КГО 2008 - 10та тема

Днес Ати пораства и става на 3 години )) лелелеееееееееее аз удрям от щастие усмивки и танци да са ни живи и здрави децата слънчица ))
приятен ден мили дами

Честито на отминалите рожденици...и на идващите такива...да растат здрави и послушни   

При нас отшумя трудния период с градината, както за всяко нещо -търпението е било лекарството, ама ако може в по-силни дози ...с две думи-Момото е добре и сега "звездата" вкъщи е Цвети- учителката му 

Вчера го взех с мен в един магазин за бельо-трябваше да си понакупя малко удобни гащури за растящата ми осанка, и се нареди пред един щендер с дантелени бикини-каза,че избирал гащи за Цвети ...но не харесвал Озово(розово), затова взе лилЯви ...понякога си мисля,че скора няма да има нужда и от играчки вече 

Рождените дни едва минаха, а за някои още предстоят, но аз вече почнах с подготовката за коледните празници...ама то -като му просветне пред очите на човек, да са усети пак човек  и му се връщат старите навици...а пък моите в харченето са най-силни 
 
Хайде...

Привет и от нас.Тони честито за хубавата новина.Здраво и спокойно бебче на финала.
ЧРД на всички  пораснали дечица.Да са ни здрави и послушни.Нашия рожден ден си го празнувахме в БГ и сме много щастливи защото там са ни приятелчетата.Изкарахме почти 3 месеца там и детенце си поигра на воля.Ние също имахме лек инцидент като бяхме на море.Изкълчихме на Али ръчичката като правихме фър т.е мама и тати я държим за двете ръчички и я дигаме във въздуха,да но тя не беше подготвена и стана белята.Наместини я ортопед и бяхме с шина 5 дена.Та повече на тази игра няма и да помисля да играем.За възпитанието Александра също е на периоди.Общо взето е послушна,но има моменти в които ме изкарва извън нерви.Примерно като бяхме в БГ и ходихме на разходки в моловете,ставаше ужасна,тръшкаше се,залягаше по земята,направо потъвах в земята от срам.Какво и ставаше,магазини е виждала големи и тук ,такова нещо тук не се е случвало.Та разходките там по магазини бяха сведени до минимум,играеше в квартала и така.Напоследък като се върнахме тук в Лондон не иска да спи на обяд и е на крак цял ден.Вечер ляга към 8.30-9 и сутрин спи до към 7.30-8.Малко е изморително за мен,защото наред с къщната работа трябва и да я занимавам отвреме на време,сега е на фаза да моделираме с пластелин и да изрязваме формички с него.Много приказва и постоянно задава въпроси,устата и не млъква.Заиграва се напоследък и сама,иначе имаше моменти все залепена за полата ми,и в тоалетната ме е придружавалаМалко ви завиждам ,че дечицата ходят на градина.Тук ни се полагат по 3 безплатни часа всеки ден,но от януари,ама то с тях и без тях,иначе градините са доста скъпички.Но имаме намерения да се прибираме всички на пролет в БГ и там да си почне детето на градина,така сме го решили ,че ще е най добре.Да сме живи и здрави пък да видим.Пък и тогава и за второ детенце ще мислимМалко дълго стана,ама нали не пиша често.Хубав ден на всички.

Здрасти Нинка, а в Англия не започваха ли у-ще на 4, или на 5 беше?

Аз нямам много време да пиша... Коко е вече по цял ден на градина, а аз се опитвам да си намеря работа... Много го хвалят, много бил добричък... Алекс ходи на танци и днес щеше и плуването да почва, но учителката болна била, та в понеделник се надяваме да почне.

Междувременно си припомням някои неща от Офиса, Аксес и някои от Екселските таблици и неща (не че няма да ги направя с малко повече ровене, ама ако някои кандидат работодател ме подхване и ще рече, че лъжа, че мога да работя).. а и SQL подхванах да уча, пак сама по видео уроци  Не е лесно, работодателите много искат и затова ме е яд, че занемарих немския... Весто магистратура да бях записала курсове по немски 

О, Ели...това,което правиш е в пъти по-добре от изкарването на Магистратура, или пък курсове-без значение какви...
Колекцията от дипломи никой работодател не впечатлява, пък и не се спряха да бълват как всеки град имал ВУЗ и излизали хиляди специалисти на година, без възможност за стаж или реализация

Селф-едюкейшъна(ще ме прощаваш за чуждицата) според мен е много по-добрата форма, още повече за опресняване или надграждане на знания ...
Дано скоро намериш това, което търсиш  

Нинка, четох аз за вашите такси по детските ясли и градини ....ама да ти кажа, то е направено с акъл тая работа-който има възможност да работи на платена работа, ще си даде детето на ДГ и ще работи...Т.е. ще внася в държавата и ще получава от държавата-това по повод, че държавата плаща една част от часовете посещаемост ...
Който няма възможност за такава работа, си получава удоволствието да си гледа детето ....не внася данъци и осигуровки, но и държавата не му предлага да му поеме част от разходите

Тук, даваш, а дали ще получиш е ...един Господ знае...
За това най-добре са циганите ...нищо не дават, но винаги получават ...

Ехоо, как сте, не пишете ?

Първо, да честитя на всички за отминалите рожденни дни. Известно време бях извън-виртуална.

Ние вече се преместихме, понаредихме... че дори и успяхме да се изпораболеем. Дали заради това или просто се пренавих (отдавна я чакам тази промяна), но ме налегнага едни депресарски. Та нищо не ми се прави, а задачки бол.

Детските градини... болка ми е това. Колкото съм против яслите, толкова съм ПРО детската градина, та сега имам чувството че си осакатявам детето, като го държа вкъщи. Нас тази година няма как да ни огрее в държавна. За догодина имам едно обещание в стил "нещо може да се измисли", което ще рече "ако бутнете". Никак не ги харесвам тия подкупи и истории и търсим нещо свястно и частно. На този етап мислим някакви занимални за половин ден, но най-рано на есен ще да е. Мъчно ми е, но вариантите не са много.

Иначе Пловдив ни понася чудесно. Верно не е София, но пък е близо и мога да "отскачам" да си движа нещата при нужда.

Поздрави от нас. И се обаждайте

Ние сме болни
След като онзи ден станах свидетел как едно дете се изпусна в гащите вследствие на настоящия ентеровирус (това в детската!!!!!) и след като се молех това дете сега да го е хванало, не беше така Разочарована съм от факта, че госпожите приемаха деца с разстройство

Та снощи моята госпожица повръща като луда Добре, че не беше Коко, че не знам дали би успял да се обърне ако повърне в съня си (както стана при Алекс ) Коко и той е така, но поне не повръща

Рали, оправяй се... есенно време е така с депресиите... поне при мен... и не затихват до първите топли лъчи на пролетното слънце

Скорошно оздравяване на болните дечица! Тръгнат ли на градина, така ще е, но поне леко да минава. Ние за един месец в ДГ изкарахме една кашлица, но мина само със сиропче. Аз я оставих една седмица в къщи, но по моя преценка. В градината им всички с кашлица си ходят там.  Можех и моята мома да я пратя да им кашля там, защото иначе си беше в кондиция. От един месец цялото семейство се тъпчем с коластри, водорасли, пробиотици, клееви тинктури ... Разчитам на превенция, като не мога да разчитам на родителите на другите деца. Само дето от седенето в къщи сега пак ни е много тъжно всяка сутрин. Поне е научила много нови неща. От миналата седмица посещаваме и детски център по английски (чудихме се как да я забавляваме уикенда). Не мога да повярвам как работи методиката учене по време на игра. Момичето им говори само на английски, а те се оправят завидно добре. Възрастните доста сме закърнели в това отношение. Запомнила е всички думи и се опитва да ги използва на място. А тия от ДГ за 2 седмици не можаха на нищо да я научат. НО още по-важното е, че на Михаела й е много забавно и постоянно ме пита кога ще ходим пак там, за да играят.  И в понеделник след игрите в детския център като отишла на ДГ и учителката по английски я наградила, защото се е изявила доста добре.  Много е горда.

Депресиите са нормални, когато слънцето е по-слабо или го няма. Особено пък, ако това е съпроводено със стрес. Много ангажименти му е майката. По възможност приятни  Айде, аз отивам на фризьор, че да не ми докривее и на мен 

Ама как ми се ще и на меееееенннн... Ама ей нА, занимавам се с превиващо се от колики бебе вече втори ден.

Рали, честито ви преместване, Пловдив е хубав за живеене град  

Ели, въобще се дистанцирай от чувства като "разочарование", ами предприеми по-сериозни мерки, говори с управата на детската градина, ти си оправна булка   Стискам палци и за намирането на работа!

А иначе Кало е добре, напоследък имахме разни истерични кризи и тръшканици...и дали беше позакъсняла реакция на ревност към Момчил или пак позакъсняла реакция на адаптация в детската градина...но миналата седмица ми беше кошмарна. За всичко рев и тръшкане, за всичко инат и противопоставяне, а после кошмари и нощно време. Като че поотшумя вече, но съм на тръни и чакам следващия пристъп  

Такива ми ти работи. Тъпчем се и ние със сиропи и природни имуностимуланти, пък дано се закрепи малко. Лошото е, че много отслабна след боледуването миналия месец, свали около килограм, а за неговите 12 килца си е сериозен спад. Сега бавно и славно закрепва.
За това пък брат му ми свива сармите с наддаване, вече е еднакво объл от всякъде  , а уж е само на кърма  

Здравейте и от мен ...
Арианка,казах ли ти колко много се зарадвах, че сте кръстили бебето Момчил ... Сега като му видях написано името ...и ей го, викам си , чакай да вляза и аз да пиша за адаша ...

Рали, ще мине...скоро и сняг ще дойде, съвсем ще се забатачим, ама ...то кръговрат бе...пролет-лято е пей сърце, есен-зима малко по-минорно 

Ние сме добре, Момо отвъртя един месец в градината, и да не се хваля много-много, но ми е здрав, даже и без сополи...Нищо превантивно не давам, просто не мога да го удържа,за да му напъхам нещо в уста,нос, гърло и т.н. нито пък с храната успявам, щото си е все същото злояде магаре ...

Ели, според мен-не си мълчи, а отвори тема за този случай на учителките....знам,че е в техен интерес да има повече болни деца, и групите да са по-сбити...но все пак, нека не са те тези,които осигуряват средата за разболяване на здравите

Аз ,честно казано, след като дълги месеци преживявах, това че не ни приеха на държавна ДГ сега съм на другия край и много се радвам...Тези градини, за които усилено кандидатствам всяка седмица са с толкова раздути групи, на някои места децата са по 32 ...и изобщо не искам Момчил да е там ...

Нито вниманието ще е внимание, нито заниманията-занимания ...

На мен пък времето ми минава страшно бавно с ужасно дълги дни ...взе да ми писва и това, дето го върша, и след НГ зарязвам всичко,което ме отегчава и задължава ...

Не знам за косата, но душата ми иска "фризьор", иска и "масажист" и "козметик"... и след празниците, ще и търся лек и разведрение 

Оздравявайте болните 

Ахой от мен!

Тони, отдай се на удоволствията сега, щото после...съвсем няма да можеш. Да не те плаша, ама...което си е истина, истина си е.

Аз към месец някъде бях в къщи с двете диванета. Настръхвам, когато наближи октомври, честна дума. Три рождени дни, разположени през седмица. Това не е лошо, разбира се... Освен за бюджета и за нервичките ми, тъй като народа държи да се отбележи всеки рожден ден.  Обаче за по-нататък определено ще въведа празнуване на трите рождени дни наведнъж, щото така няма да му излезе края. Най-кофтито обаче е, че дойде ли октомври и всички се изпонатръшкват. Радо е нямал рожден ден през тези три години, на който да е здрав. И тази не пропусна. Сега, да чукна на дърво, вече всички са здрави. И дано така да си останат, че аман!

Не знам как е при вас, но тук е ЗАЩОтков период. "Защо? ЗАЩО?! АМА ЗАЩО?!" Мога по цял ден да отговарям на този въпрос, докато накрая се стига винаги и категорично до  "Защото така". Сигурна съм, че не трябва тъй да отговарям, обаче ми се струва неизбежно. Не знам вие дали успявате на всичко да дадете отговор, но аз не мога. И затова сега и Радо, когато понякога го питам за нещо "Защо?" и ми отговаря със: "Защото така!" Тъйто. С моите камъни...
Мога още много да пиша, докато Чудо номер 2 спи, обаче ще се смиля над вас и ще предоставя трибуната на следващия. Хубава вечер!

Нееев, завземам трибуната относно "защото".. наскоро четох някъде на тема "Защо" много интересен начин за отговор...

Пример:

Защо кравата ходи на 4 крака?
А ти как мислиш? Защо кравата ходи на 4 крака? Да не би да е защото се спъва много?

Начин да помисли и детето по въпроса, да развие въображението си, да помисли върху даден сценарии (може и абсурден) и да не се стига накрая до "Защото така"... И да може дори, когато не знаеш отговора заедно да измислите "решение" 

Добре, че разказа, че да се сетя... Когато Алекс последно ме пита "Защо?" въобще бях забравила за това 

Оо, Нев ..."Защо", "Какво"," Как" ...като ги чуя да започва с тях изречение и ...знам, че накрая ще свършим с неадекватен отговор и повишен тон...

Давам пример :
-Мамо каква е тази кола?
-Пежо
-Какво пежо?
-Тъмно синьо
-Какво тъмно синьо ....   
(....и тук вече се чувствам малко тъпа,защото отговора ми е точно този:)
-Ами такова

А другото,което направо ме побърква е като искам да му покажа нещо ...то явно проблема ще излезе в мен де, че не задавам/казвам правилно въпроса ....та:

-Виж колко много червени коли има ....и Момо връща отговор -Колко ?
И пак почваме ....ама тоя път с "Колко"

Айде, предавам и аз щафетата на следващия ....

  Ох, разписвайте се по-често та да мине бързо зимата 
Еми такива са ни сега разговорите с тригодишните октомврийчета. Представете си другата година по това време  Михаела онзи ден попада из семейните архиви на дълъг кичур коса останал за спомен от баща й от младежките му години .... "На кой е тази коса?" - "На татко като беше по-млад.". Михела ме пита "Момиче ли е бил?" и аз шах с пешката. К'во да му обясняваш на детето, хем да е истина, хем да те разбере?! Общо взето и аз в някои ситуации стигам до "Защото така" 

Ели, четох я въпросната статия, обаче ми е неприложима просто. Въпросът винаги си стои. За всичко, във всякакви ситуации и за всякакви неща. Особено покрай Лъчо въпросите са умопомрачителни.
"- Мамо, защо го преобуваш?
- Защото се е напишкал?
- Защо се е напишкал?
- Защото е малък.
- Защо е малък?"

Тони, Момо поне сменя с "Какво". Ради би попитал "Защо е синьо?". Аз бих отговорила: "Защото така са го боядисали" и той естествено ще ме контраатакува със "Защо така са го боядисали?". И така ще продължи докато не отговоря със "Защото така!".

Досмешава ме много на някои защота. Опитвам да провокирам сам да си дава отговорите и да разсъждава, но не става.