Киноклуб 3

Тук не приемаме и не гоним... цари анархия. Който иска- чете, който иска- пише. 

      Тук е като във филм на Уди - брътвежи на воля.  

  Привет, Джой !  

  Какво ще кажеш за Кевин, хареса ли ти ?  

  Аз да си продължа философстването от вчера.
  Музиката към филма ми се видя  на моменти неподходяща, но после си дадох сметка, че е перфектно подбрана. Тези популярни песнички със закачливи текстове и мелодии, които всеки е слушал десетки пъти, тананикайки си ги подсъзнателно. С които се свиква  и почти не ги  забелязваш, както се свиква с редовната криминална хроника по телевизията. После сменяш канала или радиостанцията и толкоз. Така ден след ден си тече животът на това семейство, всичките случки в него, почти незабелязано, механично, без никой да предприеме нищо. Ден след ден  малкото момченце с памперс  се превърна в младеж, който мрази всичко и всички. Накрая си задават въпроса - защо ? Но песничките пак се въртят по радиото, телевизиите пак излъчват същото...  

След като ви изчетох снощи, тръгнах да го тегля, но се оказа, че има бан в Арена, и така си и останах негледала .

  И в Замунда вече го няма.   Тук го намирам. 

http://rogerebert.suntimes.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/201201 … /PEOPLE/120129996

Роджър И. се изказа и той навреме за клуба ни )). Не съм единствената, която отдава заслуженото и на Кевин.

Сигурно доста от темата не сте успяли да гледате филма, а така ми се иска да прочета и други мнения. Ако някой го иска, да свирне, ще придумаме една услужлива съфорумка... 

Моля за помощ от услужливата съфорумка   

Изчакай я да се събуди и да прочете тук...  ще те уреди с филм. 

Поднасям букет в смирено очакване     

ще си копирам мнението от 25 Декември, което пуснах за филма в другата тема:

We need to talk about Kevin - http://www.imdb.com/title/tt1242460/

най-добрият филм за годината, според мен. естествено, не съм гледала доста спрягани за изключителни заглавия и вероятно през идните почивни дни, в които се надявам на повече кино моменти да видя и други добри неща, но този ми е абсолютен фаворит до момента. /бел.ред. тогава още не бях гледала Moneyball/
не знам дали мога да осъдя майката. или просто понякога се ражда един абсолютно прецакан тип и никой няма вина за това...и това не знам дали е така. знам обаче, че съм виждала доста по-кофти майки, пък децата са станали прекрасни хора.
филмът е като една супа от взаимоотношения - сбъркани, хубави, грозни, всякакви. Кевин - идеалният манипулатор социопат. бащата - обикновен, добряк, който прави всичко за детето си и винаги готов да оправдае поведението му като "момчешки му работи".
ролята на Тилда Суинтън в лицето на майката Ева беше великолепно изиграна. абсолютно Оскаровска роля...хареса ми много. не мога да я съдя, не знам какво е да родиш нежелано бебе и да се бориш с разните му емоции, които съпътстват това, но знам, че има много по-лоши майки, дето не са отгледали такива психари. така че чичо Фройд едва ли би могъл да обясни всичко, защото вероятно понякога някой просто се ражда с прецакан мозък и нищо не може да го/те спаси. те са малко като "самотното мухочукане" както го нарича моя любим Ч. Буковски - няма спасение с действие или бездействие, просто няма изход - с всеки ход си мат.

предният филм на Лин Рамзи Morvern Callar го изгледах и не съм впечатлена. приготвила съм за довечера и Ratcatcher, за който четох много суперлативи.
===============
много ми е интересна дискусията, ще я следя и ще допълвам.
не знам защо ми е тооолкова трудно да обвиня майката. имам чувството, че просто нямаше какво толкова да направи тя, но Снимките на Соня са интересен паралел и повод за размисъл.

   Привет, Aurora.   И аз си свалих Ratcatcher, дано успея да го гледам тези дни и ще споделя впечатления.

   Режисурата в новия филм на Лин Рамзи е наистина на високо ниво. Тилда е перфектна, но и друга актриса би могла да се справи с ролята, струва ми се. Харесва ми как последователно и търпеливо режисьорката е изложила тезата си, защитила я е, без да прибягва до никакви по-специални ефекти, екстравагантности, без недоизказаност  дори. Много директен филм, според мен. Особено последната сцена, Кевин във физкултурния салон с лъка в ръка, на фона на националния флаг...Според мен тези кадри точно са му резнали номинацията за Оскар на филма. Не само това, засягат се  болезнени въпроси без еднозначен и категоричен отговор, такива ленти напоследък не се толерират, струва ми се.
  
   Сетих се за две сцени, в подкрепа на тезата ми за неадекватното поведение на майката.

  Ева се държеше като дете. В отношенията си с Кевин тя  проявяваше незрялост, инфантилност. Докато го караше да брои например. Детето в един момент за няколко секунди изброи до петдесет и и показа, че знае ...Майка му вместо да се изненада, да се зарадва, се озлоби от това. Даде му да пресметне някакви трицифрени числа...Това беше жалка реакция от нейна страна. Вместо да го поощри, похвали, тя гледаше да му натрие носа.
  Или когато си украсяваше стаята с географски карти. Кевин я попита какво означава "индивидуалност". Тя му отговори - "Сигурна съм, че знаеш какво означава!". Просто за да му покаже, че той знае много по-малко неща от нея. А той беше един дребосък, задаваше и въпроси, търсеше контакт с нея. Вярно, по негов си начин, но кой да го научи на по-различно отношение, той копираше модела на поведение на майка си. Както правят повечето деца, впрочем.
   Изобщо, тезата, че злото е било заложено у Кевин още по рождение и почти нищо не е могло да предотврати  така развилите се събития, е трудно да се докаже. Кевин например би могъл да стане блестящ математик, при едно по-различно поведение от страна на майка му. Филмът показва как тя изоставя детето си още от мъничко, още от бебе. Всеки ден е до него, но го изоставя. Между тях има стена от студенина, то на практика расте само. Имаше песен с подобен текст във филма, накрая даже два пъти я пуснаха : "Раста аз сам без майчина милувка...", нещо такова...
   Научи се да си маже самичко филиите с конфитюр, тя си прави за себе си сандвич, той - за него. След като залепи филията на масата, дойде татко му ,момчето се втурна радостно към него, а Ева направи някаква подигравателна физономия и го имитираше. И как го гледаше...странно. Момчето и отправи предизвикателен поглед и тя му отвърна със злоба.


 
   Те нищо не вършеха заедно. Един ден, когато той беше вече на 16, тя реши, че ще го заведе на вечеря. Е, хубаво и се подигра хлапето тогава, заслужаваше си го. И докато играеха мини голф, той я победи,  тя с такава ненавист заби флагчето- просто чудно поведение от нейна страна....Стана така, че след 16 години тя имаше в къщата си едно съвсем непознато момче. Ева не знаеше нищо за сина си. Но тук трябва да отворим една скоба и да поговорим за отношението и към Сили, другото и дете. Тя обичаше дъщеричката си. С нея се държеше като истинска майка. Защо се получи така с Кевин ? Разговорът между съпрузите вечерта, когато Франклин разбра за бременността, какво означаваше ? Мъжът и против ли е бил да имат още едно дете, защо не му беше казала ?
   Вече в затвора, Кевин докосва белега на ръката си : " Помниш ли откъде го имаш ?"- пита Ева. Защо пита, нали знае отговора. Тази нейна безумна отмъстителност към собственото и дете е направо престъпна. И Кевин отговаря : "Най-искреното нещо, което някога си правила." Следват думите за дресирането на котките, отново едно на нула за него....Тя гледа ядовито, но не гузно.
  Съгласна съм с Тина, че всички тези случки са преувеличени, за да изведат докрай авторската теза за безотговорността на родителите. И в интервюто на Тилда, цитирано от Р. Еберт , тя казва, че понякога на пръв поглед дребни неща в отношенията между хората се оказват след това фатални. Всяка грешка, по-малка или по-голяма, е важна, и не бива да се пренебрегва. Понякога и дребното камъче обръща каруцата.

Ох, изгледах го, много психарски ми е този филм, разболя ме Не съм убедена обаче в 100%та вина на майката. Бащата никъде не го видяхме като фактор. Дори когато си говореха, какво да направят, как да променят нещата - той го оправдаваше и твърдеше, че всичко вече се е случило. Не знам, него като фактор го нямаше никакъв.
Много от нещата определено бяха пресилени. На коя майка не й се иска да счупи играчка или да удари детето? Не знам, аз съм убедена, че по природа Кевин беше зъл и каквото и да направеше тя, нямаше да промени положението.
Защо я допусна до себе си когато беше болен? Тогава изгони баща си и остана с нея? Едва ли само това беше момента, в който могат да са заедно, да направят нещо заедно? Според мен тя опитваше, просто нямаше комуникация между двамата.
Мисля си даже, че и стрелите, избора на оръжието, всичко беше свързано с тази сцена - когато тя му четеше приказката и колко стрели били изстреляни на турнира.
Не знам, филма е някакъв опит да ни покажат кое точно превръща масовите убийци в такива, но според мен е пресилено. Има много семейства, които са добри, обичат си децата и въпреки това, тези хора превъртата и стават ужасни същества...
Много труден филм, много

Изгледах го снощи и още не мога да го осмисля достатъчно добре.
Много силен филм, от тези, при които колкото повече дълбаеш, толкова повече отговори (или предположения) излизат.
Много ми беше странна Ева - тя не беше готова за това дете.
Ходеше като надрусана почти през цялото време - и преди, и по време, и след бременността си.
Не знаеше какво се случва с нея, не знаеше какво да прави и как. Да, "възпитаваше" го като по учебник - топката, броенето (що за реплика "да поработим върху..." - отправена към малко дете)
Провала си беше неин - "губиш", но не съм убедена, че има вина.
Дъщеричката и беше коренно различна - обичливо дете,
то дори брат си обичаше, макар че Кевин и отвръщаше с омраза. И Ева имаше съвсем различно отношение към дъщеря си.
Прекрасна роля на хлапето, изключително излъчване - изражението му предаваше цялото презрение и омраза, която изпитваше.
Майка и син като че ли водеха война помежду си от самото начало. никой не спечели, а жертвите бяха странични.

За "емпатия" четох някъде наскоро - особеност, при която човек е лишен от способността да обича и съчувства. Осъзнава какво върши, предполагам знае, че е нередно, но не разбира защо не трябва да го прави, не може да се постави на мястото на другия, да види неговата болка.

"Робин Худ" четеше майката, нали? И шапчицата, дето я носеше си беше като от старата анимация, май.
утре пак ще пиша, трябва ми малко време да го поосмисля филма.
Хм, има го и другото - Кевин много приличаше на майка си.
Само дето Ева знаеше, че трябва да приеме правилата на обществото, в което живее, а той не се съобрази с тях (абсолютно напук, на от бунтарство някакво). Разговора на Ева със собствената и майка - същото отчуждение и бързане да приключи.
Май Кевин беше проявление на чертите, които Ева мразеше у самата себе си и (донякъде) се бе научила да потиска...

   Много точно. В това е същността на целия филм. Ева не успя да научи Кевин да различава добро от зло.


   "Елегия дороги" на Сокуров ще трябва да  отпадне от програмата. Качеството в Замунда е много лошо. Има го в руския торент сайт, но не всички могат да теглят. Така че, пропускаме го.

MammaMiaLetmeGo, да, Робин Худ четеше. И шапката, и лъка бяха също от там.
Според мен тя не беше готова, но пък и детето не й помагаше много. Има такива деца, които въпреки всичко, не можеш да ги накараш да направят нещо. Докато момиченцето беше нежно, добро, обичливо и някак лесно се поддаваш на очарованието му. Въпреки че Кевин я мразеше, защото всички я обичаха

имаш друго вместо емпатия, може би?
емпатията е способност на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. /изв. речник/.

все си мисля, че Кевин си се е родил такъв изрод...Соня, права си, че имаше доста неща, които в майка му не бяха ок като постъпки, поведение, изобщо...но все пак има къде по-ужасни родители, по-студени родители, по-жестоки родители...

Ratcatcher е хубав филм, обаче пак е много тежък.