Февруарки09

Пети, моите съболезнования

Хетера и дорабела, предполагам, че имате угризения, защото децата са често при бабите и сигурно се чувствате, че пак ще се разделите. Аз като по цял ден съм залепена за тях, защо някой не ми предложи да ги гледа за 4 дни  ще отпраша със 100 и няма да ми е хич съвестно

Ох, влизам да се оплаквам. На който не му се четат простотии да пропуска.

Преди малко ми звънна майка ми,разтреперена да ми разкаже,че баща ми (който е в "цветущо здраве" с две хернии, чакащи за операция) снощи се е правил на тийнеджър и е скачал за по-пряко от балкона, за да отиде до парното Знам си че го "пере тока", ама чак пък толкова . На въпроса, с кои акъл го е направил, отговорът е бил,че и без това след две години ще скочи от по-високо, за да се самоубие - нямало да се оперира и толкова му оставало Това ми звучи като тийнеджърски отговор, а не като от 52 годишен човек.
Незнам какво да му кажа, абсолютно неедакватно се държи.

dorabella, не знам какво да ти кажа. Понякога възрастните се държат по-безотговорно и неразумно и от децата. Дано бързо приеме реалността и се осъзнае - само на 52 е, не на 82.
И моят има супер дразнещи изцепки, но там и алкохолът си казва думата.
Ох, Михаела се държи непоносимо - то е хленчене, то са сърденици, крясъци за всяко нещо. Евгени се е заканил да я бие всеки ден, още я опазвам, ама вече се чудя, дали някой и друг шамар няма по-бързо и ефикасно да доведе до желания резултат. Нещо не се справям с възпитанието - децата ми растат нервни и искащи всичко на момента. Според майка ми е, защото им оставям твърде много свобода и вече съм склонна да го вярвам. Тя ме строяваше денонощно (общо взето приятните ми детски спомени са от гостита при баба ми, а не вкъщи), но пък се държах по-съвсем друг начин (свито, разумно и с респект), което ми е помагало в много ситуации. Евгени е пример за обратното - с твърде незаинтересована майка и оставен да се развива на спокойствие, цял живот не може да се вмести в елементарни рамки, което определено му пречи. Вашите деца мрънкат ли и строявате ли ги или чакате да спрат? Спазвате ли строг режим, наказвате ли или шамарите, ако безобразничат? Толкова се вторачвам, защото Михаела изобщо не ходи на детска и ме побърква... Преди малко от истеричен рев, че не искам да и сложа друга блуза (дадох и я сама да се облече, ако иска) оповръща детската стая и хола, а докато бършех Боян обърна чаша сок върху себе си и после бръкна до лакти в кенефа. Щеше да е смешно, ако не беше ежедневие.
Май прекалих с писането, но поне се успокоих

Ох, Миме (мрм) - направо си представям как се чувстваш. И Ралица имаше ужасен период на хленчене, но попремина. Което не означава,че много слуша. Аз като се изнервя и започвам да крещя ужасно, а тя има някакъв страх от крещене и веднага сменя тактиката. Иначе веднъж (беше сравнително скоро) така се беше разлигавила, ревеше без причина половин час, и накрая я нашляпах по дупето и тя млъкна - набързо си облече дрехите (които преди това само подритваше). Оттогава като започне да не иска нещо, я питам дали иска да стане насила и без нейното желание и тя веднага идва и мирно се облича. Според мен тогава разбра,че и без да иска, нещата се случват и се поосъзна.
Иначе това, което си описала с възпитанието при майка ти, се отнася и за мен, общо взето нямам хубави спомени с нея, но така е преценила да се държи. Не помня да сме се прегръщали и целували, както сме с Рали всеки ден. За баба ми ревех повече. Брат ми естествено е възпитаван от баща ми, и като прибавим факта,че израсна 90-те, когато и тук вече имаше какво да се купува по магазините, и също, че тогава бяхме сравнително заможни, стана голямо леке - презадоволен, без да ходи на детска ( баба ми и аз го гледахме, а в действителност само аз), без да му се противоречи, защото е по-малък и т.н.

Пети, моите съболезнования.

Дорабела, дано му дойде акъла в главата. Не се ли вслушва в това, че е дядо и за да си гледа внучето, трябва са е здрав? При нас много помага.

МРМ, аз съм от строгите майки, не й позволявам много-много да се лигави за щяло и нещяло. Оставям е да се нареве, или й казвам, че щом не ме слуша, аз няма да разговарям с нея, няма повече да си играя с нея, ще спра да изпълнявам нейните желания, щом тя моите не чува. Винаги има резултат.
Деница си е по-кротичка явно...че като чета какви ги измисля Михаела...Дребна не би бръкнала в тоалетната, за нищо на света. Случва се да се поолее или да разлее нещо, но за такива неща не се карам, защото са си малки още. Освен ако не е нарочно, тогава се карам, връчвам парцала и докато не почисти не я оставям.
Шамари скоро не съм раздавала. Старя се да не я шляпам, като беше на 10-14 месеца и почна да се опитва да бърка в контактите съм я шляпала през ръцете, опредено имаше резултат.
Иначе имаме режим, ляга между 9 и 9,30, не я оставям до по-късно, дори и да иска (изключение ако имаме гости или празник някакъв). Мием зъби, ръце,дупе...и ляга. Ако е много-много изморена, понякога пропускаме миенето на зъби и дупе.
Имахме проблем с рева до повръщане, усвои го миналата година, но вече се справяме с този проблем. Като я видя, че почва да истерясва, й казвам, че ако повърне, ще я напляскам и няма да си говоря с нея. Обикновено помага. Казва не мога да спра, дай ми вода, или гушни ме...и кризата отминава.

Сега да не си мислите, че само се карам. Напротив, пеем песни, гушкаме се постоянно, целуваме се, мачкаме се..постоянно си казваме колко се обичаме и тн. Но съм непреклонна за някой неща, яденето на сладкиши по никое време  или други боклуци. Игра на компа, позволявам, но с мярка.
Сега иска да се облича сама...направоо чакам я по 10-15 минути, ама какво да се прави, проявява желание, стара е се, оставям я, макар че някой път ми иде да скоча от височко...докато се оправи тя...мълча си и я окуражавам, просто ако ще излизаме някъде, й давам дрехите 30 минути преди да сме готови за излизане, да се нагласи.

Мен до 5-6 годишна са ме гледали баба и дядо, нямам някакви особени спомени, съвсем нормално детство, не са ми се карали много, но определено баба ми беше строга. После и майка ми беше от строгите, но пък сме се гушкали и целували, отделно много ни викаше и ни се караше...

Йоли, Боян бърка в тоалетната , не Михаела (ако беше тя, нямаше да се разминат шамарите).
И аз заплашвам, не говоря с нея и т.н., ама не усещам голям респект. Определено ще пробвам по-строго, дано има положителен ефект.

Рени,изобщо не е често с бабите. Майка ми от време на време го гледа за няколко часа вечер да отидем на кино например  или на рожден ден,но ние си се прибираме и си спи с нас в нас,свекървата го гледа на нова година и следващото гледане беша тази събота и неделя и то не за друго,а защото покрай основното чистене сваляхме и куп мухъл с един много силен препарат и да не го диша детето,да проветрим добре. Иначе Никола си ходи на градина,ние го водим и прибираме,ние си го гледаме и от първия ден съм казала,че помощ не искам. Съвестно ми е,че ще го осдтавя не защото е често,а точно защото не знам как би го приел и защото като е далече от мен все си мисля,че може да му се случи нещо.
Само дето нашето ходене до Лондон май отпада.
Да се оплача
Вчера ми върнаха детето с изгорена ръчичка,пипнал печката,сега има огромен мехур. Не стига това,ами свекървището му крещяла на мама миличкото и му се карала,че е пипнал печката,той е дете,тя е възрастния,да го беше предовратила,хубаво станало,ама дръж се адекватно,Никола няколко пъти каза,че много му се е карала.А и детето отказва да разказва за случката,както,когато е направил беля в градината и не иска да разкаже,явно са му вменили вина,че той е виновен  а душката такъв мехур има,дано като се спука не го боли.
И аз казах,че детето повече не го оставям и искам да му вземем билет и за него,мъжа ми не,нямало начин да го вземем и аз казах,че няма да ходя и се изпокарахме.
Не мога да го оставя на тези хора,просто не мога,а искат на море да го водят,те за два дни в къщата,в която е свикнал да ходи не могат да го гледат като хората,та на непознато място.

Ох,оплаках се олекна ми

Весе, сега си афектирана и затова си категорична,че няма да оставяш Ники. Наистина е ужасно, че си е изгорял ръчичката, но пък това може да се случи и при теб. Това не означава,че баба му не може да го гледа, ако досега се е справял перфектно. Карането не го разбирам, защото толкова малки не могат да разберат смисъла, а трябва да им се обяснва, и дали си сигурна,че наистина е било така или Ники си поизмисля.
Според мен не бива да си проваляте почивката - все пак трудно се намират баби в днешно време за 9 дни. Моята свеки не може да взима Рали с пресипиване и сега тя съвсем отвикна да спи там. При майка ми също не е спала с месеци, заради студа (там не е като в апартаментите).

Да ви споделя любимата игра на Рали напоследък. Правим си "Б-я търси талант" с куклите Барби, като Рали и аз (вудуваме се) сме Хилда.

А от днес е ученичка, разнася един тефтер, който й бил учебник и ходи на училище в нейната стая. После ми носи рисунки, а от време на време има четене и глигински.

Весе, много гадно, но и според мен си афектирана в момента. А защо му се е карала - предполагам, че се е изплашила и така е реагирала - моята майка изгори ръката на Михаела с вряла вода и после истерично и се караше. След това 1 седмица беше с високо кръвно от стреса, а Михаела бързо забрави.
Аз бих заминала без угризения - както писах по-нагоре най-щастливите ми детски спомени бяха от гостита при баба ми, направо и танцувах по главата.

hetera, право са казали момичета, че това вероятно е афект, ама и аз бих постъпила като теб  Наистина белите стават бързо и на всеки е възможно да се случи, но да се държиш така кретенски с детенце и то собственото ти внуче, вместо да не знаеш къде да се денеш от гузна съвест, е неуместно, грозно и тъпо. Вземайте Ники с вас и бегом към Лондон, голям купон ще е -сигурна съм

мрм, ама никак не ти е лесно, миличко Ти си в моите очи майка-героиня и заслужаваш паметник при живе поне в Борисовата градина (това го казвам без грам ирония!! ) - гледаш си почти на 100% самичка и двете дечица, които са с толкова малка разлика и толкова различни нужди. Само смятам, че си твърде самокритична. От всички момичета от форума, които са виждали Мишето, си спомням, че бяха възхитени от ясния й говор и държанието й като на възрастен човек. Сигурна съм, че се справяш блестящо като родител - просто имаш нужда от повече помощ, почивка за теб и може би поощрение от страна на близките ти за безкрайно важната, трудна и отговорна работа, която вършиш. 

дорабела, ама мъжете във вашето семейство правят всичко възможно да не ви скучно, а? Шегувам се, дано се вразуми татко ти и почне да се държи по-отговрно към себе си и семейството си. 

Йоли, от Деничка ще стане перфектната кака! Самостоятелна, инициативна, внимателна и любвеобилна 

Ние, живот и здраве, след месец ще се пробваме с детската градина (не помня дали ви се похвалих) и май почти вече свикнах с мисълта, а Дара чака с нетърпение. Дано всичко мине с минимално количество сополи и много приятни емоции и за двете.

Иначе за възпитанието - не шляпам (освен по дупето и то, ако не е било нещо свързано с безопасността, както контактите при Йоли), но си "тръгвам" и я оставям сама да помисли за държанието си. Другото е, че ще взема "наказанието", което е нещо неопределено и до което не сме пробягвали, но детето май го свързва с капки за нос (а ние сме й давали 1-2 пъти през живота й ). В резултат на това не дава дума да се издума за поставяне на сребърна вода или каквото й да е в нослето, дори когато е запушено и не може да диша, защото решава, че това е възмездие за някакво нейно нарушение

Остават ми две седмици до защитата на дипломната работа (18ти април) и е крайно време да седна и да си направя презентацията. Пък нещо ме е шубе и все отлагам до последно (което е толкова детинско)... Но трябва да стисна зъби и да се свършва

 Mrm, може да е някакъв период, или си е и до характер, защото Тодор е същия. Аз обаче съм лоша и строга, така че явно не е до възпитанието. Напоследък стигам до извода, че реагира така от ревност, защото когато му отделям специално внимание и имаме възможност да правим нещо само двамата - детето става "златно". Лошото е , че Борис е в беляджийска  възраст и аз през повечето време тичам след него...

 Весе, и ние с моя мъж нещо още не можем да се престрашим да оставим Тодор да спи при някоя баба  . Не знам какво е това чудо, когато беше бебе с мъжа ми все се разправяхме, защото той беше на мнение, че трябва да го оставяме на бабите и да ходим на почивка сами. Сега според мен вече е достатъчно голям, за да го оставим при баба и дядо, но мъжа ми вече е на друго мнение "Как ще си оставя детето, ами ако се уплаши през нощта ?" .

 Маринка, направо нямам думи!Баща ти е за пердах, внимание ли търси и той или си проси съчувствие - не знам, но определено се държи неадекватно.
 Пете, моите съболезнования!

Виде, що не спиш?

Отивам да ви чета

  Наслаждавам се на тишината и спокойствието, които царят по това време ...

Марина, баща ти май критическата го тресе.. Не знам съвет какъв да ти дам  То чак не е за вярване какво е казал... Намерете му хоби, за което трябва да е по-здрав физически и така да го подтикнете към операция...

Бела ми е спокойна. С Илия сме свели случаите на непоносимост до 3:
-прекалено много внимание - когато сме двамата /нервни и не на една вълна/, а не дай си Боже, да има и някоя баба наоколо, е един малък ад - всичко е НЕ, а ние възрастните само се чепкаме помежду си, защото всеки си мисли, че знае как ще оправи положението
-спи й се - по-рядко се случва вече, защото обикновено се наспива на обяд в яслата. Кофти е само като я взимам на обед, но това са единични случаи
-гладна е - най-честата причина - като хапне става нов човек - усмихната, доволна.../е, понякога е трудно, защото твърди, че не е гладна, но опитът показва, че греши/
Когато сме двете и тя направи нещо тъпо, й казвам точно това - "много тъпо нещо направи, доволна ли си?" И обикновено казва гузно Не... Е, понякога казва сърдито Да, но съм забелязала, че и да се нервирам и да не се нервирам, все тая  Само моите нерви си тровя, на нея най-много допълнително да й влоша "кризата"

Ааа и един случай, който само аз съм забелязала, Илия твърди, че не е вярно - ако я затрупвам с въпроси от типа "Искаш ли..?", реагира нервно и сопнато; докато, ако я попитам "Какво искаш?", дори няма нужда да й изпълнявам желанието, много по-спокойно стигаме до някой компромис.

Та така, моят съвет е, не се борете със симптомите, а търсете причината  В случаите с две деца, само мога да предполагам, че проблемът е наистина в опит да се спечели повече внимание за себе си.
В някаква статия бях чела, че и 50 деца да имаш, трябва да намираш време всеки ден да имаш минутки насаме с всяко от тях. Не знам постижимо ли е в реалността, особено когато и двете са малки и са вкъщи.

Весе, на всеки може да се случи, но свеки не е всеки 
Според мен, питай Мимето как се справи със ситуацията.. Все пак нейното свеки държи рекорда за телесна повреда у внуче.
Иначе, аз не бих променила плановете си и ще ти кажа защо - така директно противопоставяш Митко и Ники. Не можеш да избираш между двамата, защото е ясно кой печели... Трябва като си обещала нещо на единия да не му го отнемаш заради другия... Още повече сега с новото бебе, за Митко съвсем няма да остане време 

П.П. и друго се сетих /пак на теория/
За да са доволни деца, трябва майката да им дава избор, но между варианти, които я устройват нея. Примерно: супа или второ искаш, а не избери си: супа, второ или десерт.
И писах майката, а не родителя, защото същия метод според мен важи и за мъжете 

Чета, чета, все мъдри мисли сте изписали посред нощ
Добри съвети сте дали, ще взема да си ги запиша, като изперкам да си ги чета .

Мартеничка успех с дипломната работа. Успех и със старта на детската градина, дано се приспособи бързо малката Дара и да е здрава.
Наде и аз давам право на избор: първо дупето ли ще измием или зъбите, ще ходим ли да четем приказки и да спим, или ще си лягаш без приказка .
За яденето проблеми нямаме, ако иска яде, ако иска не яде... като не вечеря и на сутринта с отварянето на очите пита: "Мамо тука нещо за ядене има ли? А супа има ли? " И обикновено яде банан, ябълка или ядки и в яслата си закусва.
Забравила съм да ви кажа, в яслата имахме период, като я оставим и от врата започва: "Не искам да спинкам, да папкам и да пишкам..." Лелите си знаят и те, започват - няма, няма, нищо няма да правиш. И от вратата детето си сяда на масата "да опита" закуската, покрай опитването си я изяжда. И така с всичко . Вече не протестира, толкова бърза да влезе, че чак забравя чао да каже.

Весе, не знам какво да кажа, в такава ситуация, да се притесняваш за детенце със свеки...Но пък и с вас да го вземете, няма да можете да разгледате на спокойствие...Пробвай пак със свеки, поговорете си спокойно. Може и да ви хареса малко тишина и спокойствие, че после като станат 2 броя героите...