Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

Това ли е моментът да си направя ритуално сепуко?
Не, я по-добре виртуално да се оттегля, дорде ми е останала капка достойнство!
Приятен ви уЙкенд!

 




 Не знам, щом се е стигнало дотам да не ви слуша, когато му казвате да си напише домашните, проблема е заложен много отдавна, сега вече  е късно да се направи нещо.

   Шегувам се, шегувам се.
   
 
   Всъщност пишем всички едно и също, похватите ни са едни и същи, буквално, включително и на авторката, само че на една майка и бъйгънясва от едно, а на друга от друго.
 В тая връзка, аз вчера видях един 12 годишен юнак от нашия вход, когото майка му по всеобщо, включително и мое мнение възпитава чудесно и въобще е едно много приятно дете - та той взе, и си изхвърли малката бутилка от вода, наполовина пълна от прозореца на рейса, право на предното стъкло на една кола отзад, под одобрителното хихикане на приятелчето си, макар че стоящият до него възрастен му каза да не го прави...

Не нас бе, пак не сте прочели, не аз му задавам домашни.  Моите домашни- кофа, чистене, си ги "пише". С тираничен похват го приучих.  Обаче защо трябва и учителките да му създават дискомфорт?
Аз до тук ред не съм написала срещу нечий похват, ма на що чудеса и крайности се начетох- от как се тормозят децата и не ги разбираме, през колко гадно нещо е дисциплината и колко лоша дума "правилата",  до как не ги учим на нужното и не предлагаме нищо конкретно.
ххххххххххххххххххххххххххх
Ако беше "водка" и то пак на половина, би било още по- страшно.
Затова си пиша- в ученическа възраст става още по- интересно. Ще видите!  Не ви плаша. Жив купон си е. Кой казал тука, че точно вашите деца ще ръсят шишета през прозорците?  Няма такова нещо! С няколко обяснения и лъчезарна усмивка, със спокойствие и толерантност ще си гарантираме всички едно безоблачно щастие.

Понеже чета от начало, отново се уверявам, че  всички имаме почти еднакви похвати, с дребни изключения. Отново повтарям казаното по-горе, че има деца... има и деца.
Сетих се за пример с моя голям син. Беше на повече от три години. Започвам да пържа картофи - (много рядко правя това) и той ми казва с нервен тон, че ги иска като в ресторанта. Отговарям "Добре, ще са като в ресторанта". Той, почти през сълзи: "Ама аз ги искам със сирене!", Аз: "Добре ще сложим и сирене." Той вече в истерия: "Ама аз не ги искам така, аз ги искам, като в ресторанта..." В този дух продължих да бъда спокойна още малко, и му заявих с леко повишен тон, че ми пречи да готвя с не смислените ревове, и че ме дразни така и вече не си спомням какво още съм казала, но той рева почти до като седна на масата, опита картофите и каза "Мамо, чудесни са! Точно така ги исках!" С описанието на това безумно поведение просто искам да кажа, че има моменти, в които чудесни деца могат да изтрещят. Нямам представа за какво беше нервен, но си го изкара на мен, по този начин.
И за да избегна коментари от сорта "Щом правиш каквото поиска..." Не е така. Правя това, което аз искам, а ако съвпада с техните желания - чудесно!
 Ирис - 

  Джуди, аз шегувам, обаче ако в тоя форум някой постави проблем като  "Детето ми не иска да си пише чертичките и луличките, реве и истерясва, писнА ми" ще получи от определени потребители отговори от типа " Не сте му създали навици за учене, сами сте си виновни".  И може и да имат право, но не е там въпроса...

   Колкото до домашните, за какво са тия домашни, не може ли да го навиеш да потърси повече информация по това за което са, интересна, ако са по физика - филм на Дискавъри, ако са по история - нещо любопитно, та хем домашното да си напише, хем да не умре от скука.  Племенника ми на 14 стана експерт по средновековие на Балканите заради Дракула...

То това за домашните, може да не е пропуск само на родителите... Когато давам открити отговори на въпроси децата си, често ми казват, че са малки за това... Педагозите ми го казват... После същите тези педагози се дразнят, че децата нямат никакво желание да се ограмотяват.., ама тази тема е друга.

Judy, може и за едно и също да говорим, не знам. Последно пиша, че вече ме е срам да повтарям едно и също, ама като не мога да се въздържа, така е  

Вашите съвети (поне както ги разбрах) са, че да кажем за примера в магазина, трябва твърдо да обяснявам при всяка истерия, че не може и точка. Т.е. твърдост и непреклонност, докато детето се прекърши и спре да плаче при влизането.

Моят е, че при тези деца това спира след 3 г. и разбира се, не пречи да си истерясват всеки ден в магазина и да си говорите едно и също, но това няма да помогне, докато не мине въпросния период (то ако помагаше, нямаше да има такива теми). И ако дотогава просто спрете да посещавате магазина, без обяснения, детето го израства и влизайки на 3-4 г. вече няма истерия.

Може да не съм ви разбрала правилно, но ако е това, разликата е огромна.

Кое не се вързва? Че мълча, докато се успокои? Не й говорех просто  


И нямам нищо против човек, овладял истерия да сподели, но ми стана чудно да споделят, че никога не са виждали такова дете, но поставят диагнози с увереност

И уточнявам за 100-тен път сигурно - имам предвид само възрастта под 3 г., нагоре нямат нищо общо похватите ми.

Знаеш ли, има един такъв момент- не ме питат.
А и лично моя, като отстраня майтапа, си ги пише, стига да не е забравил, че ги има. 

И навиците за учене се възпитават, наистина. Айде, мен и потребителите ни остави. Учителите тъй казват.  Е, не от днес за вчера, разбира се.
хххххххххххххххххххххх
Човече, ако на мен не ми вярваш, питай Уилма. 

Не е въпрос на цел /магазина/ детето "да се прекърши", ама никога не е бивало цел и не се сещам някой да е писал така. Просто има моменти, в които човек няма избор на ситуации. Трябва да си тръгнем от люлката, просто е нужно. Не мога да си играя да заобикалям всяко "трябва" и не мисля, че е нужно. Не ви задължавам вие да си го правите.
Ако аз мога да ида седмично да си напазуравам без деца, то има хора, за които туй чудо е мисия невъзможна и децата си ходят навред с тях. Те си знаят ситуациите. Обаче и аз съм ходила в кварталния магазин с деца и не с горната цел /едва ли някой го прави/, а да си напазарувам. Поради писаните причини в прав текст по- горе не купувам всичко, което се поиска. Искано ми е бивало, да, повтаряно, потропвано. Но ако не поддадеш още в началото, няма да се търкулне канарата. Ако бях заобиколила проблема вероятно и този навик да се чуе, че има невъзможни неща, нямаше да го има. Аз тъй си го обяснявам.Друг - може иначе. Аз на кого съм оспорила тук правото да си обяснява каквото си ще? Освен когато се интерпретира нещо, което е казано различно.

Боже мой, четете /знам, че е досадно, ама като не се прави... /- кой е написал,  "твърдо да обяснявам при всяка истерия, че не може и точка"? Съвсем друго бе написано за обясненията, не "не може" и "точка". А на мен, примерно, не ми е писвало да обяснявам едно и също. Напротив- обяснявам си. Още от 1 годинка и първите "дай- дай" и хленч- хленч. А и виждам как редовно се действа наопаки- веднага следва куп и цун. Как се задейства механизмът у малкото дете? Нормално: хленч- куп, ако няма куп има повече хленч.

И ако купуваш, "защото детето плаче" /виждала съм и в кварталния магазин и в големите магазини/, периодът може и да не отмине или да премине в следващ, пак толкоз лицеприятен. Тогава пък може да се питаш други неща, по- интересни.

Пак казвам- за чужди хора и постове не отговарям, но истерии не е като да не съм виждала аз, поне. И често виждам моментално причина- Блонди даде пример вече за такава. Аз съм виждала подобно.
Разбира се че за под 3 години ще си пишем. За по- натам за мен истериите следва да са отминали. Като как ще изглеждат тогава децата са факти, които не се пораждат от нищото. Те са последица точно от предходния период. 
хххххххххххххх
Писах и преди какво не се връзва- идеята ти "че нищо не се прави"- не е така, очевидно се прави нещо.

За съвсем различни неща говорим, въобще не ми е и минавало през ума за задоволяване на искането, те повечето бяха абсурдни, на Луната не мога да ида.
Никога през живота си не съм взела нещо, заради хленч.
6 месеца се борих по вашия метод - с обяснения.
Истериите ставаха все по-големи.
Спрях обясненията на 2 г., край с приказките, край с всичко.
Спрях посещенията в магазините.
Изчаках да мине бебешкия пубертет.
Да, когато не съм имала избор, инцидентно съм влизала, пак си изпадаше в истерия, следваше игнор.

Не знам какъв механизъм се е задействал, но на 3 г. се съмнявам, че е помнила какво съм говорила на 1 и половина, факт е, че го израсна, ако вие го отдавате на обясненията ми в толкова далечен период, ок, от тях е, дайте да ходим да си почиваме вече, пък който има зверче, да си го гледа  plam, успех! 

= не влизам в детски магазини с него
= не купувам играчки
= ако силно истеряса на улицата го нося с гръб към мен да не ме одере до вкъщи или безопасно място
= старая се да го прибера преди да се умори много
= обяснявам дълго, подробно и без да очаквам нищо в резултат на обясненията, само когато е спокоен
= спираме се на всяко боклуче, камък, кола, кабел, и пак обяснявам
= много неща разрешавам - ако нещо забраня, е под формата: " това не може така, но може иначе"; "днес ти купих кифла, значи не може Зайо Байо". Т.е. заедно със забраната да има и нещо положително.
= най-ефективно спирам истерия като направя нещо странно, без да говоря
= когато искам от него да направи нещо, спазвам принципа "дай му време да си помисли". Почти винаги решава да ме послуша, но след размисъл, ако повторя веднага "заповедта" се заинатява

в отговор на заглавието - нормално е, този период си е направо звероподобен. А това какво било при нашите баби или в Сомалия няма нищо общо. Живеем си в нашия свят с нашите си проблеми.

  Моите момчета явно са най-кротките на света.
Баткото беше на 1г.9м. когато се роди малък.Знаех,че тримата ще се разхождаме без ничия помощ и от рано подготвих детето.Още преди да родя с много търпение го научих да върви ДО мен,без да му подавам ръчичка.Понякога ми беше жал,но нямах избор.Пресичаше плътно до мен из малките улички.Когато бебето се появи,нямах никакви проблеми с ходенето до поликлиниката и хранителния магазин с бате до количката.Нито 1 не се е отнесъл по кола,куче или нещо друго.
Малък е на 2г.2м.,от 2м. сам иска да ме държи за ръката по пътя.Преди това се носехме на ръце за по-бързо при далечни маршрути.

За бате-на 4г.-ходи само до магазина отстрани на блока със списък и парички в ръчичката,пита за рестото и успешно носи покупките до финалната права,тоест мен 
Отвън му давам чип-а за входа и го наблюдавам.Отива и слага чипа,отваря си и се качва на 5 етаж,където живеем-нямаме асансьор! и се промушва през решетката на етажа ни и чука на вратата ни.Аз разбира се го наблюдавам отвън как се качва по стълбите(вижда се),а баща му го чака до вратата.

Някой ще ме нападнат,но няма да отговарям на нападки.Искам детето да е научено на самостоятелност,на последователност в нещата-магазин-покупки-ресто-връщане при мен ...
Да не говорим,че умишлено го пуснах с брат му и още 1 5г. хлапе последния път.Аз бях зад тях и се крих зад колите.Исках да видя дали ще загуби брат си,но той се справи блестящо. Като изоставаше го чакаше,като тръгна в друга посока го хвана за ръката и го поведе

http://child-psychologists.info/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D … 0%B0%D1%82%D0%B0/
Дано това малко да успокои авторката, защото мисля, че е изчерпателно по темата.

tsankova, в твоята история все едно видях моя големия син. Понякога той се държи така. Просто понякога има нужда да се разсърди и разплаче за нещо, все едно какво. Вкъщи дори си имаме термин за тези му състояния "свърши му тока". Обикновено се получават, когато е уморен, превъзбуден, а понякога просто му е криво. В този случай ревът му сложи, следващият наш термин, "за зареждане на батериите". И наистина, когато си пореве и "зареди батериите", става отново усмихнато, разбрано и лъчезарно момче.

Aз овладявам истериите за минути, ако въобще се случи да се стигне дотам, предимно гледам да не ги допускам.
Не зависи от това дали ще му говориш или ще мълчиш, а как ще се държиш и по какъв начин ще му кажеш или покажеш на това дете, че си недоволен от поведението му. Не един път съм наблюдавала майки, които с най-дебилния глас казват "аууу, не такааа, така не е хубавооо, не удряй момченцетооо, не се хрърляяяяй..." и после с безпомощни очи към хората "ето, пак, аз колкото повече й казвам, тя толкова повече напук ми прави...." - ми малоумница, която не знае как да се справи с 2-годишна пикла.

Янечек, не знам, никога не е удряла дете, нямам опит в това.

Но за другите неща, какъвто и глас да използвам, ревът го заглушаваше