Оставам в леглото при мама и тати!

Ох,момичета,видях,че сте засегнали преди няколко страници любимият ми модерен израз-"Когато детето е готово","Детето ще си покаже само" .В темата за млякото в шише с биберон е пълно с тези изрази.По-голяма глупост не бях чела скоро. За мен е глупаво на децата да се прехвърля отговорност за вземане на решения,за които те не са готови.Нали затова има родители,които знаят кое е правилно или не.Как детето само ще си покаже?Ми то детето не знае,че е вредно пиенето от биберон на 5г.,нали затова са родителите.Просто недоумявам.Прехвърляне на отговорност е това и по-лесно справяне с нещата.Оставяме детето да си прави каквото реши,пък то все ще се откаже..Явно хората не са готови да вземат категорични решения,но то е по-лесно.Сега в този случаи нещата са малко по-различни.Явно детето се страхува от нещо,било то от тъмното,от това,че е само,че е нежелано.Покажете му,че е обичано и желано,и това няма връзка със самостоятелното легло.Та смятам,че детето на авторката с много показване на любов и загриженост,много говорене,ще си свикне да спи само.А може да поговори на тази тема и с приятелчета,понякога помага.

то детето не знае, че е вредно да се истеризира по нощите и да се тресе от рев, но родителя знае...

   Къде е тая тема с биберона да видя няма  ли и 19 годишен, дето да смуче биберон...

elf4eto, и да ги побутваме да прохождат преди да са готови защото трябва да гонят съседчето, как така то ще ходи, а те не

Не че не сме готови да вземем решения, а смятаме, че е правилно детето да спи при нас на тази възраст, ако иска. Смятаме, че е правилно да пие мляко на 4 г., ако иска, от чаша, бутилка, шишенце, млякото си е мляко?
Маловажни неща, които по никакъв начин не влияят на детето. И са напълно естествени, ако се огледаме малко назад във времето.

Но ние нямаме нищо против някой друг да си гледа детето по начин, измислен от даден човек или група хора през миналия век. Преценил, че хората трябва да се моделират по определен начин, различен от естествения и го написал, нормално е на който му харесва, да следва съветите:
- на 1 г. го лишете от един какво си
- на 2 г. е време да го лишете от един какво си
- на 3 г. от трето и т.н.

Не виждам какъв е проблемът, че ние сме решили, че не ни трябва "Упътване" за подобни естествени неща  

Размислих се историечески аз, по темата. Та, като се обърнем назад, ще установим, че хората обичайно са спяли "стадно", така до го кажа, близо, буквално един до друг. Едно евентуално обяснение е нашата животинска природа - щом сме близо един до друг, сме по-защитени. Това с отделните легла е тръгнало от достъпа до повечко място и по-конфортни условия за живот - първо от богатите, а после става сравнително масово през последните по-малко от сто години на индустриалните развити общества. Като разсъдя, никой никъде не е казал, че за хората е по-нормално и здравословно да спят отделно. Значи, за възрастните хора, когато са двойки, се смята за нормално да спят в едно легло, да усещат дишането си (включително хъркането  ), топлината и изобщо усещането за несам, пък децата още от бебета ги пращаме дори не само в отделно легло, а и направо в отделна стая! Е, кажете сега, не е ли тъпо да лишаваме децата си от това, което смятаме за много редно и приятно за нас като възрастни - да спим с най-близкия и любим човек глава до глава! Защото за мен е тъпо.
Лично аз не одобрявам спането на възрастни и деца в едни чаршафи по чисто хигиенни съображения, пък и за мен спалнята е именно леглото на двойката възрастни, в което освен че се спи, се прави и секс. Навремето нашите деца като се родиха, живеехме в маломерна гарсониера, та леглото на бебето беше на една педя (то дори в началото не спеше в леглото, а в кошницата от количката или във вкараната вътре количка да люлеем), та никога не е стоял въпросът да спят при нас. Но съм категорична, че дори да имахме други стаи, не бих отделила едно бебе и малко дете в друго помещение, освен ако то не поиска. Но ако бяхме свикнали да спят при нас на леглото, вероятно нямаше да се притеснявам, ако не ми набива някой канчето отвън, че не било нормално. Но бих опитала поне да минем на компромисен вариант креватчето на детето да е долепено до нашето легло, ако вече на мен не ми е добре и ме дразни детето да спи при мен.

На Дорис бих казала да не се шашка толкова и да си поразсъждава по въпроса дали се притеснява заради външен натиск (защото не е редно и прочие), или на нея самата отвътре вече й се иска детето да спи на отделно легло. Подозирам, че детето в един момент самичко ще реши, че иска да се премести, но аз като възрастен бих си казала, че вече  ми е тясно да спим заедно на това легло..

Връщам се да дочета последните страници, много сте писали, бе!

За мен - също.
За хигиенните съображения - не виждам нищо притеснително. Къпем се редовно, чаршафите ни са чисти, проблем не виждам.
ПП. Някъде четох, че в ислямските страни, където хората спят заедно, самоубийствата са в пъти по-малко от западните страни.

Ми аз не знам и 19 годишен с памперс, ама на - пълно с теми - разкриващи невероятните пориви от 0 годинки - децата да са по гърнетата...

Точно тази мисъл ме накара да бъда по-либерална с дъщеря си, защото си задавах въпроса как да й обясня, че е нормално ние да спим заедно, но не е нормално тя да иска да спи при някого и да не остава сама.

Всеки да спи както му харесва .
Ако това не създава неудобства - ОК.
Ваното е вътре в семейството да се реши .
А ние какво мислим , не е важно .
Хората са различни и имат различни потребности .
Аз например , не мога да заспя с друг човек в едно легло . Имам нужда от лично пространство .

Синът ми отговаря - ама аз заспивам най-сладко като те гуша, не мога да спя сам, кой ще ме гушка?

Andariel, много хубаво си го написала

Това ли е границата? Да се чудиш как майки на 5годишни се притеснаяват.

До 5 се отказват сами но това са по-скоро изключения.
При почти всички става преди 3 г.
Но може и насила, важно е да се покаже кой командва 

Четох, четох... и стигнах до извода, че очевидно живея на Луната. Понякога се сблъсквам с форумски писания, които открехват врати към небивали семейни реалности, каквито не съм и подозирала, че съществуват. В обкръжението ми няма семейства, които делят спални с децата си, само тук с интерес ги следя. И аз като някой по-назад ще кажа, че щом шест години това положение е било търпяно, то значи и още шест ще се търпи, ако се наложи. Няма справедливи начин и средство да отмениш навик у дете, в изграждането на който си участвал активно. Или го поддържаш търпеливо до годината Х, или чакаш и се молиш детето да се самокоригира. От моя гледна точка и двата варианта са безумни (както и съветите за психолог), но моята гледна точка в случая е без значение.


P.S. Няма да мога да заспя тази вечер, докато не разбера - секса в спалнята хубаво го ампутирате някак с дете помежду си, ама как се справяте и с ерекцията на мъжете си, да му се невиди, с евнуси ли спите??  

Изцеждаме ги преди да си легнат.