Оставам в леглото при мама и тати!

Крейзи, ти нали знаеш, че аз като имам дете ще си принтирам твоя бг-мамма труд и ще се водя по него:)/изобщо не се шегувам/ В-сът ми е за литературата обаче - сподели 2-3-4 заглавия, автори, които са ти били важни в тази сфера /детско развитие, възпитание/, ако искаш, на мен ми е необходимо ограмотяване.

За конкретният отг. за съобщаването " ти ще спиш тук" според мен ключовото е, че твоите деца от ден 1ви явно вървят неотклонно по една предначертана линия, и съответно нещата са навързани така, че не се появяват изобщо такива казуси, затова от твоята камбанария изглежда лесно

На 6г. обаче това детенце си  влиза в кревата на майка си , и освен да го изгони, аз по друг начин не мога да си представя имаративния начин ( защото нали казахме, че другите не помагат)
А това дали ще спи вътре в леглото на родителите си, или на легълце до леглото на родителите си за мен е едно и също, от гл. точка на зависимост

Е, ти как мислиш, дали не му казахме двеста-триста милиона пъти?   Лошото на ирационалните страхове е, че рядко се влияят от рационални аргументи и действия. Но едно е да му кажеш "Окей, аз не ги виждам тези изроди, но щом ти ги виждаш, ти ги изгони", а съвсем друго е: "Добре, мамо, ела при нас, ние ще те спасим".


10 c's, ще ти пиша на лични при първа възможност. А за това конкретно детенце тук аз вече споделих мисълта си - много време е минало, така че надали нещо друго ще е от полза, освен запазване на статуквото до смяна на обстоятелствата.

Аз така бих направила !
Хипотетично , защото реално не съм се сблъсквала с такъв проблем .

Защо пък да няма връзка?  Биберони Чико, Авент или всякакви други не е лапвала никогаш. Няма навършени 3 години, в момента е в процес на отбиване (без никакво побутване от моя страна през годините) - от 2-3 месеца е свела суканията до едно от около 5-10 секунди вечер преди сън. За успокояване не ползва гърдата минимум от 1 година насам, че може и повече да е.
Памперса го свали на стандартна възраст, но не и прекалено рано - мързеше ме, честно казано, а не че не е имало сигнали. Едновременно дневния и нощния. Определено беше по нейно желание и инициатива; споменавала съм, че стана по време на задгранично пътуване през зимата - ми хич не ми беше комфортно да й търся места за пишкане
Само това с 4-5 поколения няма как да стане... но то е щото нямам нерви да се занимавам с роднини

-------------

Между другото, жената от бг-мама, която беше кърмила 6.5 години, хич не беше посрещната с отворени обятия навсякъде във форума, не е вярно това, което се пише Тяхното действително е рядко явление, но на тази възраст все още няма основания да говорим за патология. Естественият период на отбиване е когато казва Не се сърди - 3-4 години. Има логика (и примери) тогава да е и окончателната раздяла с биберона за децата, които не разполагат с гърда. Но не е абсолютно задължително да е тогава, има делти - може за някое да е на 2, друго на 5, те са по-малкия процент обаче.
Въпросното 6-годишно дете след това се отби - доколкото знам, не е сукало в училищна възраст. Това го казвам в подкрепа на коментарите, че около 6-7 настъпва окончателно съзряване на психиката.
Сигурно сте забелязали, че у нас толерантността към чуждия избор и различност не е широко застъпена (важи не само за майчинските форуми) - аз също не умирам от естетически кеф да виждам 5-6годишни чуждоезични деца, които ми се развяват с биберон по улицата, но пък и познавах американско дете, което на 7 години не се беше отбило от гърдата. (Обаче никога не съм го виждала да суче, така че най-вероятно и то е било на финалната права.) И като за американче си беше повече от нормално, честно.

И двата случая не се заклеймяват от околните там, където са. Тук... биха ги направили на парчета, и двата вида майки и деца.

Тогава се явява противоречие - в случая със страха (и водата) се валидира (откъде я измисли тази побългарена дума?) и е лошо, ако детето се вземе в леглото, пък като се гонят чудовищата, значи детето се спасява и е добре, пък чудовищата, какво, не ги валидираме? Ирационалните страхове само с ирационални ритуали ли трябва да ги преодоляваме? И как да познаем кога е добре и кога е зле за детето?
Усещам, че още малко и ще стигнем до въображението на децата и колко надарени всъщност са тези деца, които са имали в главите си чудовища, въображаеми приятели и прочие.

Между впрочем според психолози, страховете трябва да се валидизрат и да се приемат, а не да се омаловажават и пренебрегват. "Няма от какво да се страхуваш", "Нищо страшно няма" са възможно най-неподходящите думи.

"Аз съм тук ще те пазя", "Тази лапмпа ще ги държи надалеч",  "Ела да изгоним чудовищата" - това са все подходи, с които  на практика се валидизират и приемат страховете на детето.

П.С. А пък ако спиш с детето в едно легло, въпросът какво би станало ако го преместя отпада...  

Имаше при нас един момент, в който разни странични възрастни се опитваха да използват триковете с Торбалан, тъмното и др., за да накарат децата да слушат. Но при първите признаци на забъркване на кашата с чудовищата, Торбалан и прочие Стивънкинговски измишльотини, започнах упорито да твърдя, че няма такива работи и че светът е по-скоро материален. Разбира се, доколкото е възможно да се обясни това на малко дете. Като бяха малки децата, категорично отрекох съществуването на разните чудовища, а с времето съвсем съзнателно наблягах на това, че приказката е измислица, че филмчето е измислица и изобщо, всякаквите чудовища са измислица на хората, т.е. наблягах на материалния и обяснимия аспект на нещата.
Мисля, че точно възрастните сме отговорни за вярването в чудовища, защото не само ги създаваме, а и ги подхранваме в детските глави като се опитваме да накараме децата си да повярват буквално в приказките, ужким да им развиваме въображението. Според мен за "битовите" аспекти на детския живот нещата трябва да си останат на битово, материално ниво, а останалото да се уточнява и назовава като измислено от хората. Че то, иначе утре децата ни действително ще вярват във всякакви измишльотини като шарани!

Детето суче/пие от шише,когато основната му храна е мляко.
Каква е причината едно дете на 3-4-5 години,което яде всичко,да търси гърдата или шишето?
Освен за психическо успокоение?

Децата ,които ходят на градина, и там ли си носят шишетата?
И защо не се използва естествения интерес на децата към новото?
Моите бяха толкова доволни и горди от себе си,когато се научиха да пият от чаша,без да изливат половината върху дрехите си,че сами бутаха шишето....
Дори на разходка,когато им взимах шише с вода,за по-удобно ,пак искаха да пият от моята чаша,не си искаха шишето....

Вярно, твоите са показателя.

Да, бе, много здраве имат от мен тези психолози! Ако ги слушам точно тези с валидиране (ако буквално ще побългаряваме validate, то поне трябва да запазим корена на думата, и да е валидиране, откъде идва това "зи"?), и досега едното ми дете трябваше да се страхува от Торбалан, дето щял да дойде, ако не си изяде яденето, само защото някаква кукувица много сериозно му го беше казала като факт. И още цяло котило роднини на Торбалан щяха да се народят, сигурно! И тогава къде щеше да му излезе краят? За такива страхове от някакви измислици, за мен най-добрият подход е "няма Торбалан - няма проблем". Не виждам никаква разумна причина да "валидиЗИрам" нещо, което не съществува.
По съвсем друг начин стои страхът от реалните неща, например ако е страх от вода. Нормално е да прояви страх от водата, ако не я познава, така да се каже. Но пък тогава лесно може да се направят демонстрации с манипулиция н обекта (водата), за да изчезне излишният страх.

Охх, стига де, помисли малко. Едната ситуация е да приемеш пасивно страха на детето и да му предложиш спасение при теб, без реални постъпления към изкореняване на причината, а другата ситуация е да приемеш активно страха му и да го научиш как да елиминира причината самО, без обаче да му предлагаш подслон, което се полага само при истинска опасност.

Под "валидиране", "валидизиране" или каквото е там (среща се и в двете форми, но аз го ползвам основно на английски), се разбира да се съгласиш с детето, че тъмното е страшно или че съществуват чудовища, или че самотата е плашеща, а се съгласяваш в момента, в който му предложиш да го предпазиш или спасиш. В описания от мен подход няма съгласие по въпроса, а само разбиране и ноу-хау за справяне с проблема. Ако и сега не е ясно, предавам се

Ами не знам. Аз спя с децата си и те такива страхове са нямали.   Ама като гледам при крейзи май точно този подход на валидизирането е подействал. 

Точно, че мисля, и то доста!
 А защо трябва да се съгласявам, че има чудовища? Така не помагам на детето, защото само затвърждавам страховете му, защото му потвърждавам (като човек, на когото вярва безрезервно), че чудовищата съществуват. Получава се нещо като с лъжата, която повторена хиляди пъти, се превръща в истина.

Краси,
разбираш ли въобще смисъла на думата "отбиване"?
Това не е еднократен, а продължителен процес. И няма само нутриционално измерение. Да, отбиването започва с първата хапка пюре на 6 месеца (или там колкото), но далеч не свършва с нея. Със сигурност Световната здравна организация смята, че до 2 години е препоръчително храната да не е изцяло "възрастна", а да съдържа съответните дози мляко.

Сега, знам, че за кърмене са ги писали хората тия възрасти, биберонът по принцип не е естествен - ама след като веднъж сме се сблъскали с него като широко разпространен обществен феномен,  оставил следи в живота на вече няколко поколения, е редно да включим към нормата и родителите и децата, които разполагат само със заместителя.

Още повече, че почти няма дете на 2 години, което да суче през активната част на деня - обикновено е сутрин, вечер, нощем евентуално, може би за следобеден сън... И във всеки случай продължителността постепенно намалява, до пълно отпадане. Моето дете тръгна на детско заведение на 1 г. 9 месеца, нали не смяташ, че е сукала от лелките? Дори не й е хрумвало да ги пита.

Ох, много сме офтопик, ама така като е тръгнало - така да бъде.

Ами защото това може да са ирационални страхове, но съвсем реални за него. И затова "Няма такова нещо" на практика няма как да го успокои. За него само остава впечатлението, че не му вярваш, не го разбираш, не искаш да му помогнеш. Но пък като ги изгоните заедно или там нещо направите, за да ги държите надалеч, му дават нужната сигурност и спокойствие. Тъй викат психолозите. Аз както казах личен опит нямам.