Към свекърва ми и към майка ми момченцето ми се държи доста лошо....
Думите "махай се" и "не те искам" се разредиха....като спрях да му обръщам внимание и да му правя забележки,че така не се говори,че те много го обичат и идват да го видят,а той ги гони и т.н.
Дори собствената ми майка ме дразнеше по едно време,защото се цупеше като малко дете и казваше,че си тръгва щом той я гони и не я желае
Тя го залъгваше с бонбони и други сладки неща,но той казаваше,че не ги иска и че си имал.....и пак я гонеше......а когато аз му казах,че не мога да живея без моята майка,така че да се държи прилично....той ми отговори:"ами ще живееш с мен! "
Мисля,че всичко е временно.....е след времето сигурно ще има приоритет към някоя баба....но сега всяко чудо е за три дни....
На мен например ми е малко неудобно от съседите,които по цял ден стоят пред входа на пейката......винаги го закачат,поздравяват,правят му комплименти....а той ги подминава като пътен знак......като му направя забележка,че така не е възпитано....всякаш не ме чува
В интерес на истината много ми се иска на мен да постъпвам като него,защото ме дразнят тези клюкари,но пусто възпитание.....