Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

Бих добавила: и без количка, поне тип чадър.

Аз дори в обикновен магазин не влизам с малкия, само ако сме с мъжа ми и то детето винаги е вързано в количката. Няма друга опция. Той си е свикнал и си знае мястото, т.е. в количката.

Сама с двете деца никога не влизам в какъвто и да е било магазин, да не говорим пък в такъв за играчки.
Пеша не ходим, а по улиците от точка до точка, ако ходим на разходка, малкото "бебешко пубертетче" винаги е в количката. Големият я бута и така всички са доволни. Ако няма трафик наоколо го възнаграждаваме с изваждане от количката и тогава е много доволен. Тръгне ли да бяга, айде пак в количката -и така. Звучи тиранично, но е по-добре така, оттколкото да го търся под гумите на колите.
На детската площадка съответно няма никакви ограничения.

Истината според мен е ,че трудно се възпитават деца и че никои не е достатъчно подготвен за тази отговорност.Ако си се справял добре с първото дете ,бързо с идването на второ те се дава да разбереш ,че някои друг определя правилата.общо взето като почнат да се инатят ги изпращам в тяхната стая да си помислят какво искат , и като стигнат до окончателно решение ,да дойдат и да го споделят . Така и ние се натоварваме по малко , и те разбират ,че има някакви правила които да се спазват.

Здравейте! Прочетох доста мнения и реших и аз да споделя моя проблем с надеждата, че някой може би се е сблъсквал с подобно нещо и ще помогне със съвет. Синът ми е на три години, плаче за всяко нещо и се тръшка, инати, дори рязането на нокти се превръща в борба, докарва ме  почти до нервна криза за всяко нещо, което трябва да направим. Не е проговорил още, казва само няколко неща и не мога по никакъв начин да му обясня за нещо и да се разберем. Ако някой е имал късно проговарящо и инатливо дете, моля да сподели опит, ще се радвам на всеки съвет, защото вече съм на ръба на отчаянието.

 Спокойно, в един или друг период всичките го правят, не е нещо кой знае какво. Моето е почти на 6 и сме минавали през доста такива.
  При вас, обаче, ми се струва, че може да има връзка и с това, че детенцето не може още да говори. Вероятно и това че още не може да изрази желанията си вербално го кара да се ядосва допълнително и да се държи, както казваш ти "инатливо". Трябва много да му обясняваш, непрекъснато да му говориш, сведи възможностите за разправии до минимум и дръж само за жизнено важните неща, и така.
 Не настоявай за изрязване на ноктите насила, да направи нещо, което реално не е важно точно когато ти си казала само да да те "слуша", прилагай хитрости и тактики.   досадно е, но какво да се прави, с израстването стават по-умнички и по-разбрани.

А това нормално поведение ли му е или е започнало от скоро, от определен момент? Свързваш ли го с някаква промяна, с някакво събитие?
Когато се инати за нещо, което е непозволено, ти какво правиш? А баща му? А други възрастни около него, ако има такива?
Педиатърката му има ли мнение по въпроса? Ако да- какво?

Дъщеря ми е на 3г и 2м.От съвсем малка е бясна като развързано куче.В къщи не се спира-разхвърля,тръшка се,чупи,беля след беля прави.Не мирясва на едно място.Навън търч8 като разпусната.Ужас е.По-щура е от момче.Направо ми се плаче като побеснее.Като и се скарам започва да крещи и да се въргаля по пода.И бой е яла.Баща и и угажда за всичко.Никога не и се кара.Напротив.Вика по мен ако аз и се скарам.Направо не знам какво да правим.

При подчертаното по- горе намирам за нормално така описаното поведение на детето. Дори не съм оптимист, че проблемът "се оправя с възрастта".
Проблемът е поведението на баща и разминаването между реакциите ви.
За мен е недопустимо това, което си посочила в предпоследното си изречение, особено ако е пред детето в момент, в който му правиш забележка.
Не съм оптимист за ситуацията при това положение. Говори с таткото. Поне ако има нещо против твоите реакции да ги обсъждате насаме.
Угаждането "за всичко" е голяма бомба, също. Лесно е за угаждащия в ранна детска възраст, след това си плаща, както и околните.

 

За съжаление - от всичките ти теми (а аз попаднах вече на няколко твои) мисля, че имаш един основен проблем - твоя съпруг Другите са само следствие...

Това, че не е проговорил още, не означава, че не те разбира. Трябва да му говориш и да му обясняваш всяко едно нещо, не трябва да налагаш. Ако можеш, извъртай нещата на игра.

На игра децата се научават на много неща. Това, че детето не говори, мисля, че е добре да се консултира с логопед. Той ще направи оценка на ситуацията и какви мерки да се вземат.

Благодаря на всички за мненията,надявам се и други да се включат.В детската градина, където ходи има логопед, но каза, че е рано още да  работи с него. Когато споделих проблема с педиатърката му, ме попита дали ме разбира, според мен разбира за какво му говоря в повечето случаи. Старая се да съм търпелива, да обяснявам всяко нещо,повтарям думите многократно, когато му кажа кажи еди си какво, повтаря след мен, макар и по негов начин преиначена думата, много обича да пеем и сам ми казва коя песничка, пак си ги е кръстил по негов начин, а ако не може да го каже, го показва с ръце.Така че, това малко ме успокоява, че ще проговори, знам че предстои много работа и трябва търпение, но понякога ме наляга отчаяние...

Аз бих отишла на консултация с добър детски лекар, който ще провери сам, а не който ще ме пита "дали разбира". Не мишсля, че родителят е обективният източник на информация за състоянието на собствените си деца. Ако искам истината- бих я потърсила. Поне аз.

Малечка, нормално е да се отчайваш понякога. Моето голямото до 2 год. казваше 3 думи. После обаче проговори и за 2-3 месеца изчисти речта, с малки липси на звуци, които се появиха по-късно, не е говорил бебешки думи. Между него и други деца проговорили по-рано нямаше никаква разлика - напротив говореше чисто. На мен ми се наложи да търся логопед към 3-тата му година, защото започна да заеква. На мен също ми казаха, че е малък за логопед, обаче това ме изумява.
Предполагам, че развивате фината моторика. Много игри за работа с пръстчетата. Нанизване на мъниста, месене на глина, пъхане на предмети/конци в дупки/дупчици. Сигурно знаеш.

male4ka66, искам само да ти кажа, че не всяко неумение на децата да ни сътрудничат се свежда до "инатене". Съществува, примерно, съвсем реално състояние, сложно наречено сензорно интегративна дисфункция, която може да бъде в по-силна или по-слаба форма, и което на практика означава, че усещането на някои деца може да е по-различно отколкото ние смятаме за "нормално" (поне за известно време). Рязането на нокти или пък стригането на коса, примерно, може да им създава съвсем реален дискомфорт, дори болка. Има и други състояния, които пък правят едни деца нервни и "инатливи" при неочаквани промени, дори дребни, в ежедневието им. Отделно самото неумение да се изразяват им носи допълнителен стрес и фрустрации.

Говорейки на теория и от личен опит с такова "инатливо", не обичащо промените, рязането на нокти и късно проговорило дете, максималното минимизиране на дразнителите, които го изкарват извън равновесие, е била най-добрата ми стратегия. Консултация със специалисти - педиатри, психолози, логопед - това се подразбира. Сега на 6 години нещата при нас са съвсем различни.

Много интересна тема!
Имаше много препоръки, тактики, трикове и съвети, които в различен период съм прилагала, за установяване на хармония у дома.
Ще помоля за отговори от онези, които са имали проблем с ходенето за ръка.... До каква възраст се возеха децата в количка и кога започнаха да не искат да ходят така?
Ще кажа и защо питам: Наблюденията ми върху околни деца са, че в момента, в който ги пуснат от количката... те "подивяват", търчат и скачат, крещят и се търкалят - като "отвързани"... Ми те са си такива, до преди минути са били вързани 
Моят личен опит е с моето дете - не искаше да се вози в количка от много малка, още едва ходеше (на 1 г. - януари месец), когато разходките ни бяха истински разходки - тя ходеше, хваната за ръка (иначе падаше  ). Излизахме по няколко пъти на ден, защото бързо се уморяваше и измръзваше - не е като в количката, тя на топло и мама да се разхожда. Така свикна да ходи на дълги разстояния и винаги за ръка, вървим и си говорим (основно аз де  , тя мучи, блее или кудкудяка според с какво се разминаваме или виждаме около нас - живеехме в покрайнините на село Банско тогава).
Беше около 3 годишна, когато реши, че е време за самостоятелност и не искаше да ми дава ръка... тогава просто не излизаме. Правим уговорка у дома, че ще ходим за ръка докато стигнем площадка или пързалка, ако си издърпа ръката просто се връщаме в къщи - без преговори кой голям, кой може, кой не е бебе. Имаме уговорка, спазваме си обещанията, ако ли не - понасяме резултата. Скоро ще навърши 4г. и още ходи за ръка докато стигнем мястото, за което сме се запътили.
За ходенето в магазин е другото нещо, което ми направи впечатление -  докато беше малка не съм и купувала нищо в хранителен магазин, зрънчовци и вафли още не давам! Разбрали сме се, че на Коледа се яде шоколад, НО сигурно и тогава ще забрави сред веселбата, подаръците, украсите и при многото срещи с приятели и роднини Извинете за лиричното отклонение, но смятам нещата са тясно свързани. И така, ходенето до магазина е самата веселба, а не какво ще купим - за нея е нямало друго освен плодове, но те не са в шарена и лъскава опаковка 
В детски магазини предпочитах да ходя сама, защо ми трябва на здрава глава болест  Скоро обаче умишлено я заведох, за да разгледаме (имаше предварителен разговор), да си харесаме нещо, което да поискаме от Дядо Коледа или за рождения ден. Нямаше драми и тръшканици, просто искаше и това, и това, и другото, и онова... Решихме, че ще помисли и тогава ще формулираме желанието за една голяма или няколко по-малки играчки. Така си излязохме, без проблеми, сега мислим 
Последното, което ще засегна е "злоядството".... но само с две думи, че темата наистина е дълга и не е тук мястото Моето дете е онова, което не яде в ДГ, яде само хляб и понякога плод!