Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

Ми да, то не е само да си спокоен и усмихнат. Има родители, които така са се вживяли в ролята си на родители, че са забравили и са спряли да бъдат каквото и да било друго и не разбират, че на децата им е трудно да бъдат цел в живота на родителите си. Това също ги изнервя децата. Аз от личен опит разбрах, че ако интересите ти в живота са свързани само с децата и нищо друго, то ще го закъсаш в един момент. Ужасно е натоварващо за децата. Като гледам и повечето пишещи тук имат нужда да изгледат едно филмче, да прочетат книжка, или още нещо, айде да не казвам какво  

Iris04, просто трябва да приемем, че децата ни не могат винаги да бъдат кротки ангелчета, че също изживяват стрес именно с изброените от теб неща, могат да бъдат тъжни, наскърбени и т.н.  И ако са мънички изразяват тези свои чувства по този начин. Не е толкова страшно, че се случва.

Ама така с лошото - нека да покажем кой командва - трудно се получава.

Ох, недейте почва и с темата за злоядите деца- ще ви изядат тези, с такива. 

Люлякова, дайте на нас, останалите, конкретни техники за вечно спокойствие, гарантиращо безотказна и постоянна положителна енергия.
И аз ще помоля, на свой ред, по- конкретно.
Някак имам усещането, че Ирис 04 е разбрала тези неща. Май и за останалите е в сила.
Дайте да видим и какво е това нещо, "лошото". "Кой командва", то ли? Страхотно е, че си разбрала как и кога става това по къщите. Аз още не знам.
Предложи ми какво да сторя с детето, което не си пише домашните. Дали да му кажа, че учителката не може да го командва?

  Остави го да иде без домашно.

Ох, колко пъти пробвах!
Все с принудата се действа- я забележка, я лоша оценка, я мърморене по родителски и детето става едно такова, нервно. Защо го изнервят тез педагожки, не можах да разбера. Само командват! А уж педагожки, не знаят ли, че и то си има виждания по въпроса?

Абсолютно точно!Около моето кръжаха 8 броя възрастни,едва си изтрайвах детето,вечно изнервено ,ревящо,тръшкащо се.
Ограничих всички баби и дядовци и за 2 седмици никой не можеше да познае,че това е същото дете-разбрано,възпитано, послушно,усмихнато.

Ами чак пък вечно спокойствие - няма такова.

Menina, имаш нужда,  теб бих те пуснала безплатно  

Аз ще се опитам съвсем конкретно да отговоря какво правя в случаите, които е описала авторката в първия си пост. Малкият ми син е на 2г. и 10м. и го намирам за доста, хм, енергично дете. В градината ме изгледаха доста учудено като им казах, че е щур, защото за тях е изключително кротък и спокоен. Предполагам, че се сдържа доста там, защото в секундата, в която го взема от там, само дето на челна стойка не застава

Рядко върви хванат за ръката ми или до мен, почти винаги бяга нанякъде по улиците без цел и посока, а аз го гоня в опит да го предпазя да не го блъсне някоя кола. - за мен това е признак на неизразходвана енергия. Аз го завеждам някъде, където е безопасно - градинка, полянка, парк, все едно и го оставям да тича и дивее колкото може. Знае, че там е напълно свободен да тича, скача, да се въргаля и т.н. Вървим ли на опасно място, просто не пускам. Ако се опитва да се дърпа, спирам - обяснявам, говоря. Питам го и защо иска да върви така. Давам му опции - като отидем пред блока, на полянката и т.н., ще вървиш сам, тук - не. След като съм обяснила правилата, дори и да не е съгласен, просто го хващам здраво за ръка и тръгваме. Но никога не го помъквам просто и се старая да не се чувства като чувал с картофи

От няколко месеца насам крещи непрекъснато - когато е сърдит, но в повечето случай без причина. - моят опит показва, че крещенето е огледална реакция. Може да не е винаги така, не знам, но при моите деца със сигурност е така. Когато съм изнервена и повишавам тон, те веднага попиват и започват да копират.

Не пази нищо, чупи и троши наред. -и синът ми е така, купуваме кола, той й отчупва вратите, защото така му харесва повече Не му се сърдя и не му се карам за счупени негови играчки, питам го понякога защо го е направил, но смятам, че може да разполага със своята собственост както намери за добре За останалите неща - това, което може да бъде счупено просто не е в обсега му.

Когато ми направи някоя сцена по улиците, легне и се тръшне на земята, аз се опитвам да го вдигна и спокойно да му обясня, че така не се прави, но той започва да вика, да ме хапе и удря. - в такива случаи според мен просто трябва да го лишиш от възможността да удари и ухапе. Малкият не е агресивен, но незнайно защо постоянно налага кака си Това ми е голям проблем, виждам го недвусмислено, че не е агресивен към нея и не иска да й причини болка. Не разбирам все още защо го прави. Хващам го в такива моменти. Отделям го от нея. Стоя плътно до тях и при всяко посягане му хващам ръката и му казвам, че така не се прави.

това, което написах, моля да не се чете като универсален метод за справяне в съответни ситуации, само споделям какво правя обикновено аз. Не мога да кажа дали се справям добре или не, но си мисля, че в повечето случаи ситуациите се овладяват най-вече с хладнокръвие и волски нерви.  

Така така И моите наблюдения са същите

Давам, но за нещо, през което съм минала. Ако имам (живот и здраве кротка тийнейджърка), съветите ми ще са празно даване на акъл, иронично го написах  


О, то всеки ден беше различно, от повтарящите се сещам за стоките в магазина. След като мина половин година и нещата не се оправиха, спрях пазаруването с нея. След 1-2 г. има щастието да види магазин и не се появи проблем. След 3 г., т.е. на 5 беше влезе и в магазин за детски играчки, пак не изпадна в истерия, и то при положение, че умишлено отидох само да разглеждаме, без да купуваме.


Иначе по колко време - зависи, ако седна да й говоря и да я успокоявам, да обяснявам защо не може, можеше и 2 часа да откара, ако игнорирам след 5 мин. забравяше.


Не, но повечето постове в темата бяха "Не съм виждала подобно нещо! Моето никога не прави така", с какво помага на авторката, че някой друг не е виждал такова дете  



Нямам такива наблюдения. При нас също не е така, всички близки са ни по други градове, сами си я гледаме, след като стана на 4 г. остана за ваканцията при майка ми, т.е. по време на "зверствата" винаги е била само с мен и баща си.
Като тръгна на градина вече беше минал периода, така че не мога да твърдя, но пак имаше малко издънки и там.

Основният проблем, според мен, е непоследователното поведение у родителя.
Решила съм, значи, че детето става неуправляемо и започвам да му налагам все повече и повече забрани. Получава се, че нещо, което вчера е било позволено, днес вече не е. Естествено, че ще се ядоса детето.

Дъщеря ми излезе от този период, слава Богу, но смятам, че при нея проработи тактиката с много ограничени забрани (така, че да усети, че забраната е нещо сериозно и окончателно) и обяснения. И това, което е забранено, е забранено винаги и по всяко време, без значение колко ми е спокойно и леко на душата.

А колкото до трошенето, ами да чупи! После ще си играе със счупени играчки.

Човече, трепеш рибата - евала за което!

  По скоро "Моето никога не е правило така, то би правило, ако му бях позволила, но не съм!"

  

На около три години  всеки слънчев ден използвах да   извеждам детето- дали в  Морската градина или квартална градинка-всеки път си тръгвахме с рев и тръшкане.Всеки път!От рождени дни също.Изпадаше в истерия,риташе с крачета.Говорех му,  в крайна  сметка когато успявах го грабвах и го отнасях, но това не винаги е толкова лесно.Преди да излезем си говорихме, след това-също.Ами не го преодолях, никак.Просто в един момент свърши .Не го давам като съвет,  не казвам, че няма начин, но за съжаление, аз не го открих този начин- След определен период от възрастта му  не се тръшка при прибиране.Но този омагьосан кръг се повтаряше до  безкрай.Излизане, игра или разходка, тръшкане и пак, и пак.В един момент просто свърши и толкова.

Хващала съм го здраво  за ръка по  улиците и не съм го пускала, но  ако той реши започва да тегли ръката си по доста неприятен начин, ужасно е усещането имам чувството,че ще му счупя ръчичката, дори не зная как точно да го опиша.Може и да не ви се вярва,  но детето на три  понякога физически беше по-силно от мен, успяваше да си освободи ръката.

За злоядите деца не ми се подхваща темата, но при моето нещата са  по-особени за храната.Не е "представителна извадка" и причината за злоядството му е твърде специфична.
Но  независимо как стоят нещата при моето дете, не мога да се съглася, че презадоволените са  злояди.Дете, което закусва стабилно, после яде сладолед на плажа, после баничка, после чипс и не му се отяжда какво е, да не би да не е презадоволено?

Именно. А кога яде нещо здравословно и пълноценно? За това ще е злоядо, нали? Не съм чувала за злоядо дете към чипс, шоколад, зрънчо, бонбонки и т.н. 

Но това е друга тема, да не я подхващаме 

Ами аз не обсъждам останалите постове. Лично отговорих- първо на авторката и второ- на още едно-две запитваня от други хора да напишем конкретно ние какво правим.
Нещо не разбрах- да не им отговорим, да отговорите само вие, да отговорим, но в стил и начин, по който това да бъде харесно и възприето от точно определени хора или друго?

Ясно бе, и останалите, които даваме примери и съвети, пишем за неща, през които сме минали.   Нали точно това и заявяваме "ние какво правехме".   Ех, трябваше сигурно още на стр. №2 да го туря в червено. Голямо нечетене пада тук.


"Иначе по колко време - зависи, ако седна да й говоря и да я успокоявам, да обяснявам защо не може, можеше и 2 часа да откара, ако игнорирам след 5 мин. забравяше."- Ми ето ти начин на действие. Похват някакъв. За какъвто пишат и останалите. Или понеже те са "останалите", тяхното не е похват? Или пък е похват тиранизиращ?




Не ми се връзват двата поста.
Но след като вдянах, че всъщност си намиламе едно и също съм съгласна с:

"На около три години  всеки слънчев ден използвах да   извеждам детето- дали в  Морската градина или квартална градинка-всеки път си тръгвахме с рев и тръшкане.Всеки път!От рождени дни също.Изпадаше в истерия,риташе с крачета.Говорех му,  в крайна  сметка когато успявах го грабвах и го отнасях, но това не винаги е толкова лесно.Преди да излезем си говорихме, след това-също.
Хващала съм го здраво за ръка..."-
Още един начин. Измежду вече упоменатите. Очевидно често проработва.
Резултира по някакъв начин. Както писах- понякога- след седмица, понякога- след година.  

Е, даде ли някой идея какво да правим с нашите домашни и педагожки? Че ми е на дневен ред.

Примерът не беше със злоядо дете, напротив, точно за презадоволено дете, което винаги си хапва.Достатъчно ги наблюдавам и по плажа и на планина
За злоядо към чипс, шоколад, бонбони -моето.Интерес може да прояви към лъскавата опаковка, но не и към съдържанието.
Освен това до сега никой не е виждал детето ми  да яде на рожден ден, а там уж са все любими за децата  неща.Но моето не е пример.

Всъщност и тук намерих начин- колкото- толкова.След като възрастните на една и съща възраст имат нужда от различно количество храна, защо и децата да не са така.Колкото -толкова.Успокоявам се и със зодията му, колкото и да е несериозно-не съм  виждала никога "Везна" да си хапва добре.