Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

Джуди, аз съм много съгласна с теб и също вярвам, че последователното родителско поведение облекчава значително истериите в този период. Не смятам обаче, че изцяло ги премахва и че такова животно като бебешки пубертет няма. А колкото и последователен да е родителят, количествените натрупвания водят до качествени изменения и е нормално да изпушим в даден момент, и майките сме хора  Не ми казвайте, че няма деца, които нямат енергията да истерясват ежедневно въпреки твърдата и последователна реакция на родителя, защото има.
Ако имах само второто си дете, сигурно щях да мисля, че бебешкия пубертет, както и коликите, е мит. Обаче още помня какво чудо беше първото ми, така че избягвам да съм категорична по възпитателни въпроси.

Аз друго казвам, още от началото- детето минава през разни възрасти и метаморфози, но КАК ще излезе от тях и ще премине към следващия етап от развитието си изцяло зависи от нас.
С второ си дете бях по- спокойна и уверена. 

Кой казва, че не се "изпушва"? Нали затова писах още на стр.2 моите простички правила- лично време с релакс и лични занимания.
Има в темата конкретика, как да няма. Трябва да се чете, обаче.

И много важно правило за форума- за да има диалог е недобре да се приписват на хората неща, които те нито са казвали, нито са имали предвид.
Тук колко пъти някой почва с обвиненията за "боя" и тиранията, като се спомене само, че постоянните обяснения и молби са често неефективни при малките деца.

Judy, става дума за това, че след "тайната" рецепта + Негледане от баби, тези деца НЕ променят нищо в поведението си.
След като си приложила всичко изписано, но тръшкането продължава - какво правиш? Ето това е въпроса на авторката.
Знам, че някой ще напише - ама няма друго, то детето вече е спряло да го прави. Да, някое може да е спряло, но много други не са, въпреки правилната "тайна" рецепта.


Е, именно. Това е отговорът на всеки, независимо дали детето му е от истеричните или не, вече можем ли дружно да й отговорим "нормално е"  действията са еднакви, но ответната реакция - според детето, който имал късмет - имал.

И здравословно минаваш на принципа "тъй или иначе на 5 години ще му мине, я да си щадя моите нерви" 

Не мога да споделя тайна, защото има един много важен фактор - че все пак всяко дете си е с определен емоционален заряд, темперамент и характер. Т.е. общовалидни правила и подходи не може да се напишат и сляпо да се следват от всички. Но не мисля, че е трудно, да се намери съответния врене подход към всяко дете. Последователността определено е от изключителна важност. Както написа и Даф, моето дете не е било такова. Така че обективно не мога да преценя аз ли с нещо съм спомогнала за това или просто не е такова. И двете са вероятни  

Мога да споделя близките си лични впечатления от поведението на такива деца и реакциите на родителите им.За мен лиспва твърдост. Нямам предвид да му се тегли един бой, а просто да се покаже на детето, че прекалява и че поведението му е недопустимо (говоря за деца около и над 2 годинки). Струва ми се, че тези истерични навици не започват от раз - както си вървим и го спохожда тази идея и дай да се тръшкаме сега. Мисля, че лека-полека узрява, в резултат на нещо в семейно-социалните правила/режим/новости. Например за едното момиченце, което споделих, че нямам сили да каним, при тези истерии майката с часове го прегръща, моли му се, говори, докато спре. Когато обаче детето си е спокойно и си играе и направи нещо не както трябва, отнася шамар през лицето. Детето се стряска, но не плаче, започва да се кара и да отвръща. Затова съм сигурна, че техните истерии са от грешка на родителите.

Аз процедирам с моето дете по начин, който според мен съотвества на неговия характер - старая се да му гласувам доверие, да му показвам, че съм горда, когато го оправдае, но си има ясни, точни и винаги спазващи се правила, за нещата, за които смятам, че е малък. И той го знае и не се сърди. Така е било откакто е проходил. Разбира се, че и той си има понякога своите моменти на яд, гняв и обида, когато крещи, почервенява и не знае как да реагира. Ако вината не е негова - успокоявам го. Ако е негова - тактиката ни е, че си отива сам в стаята, да си плаче и да си крещи, докато се успокои.

Другото нещо, което всячески се старая да пазя, е достойнството му. Може да ви се струва смешно за малко дете, но децата са с изключително чувствителни радари и много добре разбират (макар и да не могат да си обяснят, докато са малки) това. На мен ми се е случвало да го тупна по дупето, когато с приказки не сме успели да се справим, като по-малък, но жестът с плясването през лицето е ужасен (майката не я удря силно, просто назидателно, но за мен това е по-лошо, отколкото по-силно тупване по дупето например).

Мисля си за децата на разните племена например. Тук другата моя борба с вятърните мелници са т.нар. злояди деца. Та, в тези племена, гладуващи или бедни деца, дали има злояди и истерични? Всичко идва от презадоволяване. И двете. Според мен. Което не означава, че съм някакъв звяр с детето си, напротив. Но имаме ясни правила кое може и кое не може. И най-вече непресъхващи обяснения защо не може. Той често ме пита защо и аз съм имала моменти, когато ми се е искало да кажа - защото така, или защото така казах. Но не си го позволявам. Дори да не разбере изобщо обяснението му, имайки предвид възрастта му, той е доволен, че получава обяснение, не го претупвам със заповеди, в ролята си на по-голяма и по-силна за момента.

Гледане от баби също категорично не.

Е, това се сещам на прима виста.  

Дали е "тайна"- не знам за вас. Аз писах изрично, че не е, но нечетенето е честа болест тук и упорита, трудно напуска този, за когото се е лепнала. Честа последица е преинъчаването.

Не знам човечето какво ще отговаря, но аз не пиша никъде "ненормално е", акцентът поставям на въпроса на авторката- как да се справим. Е, за мен увещанията несконечни не са начин.
Ако за едно дете ще отнеме месец, за друго може да е нужно повече време. Но и това се писа многократно.

Убедих се, Уилма, че си права. Окончателно. 

При моите деца си има резултат от така описаното какъвто целим с баща им. За чуждите- не знам, аз не нося отговорност за тях.
Е как да продължи тръшкането? Аз не съм виждала дете, което да се тръшка с месеци и всяко тръшкане да трае по няколко часа. Особено ако винаги се показва ясно, че този тип поведение не се толерира. Ако е така ще подиря психиатър, поне аз.
Съгласна съм с Блонди, че "Струва ми се, че тези истерични навици не започват от раз - както си вървим и го спохожда тази идея и дай да се тръшкаме сега. Мисля, че лека-полека узрява, в резултат на нещо в семейно-социалните правила/режим/новости.". При нас не сме имали чак таквиз истерии, т.к., аз мисля, което подчертах изначално,  не сме стигали до там децата да се наложат с рев и тръшкане за каприз. Ако може- О.К., не им се и налага. Ако не може- и да го сторят- все едно. 

Този принцип ми е сред любимите.  Таквиз чудеса ражда, разцъфват в ученическа възраст и се берат плодове в тинейджърска.

Давам пример с едното си дете. Най-спокойното, щастливо и разбрано дете на света, което съм срещала. Формулата е, че съм абсолютно спокойна, всеотдайна, никога не съм показала раздразнение от детето си, никога не съм се скарала. Тайната е, че се чувствам реализирана като човек - чувствам се обичана, чувствам се реализирана и въобще съм щастлива със себе си. Това е тайната на послушните и щастливи деца - уравновесени и щастливи родители.

Не е въпросът как да се справим с тръшканиците, а как да не ги предизвикваме. Когато детето е "звяр" промяната трябва да е в родителя, не да стигаме до там, че да не търпим и позволяваме тръшканици, тогава е вече късно.

Децата са наистина попивателна на мирогледа и настроенията на родителите. За малките деца отвличане на внимание винаги работи, с твърдост нищо не става, също е вече късно. Сговорчивостта е най-важна.

... и айде пак отиваме в изходно положение!  Ама що пък да свършва темата?

  Е, Люлякова, ти изби рибата. А ако майката не е перманентно уравновесена и щастлива?  Или пък дискомфорта у детето е предизвикан от външни за семейството събития -   тръгване на детска, укор от учителка, неприемане от другарче?

    Колкото до описаните практики, те с нищо не се различават от това, което авторката вече прави, както личи още от първия и пост. Засега може да не и се получава, но тъй като общо взето някои сме минали през това, и сме го преодолели, и сега чакаме следващото, вероятно така ще стане и при нея.


     

Ирис, само си мислим, че сме го преодолели, чакай да видиш какви плодове ще берем в ученическа възраст!

Но ние сме. Точно за тези деца става дума в темата.
Психиатрите казват - бебешки пубертет.
Тук обаче непсихиатрите казват - не си си възпитала детето.

Люляковa, аз съм изключително спокоен, тих и усмихнат човек, но познавам много, които са импулсивни, енергични, летят направо. Както са различни възрастните, така и децата, не всички деца на уравновесени и щастливи родители са кротки.
И послушно/непослушно е много относително, като изклюичим агресията, за която няма 2 мнения, останалото е субективно. Само един пример, родител 1: "Как може да си толкова непослушна, колко пъти повторих, че ще настинеш в морето, ако киснеш много" и 2: "Много хубаво си изкарахме днес, детето беше много послушно, водата чудесна, не излизахме от нея".
Не слагам децата от темата в едната или другата категория, само показвам, че послушен е много субективно определение  



Страх ме е да си помисля дори...
Но може пък нашите тогава да се окажат добрички и да даваме акъл

"Но може пък нашите тогава да се окажат добрички и да даваме акъл "
Че вие нали давате, още от сега? 
Темата нали е затова, как да излезем от него по- запазени- и ние и децата? А не за как се казвал днес нам кой си период. И хубаво де, какво като днес някои го наричат нам как си?


Интересно- и по колко часа ти се тръшкаше детето за едно и също нещо и за какъв период?
Психиатрите казват много неща.
Може и някои да казват "Чакай да ти мине.", аз не знам.
Не знам за кои "деца става дума в темата" или вероятно вие познавате добре детето на авторката. Аз прочетох само какво я притеснява и отговорих на питането й какво правим по този повод и как резултира при нас.
Вие сте против да отговоря на въпрос? Държите да си говорим затова, какво е характерно за даден период? Дайте си такава тема. Ще си пишем по нея.

Забелязала съм, че "темпераментни" деца най-често "се падат" на семейства, в които 4-5-6 възрастни се въртят около 1 дете. Също и "злояди". Същите тези деца много често са със съвсем нормални поведение и апетит в ДГ

Люлякова, кефиш! Сега е моментът да предложиш двудневен семинар на тема "Как да се самоусъвършенствам до степен, в която ще хармонизирам всички около себе си чрез своята аура."

Моето дете също не е от тръшкащите, но той по принцип не обича да се изявява с неща, които могат да се сторят смешни или глупави на "публиката". Та при мен беше и е нужно само да покажа как изглежда подобно поведение отстрани. В такива моменти гледам да го разсея с нещо, което да изисква прости изречения, но да звучи достатъчно гръмко за неговите представи. Например ако засегна суетата му- ще му се появят бръчки като се мръщи или здравето- ще повреди някоя гласна струна като се напъва да реве, това върши работа, най-малкото се опитва да си представи как точно се случва и с просълзени, ококорени очички ме поглежда и изхленчва, заинтригуван "Моля?" Но това при мен и моето дете. Не съм си помисляла да го удрям или надвиквам в такава ситуация.... ще ми се появят бръчки  

     Абсолютно. Само за апетита нямам достатъчно наблюдения още.