..... и да я подкрепим, а не да я обвиняваме в нещо...
Кой в какво я обвини, че не разбрах?
- Публикувана: 6 окт. 2011, 10:38 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2011, 14:38 ч.
Отхвърля баба си
Кой в какво я обвини, че не разбрах?
Кой в какво я обвини, че не разбрах?
Мисля, че детето ти подсъзнателно е усетило твоите чувства към свекърва ти и затова реагира така. Щом ти не я харесваш, няма да я харесва и то, за да е като мама.
Ще изчакам следващата им среща / не знам кога ще бъде, защото свеки е много обидена/ и ще се опитам да й обясня, че е нужно да прояви търпение и разбиране, че отхвърлянето й не е резултат от нечии целенасочени усилия и че , в крайна сметка, ако детето чувства нещата така, редно е да се съобразим с чувствата му.
Аз също не намирам за необходимо да насилвам малката да приема общуване, което в момента й е неприятно. Още повече, че тя не ползва обидни думи, а думите "Махай се" и " Не искам" са единствения начин да прояви нежеланието си. Твърде малка е още, за да изисквам от нея деликатно да отбягва нежеланото внимание, за да щадим чувствата на свекърва ми. Ако й забраня да казва "Махай се" и " Не искам", как да изрази негативните си чувства? Не е ли още твърде крехка, че да я принуждавам да върви против себе си?
Аз също не намирам за необходимо да насилвам малката да приема общуване, което в момента й е неприятно. Още повече, че тя не ползва обидни думи, а думите "Махай се" и " Не искам" са единствения начин да прояви нежеланието си. Твърде малка е още, за да изисквам от нея деликатно да отбягва нежеланото внимание, за да щадим чувствата на свекърва ми. Ако й забраня да казва "Махай се" и " Не искам", как да изрази негативните си чувства? Не е ли още твърде крехка, че да я принуждавам да върви против себе си?
Твърде малка е още, за да изисквам от нея деликатно да отбягва нежеланото внимание, за да щадим чувствата на свекърва ми. Ако й забраня да казва "Махай се" и " Не искам", как да изрази негативните си чувства? Не е ли още твърде крехка, че да я принуждавам да върви против себе си?
Е, може би момичетата са прави, че ситуацията се поражда под твое влияние. Никога не бих позволила на дете да казва на възрастен "Махай се", още по-малко пък на баба си. Възпитанието започва от ден първи, както всички знаем, а високопарни фрази от рода на "нежелано внимание" и "не е ли твърде крехка, за да върви против себе си", моите извинения, навяват мисли за съвсем друг проблем в случая.
Твърде малка е още, за да изисквам от нея деликатно да отбягва нежеланото внимание, за да щадим чувствата на свекърва ми. Ако й забраня да казва "Махай се" и " Не искам", как да изрази негативните си чувства? Не е ли още твърде крехка, че да я принуждавам да върви против себе си?
Е, може би момичетата са прави, че ситуацията се поражда под твое влияние. Никога не бих позволила на дете да казва на възрастен "Махай се", още по-малко пък на баба си. Възпитанието започва от ден първи, както всички знаем, а високопарни фрази от рода на "нежелано внимание" и "не е ли твърде крехка, за да върви против себе си", моите извинения, навяват мисли за съвсем друг проблем в случая.
Не е нужно да се извиняваш за мнението си
Разбира се, че всеки родител възпитава детето си по начина, който смята за най- добър. Децата са различни, родителите са различни и разбира се, подходите също са различни. Проблемът е, че дори да й забраня да изпозва тези думи, проблемът с отхвърлянето няма да се реши точно с тази мярка. Това, че ще й забраня да изрази чувствата си, не означава, че мога да й забраня да ги изпитва, нали 
А моето желание е не да й налагам модели на поведение, които според мен трябва да се усвоят на мъ-ъ-ъничко по- късна възраст, а да започне отново да приема баба си и да общува пълноценно с нея.Между другото, ако това има значение, това, че не харесвам свекърва си, не означава, че се карам с нея. Отношенията ни са любезни и дистанцирани.Обаче колкото и да бъда упреквана, не мога да я харесам насила, само и само на нея да й е комфортно и това е. По същия начин и тя не е длъжна да ме харесва насила, само и само аз да се чувствам на седмото небе. В края на краищата, никой на никого не дължи харесване и уважение по подразбиране, нали?! Бидейки хора, си дължим цивилизовани отношения.
Аз съм напълно съгласна с Бронте и я подкрепям!
Начинът, по който си решила да подходиш е и деликатен, и щадящ чувствата и на двете - детенцето и баба му. Няма нападки, няма конфликтност, няма обвинения, няма лоши чувства... Еми, какво повече?
Начинът, по който си решила да подходиш е и деликатен, и щадящ чувствата и на двете - детенцето и баба му. Няма нападки, няма конфликтност, няма обвинения, няма лоши чувства... Еми, какво повече?
anjali, лошото е, че май свекърва ми негласно ме обвинява в умишлено настройване на детето. Много грехове имам, но този не е сред тях.
Аз нямам интерес детето и баба му да са в лоши отношения-напротив. Каквато и да е била баба ми / от бащина страна/ в очите на майка ми, тя и до днес си е любимата ми баба, от която съм получила много, много любов.А майка ми никога не е правила даже намек да огранича контактите си с нея,защото вероятно е била наясно, че по този начин ще ме ощети.Аз също не искам дъщеря ми да е ощетена- радвам се, когато получава положителни емоции.
Вярно, че не мога да се доверя на свеки да я гледа, но то си има причини, на които няма да се спирам и тук. Само ще кажа, че са обективни.
Важното е, че е негласно, защото в обратния случай би могло да се стигне до неприятни, в някаква степен и конфликтни ситуации. А пък и това значи, че и тя също не е сигурна точно какво се случва. А ти, щом твоето поведение и отношение не са причина за неприемането, просто остани спокойна, някой ден нещата ще се прояснят. Няма нищо по-хубаво от чистата съвест и добронамереното отношение. Аз когато попадна в подобни ситуации - да проявяват съмнение в думите ми, примерно, казвам: Бях дотук с убеждаването и доказателствата, от там нататък живота сам ще докаже истината! И се дистанцирам. А скоро след това истината сама се доказва - чрез събития, факти и т.н.
Най-важното в твоя случай наистина е това - детето да не бъде наранено, да не се почувства наразбрано.
Най-важното в твоя случай наистина е това - детето да не бъде наранено, да не се почувства наразбрано.
Моят мъж, каквито и проблеми да имам, все ми казва "Всичко ще се оправи, обещавам ти!"
Ако човек наистина вярва в това, че всичко ще се оправи, то се отразява и на излъчването му... Свекърва ти ще усети твоето положително отношение към проблема, към детето, към нея и сама ще се убеди, че ти не само нямаш вина в случая, но и ще усети и уважението ти към нея... Така, че - повече оптимизъм и всичко ще се нареди.
Ако човек наистина вярва в това, че всичко ще се оправи, то се отразява и на излъчването му... Свекърва ти ще усети твоето положително отношение към проблема, към детето, към нея и сама ще се убеди, че ти не само нямаш вина в случая, но и ще усети и уважението ти към нея... Така, че - повече оптимизъм и всичко ще се нареди.
Може и да е по-добра идеята да се остави детето да живее в стрес и отрицателни емоции заедно с личните предположения, които да извиняват ситуациите, които ги предизвикват. Не бих оставила никога нещата неизяснени. Това как се чувстват децата ми за мен е по-важно от свекървата, сори!
anjali, няма обвинение, повярвай ми. В споделянето на подобен опит идеята е да насочиш и към такъв вариант търсенето на верните отговори.
Твърде често семейните отношения са много сложни, необясними с думи за възрастните, пък какво да кажем за децата. Те обаче интуитивно усещат и докато ние можем да си наложим някакви норми на поведение, за децата е почти невъзможно.
Ако аз мисля така за даден човек, как да очаквам детето ми да го приема с доверие и радост?
Разбира се, че ще изисквам от него да проявява добро отношение, думи като "Махай се" и т.н. са немислими, но да очаквам подобен "дует" да е хармоничен, няма как да стане.
Не искам да споря, просто споделям мнение
Твърде често семейните отношения са много сложни, необясними с думи за възрастните, пък какво да кажем за децата. Те обаче интуитивно усещат и докато ние можем да си наложим някакви норми на поведение, за децата е почти невъзможно.
....
Вярно, че не мога да се доверя на свеки да я гледа, но то си има причини, на които няма да се спирам и тук. Само ще кажа, че са обективни.
Вярно, че не мога да се доверя на свеки да я гледа, но то си има причини, на които няма да се спирам и тук. Само ще кажа, че са обективни.
Ако аз мисля така за даден човек, как да очаквам детето ми да го приема с доверие и радост?
Разбира се, че ще изисквам от него да проявява добро отношение, думи като "Махай се" и т.н. са немислими, но да очаквам подобен "дует" да е хармоничен, няма как да стане.
Не искам да споря, просто споделям мнение
anjali, няма обвинение, повярвай ми. В споделянето на подобен опит идеята е да насочиш и към такъв вариант търсенето на верните отговори.
Твърде често семейните отношения са много сложни, необясними с думи за възрастните, пък какво да кажем за децата. Те обаче интуитивно усещат и докато ние можем да си наложим някакви норми на поведение, за децата е почти невъзможно.
Ако аз мисля така за даден човек, как да очаквам детето ми да го приема с доверие и радост?
Разбира се, че ще изисквам от него да проявява добро отношение, думи като "Махай се" и т.н. са немислими, но да очаквам подобен "дует" да е хармоничен, няма как да стане.
Не искам да споря, просто споделям мнение
Твърде често семейните отношения са много сложни, необясними с думи за възрастните, пък какво да кажем за децата. Те обаче интуитивно усещат и докато ние можем да си наложим някакви норми на поведение, за децата е почти невъзможно.
....
Вярно, че не мога да се доверя на свеки да я гледа, но то си има причини, на които няма да се спирам и тук. Само ще кажа, че са обективни.
Вярно, че не мога да се доверя на свеки да я гледа, но то си има причини, на които няма да се спирам и тук. Само ще кажа, че са обективни.
Ако аз мисля така за даден човек, как да очаквам детето ми да го приема с доверие и радост?
Разбира се, че ще изисквам от него да проявява добро отношение, думи като "Махай се" и т.н. са немислими, но да очаквам подобен "дует" да е хармоничен, няма как да стане.
Не искам да споря, просто споделям мнение
Нищо чудно и това да се окаже истинската причина. Аз съм споделялала за разни неща, които ме озадачават в отношенията ми с малката и даже бях питала мамите дали са имали случаи, в които детето им да ги усеща, макар че вербално не са изразили емоцията си.
Ако детето отхвърля баба си заради моите стаени чувства към нея, просто не знам как мога да променя ситуацията. Как да я харесам насила???
Бих допуснала, че бабата прилича по някакъв начин на лелка от яслата, която детето свързва с нещо неприятно. Случва се много често. Дъщеря ми беше на 4-5, когато се втурна да прегръща непозната жена на улицата, която взе за баба си, макар общото между тях да беше единствено цвета на косата. 
Тоест прекарай два часа в яслата и огледай персонала. Не разпитвай детето, нищо няма да измъкнеш от него, то прави подсъзнателни асоциации.
Тоест прекарай два часа в яслата и огледай персонала. Не разпитвай детето, нищо няма да измъкнеш от него, то прави подсъзнателни асоциации.
Точно това щях да напиша и аз.
Аз на моята в подобна, макар и не идентична ситуация твърдо и категорично и забраних да казва "махай се" на баба си и да я обижда. Показвах недоволство и и говорех, че по тоя начин наскърбява и баща си, и мен, че човек има само две баби и те са хората, които го обичат най-много в целия свят и бла-бла... докато вдене.
Така де, баба ни е тънкообидна, а и тя иска да се порадва на внуче, като се има предвид, че го гледа със себеотдаване, макар и по свой начин.
Причината беше, че бабата говорела с по-дебел глас. Което според мен не е вярно, но детски възприятия.
Така де, баба ни е тънкообидна, а и тя иска да се порадва на внуче, като се има предвид, че го гледа със себеотдаване, макар и по свой начин.
Причината беше, че бабата говорела с по-дебел глас. Което според мен не е вярно, но детски възприятия.