Рано ли е да се ражда на 22 години?

На 20 бях млада майка, студентка, и не можех да обръщам достатъчно внимание на сина си, защото трябваше да ходя на лекции, упражнения и изпити.А ако ми се беше случило да остана без бащата, нямам идея какво щях да правя.Нямах нищо-ни жилище, ни пари, нито елементарни удобства.Млада, наивна и влюбена.И убедена, че едва ли не всички са длъжни да се грижат за нас.Кой се е замислял изобщо за това, че в живота не всичко е розово?Изобщо не съм била готова за родител.Но тогава мислех друго.

На 38 майка за втори път.Сега ползвах отпуск по майчинство и бях нон-стоп с дъщеря си.Имам нормален и осигурен живот, и бих могла да се грижа сама за нея.Дано не се налага, разбира се...

happy_woman, като видяла и двете страни на медала, кой е по-добрия вариант за теб?

е, явно втория  поне по начина, по който е описано 

Аз по-назад бях писала-с първото дете на младини бях убедена, че съм перфектната майка.А сега, след като съм видяла и усетила какво е майчинството в зряла възраст....ами ..чувствам се виновна пред сина ми, че не съм му дала това, което сега давам на малката-като отношение, чувства, внимание, търпение и близост.

а ако не ходеше по лекции и т.н. с първото, а си беше нон стоп с него първите 3 години и после на детска,  ако играеше с него, отделяше му цялото си внимание, даряваше го с цялата си любов и т.н. и т.н. дали пак щеше да се чувстваш виновна пред детето?
всеки случай си е много сам за себе си, всяка майка си е отделна, това че някой не е бил готов, не значи че никой не е бил готов на тази възраст

То цялата тази тема е толкова безсмислена, че няма на къде повече, при положение, че единственото вярно е това. 

Бе карай, важното е да почешем езиците! 

Решението да имаш деца и чувството на готовност е много индивидуално. На 22 категорично не се чувствах готова за деца и какъвто и да било ангажимент. Решението да имам деца не беше сред приоритетите ми до 31-32 години, а и може би имаше значение, че обкръжаващата ме среда беше съставена от жени със сходни на моите интереси и амбиции. От приятелките ми повечето станаха майки след 30-тата си година. 

Да,и за това  е най-добре всеки да каже за себе си без да се обобщава.За мен беше твърде рано на 22 да ставам майка.Още учех,формирах се като характер,преминавах през определени житейски препятствия,развивах се.Сега на 28 живота ми е по-улегнал,имам семейство,професия,живея отделно от родителите и акъла ми е друг.Мисля,че е идеален момент за първо дете.Не бих отлагала майчинството за след 30.

  Абсолютно същото. Въпрос на приоритети.

Реално в близкия ми кръг има единици, които имат деца преди 30 години и то главно първото. В следващата декада се родиха по две или три, като при много жени е и след 35 години, а трето и след 40. Но има значение, че ние сме в среда на работещи чужденци включително жени все на ръководни постове в международни компании и от тях повечето също са отделили годините между 20 и 30 за учение и работа в по няколко държави и когато поемаш ангажименти, изникнали в рамките на месец и продължаващи през следващите примерно 3 години, няма как това да стане като имаш дете, което иска своето.

В темата много често се изхожда от готовност, аз пък бих изтъкнала изобщо липса на желание при мене на тази възраст да раждам. Изобщо не се виждам да отделя три години, за да расте детенцето спокойно, а аз да стоя с него в тази част от живота си. Аз съм друг тип човек.

Така си го представям и аз... 

В крайна сметка, то хубаво разсъждаваме кога е време за раждане, ама не малък процент остават и изненадани, че очакванията им са се разминали с реалността за добро или лошо 

Родих на 21 ( 3 месеца преди да направя 22): мислех си,че съм готова,защото бебето беше планирано,бяхме семейни,редовно студентка съм (но аз винаги съм носела 100дини под една мишница),брат ми,който е с 9години по-малък от мен съм го отгледала от 4месечната му възраст до 1год и 1месец почти сама (т.е. само вечер имаше кой да ми помага),така че се чувствах 100% готова за дете,още повече че винаги съм имала план: на 22 раждам 1вото си дете, на 29 второто и на 35 третото (с ММ искаме 3 момичета). И тук идва "нооооо-то": бях изчела всичко за кърмене,колики и т.н. Обаче никой не ме предупреди,че в "онзи" период (разбирайте първите 2 месеца) аз има възможност да не съм съвсем в кондиция,т.е. бях чела за следродилната депресия,но никога не съм си представяла че може положението да е толкова трагично. Историята накратко:
Родих секцио,поради седалищно разположено бебе,не ме хвана упойката по време на секциото и докато извадят бебето си беше рязане на живо  Като я видях веднага ме приспаха... Стояхме в болницата 7дни,защото тя имаше мноооого тежка физиологична жълтеница (тук е момента да кажа,че се роди и с бъбречни проблеми,заради които не се знаеше дали единия й бъбрек ще функционира). Дотук стреса ми вече достатъчен,но...прибрахме се от болницата,в деня на изписването имаше 20човека у нас,които обаче след няколко часа ги нямаше.И двете баби са работещи,а и ние никога не сме искали някой да ни помага,твърдяхме че можем сами да се справим и факт е,че се справихме,но на каква цена??? Първите 2 дни беше добре,ядеше и спеше,а ние свиквахме с нея,ноооо след това: това дете ревеше по 19часа на денонощие,не млъкваше,а аз бях на ръба на силите си,чувствах се ужасно некомпетентна, недобра майка и в онзи момент всичко лошо се беше събрало в мен,през моя поглед иска просто всичко да приключи, идвало ми е да се хвърля от 7мия етаж. Беше просто страшна гледка,както го описва мъжа ми: едната реве в едната стая,другата в другата ,а той в коридора се чуди какво да прави  Сега ми е смешно,но тогава бях на косъм да направя някоя глупост. Ще си кажете защо? Ами защото е много лесно да се самообвиняваш,когато всичко около теб твърдят,че именно защото ти си на 22 не знаеш какво да правиш с това дете,че то е "болно" (говоря за бъбреците),защото ти някъде си сбъркала и т.н.
В крайна сметка,принцесата ни е вече на 1г.3месец, най-голямото щастие на света,а аз съм спокойна и щастлива мама 

marinels - това, което описваш няма нищо общо с възрастта и готовността да си майка като цяло...споко и на тези от по 35 им се случва следродилна депресия, както и някои 20 годишни минават с лека или никаква такава...то е до психика и хормони предимно, не до възраст.... особенно пък когато и самото ти дете има и реален проблем(имам предвид не само колики)

Леле! Това до една все е дно са мои думи!
Всичко!
Както и това, че преди мислех друго.. истината осъзнах чак, когато сравних двата пъти.