
Днес най-сетне сколасах да отида при социалните относно изплащането на прословутата еднократна помощ при раждане на детенце! Носех си нужните документи, или поне така си мислех. От моето кметство ми издадоха удостоверение за родствени връзки, което обаче било различно от удостоверение за родените от майката деца. От кметството ми обясниха че няма как да ми издадат удостоверение за родени от мен деца, тъй като такива съм нямала, затова ми издават въпросното удостоверение за родствени връзки. При социалните пък отказаха да ми приемат молбата с това удостоверение. След по-детайлно вглеждане служителката в социалната служба, ме погледна и попита детето родено ли е в Бг. Отговорих да, и тя ме помоли да вляза при нея през служебният им вход. Там вече на 4 очи ме попита детето осиновено ли , аз отново отговарям да, и от там като се почна-нямате право на тази помощ, не можете да я получите и т.н. Аз помолих учтиво за писмен отказ, за да мога да отнеса въпроса към по-висока инстанция, както научих от прочетеното тук, но ми се отговори че отказ не мога да получа, тъй като не могат да ми приемат молбата без въпросното удостоверение. Хайде сега кажете не е ли омагьосан кръга?
Затова си търся съвети всякакви, как да постъпя, на кого да се оплача, кого да известя?
Много се ядосах поради това, че се очаква от мен да бъда родител на детенцето си, но само понякога, моето родителство върви с всички задължения като биологичните родители, но явно не с всички права! И наистина тази помощ за майката ли е, възнаграждават я за прекараните часове родилни мъки, или..? И няма ли в такъв случай награда за нас, че сме успели да преминем през всички изисквания и бюрократщини, за да бъдем родители, макар и не БИОЛОГИЧНИ?
Извинявам се предварително ако постът ми е прекалено емоционален, но все още ме държат страстите от посещението при социалните!
И какво пише в това "удостоверение за родствени връзки" ми е интересно?
и си пази силите за други, наистина съществени битки. не сме различни родители оттук насетне, и тази помощ не налива вода в мелницата на неравенството. не й е това логиката на помощта да "възнаграждава". да гледаме така на нея, означава да храним комплекса си, че не сме си родили ние детето ... по закон, прочети текста конкретно, ако искаш, за помощта е за самата майка (не за детето), която е родила И си гледа детето. е, що да няма право на някаква компенсация в този начален период, в който хем се възстановява физически от нелеко преживяване, хем не спи от грижите за новороденото?! и защо точно с това трябва и ние да се сравняваме и да се слагаме на същото място? ние този момент не сме го преживявали изобщо, факт, може да ни е мъчно, ама не сме ... или ни трябват още привидности, които да ни създадат илюзията, че е същото?!