Есента е тука вече, пълзи и се изправя декемврийското човече! № 10

Привет и от нас,

Иве, браво на момчето, герой е той  

Ние бяхме на детски рожден ден с каката, отрази ми се много добре да поизлезна от къщи, че нещо бях яхнала метлата от вчера

За обличането - Калина ходи много леко облечена, такава е от малка, вечно й е топло. В ДГ също им е много топло и ходи с тънки блузки, пуловери почти нямаме в гардероба. Сега малката пак гледам да не я обличам много, макар че бабите непрекъснато ми правят забележки, но не ги отразявам особено.

Сега на РД имаше едно момиченце, беше облечено с блузка, сукман и отгоре един вълнен пуловер, е направо кипна това дете, бабата която го беше довела чак накрая се сети  че може да му е топло.   

Аз самата бях много зиморничава, но след бременностите нещо ми стана и сега не мога да вирея много на топло.

Да се оплача. Бяхме в един детски център (то е само един в града де   ), аз , Явор , мм и Тея и се забавлявахме )) Имаше и една момиченце на 2,5-3г. Голяма сладуранка, както и 2 момичета. Както си играхме с един конструктор момиченцето се пресегна и със всичка сила ощипа Тея. Съответно Тея нададе вик и заплака. Момичето / аниматорката/ започва да и обяснява, че не трябва така и т.н. и пита малката - защо я удари - "защото искам да плаче"   И съответно аниматорката пак обяснява, че не е правилно, че детето го боли и пита "нали няма да париш повече така", малката нищо не каза. Продължаваме да си играем, аз плетно до нея през цялото време, както и мм, аниматорката гледа да я държи далеч от Тея, занимава я. В един момент както беше на 2 метра от нас, направи една крачка, пресегна се и я удари с все сила през главата с юмрук. дори не можах да реагирам   Толкова самодоволно изглеждаше това дете... Разбира се излязох на вън да я успокоя, аниматорките извикаха майката и детето си тръгна, Като успокоих Тея влязохме пак и докато се обличахме и обувахме си говорехме с момичетата и те споделиха, че това не е първия случай с това дете. Имало е подобни изблици и преди, уж майката била говорила с нея, нямало да прави повече така.

И стоим и си мислим с ММ както може да провокира едно дете да се наслаждава на чуждата болка? Насилие в семейството, нещо, което е видяла по телевизията? Не мога да приема, че това е период категорично, това дете беше доволно от това, което постигна.

Вие какво мислите?

п.с. Смених си ник-а дано ви допадне 


Мама Ива, радвам се че сте добре и аз ви мислих вчера

Ужасно е това , но за съжаление май има доста такива деца. Аз също не вярвам, че това е период. Според мен това се дължи на насилие от страна на родителите, постоянно крещене след детето, унижаване и др. от сорта. Деца, които растат в такава среда таят много агресия в себе си .
Бях писала преди за това, но имам позната, която много се кара на децата си, постоянно вика след тях, за щяло и не щяло, абе ужас. Сега като бяхме на Влас, я чух да вика на плажа на дъщеричката си, която е на 4г, така й крещеше, целия плаж се обърна да види какво става   Мъжа й е същия. Чувала съм да казват на сина им "ти малоумник ли си, какъв си". Сина им сега е на 14 г и е много агресивен, постоянно се чуди с кой да се сбие, въври по улицата и вика "сега ще потруша тази кола, сега ще набия този циганин" и разни такива. Имат куче, на което сина говори (по скоро вика) така, както баща му говори с него т.е постоянно му крещи. Та до това води неуважението към детето.

Ник-а ти е супер 

Темата е мн.дълга и сложна. Моето мнение - мисля, че е прибързано да се направи връзка м/у насилие в семейството и подобна агресия. Мисля, че децата имат вродена агресия, която започвайки да общуват с околните се научават (или не) да контролират. Това е природен инстинкт за надмощие в стадото. Тук е ролята на родителя - да покаже на детето си как да се справи с инстикта и да надделее "нормата". Тук е и честата грешка, която съм виждала по градинките. В отговор на насилието майката ошамарва своя пакостник, за да му покаже, че така не бива. Е, странно какво да разбере детето от подобен "урок". И ако си мислите, че си портивореча ще кажа, че и децата на най-кротките родители минават през подобен период. Мога да дам примери от мои преживявания, но няма да разводнявам. Много е неприятно, а и сложно. Тепърва с прохождането ще се сблъскате с детската агресия. И най-малките се скубят, блъскат, удрят и т.н. Освен това към 3г. възраст се минава през фаза "мразя те" и агресия към най-близките от семейството. Изобщо, възпитанието на детето не е това, което очакваш на теория 
Бебешондел, много съжелявам за преживяното. Осъзнавам колко е неприятно. Била съм и от двете страни - удряли са безпричинно детето ми, но и то е правило същото. В първата ситуация се гневиш и се питаш (както вие с мъжа ти) какво не му е наред на това откачено гадинче! И показател за какви отклонения е тази "наслада". Но като влезеш в другата роля се хващаш за главата от безизходица. Как да обясниш на едно 2г. да не бие другите  В агресивния период на дъщеря ми сменях площадките за разходка мн.често. Започнехме ли да посещаваме едно и също място често, тя го припознаваше като свое и раздаваше шамари. Другото е да стоиш неотлъчно, а не да си пиеш кафенцето. Така детето не смее да удря, знае, че го наблюдават.
Във вашия случай майката е прехвърлила отговорнастта на какичките, а ефект от това няма. Автроитет е само родителя.

олелее ужас направо е тази история,но и на нас ни се е случвало
седи си Йо с още 2 каки /на по 1,5;2г/ и както си седят и си играят нещо едното момиченце се приближи към Йо и го шамароса яката по бузата,той естествено така се разрева,до сега никой не го  е бил и се чудеше какво става милия.Майката се опита да обасни на момиченцето,че не бива така и т.н. и каза че в последно време шамари всички деца 
след малко пак се заиграха Йо и момиченцетоо и тя се беше засилила пак към него с агресия ,но този път успях да го дръпна бързо бързо,сега като я видиме въобще не му позволявам да се върти около нея,а са деца на мои позннати и ми с иска Йо да общува с деца вече все повече ,но ако все ще има бой не знам

от поста на ДОБРА разбирам,че когато детето се почувства в свои води и на позната територия -започва ад се държи точно като животно/брани си територията/  и честата смяна на парк и място е добра идея ,но при нас има само един парк и няма къде да се *избяга* ,как ще се справя не знам .,но съм сигурна  че и Йо ще раздава юмруци скоро

Това е период на израстване на детето-нарича се негативизъм. От една страна той създава човека. Просто обяснено - ако едно дете винаги прави това "което трябва" и не се противопоставя на общо приетите правила и норми на общуване, съгласява се с всичко, държи се прилично, то не може да се изгради като нормална личност. Представете си човек който винаги е съгласен с мнението на околните или дете, което като робот изпълнява команди. При всяко психично здраво дете се наблюдава малко или много този период, едни родители го усещат много, други малко. Разбира се зависи и подхода на родителя. По темата много може да се говори, а с гугъл се намира доста информация:

http://dete-bg.com/?p=215

http://www.psiholog.souee.org/index.php?section=6

http://medical.bg/children/read243.html

и т.н.

Изобщо възпитанието е много сложна работа и не мисля, че има родител дал такова перфектно на детето си. Колкото и да се стараем след някоя друга година човек разбира грешките си, но е  късно. Порасналото дете е вече изградена личност, за която доста от постигнатото е повлияно от нас, родителите. Но да се кахърим за една грешка или друга няма смисъл според мен, освен да си вземем поука от нея евентуално при следващото ни дете. Когато човек се изправя пред решението да бъде родител не осъзнава, че нещата като ги мислим за едни, а в действителност се оказват различни!

Мерси момичета  Наистина вчера нямахме никакви проблеми с оченцто,така че мога да кажа вече със сигурност ,че всичко е минало успешно и да си отдъхна. Честно ако знаех ,че е толкова бързо и лесно нямаше да чакам толкова месеци и да го тормозя и детето.. ама е на всеки викаше , почакай може и да се оправи само ...

  и ствам ,че човека не ми дава и миг мира

Здравейте момичета:)

Абсолютно съм съгласна със Светлето и Добра.Не мисля,че задължително има връзка между детското поведение и евентуално насилие в семейството...Познавам и двата случая-супер спокойни и неповишаващи тон родители с агресивно детенце,както и големи простаци,викащи и т.н. а детето слънчице.Може би е период като и тръшкането,но овладяването му от нас зависи.Наистина изглежда сложно и стряскащо.

Аз да си кажа не съм я оставяла досега да контактува с деца.Нямам им доверие.Като тръгне да й се радва някое казвам че е малка и да не я пипа:)А някой път даже я взимам на ръце ако е по упорито и се вре.Точно за да не би да му хрумне да я удари или нещо такова.

Иве,много се радвам че сте добре

...И сега видях,че днес Валето на Светлето става на 11 месеца:)Да ти е жив и здрав порасналия малък мъж

Май май няма много смисъл да пиша, но все пак. И аз съм била от другата страна. И Явор е бутал децата и е хапал, но го е правил за да защити играчка. Това детенце нарочно и целенасочено искаше Тея да плаче, защо не се насочи към Явор? И той играеше с нас. Може би защото е по-едър от нея  Само едно ще добавя - имате късмет, че децата ви не могат да умрът от един шамар  Защото всеки рев, води посиняване при нас, и ако я ударят прекалено силно, аз може и да не успея да я успокоя? И тогава какво? Сигурно майката ще ми каже че детето не е искало 

Относно темата , Дая никога не е проявявала агресия към други деца, дори напротив, тя е потърпевшата.
 С едно момиченце бяха на една люлка, явно Дая е искала да се качи да се полюлее първа, обръщам се малката ми плаче, превила се на две, а онова момиченце я бъхти с юмруци в бъбреците.Отидох и успокоих нещата без да се карам!Не исках да се карам на чуждото дете в присъствието на каката.Казах само, че добрите деца не правят така.
След малко Дая отиде и раздели бонбонките , които имаше с агресорката  Питам я защо?Та нали до преди малко те биеше, а тя ми отговори, че не и се сърди и , че сигурно вече е станала добричка Такава ми е каката, когато и разказвам приказки с лош край, а те не са малко , тя винаги си измисля добър завършек.Не е свито дете, дори напротив, мога да кажа, че е лидер в групата.
Но и аз мисля, че агресията при децата е период, поне при повечето.С малко насочване и приказки от страна на родителите тези периоди минават.

.

Ех,Бебешонделче,мила Това наистина е страшното при вас.Дано никога вече не се случва подобно нещо!То какво да кажеш наистина и на детето,и на майката...Ще те разбере ли..Да си призная аз не знам дали бих издържала да бъда така спокойна в такава ситуация...Да не се случва,че да взема да подпукам и майка,и дете.Пък и ако знае че детето проявява агресия на този етап,защо го е оставила само с каките???Безхаберие си е това пак!

Това найстина е много неприятно..но аз лично имам позната която е психолог и синът и от малък тя му обеснява,говори страшно много с него кое е правилно и кое не е...а то няма да ви кажа какво е толкова злобно дете е, че чак майкаму една се оправя с него,а са толкова спокойно и шеговито семейство..но детето си е такова.. особено от тази градина още по злобно стана там постоянно се бият...
..да споделя и аз от какво съм ш0кирана... вчера стоя си в парка и моя син си бърбори в количкатаи по едно време вика "мммм мама ммм мама" и майката която стоеше до наща пейка се обръща към мен и ме пита на колко месеца е..аз и казах и тя не можа да повярва как едно дете на 10м може да каже мама!! и почна да ми обеснява за нейния син който е на почти 4г и не говори...знае само "мама,тата,баба,дядо,да, не и кола" направо забих  и почна да ми обеснява да не съм мъчила детето си ала,,,бала....!!! аз я питах не се ли притеснява че не говори детето и тя ме попита "че за притеснение ли е,той е малъй още?"  ..незнам но аз ако бях щях да се притеснявам чесно казано...


моя Гого пак е болен...... с толкова ужасна кашлица и хрема е но този път казах на педито ,че няма да вляза в болница..миналата седмица ни вкара с температура само и от там той хвана тези сополи....който се обърнаха и в кашлица вече  вчера в спешното му изписаха "оспамох" да пий,...но тяказа че утре ще смени антибиотика като ни пегледа..понеж събота и неделя беше заета вече се побърках тотално! това дете е само на антибиотици ..а така се дави постоянно има и някакви храчки ужасно е

Нямам много опит с антибиотици, ама не се ли изписват, ако кашлицата е суха? При наличие на храчки не трябва ли да се пие нещо отхрачващо? Защо направо АБ?

Аз също смятам за стряскащо дете на 4 години да не говори.....И моята мишчица бърбори много и като казва мама, знае за кого говори, същото е и с ам, бати, тати и т.н.при това не съм я насилвала...