Идем 
- Публикувана: 30 септ. 2011, 00:43 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2011, 10:26 ч.
Януари 2007
Лилитооо, не знам за доматите, ама или им добави ракия, или спагети. Може и двете! 
Селма, аз за утре съм под въпрос, по-скоро няма да дойдем, нещо не мога да се организирам добре. А и Симона все още леко подкашля, снощи даже не беше леко
Не е болна, пак от нейните си истории е, ама да я видим довечера как ще е.
Момичета, стиснете по един палец да се закрепи здрава до другия петък, че имаме планове да й правим тест за алергия. Всеки път го отлагаме, все нещо изниква, много се надявам сега да успеем, но трябва да е перфектно добре.
Селма, аз за утре съм под въпрос, по-скоро няма да дойдем, нещо не мога да се организирам добре. А и Симона все още леко подкашля, снощи даже не беше леко
Не е болна, пак от нейните си истории е, ама да я видим довечера как ще е.Момичета, стиснете по един палец да се закрепи здрава до другия петък, че имаме планове да й правим тест за алергия. Всеки път го отлагаме, все нещо изниква, много се надявам сега да успеем, но трябва да е перфектно добре.
Ним може ли, като ти остане време да пишеш подробности за тези тестове за алергия,може и на лични
Ще пиша непременно, само да го направим.
Аз лично за себе си не виждам особен смисъл, ние каквото сме могли, сме ограничили. И да излезе алергия към полени, към домашен прах или мляко, не виждам какво повече можем да направим. Но Симо много държи да направим теста, така че ще се пробваме. Ние всъщност се пробваме от миналата зима и все нещо има - или е пила противоалергичен сироп, или е пила урбазон в последните 8 седмици, или е грипна епидемия и не става, или е пролет, когато вече не е подходящо... Дано сега успеем!
Ним успех 
Ние не можахме да тестваме Веско, защото категорично отказал да го дерат с иглата по ръката. Бяха го завели Боби и майка ми и детето беше изпаднало в истерия от вида на иглата за тестуване. На мен все не ми остава време от работа
Увещавахме се дълго, засега е забравил - дано да успееме да стигнем до тест, че като се сетя как се измъчи пролетта и лятото ...
Относно спането - и двамата се будят поне по веднъж през нощта, за да ходят до тоалетна. Подледно Цветан го усетих, когато си лягаше обратно в леглото,батко му обаче все още държи да ме събуди, да отида с него, след това да го сложа в леглото и завия. Явно малките наистина са по-оправни
Друго, което ми прави впечатление е, че Веско започна да се страхува, или си измисля страхове - щял да дойде вълка, или някой лош човек и разни други такива. При вас има ли го този момент и как се справяте с детските страхове?
Ние не можахме да тестваме Веско, защото категорично отказал да го дерат с иглата по ръката. Бяха го завели Боби и майка ми и детето беше изпаднало в истерия от вида на иглата за тестуване. На мен все не ми остава време от работа
Увещавахме се дълго, засега е забравил - дано да успееме да стигнем до тест, че като се сетя как се измъчи пролетта и лятото ...Относно спането - и двамата се будят поне по веднъж през нощта, за да ходят до тоалетна. Подледно Цветан го усетих, когато си лягаше обратно в леглото,батко му обаче все още държи да ме събуди, да отида с него, след това да го сложа в леглото и завия. Явно малките наистина са по-оправни
Друго, което ми прави впечатление е, че Веско започна да се страхува, или си измисля страхове - щял да дойде вълка, или някой лош човек и разни други такива. При вас има ли го този момент и как се справяте с детските страхове?
Манана, Симона имаше такъв период на страх от баба Меца, защото ги плашеха в яслата. 
Нищо не помогна тогава, обяснявахме, че баба Меца е бабата на мечо Пух, ходихме на зоологическа градина да гледаме "страшните" вълк и мечки и се оказа, че вълкът е по-малък от дворното ни куче. И пак Симона не беше съвсем убедена. Накрая говорихме умолително-остро със сестрата в яслата да не плашат децата така. 
Към днешна дата сме го надживяли този страх, но не беше никак лесно. Мисля, че децата вече са големи и фокусът може да не е насочен към "виж колко не-страшен е вълкът", а обратното - "да, той е страшен, но мама и татко (баба, каките в нашия случай, дядо, госпожата в градината и т.н.) са винаги до децата, за да ги пазят.
Нищо не помогна тогава, обяснявахме, че баба Меца е бабата на мечо Пух, ходихме на зоологическа градина да гледаме "страшните" вълк и мечки и се оказа, че вълкът е по-малък от дворното ни куче. И пак Симона не беше съвсем убедена. Накрая говорихме умолително-остро със сестрата в яслата да не плашат децата така. Към днешна дата сме го надживяли този страх, но не беше никак лесно. Мисля, че децата вече са големи и фокусът може да не е насочен към "виж колко не-страшен е вълкът", а обратното - "да, той е страшен, но мама и татко (баба, каките в нашия случай, дядо, госпожата в градината и т.н.) са винаги до децата, за да ги пазят.
Manana, Ники доста дълго време имаше страхове, а дори не беше плашен. При по-чувствителните деца е така, фантазията им измисля какво ли не.
Често те трансформират нашите страхове в свои, усещат ни.
Справянето е според детето, на всяко различно нещо му въздейства. Някои предпочита те да влязат в ролята на герой и да преборят чудовището, други искат близък да им помогне и да е героя, който ги пази.
Кога се провявяват на Веско страховете?
Често те трансформират нашите страхове в свои, усещат ни.
Справянето е според детето, на всяко различно нещо му въздейства. Някои предпочита те да влязат в ролята на герой и да преборят чудовището, други искат близък да им помогне и да е героя, който ги пази.
Кога се провявяват на Веско страховете?
). Ще си намеря книжката и ще пиша.
Ха-ха Ноем, явно ми се ще макия дзвер да ена толкова 
Все се чудех на мама Саша едно време как може да нарича сладкото, малко Миме - дзвер, е сега вече я разбирам
Анджи основно страховете са вечер, преди лягане. Понякога през нощта идва в нашата стая и казва, че бил сънувал нещо страшно. Принципно той е с дост развито въображение, дори госпожите в детската потвърждават, че има дар слово и въображение. Сигурна съм, че там никой не ги е плашил, у дома също категорично съм забранила да се опитва някой да ги плаши, дори напротив и баща ми и майка ми и ние обясняваме, че няма нищо страшно, че в къите животните не може да влязат, че те незакачат никога човек, който не ги закача тях и т.н. Просто се чудя дали е зов за внимание от негова страна или са типичните детски страхове
Все се чудех на мама Саша едно време как може да нарича сладкото, малко Миме - дзвер, е сега вече я разбирам Анджи основно страховете са вечер, преди лягане. Понякога през нощта идва в нашата стая и казва, че бил сънувал нещо страшно. Принципно той е с дост развито въображение, дори госпожите в детската потвърждават, че има дар слово и въображение. Сигурна съм, че там никой не ги е плашил, у дома също категорично съм забранила да се опитва някой да ги плаши, дори напротив и баща ми и майка ми и ние обясняваме, че няма нищо страшно, че в къите животните не може да влязат, че те незакачат никога човек, който не ги закача тях и т.н. Просто се чудя дали е зов за внимание от негова страна или са типичните детски страхове
Алекс досега не ми е говорил за някакви страхове.
В градината веднъж посочи една от лелките и я нарече баба Гая (баба Яга тоест).Или тя се е опитвала да го изплаши,а той е приел,че му се представя ,или.....
не знам,защо я нарече така (да уточня,визуална прилика няма ).
Но не мога и да твърдя,че няма страхове....Просто не смея....Много ми е загадъчен този моя юнак.
В градината веднъж посочи една от лелките и я нарече баба Гая (баба Яга тоест).Или тя се е опитвала да го изплаши,а той е приел,че му се представя ,или.....
не знам,защо я нарече така (да уточня,визуална прилика няма ).Но не мога и да твърдя,че няма страхове....Просто не смея....Много ми е загадъчен този моя юнак.
Пореден китайски боклук 
