Колко време след раздялата "прежалихте" бившия?

Аз съм много ОК с такова събиране. Стига и аз да имам половинка. Определено ще ми е кофти, ако БНД си има някой, а аз съм си все сама и самотна. Егоистично, знам, но след като ми съсипа живота, ми се струва, че не е честно аз да работя на две места и да търча и да се боря, а за капак и да съм сама. Но принципно нямам лоши чувства към бившия и съм го прежалила. Бях започнала още докато бяхме заедно, приключих няколко месеца след раздялата. Е, определено помогна това, че се появи някой друг в живота ми (макар и само временно).

аз съм кръстница на детето на бившия ми, но пък с него деца нямаме. 

Преди раздялата. Самата мисъл, че нещата никога не вървят е краят на чувствата. Но 10 години след раздялата все още остава някаква смътно неприятно чувство за загуба. Загубата е факт и този факт не може да се изтрие от времето. Може би трябва философски да се приеме, че загубите са неизменна част от живота и че ако искаш да спечелиш, първо трябва да си позволиш загубиш.

Аз се подготвях за това няколко години ( 2-3 ) преди да се разделим .После го прежалих ,много бързо  .Сега 3 години след раздялата съм много щастлива и не ми  пука.Дразни ме само с някои неща ,които се отнасят за детето.Не ми дреме за регистрациите и жените му .Не искам да знам нищо за него ,аз мога да кажа ,че го мразя.Но се държа човешки  в разговори и когато ни види някой заедно ,няма да може да каже ,каква непоносимост имам аз към това същество .

Дали ме дразни...?
Вече не. Но години наред не можех да си намеря място от факта, че не се интересува от децата си.
Не можех да проумея че е възможно децата да не са най-важното нещо в живота му.
Сега просто съм го приела. Децата не са част от неговия живот и той не е част от техния. Спрях да се питам защо, просто го приех за даденост и изведнъж ми олекна.
Не мога да го задължа да си обича децата. Но и как да ги обича, с големия е живял 1 година сумарно, а с малчо нито ден... , той просто не ги познава и те не го познават.
И омразен не ми е, и противен не ми е... всъщност никакъв не ми е.

Никси много хубаво е изказването ти!

     Колкото и да не ми се ще да призная, когато го напусках, мислех че съм го преживяла. Но останала сама осъзнах, че не е съвсем така. Поне още няколко месеца ми трябваха. Раздялата беше цивилизована, макар и не точно "американска", но сегашните ни отношения са горе-долу такива. Излизаме 2-3 пъти в годината сами или с детето, обичайно то е поводът. Чуваме се достатъчно често, помагаме си взаимно, всеки с неговите възможности. Но БНД не приема настоящата ми половинка, и това е разбираемо. Той иска да се върна при него.
     А с бившата половинка на мъжа ми отношенията ни са съвсем "американски", изключая празниците 

Мисля, че повечето от нас, тези които са взели участие в решението за раздяла, са прежалили БНД доста преди фактическата раздяла. Всяка майка се опитва да даде дом и семейство на детето си и е доста търпелива що се отнася до БНД и околни. Раздялата е резултат от много неоправдани жертви и надежди. 

Прежалих ли го ...не знам,но определено ми е жал за него .Избяга от всички отговорности около мен и децата ,а сега има двойно повече с новото си семейство.Опитах се да спра да го обичам ,подредих живота си ,но болката от това ,че не иска децата си е огромна.Може би това ме накара да го преживея.Не мога да го мразя ,все още не ми е безразличен ,може би винаги в сърцето си ще имам една дупчица за него ,но се опитвам да го игнорирам от всичко около мен и да забравя 9 години с него.Определено имам нов и интересен живот ,но понякога ми липсва онова детското между нас.Ние бяхме добро семейство ,имаме прекрасни деца от брака си ,разбираме се (или поне така изглежда ),помагаме си ,но до там...той си има свой живот аз мой .

Не го прежалих това копеленце гадно.Не за друго,а защото се чувствам аз прецаканата не той.Първо ме заблуди ,,искам дете,не прави аборт''добре не го направих,после пак сума и време му ходих по гайдата.Видях че с тоя изрод брашно няма да мелим,разделихме се.Не съм очаквала чак така да не се интересува от детето си.Синът му е на 2 години,а той незнам виждал ли го е 10 пъти.Много пъти за тези 2 години съм си мислила какво ли прави,къде ли си вее байряка...а аз със детето запряна вкъщи със всичките си тревоги и нерви,не само покрай малкия.Е как да не ме е яд.Имало възмездие,и той много хубаво нямало да види при положение,че така бил постъпил.Но фактите говорят друго.Не се чуваме,но скоро ми предстои дело за издръжка,крайно време е да се сети,че има нещо свое някъде забравено.
2години и 2 месеца след раздялата не съм го прежалила бившия!

Прежалила съм го.Ако ми беше толкова хубаво с него щяхме и досега да сме заедно но дребните битовизми преобърнаха каруцата.Но животът продължава.С една раздяла не се свършва света.Като виждат хората че не са един за друг и има неразбирателство несходство в характерите е по-добре да не са заедно.Човек трябва да търси своето щастие и да го намери.

Мина една година и половина и да ви кажа честно не съм преживяла развода си, защото ни изостави за да си живее живота с любовницата  си, която в рамките на тази година и дете му роди, толкова съм огорчена и наранена, всичко се връщало, а на мен кой ще ми върне безсъните нощи и нервите.....

petiaR не се ядосвай и не страдай не си заслужава щом не е успял да оцени това което има до себе си.Гледай да си щастлива ти и детето ти а с времето сигурно ще се запознаеш с нови хора.Животът продължава.

Трудно е да бъдат описани всички добри или лоши страни на един брак. Дори през призмата на времето. А още по-трудно е когато след раздялата останат смесени чувства. Никога не съм знаела
как да се справя със смесените чувства. Те дърпат в противопложни посоки. Да, като съпруг беше ужасен, но за детето ще си остане (поне засега) идеалния баща.....

Да съм го прежалила, да съм го прежлалила, колко да съм го прежалила 
Ако е в смисъл да съм го разлюбила като мъж и спътник в живота, да. Ама като да е спряло да ми пука за него - не е спряло и не мисля, че някога ще спре. Искрено завиждам на жените, които са безразлични или изпитват непоносимост към бащите на децата си. По просто става всичко, по-ясно...

Ние с моя бивш съпруг си причинихме един на друг такива неща, които не бих разказала на друг, освен на психотерапевт, може би  Но, от друга страна, добре разбирам какво го е направило човека, който е, какво е направило мен такава, каквато съм и как комбинацията от нас двамата ескалира в една ужасна, близо осемгодишна драма. А както беше казал онзи руснак  - "... разбереш ли, не можеш да не простиш". Не знам дали той ми е простил, надявам се. Че детето меко казано няма да е център на живота му - за това той ме беше предупредил от самото начало. В крайна сметка, каквото и друго да се беше случило между нас, точно това ни раздели. Бях много ядосана, после започнах да разбирам.

Омъжена съм повторно, имам интересен и добър живот, какъвто никога не съм предполагала, че ще ми се случи. Но не мисля, че някога ще спре да ме интересува как е бившият ми съпруг, как се развива животът му - макар, че не контактуваме много често. Винаги бих му помогнала с каквото мога. Заедно писахме проекти, заедно треперихме пред граничните власти -ще може ли да остане в България, няма ли, той беше в родилната зала с мен. Страдам и ми е мъчно, когато нещата му не вървят добре. Понякога хората, колкото и добри чувства да имат един към друг, просто не могат да мелят брашно заедно. Не знам дали бяхме прекалено незрели или от самото начало бяхме неподходяща комбинация. Но цели осем години животът ни заедно ни оформяше по един или друг начин и ако кажа, че не ме интересува, би значило да сложа кръст на голяма част от себе си.

Та... мисля, че ще можем да пием бира заедно за завършването на детето, да ни е жив и здрав