деребействат тук от години.
Не работят, а само далавери. Говори се за джебчийство, наркотици.
- Вие какво работите?
- Виж ми ръцете, автотенекеджия съм. Цял живот се бъхтя, имам една кирлива кола. И децата ми са богатството. Те ми отнеха едното.
- Ще заведете ли дело?
- Дело ще има. Ще ги съдя, докато не ги видя всичките в затвора. Всичките цигани, дето бяха там, когато убиваха детето ми. Нищо че имат пари, една камара народ е измрял заради тях. Те от това ги имат парите. Аз цял живот бачкам и пак съм в батака, семейството си развалих да ходя по чужбина да печеля.
- Сега палят наред къщите на Рашкови. Одобрявате ли този начин на възмездие?
(Млад мъж се намесва в разговора.)
- Редно е всички като Цар Киро да ги сполети справедливостта. Ние сме българи, това ви е ясно и на вас!
Бащата: Недей така, мойто момче, има и хора между тях. Както ти си човек, така и те са човеци, имат семейство.
Младежът: Които са мирни, никой не ги бара, само мафиоти като Цар Киро.
- Членувал ли е синът ви в крайни групировки?
- Какви са тези глупости?! По телевизиите го изкараха, че бил екстремист. Ангел учи в Строителния техникум в Пловдив, спортист е, спортсмен. 3-4 пъти е бил републикански шампион по киокушин. Той е силен човек, на никой лоша приказка не е казал, идете в училището, там ще ви кажат, че е златно дете (очите на бащата пак се пълнят и се задавя).
В разговора се включва още едно момче.
- Учил съм 6 години с Ангел, на никого лоша дума не е казал, на никой не е посегнал, въпреки че беше як като скала. Какво толкова го нарочиха тези цигани, какви са те, че да му отнемат живота?!
Сега вървят и арестуват момчетата, дето искат справедливост. Викам на полицаите: Вие деца имате ли, нямате ли, та сега нас гоните, а пазите убийците Рашкови?!
Бащата: Три часа преди убийството пуснахме жалба, че ни заплашват, и ето какво стана. Тези Рашкови се мислят за богове, а синът ми лежи там и повече няма да стане.
