Не познах
Но този финал е далече по-хубав!
- Публикувана: 8 окт. 2011, 00:18 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2011, 15:21 ч.
След "1001 нощ" приказката продължава с проектите на нашите любими актьори - 193
Хатидже помвмоли Валиде за помощ Ибрахим да ен замине.
Валиде посети Сюлейман : сине мой помисли за Хатидже - сама бременна ,сега с мъничко дете ,друг изпрати ,остави ги до насита да се нарадват на детето си.Друг изпрати!
сюлейман: решението ми е окончателно Ибрахим отива. Не може жените в държавните дела да се намесват.
Валиде : кой си ти Сюлейман ?! Не си детето което отгледах. Имаш една светла страна ,но и една тъмна. И този поглед! Ти не си моя Сюлеюман.
И днес като се караше на Мустафа така гледаше.Като видя тъмната ти стнана ми приличащ на баща си Селим султан и се страхувам от това което можеш да направиш в бъдеще!
Сюлейман : Страхувам се татко. Страгувам се от тъмната страна ,да не загубя съвестта си ,уда не се ожесточа.....[/b][/color][/size]
Данайче
Ибрахим извика Хюррем на терасата:
Кой ти каза?
хюррем : за какво?!
Ибрахим : Много добре знаеш! Кой?
Хюррем : Птичките ми казаха.
Ибрахим : Кажи на тези птички че до една щи ги обезглавя!
Хюррем : Знам че лесно отнемаш живот.
Ибрахим : ни си мисли ,че със смъртта си Лео те спаси.
И твоята съдба и тази на децата ти са в моите ръце!
Хюррем : вече нищи не можеш да ни направиш!
Ибрахим : не бъди толкова сигурна!
Кой ти каза?
хюррем : за какво?!
Ибрахим : Много добре знаеш! Кой?
Хюррем : Птичките ми казаха.
Ибрахим : Кажи на тези птички че до една щи ги обезглавя!
Хюррем : Знам че лесно отнемаш живот.
Ибрахим : ни си мисли ,че със смъртта си Лео те спаси.
И твоята съдба и тази на децата ти са в моите ръце!
Хюррем : вече нищи не можеш да ни направиш!
Ибрахим : не бъди толкова сигурна!
Ибрахим : Това е мое задължение къв държавата
хатидже: Аз съм твоето държавно задължение!Защоот мен няма ли ме и всичките ти други държавни задължения ще изчезнат!
Ибрахим : Внимавайт султанке да не кажете нещо за което после да съжалявате.
[/b][/color][/size]
хатидже: Аз съм твоето държавно задължение!Защоот мен няма ли ме и всичките ти други държавни задължения ще изчезнат!
Ибрахим : Внимавайт султанке да не кажете нещо за което после да съжалявате.
[/b][/color][/size]
Хатидже няколко пъти изрича тези думи. Пред жените, когато се скараха с Хюрем, а сега и пред "голямата си любов". Смесва правата и привилегиите си като човек от султанското семейство и любовта/женитбата с ИБрахим. Не ми направи добро впечатление, то е вярно, но някак си на фона на чистата любов между тях, която искаха от началото да ни внушат, звучи доста зле. Ибрахим се замисли при тези думи. Дори, когато се сдобриха и той й каза, че ще се върне жив и здрав, прегръщайки се, някак си се втренчи - все едно - "Сам си ИБрахим. Никой си. Ето, кой те мисли теб - заминаваш в Анадола. Няма значение, че си съпруг на Хатидже. Така е решил султанът. И така ще бъде - ти си неговата пионка. Вече си такъв. Нищо друго."
Като прибавим и думите на Сюлейман пред статуите... Може би Ибрахим започва несъзнателно да намразва и Сюлейман. С отдалечаването, с отчуждаването, а и султанът недвусмислено му показва някаква назидателно и подозрително отношение.
Фределрик при Гритит.
Трябва да видя годеницата си.
Гритит : Тове е невъзможно.
Фредерик: Трябва . Помогнети ми.
Гритти : Ако направя тази грешка и длъжността си при султана и живота си мога да загубя.
Фредерик : помогнете ми и ще ви платя и нови търговски споразумение ще ви осигуря.
Трябва да видя годеницата си.
Гритит : Тове е невъзможно.
Фредерик: Трябва . Помогнети ми.
Гритти : Ако направя тази грешка и длъжността си при султана и живота си мога да загубя.
Фредерик : помогнете ми и ще ви платя и нови търговски споразумение ще ви осигуря.
Сюлейман : Страхувам се татко. Страгувам се от тъмната страна ,да не загубя съвестта си ,уда не се ожесточа.....[/b][/color][/size]
Вероятно доста често ще ни връщат към началото на филма и тези мисли на Сюлейман, за са подсилят жестокото му решение да убие сина си. След това ще спре да се пита, защото ще се е превърнал в копие на баща си. Често срещано явление - сполетява те това, от което най-много се страхуваш и най-много избягваш!
Добре, как да тълкувам погледът на Изабела след султана и споменът за "двамата на коня" на Сюлейман? Как да го нарека?
Може би решава дилемата чии очи са по-сини - на султана или на годеника?
Няма чувство, което Халит да не е в състояние да покаже чрез лицето си! 
Говори....без думи !
Сюлейман : Страхувам се татко.
Страхувам се от тъмната страна ,
да не загубя съвестта си ,
да не се ожесточа.....
Мари
Не ми се иска султанът да ме погледне така!!!
Сюлейман : Страхувам се татко. Страгувам се от тъмната страна ,да не загубя съвестта си ,уда не се ожесточа.....[/b][/color][/size]
Вероятно доста често ще ни връщат към началото на филма и тези мисли на Сюлейман, за са подсилят жестокото му решение да убие сина си. След това ще спре да се пита, защото ще се е превърнал в копие на баща си. Често срещано явление - сполетява те това, от което най-много се страхуваш и най-много избягваш!
Така е. Сюлейман от самото начало като владетел се бори с тъмнатата страна на човека в себе си. С всички нейни лица - високомерие, жестокост, несправедливост...
Не мога да не подчертая страхотния образ, който представя Халит - особено сега като дадоха кадри от началото - толкова млад и в този епизод - последната сцена. Разбират си от работата хората. Визията му абсолютно променена. Какъв ли ще ни го покажат в залеза на дните си. Много хубаво играе, изцяло е влязъл в образ. Понякога така гледа, за миг забравяш, че е Халит. Гледа по султански. И да не знаеш как става това, можеш да му повярваш. Има доста време, докато свърши този проект, дано са здрави всички и все така успешни, но след тази величествена роля... Но Халит си обича работата. При него има и талант, но има и невероятен труд, докато стане истински.
Даная, благодаря ти от сърце!
Тази вечер, при този толкова наситен и дълбок епизод, ти беше, Слава Богу! в страхотна форма!
А епизодът беше изключително интересен - от един на вид много лековат случай, как драматично се развиват събитията... Мерал О. е изпипала майсторски сценария, и особено образа на Сюлейман. А Халит е отново невероятен! Просто не ми стигат думите!
На мен Хатидже не ми харесва като изпълнение на Селма - непоследователна в емоциите си, гласът й не издържа на моменти и започва да го кара на фалцет, а очите й в повечето случаи не изразяват нищо.
Докато Хюрем/Мерием развива образа си много плавно - в този епизод е привидно сдържана, но вътрешното й вълнение прозира през очите й. Много ми хареса.
Ибрахим/Окан започна да се повтаря - виждам погледи, мимики, жестове, поведение, които сме виждали и в предните епизоди. Върви надолу...
